Р Е Ш Е Н И Е

№ 342 05.01.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 413 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на С.П.Р. ***, против Заповед № 10-00-1815 от 29.08.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед, на основание чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, пета категория, „Едноетажна масивна жилищна сграда” № 18 по приложение №1 от комбинираната схема, със застроена площ от 92кв.м, изпълнен от неизвестен извършител, без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в ПИ № 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Халваджи бунар”, с начин на трайно ползване „пасище, мера”.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК за неговото съдържание. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи в необходимата степен от фактическа страна съществуването на материалноправно основание за разпореденото премахване като незаконен строеж на описаната в акта сграда, като липсва изискуемата се индивидуализация на строежа от гл.т. на неговата конструкция, местонахождение, начин на изграждане и ползване, извършител и др. Твърди, че при извършената от длъжностни лица от общинска администрация Стара Загора проверка не са спазени законово регламентираните процесуални изисквания, като констативният акт по чл. 225а, ал.2 от ЗУТ е съставен от лица, които не са натоварени с правомощия за осъществяване на контрол по строителството по см. на чл.223, ал.2 от ЗУТ. Излага съображения, че неправилно и незаконосъобразно решаващият орган е приел, че е налице подлежащ на премахване незаконен строеж, като поддържа, че при неспазване на основни принципи на административния процес и в нарушение на процесуалните правила, не са събрани доказателства и не е извършена преценка за търпимостта на строежа, като обстоятелство от съществено значение за законосъобразното упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ. По подробно изложени в жалбата съображения е направено е искане за отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява изграден строеж в поземлен имот – общинска собственост, с начин на трайно ползване „пасище”, изпълнен без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, което релевира наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 02.08.2016г. работна група от служители на общинска администрация – Стара Загора, е извършила проверка на строеж „Едноетажна масивна жилищна сграда” № 18 по приложение №1 /комбинирана схема/, строеж пета категория, находящ се в ПИ № 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-43/ 25.05.2009г., местност „Халваджи бунар”, с начин на трайно ползване „пасище - мера”. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя С.П.Р.. Извършилите проверката длъжностни лица са констатирали, че в имота – стопанисван и управляван от Община Стара Загора на основание чл.19 от ЗСПЗЗ, е изпълнен строеж – едноетажна масивна жилищна сграда. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 26 от 02.08.2016г. /л.17 – л.19 по делото/. Съгласно констативната част на същия, строежът представлява едноетажна масивна жилищна сграда от тухли на вароциментов разтвор и двускатен покрив от дървена конструкция, покрита с керемиди, със застроена площ от 92кв.м., строеж пета категория. Установено е, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, като изпълнението на строежа не отговаря на предвижданията за имота. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В акта е посочено, че възложителят и изпълнителят на строителството са неизвестни. Към констативния акт са приложени снимков материал и скица – комбинирана схема, отразяваща местоположението и разположението на строежа в имота.

Констативен акт № 26 от 02.08.2016г. е съобщен чрез залепване на строежа на 17.08.2016г, за което е издадена служебна бележка от служители на Община Стара Загора /л.14/.

По преписката е приложена Декларация от 02.08.2016г. /л.20/, подписана от жалбоподателя С.П.Р., съгласно която декларация строежът е извършен през 2011г. В съдебно заседание, проведено на 16.11.2016г. жалбоподателят изрично заяви, че строежът на сградата е извършен от него върху земя, която е закупил.

С вх. № 10-03-414/ 22.08.2016г. С.Р. е подал жалба до Кмета на Община Стара Загора, с която е направено искане да бъде удължен периода за събаряне на незаконната къща, ползвана от 5-членното му семейство, тъй като няма къде да отидат да живеят през зимата.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-1815/ 29.08.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, пета категория, „Едноетажна масивна жилищна сграда” № 18 по приложение №1 /комбинирана схема/ със застроена площ от 92кв.м, изпълнен от неизвестен извършител, находящ се в ПИ № 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Халваджи бунар”, с начин на трайно ползване „пасище, мера”. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 26/ 02.08.2016г. и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е изграден в имот, стопанисван и управляван от Община Стара Загора съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ; по данни от подписаната от С.П.Р. декларация строежът е изпълнен през 2011г., като същият не подлежи на узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и за строежа не е представено удостоверение за търпимост.

По делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-1815/ 29.08.2016г. на Кмета на Община Стара Загора. Представени са и Справка от звено „Жилищен фонд” за подадени документи за картотекиране и настаняване на крайнонуждаещи се от жилище граждани /л.57/; Решение № 415 по Протокол № 11 от 30.06.2016г. на ОбС - Стара Загора; Заповед № 10-00-1480 от 21.07.2016г. на Кмета на Община Стара Загора за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижими имоти – частна общинска собственост, ведно с публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и във в. „Телеграф”; Правила за участие в търга и Протокол за проведен търг от 24.08.2016г. /л.58 – л.74/. Като доказателства са приети и длъжностни характеристики за длъжностите „старши експерт” и „старши специалист” в отдел „Контрол по строителство” и „старши специалист” в Дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора /л.44 - л.55 по делото/, както и документи относно статута на поземлен имот с идентификатор 68850.303.808 - Скица № 15-472915/ 28.09.2016г. от СГКК – Стара Загора; Заповед № 120/ 21.10.2009г. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора; Протоколно решение № 19/ 01.09.2009г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ – справка за имоти към 03.09.2009г. /л.33-л.43 по делото/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес /заявило изрично в съдебно заседание, че е извършило разпоредения за премахване с обжалваната заповед незаконен строеж/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед № 10-00-1815 от 29.08.2016г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Кмета на Община Стара Загора правомощие /чл.225а от ЗУТ/, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на неговия вид и местонахождение, при посочване, че същият е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на изискуемата се индивидуализация на строежа от гл.т на неговата конструкция, местонахождение /площ и граници/, от какви материали е изграден и за какво се ползва. С посочването, че строежът представлява „Едноетажна масивна жилищна сграда” със застроена площ от 92кв.м, строеж пета категория, находящ се в ПИ № 68850.303.808 по КККР на гр. Стара Загора, местност „Халваджи бунар”, означен като обект № 18 по приложение №1 - комбинирана схема – неразделна част от заповедта, в необходимата и достатъчна степен е конкретизиран разпореденият за премахване строеж от гл.т на съществените му характеристики. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение, при описание на вида, предназначението, местоположението, параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са обективирани и могат да бъдат изведени от съставения Констативен акт № 26 от 02.08.2016г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа страна.

Заповед № 10-00-1815 от 29.08.2016г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 26 от 02.08.2016г. Абсолютно недоказано и като такова неоснователно е възражението на жалбоподателя, че констативният акт е съставен от некомпетентни лица. Видно от представените и приети като доказателства по делото длъжностни характеристики за длъжностите „старши експерт” и „старши специалист” в отдел „Контрол по строителство” и „старши специалист” в Дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора /каквито длъжности заемат служителите от общинска администрация – Стара Загора, извършили проверката, съставили и подписали Констативен акт № 26 от 02.08.2016г./, в основните длъжностни функции и задължения се включват и такива във връзка с констатиране на незаконни строежи и контрол по строителството. С оглед на което съдът приема, че Констативен акт № 26 от 02.08.2016г. е съставен и подписан от длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в Община Стара Загора. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на посочения в акта обект. Жалбоподателят е упражнил правото си да подаде възражение /наименовано жалба/ в срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, което възражение е разгледано и прието за неоснователно от решаващия орган. Обстоятелството, че в оспорения акт не са изложени подробни мотиви защо административният орган не приема за основателно възражението, не води нито до формална, нито до процесуална незаконосъобразност на заповедта. Още повече че подадената от С.Р. жалба - възражение с вх. № 10-03-414/ 22.08.2016г. до Кмета на Община Стара Загора, се свързва единствено с искането да бъде удължен периода за събаряне на незаконната къща, ползвана от 5-членното му семейство, тъй като няма къде да отидат да живеят през зимата. Противно на твърденията на жалбоподателя, административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. Действително издаването на заповед при упражняване на правомощието по чл.225а от ЗУТ изисква не само установяване наличието на незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, но и извършването на преценка дали изпълненият без строителни книжа строеж не представлява „търпим” строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В случая оспорената заповед е постановена след като са установени относимите към законността и търпимостта на строежа факти и обстоятелства. Доколкото сградата е построена в поземлен имот с начин на трайно предназначение на територията: „земеделска” и начин на трайно ползване: „пасище”, представляващ земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и който имот не е урегулиран с ПУП, очевидно сочените от жалбоподателя като „неустановени обстоятелства” /какво е било устройственото планиране за територията към момента на изграждане на постройката и как изпълненото строителство се съотнася към тези изисквания, към действалите към този момент строителни правила и нормативи и дали строежът е бил допустим по ПУП/, в конкретния случай нямат отношение към разпоредената за премахване постройка. Административния орган е събрал доказателства и е извършил необходимите фактически установявания за обективираната в оспорения акт преценка, че изпълненият без строителни книжа строеж не представлява търпим строеж.

С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

С оглед безспорно установените характеристики на разпоредената за премахване „Едноетажна масивна жилищна сграда” от гл. т на нейния вид, предназначение и начин на изпълнение, съдът приема, че същата безспорно представлява строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1 и чл.151 от ЗУТ. Следователно несъмнено за изграждането на процесния строеж е било необходимо одобряването на проект и издаването на разрешение за строеж. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от жалбоподателя/, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

Противно на твърденията на жалбоподателя, строежът не може да се квалифицира като търпим и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж. С оглед на подписаната от С.Р. Декларация от 02.08.2016г. /л.20 по делото/, съгласно която строежът е извършен през 2011г., очевидно не са налице нито хипотезите по §16 от ПР на ЗУТ, нито тази по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. А и задължителни условия и материалноправни предпоставки за определянето на строежа като търпим, е същият да е допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото извършване или съгласно ЗУТ. В случая за ПИ № 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Халваджи бунар”, в който имот е построена разпоредената за премахване сграда, не е имало и няма одобрен ПУП. От представените и приети като доказателства по делото Скица № 15-472915/28.09.2016г. от СГКК – Стара Загора; Заповед № 120/ 21.10.2009г. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора; Протоколно решение № 19/ 01.09.2009г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ – справка за имоти към 03.09.2009г. /л.33 - л.43/, безспорно се установява, че ПИ с идентификатор 68850.303.808 е земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвана и управлявана от Община Стара Загора, с начин на трайно предназначение на територията: „земеделска” и начин на трайно ползване: „пасище”. Противно на твърденията на С.Р. сградата не е построена върху имот – негова собственост, като въпреки дадената от съда възможност жалбоподателят не ангажира по делото доказателства нито за придобиването, нито за собствеността върху поземления имот. При липса на данни за проведена процедура за промяна предназначението на имота, строежът се явява недопустим съгласно чл.12, ал.2 и ал.3, чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Изложеното обуславя извода, че разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.

Евентуалните вреди от премахване на незаконната сграда за жалбоподателя и неговото семейство, не са основание за отпадане на рестрикцията по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а следва да бъдат преценявани при изпълнението на заповедта за премахване в контекста на чл.272 от АПК. Следва да се отбележи, че общинската администрация е предприела действия по предотвратяване на възможността живеещите в местност „Халваджи бунар” да останат без дом, като е обезпечен начин за картотекиране и настаняване в общинско жилище или закупуване на имот за строителство, за което са представени неоспорени доказателства. По делото няма данни жалбоподателят да се е възползвал от предоставените му възможности. Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКПЧ интерес на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване. Жалбоподателят не само че не отрича, но и изрично заявява, че е извършител на разпоредената за премахване сграда, поради което същият се явява адресат на оспорения акт.

С оглед на изложеното обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ; при спазване на административно-производствените правила и съобразно с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с разрешението, дадено с ТР № 3/ 13.05.2010г. по т. дело № 5/2009 г. на ВАС, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. С.Р. следва да бъде осъден да заплати на Община Стара Загора сумата от 600лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Р. ***, против Заповед № 10-00-1815 от 29.08.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, пета категория, „Едноетажна масивна жилищна сграда” № 18 по приложение №1 /комбинирана схема/, със застроена площ от 92кв.м, изпълнен от неизвестен извършител, без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в ПИ № 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Халваджи бунар”, с начин на трайно ползване „пасище, мера”, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.П.Р. ***, ЕГН **********,*** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: