Р Е Ш Е Н И Е

№ 39 23.02.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар И.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 411 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на С.А.А. ***, подадена чрез адв.В.К., против Заповед № 10-00-1827/ 29.08.2016г на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "масивна жилищна сграда – в строеж" № 25 по приложение №1 от комбинираната схема, с площ 118кв.м., находящ се в ПИ 68850.303.808 и по кадастралната карта на гр.Стара Загора, местност „Карасиврия”. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадената заповед като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че констативният акт от проверката, въз основа на който е издадена заповедта, е съставен от лица, които нямат правомощия за установяване на незаконно строителство. Оспорва констатациите на административния орган като счита, че процесният строеж е търпим по см. на § 127, ал.1 от ПР към ЗИДЗУТ и като такъв не подлежи на премахване или забрана за ползване. Направено е искане за отмяна на заповедта.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт Вълчева оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

С оспорената Заповед № 10-00-1827/ 29.08.2016г на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.222 ал.1 т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж от пета категория: "Масивна жилищна сграда – в строеж" № 15 по приложение № 1 от комбинирана схема, с площ 118кв.м., находящ се в ПИ 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора, местност „Карасиврия”. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че описания строеж, установен съгласно констативен акт № 52 от 03.08.2016г., съставен от служители на Община Стара Загора, е изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. В заповедта се сочи, че извършителят на строежа е неизвестен, като е изпълнен в поземлен имот, че строежът е изграден в имот, стопанисван и управляван от Община Стара Загора съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ, като същият не подлежи на узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и за строежа не е представено удостоверение за търпимост.

Така описаните обстоятелства се потвърждават от съставения от работна група служители на Община Стара Загора - арх.Нина Стефанова Желева – гл.експерт „Контрол по строителството”, Галина Горчева Пашова – старши специалист в отдел „Кадастър и регулации” и Марина Стоянова Христова – старши специалист в отдел „Кадастър и регулации”, констативен акт № 52 от 03.08.2016г. В акта са вписани неизвестен възложител и извършител на строителството. Съобщен е чрез залепване на строежа на 17.08.2016г, за което е издадена служебна бележка от служителите на Община Стара Загора. Тези факти не се оспорват от жалбоподателката.

Против съставения констативен акт е постъпило възражение от Хасан Хюсеин Смаил, в което се сочи, че описаната в констативен акт № 52/ 03.08.2016г. постройка е изградена в имот, негова собственост съгласно договор за покупко-продажба от 06.12.1993г., за което е заплащал данъци към община Стара Загора. Процесният строеж, заедно с още една масивна жилищна сграда, намираща се в същия имот, били построени за да обезпечат елементарни жилищни нужди на семейството му. По съображения, че от една страна е пенсионер и глава на шестчленно семейство с минимални доходи, а от друга – че започва дъждовния сезон и зимата, за да обезпечи елементарни условия на живот на семейството му, моли началото на процедурата по премахване на незаконно построените от него постройки да бъде отложено до пролетта.

Възражението не е уважено от административния орган, който е издал заповед за премахване на сградата. Заповедта е залепена на сграда №25 по придружаващата схема, поради неизвестен извършител на строежа, за което е представена служебна бележка от 29.08.2016г, съставена от работна група служители на Община Стара Загора.

По преписката е приложена декларация на Снежана А.А. от 03.08.2016г, от която е видно, че строежът – масивна жилищна сграда в строеж без покрив – 2 ет., е извършен през 2009г. и посочва себе си като извършител.

По делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-1827/ 29.08.2016г. на Кмета на Община Стара Загора. Представени са и Справка от звено „Жилищен фонд” за подадени документи за картотекиране и настаняване на крайнонуждаещи се от жилище граждани; Решение № 415 по Протокол № 11 от 30.06.2016г. на ОбС - Стара Загора; Заповед № 10-00-1480 от 21.07.2016г. на Кмета на Община Стара Загора за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижими имоти – частна общинска собственост, ведно с публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и във в. „Телеграф”; Правила за участие в търга и Протокол за проведен търг от 24.08.2016г. Като доказателства са приети и длъжностни характеристики за длъжностите „главен експерт” в отдел „Контрол по строителство” и „старши специалист” в Дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора, както и документи относно статута на поземлен имот с идентификатор 68850.303.808 - Скица № 15-472915/28.09.2016г. от СГКК – Стара Загора; Заповед № 120/ 21.10.2009г. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора; Протоколно решение № 19/ 01.09.2009г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ – справка за имоти към 03.09.2009г. Представени и приети като доказателства са и Договор от 06.12.1993г. за покупко-продажба на полумасивна вила с площ от 30кв.м., находяща се в местността „Халваджи бунар”, в която декларира, че преотстъпва на Хасан Юсеин Смаил 600кв.м. място, засадено с овощни дървета, намиращо се в местност „Халваджи бунар”, което притежава съгласно Протокол № 2 от 10.05.1990г. Посоченият в декларацията протокол е приложен по делото /лист 19/ и от него се установява, че на Атанас Славов Нейков са предоставени 0.5дка в местността „Халваджи бунар”, землището на гр.Стара Загора, по реда на т.4 от ПМС № 12/ 13.04.1971г.

По делото е допуснато и събиране на гласни доказателствени средства, като от показанията на свидетелката З.А.С. се установява, че къщата в строеж, която е разпоредено да бъде премахната с обжалваната заповед, е строена от жалбоподателката, като строителството е започнало преди 6-7 години, след което строежът е спрян. В същото дворно място имало построена още една къща, която се ползвала от родителите на свидетелката. Съдът кредитира с доверие тези свидетелски показания, въпреки близката родствена връзка на св.З.С. с жалбопадателката /нейна сестра/, защото те съответстват на писмените доказателства по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес /заявило изрично в жалбата и в подадената в хода на административното производство декларация, че е извършило разпоредения за премахване с обжалваната заповед незаконен строеж/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед № 10-00-1827/ 29.08.2016г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на масивна жилищна сграда-в строеж, без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата на чл.148, ал.1от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си.

Заповед № 10-00-1827от 29.08.2016г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 52 от 03.08.2016г. Абсолютно недоказано и като такова неоснователно е възражението на жалбоподателя, че констативният акт е съставен от некомпетентни лица. Видно от представените и приети като доказателства по делото длъжностни характеристики за длъжностите „главен експерт” в отдел „Контрол по строителство” и „старши специалист” в дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора /каквито длъжности заемат служителите от общинска администрация – Стара Загора, извършили проверката, съставили и подписали Констативен акт № 52 от 03.08.2016г./, в основните длъжностни функции и задължения се включват и такива във връзка с констатиране на незаконни строежи и контрол по строителството. С оглед на което съдът приема, че Констативен акт № 52 от 03.08.2016г. е съставен и подписан от длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в Община Стара Загора. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на посочения в акта обект.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие на приложимите материалноправните разпоредби на ЗУТ.

От събраните по делото и неоспорени доказателства категорично се установява наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта технически параметри и местонахождение, който е извършен без строителни книжа. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от жалбоподателката/, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

Противно на твърденията на жалбоподателката, строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж.

Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001 г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима.

В конкретния случай в административното производство жалбоподателката е декларирала 2009г като година на извършване, а в съдебното производство този факт бе потвърден от показанията на свидетелката З.А.С.. Предвид така възприетия период на извършване, строежът не отговаря на първото условие за търпимост – да е изграден най-късно до 31.03.2001г. Освен това за ПИ № 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”, в който имот е построена разпоредената за премахване сграда, не е имало и няма одобрен ПУП. От представените и приети като доказателства по делото Скица № 15-472915/28.09.2016г. от СГКК – Стара Загора; Заповед № 120/ 21.10.2009г. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора; Протоколно решение № 19/ 01.09.2009г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ – справка за имоти към 03.09.2009г., безспорно се установява, че ПИ с идентификатор 68850.303.808 е земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвана и управлявана от Община Стара Загора, с начин на трайно предназначение на територията: „земеделска” и начин на трайно ползване: „пасище”. Противно на твърденията в жалбата сградата не е построена върху имот – собственост на неговото семейство, като в тази връзка представените по делото декларация от 06.12.1993г. и договор от същата дата не доказват нито придобиването, нито собствеността върху поземления имот. Процесният строеж представлява незавършена жилищна сграда, построена върху земеделска земя, без промяна на предназначението на земята и без издадени строителни книжа, поради което се явява недопустим, съгласно нормите на чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Евентуалните вреди от премахване на незаконната сграда за жалбоподателката не са основание за отпадане на рестрикцията по чл.225 ал.1 от ЗУТ, а следва да бъдат преценявани при изпълнението на заповедта за премахване в контекста на чл.272 от АПК. Трябва да се отбележи също, че общинската администрация е предприела действия по предотвратяване на възможността живеещите в местност „Карасиврия” да останат без дом изобщо като е обезпечен начин за настаняване в общинско жилище или закупуване на имот за строителство, за което са представени неоспорени доказателства. По делото няма данни жалбоподателката да се е възползвала от дадените способи, нито да е в обективна или субективна невъзможност да си осигури друго жилище. Не на последно място разпореденият за премахване строеж представлява незавършена жилищна сграда, т.е. тя е необитаема и не би могла да бъде възприета за „жилище” по смисъла на чл.8 от ЕКПЧ. Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКПЧ интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона, свързана с отстраняване на незаконно строителство. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.А. *** против Заповед № 10-00-1827/ 29.08.2016г на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "масивна жилищна сграда – в строеж" № 25 по приложение №1 от комбинираната схема, с площ 118кв.м., находящ се в ПИ 68850.303.808 по кадастралната карта на гр.Стара Загора, местност „Карасиврия”, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.А.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на Община Стара Загора сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: