Р Е Ш Е Н И Е

№ 50 09.03.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 359 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.К.Р. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Л., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0327-000100/ 25.07.2016г. на началника на Районно управление гр.Раднево към Областна дирекция на вътрешните работи – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.2, б.”з” от ЗДвП, на С.Р. е наложена принудителна административна мярка – „временно спиране от движение на моторно превозно средство” с рег.№ СТ5323ВР за срок до 1 месец.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта по съображения за постановяването й при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че административният орган е направил извод за наличие на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2, б. „з” от ЗДвП за налагане на ограничителната мярка при неправилно установена фактическа обстановка и невярна квалификация на фактите. Оспорва на посочената дата – 22.07.2016г., около 22.45ч., да е управлявал лек автомобил под въздействието на наркотични или упойващи вещества. Поддържа, че проверка за употреба на наркотични вещества му е била извършена на 23.07.2016г., когато заедно с баща си Кольо Р. се е явил в полицейското управление гр.Раднево за да подаде оплакване и към този момент не е имал качеството „водач на МПС”, което обстоятелство опровергавало констатацията на административния орган за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник на Районно управление /РУ/ гр.Раднево при Областна Дирекция на МВР /ОДМВР/ - гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – С.К.Р., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия Г, бл.№ 122629/ 23.07.2016г., за това, че на 22.07.2016г., около 22:45ч, в гр.Раднево, на ул.”Г.Димитров” до кафе-аперитив „Оазис”, в посока изток-запад, Ст.Р. управлява лек автомобил марка „БМВ”, модел „320Д”, с рег.№ СТ5323ВР,негова собственост, като извършва следното нарушение: При проверка на водача с техническо средство – Dreger Drug Check 3000, за установяване наличие на наркотични и упойващи вещества, същият е отчита положителен резултат за „ТНС”. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0243103. Начало на теста в 13:00ч. на 23.07.2016г., при който Р. е заявил, че е употребил канабис.

По делото е представена докладна записка с рег.№ 6377р/ 23.07.2016г., съставена от инсп.Р.В. ***, от която се установява, че на 23.07.2016г. в Районно управление гр.Раднево е било съобщено от С.Р. за пътен инцидент, станал на 22.07.2016г. към 22:45ч. в гр.Раднево, изразяващ се във възникнало ПТП с минимални щети по двете участващи МПС и конфликт между техните водачи, единият от които е бил жалбоподателят по настоящото дело. На 23.07.2016г. в сградата на РУ гр.Раднево и на двамата водачи е била направена проверка с полеви наркотест Dreger Drug Check 3000 за употреба на наркотични вещества, като резултатът на Р. е бил положителен за „ТНС” /тетрахидроканабинол/, а на другия водач на МПС – отрицателен. На Р. е бил съставен АУАН за констатираното нарушение. Акт за установяване на административно нарушение е бил съставен и на водачът на другото МПС, участник в пътно-транспортното произшествие, тъй като е било установено, че същият е управлявал МПС след като е бил лишен от това право по административен ред.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0327-000100 от 25.07.2016г., издадена от Началника на Районно управление гр.Раднево при ОД на МВР - Стара Загора, на жалбоподателя С.К.Р. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно спиране от движение на моторно превозно средство с рег.№ СТ5323ВР за срок до 1 месец, от 23.07.2016г до 21.08.2016г. включително, а именно за 30 дни. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2, б.”з” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на обстоятелството, че на С.Р. е съставен АУАН № Г 122629/ 23.07.2016г. за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП, за това, че на 22.07.2016г. около 22:45ч в гр.Раднево, е управлявал лек автомобил с рег.№ СТ5323ВР, негова собственост, под въздействие на наркотични вещества – при извършена проверка с техническо средство Dreger Drug Check 3000, същият е отчел положителен резултат за „ТНС”.

За изясняване на факти и обстоятелства от значение по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Р.В.А.. Свидетелят заявява, че си спомня случая, когато жалбоподателят е посетил Районното управление гр.Раднево за да подаде жалба във връзка с пътен инцидент, станал предната вечер в гр.Раднево. Тъй като водачът на другото МПС е твърдял пред полицейските служители, че „поведението на С. му се е сторило странно и според него е бил дрогиран предната вечер, когато се е случил инцидента”, е била извършена проверка и на двамата водачи с полеви наркотест. Свидетелят заявява, че за жалбоподателят тестът е отчел положителен резултат – „отчете ТНС”, и затова му е съставил акт, а дежурният разследващ полицай е образувал досъдебно производство. Съдът кредитира с доверие тези свидетелски показания, защото те съответстват на писмените доказателства по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т.6 и т.7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, които по аргумент от нормата на чл.165, се определят от Министъра на вътрешните работи. Съгласно Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата, ръководителите на Областните дирекции на МВР или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, 5, б.”а” и т.6 от ЗДвП. Приетата като доказателство по делото е и Заповед № 349з-275/ 29.01.2015г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на районни управления в ОДМВР-Стара Загора. Следователно обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган – Началник на Районно управление гр.Раднево при ОД на МВР – Стара Загора.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.1, б ”з” от ЗДвП, но е издадена в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Като правно основание на Заповед № 16-0327-000100/ 25.07.2016г. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б ”3” от ЗДвП /отм. ДВ, бр. 101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г., но действала към датата на издаване на процесната заповед/, регламентираща материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Съгласно посочената норма ограничителната мярка – „временно спиране от движение на пътно превозно средство”, се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация на кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество – за срок до един месец. В съдържанието на оспорената заповед не е индивидуализирано на кое конкретно от алтернативно уредените правни основания по чл.171, т.2, б.”з” /отм./ от ЗДвП е приложена ПАМ. Съдът намира че това не представлява съществено нарушение на изискването за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото правното основание може да се изведе от фактическите такива за издаването на заповедта, в която са посочени всички релевантни юридически факти за индивидуализация на поведението на адресата на акта, определено от административния орган като предпоставка за налагането на ПАМ по чл. 171, т.2, б.”з”, предл. трето от ЗДвП.

При тази нормативна регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ е установено по надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС след употреба на упойващи вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

В случая на жалбоподателя е съставен такъв акт /АУАН серия Г, бл.№ 122629 от 23.07.2016г./, но доказателствената му сила е оборена със събраните по делото доказателства. От показанията на актосъставителя – инсп.Р.в.А., разпитан като свидетел по делото, се установява по несъмнен начин, че не на 22.07.2016г., около 22:45ч., когато се сочи че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил с рег.№ СТ5323ВР, а на следващия ден – 23.07.2016, в сградата на РУ гр.Раднево, в 13:00ч., на Ст.Р. е била извършена проверка с техническо средство Dreger Drug Check 3000 и е установено наличието на наркотично вещество „ТНС”. Това се потвърждава и от приложената към административната преписка докладна записка с рег.№ рег.№ 6377р/ 23.07.2016г. Тези установявания на релевантни за спора факти налагат извод, че към момента, когато е била установена употребата на наркотични вещества от С.Р. – 23.07.2016г, последният фактически не е имал качеството „водач на МПС” по см. на легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП.

Следователно от събраните по делото доказателства категорично се опровергават констатациите на административния орган и описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед и в съставения АУАН фактическа обстановка, а именно че 22.07.2016г. около 22:45ч. в гр.Раднево, на ул.”Г.Димитров” до кафе-аперитив „Оазис”, в посока изток-запад, Ст.Р. е управлявал лек автомобил с рег.№ СТ5323ВР, негова собственост, под въздействие на наркотици или други упойващи вещества.

С оглед на което съдът приема, че доколкото не е доказано съществуването на материалноправните предпоставки за налагането на ограничението по чл.171, т.2, б.”з” от ЗДвП, обжалваната заповед за прилагане на ПАМ като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДвП и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Димитър Анастасов Апостолов сумата от 510лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 12.08.2016г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ, по жалба на С.К.Р. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0327-000100/ 25.07.2016г. на Началника на Районно управление гр.Раднево към Областна дирекция на вътрешните работи – Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на С.К.Р. с ЕГН **********,***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: