Р Е Ш Е Н И Е

№295 18.11.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря П.М. и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева административно дело №358 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на Кмета на община Стара Загора против Решение №471/28.04.2016г., постановено по гр.д.№5512/2015г. по описа на РС Стара Загора в частта му, с която е отменена Заповед №10-00-2145/05.10.2015г. на ВрИД Кмет на община Стара загора и в частта му относно присъдените разноски.

С обжалваното решение РС Стара Загора е отменил по жалбата на Ж.Л.А., Л.Е.А., С.Е.А., А.К.А. и Д.С.Ж., Заповед №10-00-2145/05.10.2015г., издадена от ВрИД Кмет на община Стара Загора в частта й, с която е одобрена ЗП от ПИ №504.80 и ПИ №504.62 в размер на 10018кв.м. от ПИ с идентификатор №68850.513.100 парк «Бедечка», в размер на 300 кв.м./1727 кв.м. от ПИ с идентификатор №68850.513.6734 и в размер на 1101 кв.м., попадащи в ПИ с идентификатор №68850.513.100 парк «Бедечка» по КК на град Стара Загора. След отмяната на Заповед №10-00-2145/05.10.2015г. в посочените й части, РС Стара Загора е определил ЗП на ПИ №504.80 от помощния план съответстващ на ПИ с идентификатор №68850.513.6734, представляващ УПИ ІХ -49 «за стадион Локомотив» в размер на 1727кв.м., ПИ с идентификатор №68850.513.120 по КК съответстващ на улица «Иван Вазов» с площ от 2996кв.м.; ПИ №68850.513.7047 по КК представляващ улица с осови точкип оПУП-ПР с площ от 332кв.м. и на ПИ №504.62 от помощния план –невъзстановена част : ПИ №68850.513.111 по КК, представляващ коритото на река Бедечка с площ от 556кв.м.; ПИ №68850.513.7042 по ККК, представляващ коритото на река Бедечка с площ от 493кв.м.

Със същото решение Община Стара Загора е осъдена да заплати на жалбоподателите сумата от 4 700лв., представляваща разсноски по делото.

С жалбата се иска от съда да установи и прогласи нищожността на Решение №471/28.04.2016г., тъй като същото е абсолютно неразбираемо и е налице пълно противоречие между мотивите и диспозитива. Съдът определя размер на застроена площ от имотите, върху които попадат заявените за възстановяване ПИ 504.80 и ПИ 504.62 по помощен план на парк «Бедечка», който напълно съответства на определения размер на застроена площ с отменената заповед на ВрИД Кмет на община Стара Загора. Въпреки, че основава решението си на фактите, установени от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, които са напълно идентични с фактите, приети от административния орган, съдът отменя оспорения административен акт и вместо него разпорежда същите правни последици. Касатора счита, че този порок на съдебното решение е основание същият да бъдет прогласен за нищожен, тъй като е напълно неразмираема волята на съда. Алтернативно се поддържа твърдение за необоснованост и противоречие с материалния закон, аргументирано със същия факт, а именно идентичност на установените по делото и в административното произовдство застроени площи на поземлените имоти по действащата КК на град Стара Загора, върху които попадат заявените за възстановяване поземлени имоти по помощния план на парк «Бедечка», както и по доводи, че съдът не е установил никакви пороци на обжалвания административен акт, поради което няма мотиви, подкрепящи неговата отмяна.

По отношение на разноските се твърди, че съдът не е разгледал своевременно направенот ов съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искането за намаляването ум до минималния размер за дела от административен характер, съобразно фактическата и правна сложност на делото. От друга страна при липса на основание за отмяна на административния акт не са налице и основания за присъждане на разноски.

От съда се иска да бъде отменено решението в частта му за отмяна на Заповед №10-00-2145/05.10.2015г. на ВрИД Кмет на община Стара Загора и в частта, с която Община Стара Загора е осъдена да заплати разноските по делото. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.

Ответниците – Ж.Л.А., Л.Е.А., С.Е.А., А.К.А. и Д.С.Ж., представлявани от адвокат А. искат от съда да бъде отхвърлена като неоснователнан касационната жалба по доводи, че в оспорената заповед липсват мотиви относно застроената площ на имотите, а вместо това е вписано, че административния орган одобрява изготвения протокол на ЕСУТ. При това положение волята на административния орган следва да се разбира в смисъл, че е застроена цялата площ на поземлените имоти, върху които попадат заявените за възстановяване бивши земеделски земи, а това не отговаря на истината. Това е причинита, поради която районния съд е отменил оспорения административен акт и решението му е правилно.

В отговора против касационната жалба се оспорва основателността на искането на касатора за обявяване нищожността на Решение №471/28.04.2016г., постаонвено по гр.д.№5512/15г. по описа на РС Стара Загора. Доводите са следните: Ответниците по касация считат, че съдът частично е отменил заповедта на ВрИД Кмет на община Стара Загора в частта й, с която цялата площ на заявените за възстановяване поземлени имоти е определена като застроена, и вместо това е определил други части от имотите, които са застроени.

Съдебното решение и административния акт не са идентични, а ако касатора иска да каже, че между тях няма противоречие, то следва касационната му жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес.

Факта, че съдебното решение е идентично с обжалваната заповед относно частите от имотите, които са застроени, не е касационно основание по чл.209 от АПК, защото съдът има правомощието да реши въпроса по същество като замести със съдебното решение отменения административен акт.

Оспорва се основателността на релевираното от касатора касационно основание – нарушение на материалния закон, тъй като съдебното решение е в пълно съотвествие с приетата СТЕ, неоспорена от касатора. В касационната жалба се съдържа само едно конкретно оплакване, което може да се подведе под това касационно основание, а именно че от заключението на вещото лице се потвърждава от фактическа страна, че решението на техническата служба при община Стара Загора точно и правилно установявя застроената площ напроцесните имоти. Това е така, но единствено що се отнася до застроената площ на имотите, определена от съда в т.нар. втори диспозитив на съдебното решение, които са малка част от всички имоти, предмет на отменената заповед. Не е необходимо в диспозитива за отмяна на административния акт съдът да обяви изрочнио онези части от имотите, които са свободни от застрояване, тъй като го е сторил в мотивите на съдебното решение. Освен това, определяйки застроените площи на имотите, става ясно, че останалата им площ е свободна за възстановяване.

Разноските са определени правилно, съобразно материалния интерес, обусловен от стойността на имотите, предмет на възстановяване, върху която е изчислено и заплатено напълно възнаграждението за един адвокат.

От съда се иска да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като се присъдят разноските по делото пред настоящата съдебна инстанция.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба по доводите изложени в нея и предлага на съда да бъде отменено обжалваното решение на РС Стара Загора.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдебното решение е недопустимо и на това основание следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от дръгу състав на същия съд.

За яснота и в отговор на възражението за допустимост на касационното производство, следва да се каже, че предмет на касационен контрол за валидност, допустимост и материална законосъобразност е решение № 471/28.04.2016г, постановено по гр.д.№5512/2015г. по описа на РС Стара Загора в неговата цялост по аргумент от чл.208 от АПК. Непрецизно формулираното искане за касиране на решението за отмяна на Заповед №10-00-2145/05.10.2015г. на ВрИД Кмет на община Стара Загора, следва да се разбира като искане за отмяна на въззивното съдебно решение така както е постановено. На основание чл.171 ал.1 от АПК, съдът разрешава основателността на заявеното искане за отмяна на административния акт като се произнася по съществуването на спорните материални права. Следователно, съдебното решение, постановено в хипотезата на чл.171 ал.1 от АПК няма отделни части със самостоятелно правно значение. Заявеното пред въззивния съд искане е едно – за отмяна на адмниистративния акт и по това искане съдът се произнася с решение, което задължително замества разпореждането на административния орган, ако са налице условията на чл.171 ал.1 от АПК. При това правно разрешение, касационната жалба следва да се счита подадена срещу съдебното решение, като противното разбиране, застъпено от ответниците противоречи на разпоредбите на АПК за правомощията на съда при отмяна на административните актове.

Следващия довод за недопустимост на касационната жалба също е неоснователен. Изложената от касатора идентичност между застроената площ на имотите, установено в хода на административното производство и ЗП на същите имоти, определена от РС Стара Загора, не отрича неблагоприятния характер на оспореното съдебно решение, тъй като с него се отменя частично административен акт и се възлагат разноски в тежест на административния орган. Идентичността на застроената площ се сочи от касатора като аргумент в подкрепа на оплакването, че съдебното решение страда от порока нищожност, поради противоречие между мотиви и диспозитив – не са установени никакви пороци на акта, въпреки това е отменен и са разпоредени същите правни последици по съществото на спора, които е определил и органа с отменената заповед.

В отговора си, ответниците по касация не оспорват твърдението на касатора, че след отмяната на административния акт, въззивния съд определя същия размер на застроената част от поземлените имоти, върху които попада заявената за възстановяване земя. Следователно предвид въведените от страните доводи, спорът между тях се свежда до вида на касационното основание за отмяна на съдебно решение, с което се разпореждат същите правни последици като определените с отменения административен акт, и до прочита на диспозитива за отмяна на административния акт – в цялост ли е отменен, или частично само до размера на незастроената площ, която е посочена в жалбата на ответниците по касация.

По искане на ответниците по касация е издадена Заповед №10-00-2145/05.10.2015г. от ВрИД Кмета на община Стара Загора, с която е одобрено Решение на ЕСУТ по т.8.8 от заседание, проведено на 05.08.2015г., ведно с графичната част към него. С решението на ЕСУТ са определени застроени площи от имотите по КК на града, върху които попадат бившите земеделски земи, заявени за възстановяване, пресдтавляващи ПИ 504.80 и част от ПИ 504.62 по помощния план на парк Бедечка, съгласно протокол №31/05.08.2015г. на стр. 15 по делото. Видно от този протокол ПИ 504.80 /заявен за възстановяване/ попада върху реализиран стадион в ПИ 68850.513.6734 /УПИ ІХ-49 за стадион Локомотив/, с площ 1727кв.м., върху ПИ 68850.513.120 по КК, който опредставлява улица «Иван Вазов» по ПУП-ПР с площ 2996 кв.м.; върху ПИ 68850.513.100 със ЗП 10 018кв.м., представляващ реализиран парк «Бедечка».; върху ПИ 68850.513.7047 съотвестващ на асфалтирана улица по ПУП-ПР с площ от 332 кв.м., а ПИ 504.62 попада върху ПИ 68850.513.100 по КК със ЗП 1101кв.м, представляващ парк «Бедечка»; върху ПИ 68850.513.111 по КК със ЗП 556кв.м., представляващ коритото на река «Бедечка» и ПИ 68850.513.7042 по КК със ЗП 493кв.м., също коритото на река «Бедечка».

С уточняваща молба към въззивната жалба е поискано от съда да отмени Заповедта на ВриД кмет на Община Стара Загора в частта й относно одобрената ЗП на ПИ 68850.513.6734 по КК/Стадион Локомотив/, съответстващ на УПИ ІХ-49 за стадион Локомотив и да определи реална част в размер на 300 кв.м. от този имот като сводобна от застрояване; в частта й относно одобренатта ЗП на ПИ 68850.513.100 по КК, реализиран парк «Бедечка» като определи реални части в размер на 10 018кв.м., и в размер на 1101кв.м. за свободни от застрояване. Съответно върху посочените реални части в размер на 300 кв.м. от ПИ 68850.513.6734КК и в размер на 10018 кв.м. от ПИ 68850.513.100КК да се възстанови ПИ 504.80 по помощния план на парк «Бедечка», а върху реална част в размер на 1101кв.м. от ПИ 68850.513.100КК да се възстанови собствеността върху ПИ 504.62 по помощния план на парк «Бедечка».

Със съдебното решение е отменена Заповедта в посочените от жалбоподателите части, тъй като ясно и конкретно е записано, че административния акт се отменя в частта в размер от 10018 кв.м. от ПИ 68850.513.100 КК, в частта от 300/1727кв.м. от ПИ 68850.513.6734КК и в частта от 1101кв.м. от ПИ 68850.513.100. Следователно въззивния съд е следвало да определи ЗП на посочените поземлени имоти / ПИ 68850.513.100 и ПИ ПИ 68850.513.6734/, тъй като отменя административния акт само по отношение на застроените площи на тези имоти. От съдебното решение е видно, че съдът е определил застроена площ само по отношение на ПИ 68850.513.6734КК при това със същия размер от 1727кв.м., колкото е определена и от административния орган. Налице е противоречие в диспозитива на съдебния акт, което е недопустимо. На следващо място, видно от решението, застроената площ на ПИ 68850.513.100КК не е определена, като вместо това, въззивния съд определя застроени площи на имоти, предмет на административния акт в неотменената му част, която като необжалвана е влязла в сила, а именно ЗП на ПИ 68850.513.120, на ПИ 68850.513.7047, на ПИ68850.513.111 и на ПИ 68850.513.7042, съвпадаща по размер с определената от административния орган. Тези имоти обаче не са предмет на жалбата, съответно административния акт в тези му части не е отменен и съда недопустимо определя отново застроена площ. Налице е произнасяне свръхпетитум, което също води до недопустимост на съдебния акт.

Установената от съда недопустимост на съдебния акт изисква да се обезсили съдебното решение като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По отношение на искането за отмяна на решението в частта, с която е осъдена Община Стара Загора да заплати разноските по делото, имащо характер на определение, следва да се каже, че при обезсилване на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане, въпроса за разноските остава висящ и по него следва да се произнасе въззивния съд съобразно изхода от новото разгелждане.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.3, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №471/28.04.2016 год., постановено по гр.д. № 5512/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.