Р Е Ш
Е Н И Е
№ 47 09.03.2017г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав,
в публично съдебно заседание на петнадесети февруари
две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар А.А.
и с участието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 376 по описа за
2016г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.А.А.
***, подадена чрез адв.М., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 14-1228-000231/ 20.05.2014г., издадена от Началник
група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция”. С оспорената заповед, на
основание чл.171, т.4 от ЗДвП, на Д.А. е наложена принудителна
административна мярка – „изземване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство”. В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на оспорения
административен акт като по същество твърдението е за постановяването му в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
твърди, че към датата на издаване на заповедта за него не е възникнало
предвиденото в чл.157, ал.4 от ЗДвП задължение, тъй като не са му били отнети
всички контролни точки и съответно не е загубил придобитата правоспособност за
управление на МПС. Поддържа, че сочените в обжалвания акт наказателни
постановления не са му били връчени и съответно не са влезли в сила. Отделно от
това е наведено оплакване за постановяване на заповедта от некомпетентен орган,
имащо за последица нейната нищожност. Отправеното към съда искане е за отмяна
на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата
- Началник на група в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, чрез пълномощника се по делото
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена. Поддържа, че издадената заповед е законосъобразна въпреки
представения в хода на съдебното производство съдебен акт на Софийския районен
съд за отмяна на Наказателно постановление № 64980 от 29.06.2011г.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С
оспорената Заповед № 14-1228-000231/ 20.05.2014г., издадена от Началник група
към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция”, на Д.А.А. е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) „изземване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство” (СУМПС). Заповедта е постановена на
основание чл.171, т.4 от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с
обстоятелството, че Д.А. не е изпълнил задължението си доброволно да върне
СУМПС № 258748656 в нарушение на чл. 157, ал.4 от ЗДвП поради
загубване на придобитата правоспособност, с оглед отнемането на всички
контролни точки с НП № 1308/ 01.06.2010г., НП № 2229/ 08.05.2010г.,
НП № 2740/ 21.06.2010г., НП № 64980/ 29.06.2011г. и НП № 2937/ 18.09.2013г.
По делото е представена справка за
нарушител/водач на МПС – Д.А.А., с посочване на
наказателните постановления, въз основа на които са отнети контролни точки;
нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат
за всяко едно от нарушенията. Видно от същата справка, както и от приетите като
доказателства наказателни постановления,
издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на Д.А. са отнети
контролни точки, както следва:
с
НП № 1308/ 01.06.2010г., за нарушение по чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от
ЗДвП – 8 точки; НП № 2229/ 08.05.2010г, за нарушение по чл.183, ал.4, т.7,
предл.първо от ЗДвП – 8 точки; НП № 2740/ 21.06.2010г. – 14 точки, от които за
нарушение по чл.183, ал.1, т.7, предл.първо от ЗДвП – 6 к.точки и за нарушение
по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки; НП № 64980/ 29.06.2011г., за нарушение
по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки и НП № 2937/ 18.09.2013г., за нарушение
по чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП – 8 контролни точки.
Върху
цитираните наказателни постановления, с изключение на НП № 64980/
29.06.2011г., няма направено отбелязване
да са влезли в сила, но доколкото в същите се съдържа надлежно оформена
разписка за връчването им лично на нарушителя и при липса на данни за тяхното
обжалване, съдът приема, че към датата на издаване на обжалваната заповед НП №
1308/ 01.06.2010г., НП № 2229/ 08.05.2010г., НП № 2740/ 21.06.2010г. и НП №
2937/ 18.09.2013г. са влезли в сила.
Видно
от приложеното по делото НП № 64980/ 29.06.2011г. върху него е налице
отразяване за влизането му в законна сила на 29.06.2012г.
По делото е представено от
жалбоподателя и прието като писмено доказателство Разпореждане по НАХД № 20596/
27.12.2016г. на Софийския районен съд, с което по жалба на Д.А.А., подадена
срещу Наказателно постановление № 64980/ 29.06.2011г., е отменено обжалваното
наказателно постановление и е прекратено производството по НАХД № 20596/ 2016г.
по описа на СРСНО, 10 състав. Разпореждането на съда е влязло в сила на
13.01.2017г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено в законово установения
срок, от легитимирано лице с правен интерес /адресат на заповедта за прилагане
на принудителна административна мярка/ и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква
"а" и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, които служби
по аргумент от нормата на чл.165, се определят от Министъра на вътрешните
работи. По делото е представена и приета като доказателство Заповед рег. №
Iз-1741/ 28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи за определяне
/упълномощаване/ на длъжностните лица за издаване на заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които в т.2 са посочени
ръководителите на службите за контрол по Закона за движение по пътищата,
определени в т.1, а именно – Областните дирекции на Министерство на вътрешните
работи и Столична дирекция на вътрешните работи, или оправомощени от тях длъжностни лица. Със
заповед № 2295 от 04.09.2012г на Директора на ОД на МВР Стара Загора са определени длъжностните лица, оправомощени
да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1, 2, 4, 5 буква „а” и т.6
от ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” в посоченото ведомство. Следователно
оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в
лицето на началник група в сектор ПП в ОД на МВР гр.Стара Загора, който е лице,
снабдено с необходимите правомощия да издава заповеди с посоченото предметно
съдържание.
Обжалваният административен акт е постановен и при
спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта.
Обоснован е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.4
от ЗДвП, с оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172,
ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт.
При извършената проверка съдът не констатира
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК
за отмяна на обжалваната заповед.
В случая обаче е налице основанието по чл.146, т.4 от
АПК за отмяна на оспорения административен акт, по следните съображения:
Наложената принудителна мярка се основава на
разпоредбата на чл. 171, т.4 от ЗДвП, съгласно която прилагането на
ограничителната мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС”, е обусловено от неизпълнението на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП –
задължението на водача на МПС да върне свидетелството за управление в
съответната служба на МВР, при загубване на придобитата правоспособност
вследствие на отнемане на всички контролни точки. Следователно фактическият
състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на
ПАМ, включва два елемента, които трябва да са кумулативно дадени, а именно: 1)
загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички
контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане свидетелството за
управление на МПС в съответната служба на МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.157 ал.1 от ЗДвП, при
издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен
талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен
брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Следователно контролни
точки се получават при издаване на свидетелство и това е юридическият факт,
който обуславя отнемането и първоначалния момент, от който могат да бъдат
отнемани от лицето при определени нарушения.
Към датите на извършване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, за които са издадени описаните в заповедта наказателни постановления,
са действали Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство,
условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, в сила от 15.02.2008г, действала до 04.02.2013г и Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012г за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение /в сила от 4.02.2013г./.
Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007г при първоначално
издаване на свидетелството за управление водачът получава първоначален
максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него
нарушения на ЗДвП. Според чл.3 ал.1 от Наредбата отнемането на контролни точки
се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а в ал.2 на
чл.3 е регламентирано че при налагане на наказания за нарушения, посочени в
чл.4 /т.е за нарушения, за които е предвидено отнемането на контролни точки/, в
наказателното постановление се отбелязва броя на отнетите и броя на оставащите
контролни точки. Аналогично е и предписанието на чл.2, ал.1 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от сега действащата
Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012г. По
своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при
установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по
пътищата, която последица настъпва по силата на закона, с влизане в сила на
наказателното постановление.
Фактическото основание за отнемане на свидетелството
за управление на МПС с оспорената заповед са наказателни постановления №№ 1308/
01.06.2010г., 2229/ 08.05.2010г., 2740/ 21.06.2010г., 64980/ 29.06.2011г. и
2937/ 18.09.2013г., с които са отнети всички контролни точки на жалбоподателя
(в случая с наказателните постановления са отнети общо 44 бр контролни точки).
Трите наказателни постановления, издадени през 2010г,
както и това от 2013г. са редовно връчени на жалбоподателя, което обстоятелство
е удостоверено с неговия подпис. Жалбоподателят нито твърди, нито представя
доказателства, че същите са били обжалвани от него в законово установения срок;
няма и данни да са били отменени по реда на чл.63 от ЗАНН. С оглед на което и по аргумент от
разпоредбата на чл.64 б. „б” от ЗАНН съдът приема, че НП № 1308/ 01.06.2010г.,
НП № 2229/ 08.05.2010г., НП № 2740/ 21.06.2010г. и НП № 2937/ 18.09.2013г., са
влезли в законна сила и въз основа на тях на жалбоподателя са отнети 38 контролни
точки.
Видно обаче от представеното и прието като
доказателство по делото Разпореждане от 27.12.2016г, постановено по НАХД №
2059/ 2016г. по описа на Софийския районен съд, е отменено Наказателно
постановление № 64980/ 29.06.2011г., издадено от началника на АНД отдел „Пътна
полиция”- СДВР, с което на Д.А.А. на основание чл.183, ал.4, т.6 и чл.185 от
ЗДвП е било наложено административно наказание „глоба”, съответно от 50лв. и
20лв., и на основание Наредба Iз-1959/
27.11.2007г. е постановено отнемане на 6 контролни точки.
Влезлият в сила съдебен акт, с който е отменено посоченото
наказателно постановление, следва да бъде съобразен от настоящия съдебен състав
на основание чл.142, ал.2 от АПК като нов юридически факт настъпил след издаване
на оспорената заповед. Доколкото административният орган се позовава на
обстоятелството, че НП № 64980/ 29.06.2011г. е породило правните си последици,
и въз основа на него на водача са отнети 6 контролни точки, то безспорно фактът
на отмяната на това наказателно постановление, представлява факт от значение за
делото, релевантен за преценката на материалната законосъобразност на
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на ПАМ по
чл.171, т.4 от ЗДвП. В случая отмяната по съдебен ред на НП № 64980/
29.06.2011г., послужило като основание за издаване на процесната заповед,
налага извод, че същото не е влязло в сила към датата на издаване на заповедта. Следователно то не е годно основание за
отнемане на контролни точки на водача – арг. чл. 3, ал. 1 от Наредба Iз-1959 от
27.12.2007г./отм./ и чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012г. Липсата на годно основание за отнемане на 6
контролни точки не позволява да се осъществи състава на чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата,
тъй като от общо 39 контролни точки на водача са отнети 38, съгласно останалите
посочени в заповедта и влезли в сила наказателни постановления. Останала е
обаче една контролна точка от първоначалния максимален размер контролни точки,
поради което жалбоподателят не е загубил правоспособност да управлява моторно
превозно средство по см.на чл.157, ал.4 от ЗДвП, за него не е възникнало и
задължение да върне свидетелството си за управление на МПС и съответно – не е
налице материалноправната предпоставка на чл.171 т.4 от ЗДвП за изземването му.
Ето защо съдът приема, че към датата на приключване
на устните състезания по делото, не е налице нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка, с която законът свързва прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП.
С оглед на изложеното обжалваната Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 14-1228-000231/ 20.05.2014г, следва да
бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл. 143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва
да бъде осъдена да заплати на Д.А.А. сумата от 310лв., представляваща 10лв.
внесена държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат,
договорено и заплатено съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие № 077558 от 11.07.2016г.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.А.А. ***, пл.”Възраждане” №7,
ап.503, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14-1228-000231/
20.05.2014г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна
полиция”, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Д.А.А. с ЕГН **********,***,
пл.”Възраждане” №7, ап.503, сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща
направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: