Р Е Ш Е Н И
Е № 343
гр.Стара Загора, 04.01.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на тринадесети декември
през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието
на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 403 по описа
за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е
по жалба от С.К.С. *** чрез пълномощника си адвокат К., против Заповед №
10-00-1811/ 29.08.2016г на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж "Масивна стопанска сграда” № 38, находящ се
в ПИ 68850.303.805 по кадастралната карта на гр.Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания, че
издадената заповед е незаконосъобразна като
постановена в нарушение на материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в неосъответствие с целта на закона. Твърди се, че не е посочена
конкретната алинея на разпоредбата, посочена като правно основание за издаване
на заповедта. Оспорват се констатациите на административния орган, че
процесната сграда е стопанска, както и че строителството е извършено от
неизвестно лице. Жалбоподателят сочи, че в нарушение на Наредба № 3/23.07.2011 г.
за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи по
преписката липсва становище на инженер-конструктор. Счита, че издадената
заповед противоречи на разпоредбите на Конституцията на РБ, на ЕКПЧ и на
вътрешното законодателство. Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на
направените разноски.
В съдебно
заседание пълномощникът на жалбоподателя адв.К. поддържа жалбата и добавя като
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед наличието на противоречие
относно площта на строежа и неизясняване на времето на изграждането му.
Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалните
си представители юрисконсулт Ганев и Желязкова оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед № 10-00-1811/ 29.08.2016г на
Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.222
ал.1 т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж "Масивна стопанска
сграда” № 38 по приложение № 1 /комбинирана схема/, със застроена площ 1 кв.м.,
находящ се в ПИ 68850.303.805 по кадастралната карта на гр.Стара Загора,
одобрена със Заповед № 640/ 29.06.2004г, местност „Карасиврия”, с неизвестен
извършител. Цитираният ПИ с идентификатор 68850.303.805 е частна общинска
собственост с трайно предназначение на територията - горска, видно от
представения Акт №
15564/ 23.02.2016г за частна общинска собственост, вписан в Служба по
вписванията гр.Стара Загора.
Административният орган приема, че незаконният строеж
представлява масивна стопанска сграда с площ 1 кв.м. изградена от тухли и плоча. Строежът е от пета категория. Изпълнен е в ПИ
68850.303.805 без строителни книжа, в нарушение чл.148, ал.1 от ЗУТ. За така
описаните обстоятелства е съставен
констативен акт № 44/ 03.08.2016г от работна група служители на Община Стара
Загора - арх.Нина Желева-главен експерт
отдел „Контрол по строителството”, Галина Пашова-старши експерт отдел „Кадастър
и регулация” и Марина Х.-ст.специалист отдел „Кадастър и регулация”. В акта са
вписани неизвестен възложител и извършител на строителството, както и че
изпълнението на строежа не отговаря на предвижданията за имота. По преписката е
приложена декларация от жалбоподателя, от която е видно, че строежът е извършен
от него през 1995г. /л.38/. Констативният акт е съобщен чрез залепване на
строежа на 29.08.2016г, за което е издадена служебна бележка от служителите на
Община Стара Загора /л.18/. жалбоподателя С..
Във възражението по съставения констативен акт № 44/
03.08.2016г жалбоподателят С. посочва единствено, че процесната постройка е
изградена за обезпечаване на елементарни условия за живот на семейството му и
моли началото на процедурата по премахване на незаконния строеж да бъде
отложено /л.14/.
Възражението е
разгледано и не е уважено от административния орган, който е издал заповед за
премахване на сградата. Заповедта е залепена на сграда № 38 по придружаващата
схема, поради неизвестен извършител на строежа, за което е представена служебна
бележка от 29.08.2016г, съставена от същата работна група служители на Община
Стара Загора /л.13/.
Към
жалбата са приложени и по делото са приети като доказателства копие от лична карта на З.М.;
Експертно решение на ТЕЛК № 1622/14.06.2016 г.; Епикриза, издадена от УМБАЛ
Пловдив, на З.М., които с оглед
последващото прекратяване на производството по отношение на
жалбоподателката З.М. и липсата на други доказателства за връзката й с
разпоредения за премахване строеж, не следва да бъдат коментирани. Представеното
Експертно решение на ТЕЛК № 2893/09.12.2014 г., касаещо жалбоподателя, е
неотносимо към предмета на спора, доколкото няма значение за преценката на
главния факт по делото - незаконно ли е построена процесната сграда.
Заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, прието без оспорване от страните, се базира на гореописаните
писмени доказателства и на извършен оглед. От писменото заключение и от
обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че процесната
постройка № 38 от Приложение № 1 е тоалетна и представлявява второстепенна
постройка на допълващото застрояване, която е възможно да е построена през
1995г. Изградена е с тухлени стени, покрита със стоманобетонна плоча, подът е с
бетонова настилка. Площта е 5.5 кв.м. при размери 2.50/2.20м и височина 2.20м.
Не е изпълнена в съответствие със строителните правила и норми, включително за
конструктивна сигурност и безопасност, тъй като дебелината на ограждащите стени
е по-малко от 0.25м. Според вещото лице строежът е от шеста категория. За
имота, в който е изградена, представляващ горска територия, нито към момента на
построяването й, нито към настоящия момент има изработен и одобрен ПУП за
регулация и застрояване.
По
делото са приети като доказателства справка
от звено „Жилищен фонд”, от която е видно, че жалбоподателката не е подавала
заявление за настаняване в общинско жилище, Решение № 415/30.06.2016 г. на ОбС
Стара Загора; Заповед № 10-00-1480/21.07.2016 г. на кмета на Стара Загора за
провеждане на публичен търг с явно наддаване на недвижими имоти – общинска
собственост; Публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и в.
„Телеграф”; Правила за участие в търга; Протокол за проведен търг от 24.08.2016
г. Представена е и длъжностна характеристика
за длъжността „старши специалист” в дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел
„Кадастър и регулация” в Община Стара Загора /л.37-52/.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Допустимо
е заповед за премахване на незаконен строеж да не посочва извършител, когато
такъв не може са бъде индивидуализиран. В случая жалбоподателят сам се определя
като извършител на незаконния строеж като е подал възражение в
административното производство и е оспорил заповедта. В този смисъл той се
явява лице с правен интерес от обжалване на заповедта за премахване на
сградата. Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на залепване
на заповедта на строежа. Следователно оспорването като направено от
легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Заповед № 10-00-1811/ 29.08.2016г е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община
Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория.
Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /извършено
строителство на масивна жилищна сграда без строителни книжа/ и правни основания
/разпоредбата на чл.148, ал.1от ЗУТ и на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си. Действително е отбелязана цялата разпоредба на чл.225а
от ЗУТ, която в ал.4-6 регламентира процедурата по премахване на незаконен
строеж въз основа на влязъл в сила административен акт, а в случая се касае за
постановяването на такъв акт. Това обстоятелство обаче не опорочава процесната
заповед доколкото не е от категорията, влияещи върху съдържанието на административния
акт или водещи до други фактически и правни изводи на административния орган. В заповедта се съдържа описание на
характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо
еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му. Чрез
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява действителната площ на разпоредения за премахване строеж, поради
което само неточно посочвване на параметрите му в оспорения административен акт
не е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта.
Констативният акт, на който се основава Заповед №
10-00-1811/ 29.08.2016г на Кмета на Община Стара Загора, също е съставен от
компетентни лица. Видно от длъжностната характеристика на подписалите го
служители по контрол върху строителството, те разполагат с необходимата
материална компетентност, установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират
незаконни строежи. Като съставен срещу неизвестен извършител, констативният акт
е надлежно съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на строежа и
в сградата на Община Стара Загора. Този начин на съобщаване, при липса на
доказателства за неприложимостта му, е процесуално допустим.
Обстоятелството, че не е посочен извършител не
опорочава проведеното административно производство. Дори да се приеме, че са
допуснати процесуални нарушения обаче, те са от категорията на несъществените,
защото на страните е обезпечена възможността да участват в съдебното
производство, където да изложат всички свои възражения.
От събраните по делото и неоспорени доказателства
категорично се установява наличието на
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ- масивна стопанска сграда /тоалетна/
със застроена площ 5.5 кв.м. от шеста категория, който е извършен без
строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави извършения строеж незаконен
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.
Действително в заповедта не е посочено времето на
извършване на строежа, но съгласно трайно установената съдебна практика задължение на съда е сам да установи този
релевантен за спора факт с всички допустими доказателства. В конкретния случай
в административното производство жалбоподателят е декларирал 1995г като година
на извършване, а в съдебното производство този факт не е опроверган, напротив -
потвърждава се от заключението на съдебно-техническата експертиза. Предвид
този период на извършване, строежът не отговаря на условията за търпимост по §
16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 ог ПЗР на ЗИДЗУТ. поради липса на кумулативно
изискуемите предпоставки. Съгласно
§ 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи,
изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се
приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001
г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон.
При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за
забрана за премахването му е неприложима.
Процесният строеж представлява
стопанска сграда, построена
върху горска територия-общинска собственост, без промяна на предназначението на
земята и без издадени строителни книжа, поради което се явява недопустим, както
съгласно действащите норми на чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ, така и по
правилата и нормативите, действали по време на неговото извършване - чл.26 от
ЗТСУ /отм/, ППЗТСУ /отм/ и Наредба № 5/
1995г. за правила и норми за териториално и селищно устройство /отм/.
Евентуалните вреди от премахване на незаконната сграда
за жалбоподателя и семейството му не са основание за отпадане на рестрикцията
по чл.225 ал.1 от ЗУТ, а следва да бъдат преценявани при изпълнението на
заповедта за премахване в контекста на чл.272 от АПК. Трябва да се отбележи
също, че общинската администрация е предприела действия по предотвратяване на
възможността живеещите в местност
„Карасиврия” да останат без дом изобщо като е обезпечен начин за настаняване в
общинско жилище или закупуване на имот за строителство, за което са представени
неоспорени доказателства. По делото се установи, че само З.М., за която се
твърди, че е член на семейството на жалбоподателя, е настанена в общинско
жилище. Няма данни самият жалбоподател да се е възползвал от дадените способи,
нито да е в обективна или субективна невъзможност да си осигури друго жилище.
Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в
националното право и която цели защита на
установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8
от ЕКПЧ интерес на жалбоподателката в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Неоснователно е и оплакването за липса на
становище от инженер-конструктор относно премахването на строежа. Този довод
също е относим към изпълнението на влязла в сила заповед за премахване на
незаконно строителство и не влияе върху законосъобразността на издаването й
По тези съображения съдът приема, че № 10-00-1811/
29.08.2016г на Кмета на Община Стара Загора е валиден административен акт,
постановена е при правилно приложение на материалния закон и целта му за
отстраняване на незаконното строителство, без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 600лв, определен съгласно
чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.К.С. ЕГН ********** *** против Заповед № 10-00-1811/ 29.08.2016г
на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а във връзка с
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж
"Масивна стопанска сграда” № 38 по приложение № 1 /комбинирана схема/,
находящ се в ПИ 68850.303.805 по кадастралната карта на гр.Стара Загора,
местност „Карасиврия”, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
С.К.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 600
/шестстотин/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: