Р Е Ш Е Н И Е

№ 58 16.03.2017 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 414 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Х.Х.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. В.К. ***, против Заповед № 10-00-1824/ 29.08.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед е разпоредено премахването на незаконен строеж, пета категория - „Двуетажна масивна жилищна сграда” - № 26 по Приложение № 1 от комбинираната схема, с площ 118кв.м, изпълнен от неизвестен извършител, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в ПИ 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”.

В жалбата и в представеното писмено становище са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК за неговото съдържание. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи в необходимата степен от фактическа страна съществуването на материалноправно основание за разпореденото премахване като незаконен строеж на описаната в акта сграда, като липсва изискуемата се индивидуализация на строежа от гл.т на неговият вид, местонахождение, технически характеристики и параметри на изпълненото строителство и др. Твърди, че при извършената от длъжностни лица от общинска администрация Стара Загора проверка не са спазени законово регламентираните процесуални изисквания, като констативният акт по чл. 225а, ал.2 от ЗУТ е съставен от лица, които не са компетентни за осъществяване на контрол по строителството по см. на чл.223, ал.2 от ЗУТ. Излага съображения, че неправилно и незаконосъобразно решаващият орган е приел, че е налице подлежащ на премахване незаконен строеж, като поддържа, че при неспазване на основни принципи на административния процес и в нарушение на процесуалните правила, не са събрани доказателства и не е извършена преценка за търпимостта на строежа, като обстоятелство от съществено значение за законосъобразното упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ. Направено е искане за отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е издадена при спазване на формалните изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК досежно нейното съдържание; в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при съблюдаване на законово регламентираните процесуални правила при образуването и провеждането на административното производство, за което излага подробни съображения. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява изграден строеж в поземлен имот – общинска собственост, с начин на трайно ползване „пасище”, изпълнен без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, което релевира наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 03.08.2016г. работна група от служители на общинска администрация – Стара Загора, е извършила проверка на строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда” - № 26 по Приложение № 1 от комбинираната схема, с площ 118кв.м, строеж пета категория, находящ се в ПИ № 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”. Извършилите проверката длъжностни лица са констатирали, че в имота е изпълнен строеж – масивна жилищна сграда. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 58 от 03.08.2016г. Съгласно констативната част на същия, строежът представлява двуетажна масивна жилищна сграда с покрив с дървен гредоред и керемиди, с външна мазилка, с площ 53кв.м, строеж пета категория. Установено е, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, като изпълнението на строежа не отговаря на предвижданията за имота. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а съставеният констативен акт – като основание за започване на административно производство за премахване на строежа по реда на чл. 225а от ЗУТ. В акта е посочено, че възложителят и изпълнителят на строителството са неизвестни. Към констативния акт са приложени снимков материал и скица – комбинирана схема, отразяваща местоположението и разположението на строежа в имота.

Констативен акт № 58 от 03.08.2016г. е съобщен чрез залепване на строежа на 17.08.2016г, за което е издадена служебна бележка от служители на Община Стара Загора /л.10 по делото/.

Съгласно приложена към административната преписка Декларация от 03.08.2016г. /л.13/, подписана от З. Ахмед С. – съпруга на жалбоподателя Х.Х.С., същата е извършител и ползвател на масивна жилищна сграда на 2 ет., като къщата е построена през 1992г. По делото е представена и Декларация от 04.10.2016г. /л.34/, подписана от жалбоподателя Х.С., в която е посочил, че владее, обитава и ползва заедно със съпругата си процесната „Двуетажна масивна жилищна сграда” № 26 с площ 118кв.м, след подписване на договор за покупко-продажба, сключен в обикновена писмена форма, като към датата на сключване на договора – 06.12.1993г., сградата е била построена и е съществувала в завършен вид.

С вх. № 10-04-186/ 19.08.2016г. Х.Х.С. е подал писмено възражение до Кмета на Община Стара Загора, с което заявява че имотът, в който е построена жилищната сграда, е негова собственост, съгласно Договор за покупко-продажба от 06.12.1993г., за който имот редовно заплаща данъците към общината. По съображения, че от една страна е пенсионер и глава на шестчленно семейство с минимални доходи, а от друга – че започва дъждовния сезон и зимата, за да обезпечи елементарни условия на живот на семейството му, моли началото на процедурата по премахване на незаконно построените от него постройки да бъде отложено до пролетта.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-1824/ 29.08.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, пета категория - „Двуетажна масивна жилищна сграда” - № 26 по Приложение № 1 от комбинираната схема, с площ 118кв.м, изпълнен от неизвестен извършител, находящ се в ПИ 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 58/ 03.08.2016г. и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е изграден в имот, стопанисван и управляван от Община Стара Загора съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ, като същият не подлежи на узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и за строежа не е представено удостоверение за търпимост.

По делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-1824/ 29.08.2016г. на Кмета на Община Стара Загора. Представени са и Справка от звено „Жилищен фонд” за подадени документи за картотекиране и настаняване на крайнонуждаещи се от жилище граждани /л.73/; Решение № 415 по Протокол № 11 от 30.06.2016г. на ОбС - Стара Загора; Заповед № 10-00-1480 от 21.07.2016г. на Кмета на Община Стара Загора за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижими имоти – частна общинска собственост, ведно с публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и във в. „Телеграф”; Правила за участие в търга и Протокол за проведен търг от 24.08.2016г. /л. 74 – л. 88/. Като доказателства са приети и длъжностни характеристики за длъжностите „главен експерт” в отдел „Контрол по строителство” и „старши специалист” в Дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора /л.62 - л.71 по делото/, както и документи относно статута на поземлен имот с идентификатор 68850.303.808 - Скица № 15-472915/28.09.2016г. от СГКК – Стара Загора /л.50 - л.52/; Заповед № 120/ 21.10.2009г. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора; Протоколно решение № 19/ 01.09.2009г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ – справка за имоти към 03.09.2009г. /л.53 -л.61 по делото/. Представени и приети като доказателства са и Протокол № 2 от 10.05.1990г. на Общинската комисия по ТПС при ОбНС – Стара Загора, Договор за покупко-продажба от 06.12.1993г. ведно с Декларация от същата дата, Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 14004333БЦ от 02.07.2013г., с която Х.Х.С. е декларирал придобит въз основа на писмен договор за покупко-продажба от 06.12.2013г. недвижим имот /земя и жилищна сграда – вила с РЗП 30 кв.м, построена през 1991г./, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Три чучура – север”, м. „Зайчова поляна” № 1; приходни квитанции от 2013г. и 2014г. за заплащане от ДЗЛ Х.Х.С. на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за имот – земя и сгради по данъчна декларация вх. № 14004333БЦ/ 02.07.2013г., медицински документи и др.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Затие А.С. и Т.М.М.. Свидетелката С. – дъщеря на жалбоподателя Х.С., заявява, че майка и баща и живеят в разпоредената за премахване къща от 22 – 24 години. Родителите и купили мястото с къща, представляваща стая с таван. Няколко години след това започнали да строят – да разширят къщата. Излели плоча на първия етаж и разширили първия етаж с още една стая. Къщата е изградена с тухли, покривът – с керемиди. След това баща й е правил ремонти – направил мазилка и разширил стаичката. В двора имало и други постройки, като сестрата на свидетелката строяла къща, която сграда не е завършена и строежът е спрян. В дворното място преди сеели зеленчуци за собствени нужди. Свидетелката твърди че от години баща и прави опити да си узакони къщата, за която плаща данъци, ток, вода. Свидетелят Т.М. заявява, че от 20 – 25 години познава семейството на Х.С. ***. Твърди, че най-напред в мястото имали една стаичка и едно салонче – почти разрушени, които Х. С. развалил и направил голям ремонт, разширил стаята, излял голяма плоча на първия етаж и изградил една таванска стая. Къщата е изградена с тухли и цимент, покривът – с керемиди. Къщата била построена от собственика /Х. С./, като за строителството ангажирал строителни работници. В мястото, заградено с дъски /палети/ като ограда, имало и друга сграда – на дъщеря му, която къща е незавършена – изградена само на бетон. В мястото сега Х. С. си сеел малко зеленчуци, ягоди и др.

Назначена и изпълнена е съдебно техническа експертиза, заключенията по която /първоначално и допълнително/, са приети като доказателства по делото. Съгласно заключението на първата експертиза, след направена справка в Дирекция „Строителство и инвестиции” при Община Стара Загора, е установено, че за разпоредената за премахване с обжалваната заповед „Двуетажна масивна жилищна сграда”, няма издадено разрешение за строеж, одобрен инвестиционен проект и одобрени строителни книжа. Сградата е построена в територия, за която няма одобрен ПУП /РП и ЗП/, като според изпълнилото експертизата вещо лице строежът, с оглед вида, предназначението и параметрите на изпълненото строителство, не е допустим по правилата и нормативите, действали към момента на неговото изграждане (регламентирани в ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./, Наредба № 5/ 1977г. за правила и норми за териториално и селищно устройство и Наредба № 2 за застрояването на земеделските земи), както и по сега действащите правила и норми, предвидени в ЗУТ и Наредбата за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Съгласно заключението на допълнителната СТЕ, при извършения оглед на място и направените измервания, е установено, че разпоредената за премахване със Заповед № 10-00-1824/ 29.08.2016г. на Кмета на Община Стара Загора „Двуетажна масивна жилищна сграда”, означена като сграда № 26 по Приложение № 1 от комбинираната схема, представлява две самостоятелни сгради, долепени една до друга на калкан. Площта на процесната сграда включва площта на двуетажна масивна жилищна сграда с двускатен покрив от дървена конструкция с керемиди и подпокривно пространство със ЗП 35 кв.м и РЗП 92 кв.м и площта на долепената до нея едноетажна полумасивна жилищна сграда с плосък покрив - бетонова плоча със ЗП и РЗП 26 кв.м или общо РЗП 118 кв.м. В заключението е посочено че в имота, стопанисван от жалбоподателя /в рамките на ограденото и използвано място/, освен разпоредената за премахване сграда има и друго изпълнено строителство – полумасивна едноетажна сграда – гараж със ЗП и РЗП от 20кв.м; външна едноетажна масивна постройка – баня с тоалетна със ЗП и РЗП от 6 кв.м; външна едноетажна масивна постройка – тоалетна със ЗП и РЗП от 2.25кв.м и масивна сграда – жилищна в строеж със ЗП 115кв.м и РЗП от 204кв.м, със степен на завършеност – груб строеж, без покривна конструкция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес /възложител, изпълнител и собственик на разпоредения за премахване с обжалваната заповед незаконен строеж/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед № 10-00-1824/ 29.08.2016г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Кмета на Община Стара Загора правомощие /чл.225а от ЗУТ/, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на неговия вид и местонахождение, при посочване, че същият е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на изискуемата се индивидуализация на строежа от гл.т на неговият вид, местонахождение, технически характеристики и параметри на изпълненото строителство. С посочването, че строежът представлява Двуетажна масивна жилищна сграда” с площ 118кв.м, строеж пета категория, находящ се в ПИ № 68850.303.808 по КККР на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”, означен като обект № 26 по приложение №1 от комбинираната схема – неразделна част от заповедта, в необходимата и достатъчна степен е конкретизиран разпореденият за премахване строеж от гл.т на съществените му характеристики - вид, предназначение, местоположение и параметрите на извършения строеж. Липсата на описание на сградата от гл.т на „нейната широчина и височина” и дали посочената площ касае застроената или разгънатата застроена площ на къщата, не обуславя формална незаконосъобразност на заповедта, като основание за нейната отмяна. С оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа страна.

Заповед № 10-00-1824/ 29.08.2016г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 58 от 03.08.2016г. по чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Абсолютно недоказано и като такова неоснователно е възражението на жалбоподателя, че констативният акт е съставен от некомпетентни длъжностни лица. Видно от представените и приети като доказателства по делото длъжностни характеристики за длъжностите „главен експерт” в отдел „Контрол по строителство” и „старши специалист” в Дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора /каквито длъжности заемат служителите от общинска администрация – Стара Загора, извършили проверката, съставили и подписали Констативен акт № 58 от 03.08.2016г./, в основните длъжностни функции и задължения се включват и такива във връзка с констатиране на незаконни строежи и контрол по строителството. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че служителят, заемащ длъжността „главен експерт” в отдел „Контрол по строителство”, при съставянето на констативния акт „е надхвърлил правомощията, с които разполага”, тъй като преките задължения на служителя включвали единствено такива за съставяне на констативни актове при констатирани нарушения на одобрени строителни книжа. Посочените в длъжностната характеристика за длъжността „главен експерт” в отдел „Контрол по строителство” цел на длъжността /извършва дейности, свързани с процедиране на документация, касаеща незаконно строителство, съгласно разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове/ и разписаните преки задължения по т.5.1 – т.5.5, еднозначно сочат че служителят, заемащ посочената по-горе длъжност, има качеството на „служител за контрол по строителството” в администрацията на Община Стара Загора по см. на чл.223, ал.2 от ЗУТ. Абсолютно несъстоятелно е твърдението, че с оглед въведените съгласно длъжностните характеристики за длъжността „старши специалист” в Дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора минимални изисквания за образователна степен и професионална квалификация /средно специално образование, геодезия, картография и фотограметрия/, заемащите тази длъжност служители „нямат необходимото образование” за упражняване на контрол по строителството, независимо от разписаните в длъжностните им характеристики преки задължения за извършване на проверки по жалби за незаконно строителство и съставянето на констативни актове при констатиране на незаконно строителство. Противно на твърденията на жалбоподателя, „компетентността на служителите за контрол по строителството” не произтича от „нарочна писмена заповед или друг писмен акт на компетентния да издаде заповедта орган”, а правомощията им са законово определени с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ. С оглед на гореизложеното съдът приема, че Констативен акт № 58 от 03.08.2016г. е съставен и подписан от длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в Община Стара Загора. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на посочения в акта обект. Жалбоподателят е упражнил правото си да подаде възражение в срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, което възражение е разгледано и прието за неоснователно от решаващия орган. Обстоятелството, че в оспорения акт не са изложени подробни мотиви защо административният орган не приема за основателно възражението, не води нито до формална, нито до процесуална незаконосъобразност на заповедта. Още повече че подаденото от Х.С. възражение с вх. № 10-04-186/ 19.08.2016г. до Кмета на Община Стара Загора, основно се свързва с искането началото на процедурата по премахване на незаконно построените от него постройки да бъде отложено до пролетта. Противно на твърденията на жалбоподателя, административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. Действително издаването на заповед при упражняване на правомощието по чл.225а от ЗУТ изисква не само установяване наличието на незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, но и извършването на преценка дали изпълненият без строителни книжа строеж не представлява „търпим” строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В случая оспорената заповед е постановена след като са установени относимите към законността и търпимостта на строежа факти и обстоятелства, като доколкото сградата е построена в поземлен имот с начин на трайно предназначение на територията: „земеделска” и начин на трайно ползване: „пасище”, представляващ земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и който имот не е урегулиран с ПУП, очевидно сочените от жалбоподателя като неустановени обстоятелства в конкретния случай нямат отношение към разпоредената за премахване постройка. Административният орган е събрал доказателства и е извършил необходимите фактически установявания за обективираната в оспорения акт преценка, че изпълненият без строителни книжа строеж не представлява търпим строеж.

С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

С оглед безспорно установените характеристики на разпоредената за премахване „Двуетажна масивна жилищна сграда” от гл. т на нейния вид, предназначение и начин на изпълнение на строителството, съдът приема, че същата безспорно представлява строеж както по см. на действалия към момента на извършване на строителната дейност §1 от ДР на ППЗТСУ /отм./, така и по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са изисква разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.151 от ЗУТ. Идентична по съдържание материално-правна регламентация се е съдържала и в ЗТСУ /респ. ППЗТСУ/, приложими към момента на изграждане на разпоредената за премахване постройка /1990г. – 1993г./. В чл. чл. 55 от ЗТСУ /отм./ е било предвидено, че строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение. Разпоредбата на чл. 224 от ППЗТСУ /отм./ е регламентирала, че строежите се извършват въз основа на разрешение, издадено от компетентния орган на общината. Несъмнено процесният строеж попада в кръга на обектите, за които е било необходимо издаването на разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега действащата нормативна уредба. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от жалбоподателя/, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

 Строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж. С оглед на събраните по делото гласни доказателства, сочещи, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен малко след подписания договор за покупко-продажба от 06.12.1993г., съдът приема, че за преценката относно търпимостта на строежа, приложима се явява разпоредбата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Съгласно посочената норма незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Следователно материалноправните предпоставки за определяне на изпълнен без необходимите строителни книжа незаконен строеж като търпим по смисъла на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ и съот. като неподлежащ на премахване и на забрана за ползване, са следните: 1. Незаконният строеж да е започнат в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г. и да е неузаконен до влизането в сила на ЗУТ; 2. Постройката да е била допустима по действащия подробен градоустройствен план; 3. Строежът да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, т.е по действащите разпоредби на ЗУТ и 4. Строежът да е деклариран от собственика пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. 

В случая за ПИ № 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”, в който имот е построена разпоредената за премахване сграда, не е имало и няма одобрен ПУП. От представените и приети като доказателства по делото Скица № 15-472915/28.09.2016г. от СГКК – Стара Загора; Заповед № 120/ 21.10.2009г. на Директора на ОД „Земеделие” - Стара Загора; Протоколно решение № 19/ 01.09.2009г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ – справка за имоти към 03.09.2009г., безспорно се установява, че ПИ с идентификатор 68850.303.808 е земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвана и управлявана от Община Стара Загора, с начин на трайно предназначение на територията: „земеделска” и начин на трайно ползване: „пасище”. Противно на твърденията на жалбоподателя сградата не е построена върху имот – собственост на неговото семейство, като в тази връзка представеният по делото „договор за покупко-продажба” от 06.12.1993г. с Декларация от същата дата, не доказва нито придобиването, нито собствеността върху поземления имот. Действително от приетото като доказателство Решение по Протокол № 2 от 10.05.1990г. на Общинската комисия по ТПС при ОбНС – гр. Стара Загора, може да се направи извод, че земята, върху която е построена разпоредената за премахване с оспорената заповед жилищна сграда, е била предоставена за ползване на Атанас Славов Нейков /праводател на Х.С. съгласно посочения – по-горе договор/ на основание ПМС № 12 от 13.04.1971г. По делото обаче липсват данни да проведена процедура и съотв. за издадена заповед по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ или по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и за придобиване правото на собственост върху земята по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Следва да се отбележи, че предоставените по реда и на основание ПМС № 12 от 13.04.1971г. земи са били само за земеделско ползване, като съгласно т.6 от посоченото ПМС в местата, раздадени за земеделско ползване, не се разрешава строителство. Допустимо е било изграждането единствено на стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция. Ето защо построената след 1993г. от жалбоподателя „масивна жилищна сграда” в предоставената за ползване по ПМС № 12 от 13.04.1971г. земеделска земя, на мястото на съществувалата съгласно свидетелските показания на Затие С. и Т.М. „къща – стая с таван” /”една стая и салонче, почти разрушено”/, при липса на данни за проведена процедура за промяна предназначението на имота, представлява недопустим строеж както съгласно чл.12, ал.2 и ал.3, чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ и правилата и нормативите, действали по време на неговото извършване - чл.40, ал.2 от ЗТСУ /отм./; чл. 108 и чл. 246 от ППЗТСУ /отм./ и Наредба № 5 за правила и норми за териториално и селищно устройство /отм./, така и с оглед нормативната регламентация по т.6 от ПМС № 12 от 13.04.1971г., въвеждаща забрана за строителство в предоставените за земеделско ползване на основание и по реда на посоченото ПМС земеделски земи. С оглед вида, предназначението и параметрите на изпълнения строеж, същият не съответства и на изискванията за допустимост на строителството в земеделска земя без промяна на предназначението й, както по Наредба № 2/ 1993г. за застрояване в земеделските земи /отм./, така и по сега действащата Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им. Това изключва определянето му като търпим строеж по см. на § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Отделно от това посочената законова хипотеза предвижда като кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за търпимостта на строежа и същият да е деклариран от собственика пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. В случая жалбоподателят нито твърди, нито по делото са налице каквито и да е било данни дори и като индиция, че Х.С. е декларирал по реда на § 27, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ /отм./ незаконно изградения от него строеж в техническата служба на Община Стара Загора и е представил необходимите проекти с оглед неговото евентуално узаконяване.

Изложеното обуславя извода, че разпореденият за премахване строеж не отговаря на изискванията по §16, ал.2 от ПР на ЗУТ за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване. Противно на твърденията на жалбоподателя, строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §127, ал.1, изр. първо от ПР на ЗИД на ЗУТ, тъй като трайно установената и възприета съдебна практика по приложението на нормата на §127, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ е, че тази регламентацията не е приложима за всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001г., доколкото §16 от ПР на ЗУТ не е отменена и продължава да действа с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.

Противно на твърденията на жалбоподателя, различията в отразеното в съставения Констативен акт № 58 от 03.08.2016г. и в издадената въз основа на него Заповед № 10-00-1824 от 29.08.2016г. описание на незаконния строеж спрямо това, установено от изпълнилото СТЕ вещо лице и посочено в изготвеното от него допълнително заключение, не могат да обусловят незаконосъобразност на оспорения административен акт. Действително при извършения оглед на място и направените измервания, вещото лице е констатирало, че разпоредената за премахване постройка всъщност представлява две сгради, долепени една до друга на калкан, като площта на процесната сграда включва площта на двуетажна масивна жилищна сграда с двускатен покрив от дървена конструкция с керемиди и подпокривно пространство със ЗП 35 кв.м и обща РЗП 92 кв.м и площта на долепената до нея едноетажна полумасивна жилищна сграда с плосък покрив - бетонова плоча със ЗП и РЗП 26 кв.м или общо РЗП 118 кв.м. Това различие би могло да бъде резултат от начина, по който е било изпълнено строителството – чрез пристрояване /разширяване обема на съществувалата постройка/, в какъвто смисъл са показанията както на св. Т.М., така и на св. Затие С. – дъщеря на жалбоподателя. Не намират основание в събраните по делото гласни доказателствени средства твърденията на жалбоподателя, че свидетелските показания сочат наличието на две самостоятелни жилищни сгради /в довършен вид/ в ползвания от Х.С. имот. Тъкмо обратното – и двамата свидетели описват постройката като „къщата”, която са построили и в която живеят Х. С. и неговата съпруга. Дъщерята на жалбоподателя описва осъщественото от нейните родители строителство така: „Разшириха къщата. Тавана беше с дъски между първия и втория етаж, изляха плоча и сега вече е двуетажна къща с плоча. Тъй я купиха къщата на два етажа, но наляха плоча на първия етаж и разшириха първия етаж с още една стая. След това баща ми е правил ремонти, направи мазилка, разшири стаичката”. Именно начинът, по който е разширен обема на жилищната сграда – чрез изграждане на пристройка с жилищно предназначение с покрив - бетонова плоча, е обусловило при извършените геодезически работи по заснемане и попълване на сгради в урбанизираната територия на гр. Стара Загора по КК на гр. Стара Загора и съвместяване на плана за регулация, изпълнени от лице с правоспособност по геодезия и картография и пълна проектантска правоспособност, сградата да бъде заснета и отразена като един обект /обект № 26, видно от представените Приложение № 1 и Приложение № 2 от комбинираната схема/. Ето защо неоснователно е възражението на жалбоподателя, че се разпорежда премахването на строеж, който е различен от реално съществуващия и че е налице „неяснота” относно конкретния обект, който е разпореден за премахване. От една страна съдържанието на властническото волеизявление и формираната действителна воля на административния орган, обективирана посредством разпореждането за премахване на изпълнения незаконен строеж, пета категория - „Двуетажна масивна жилищна сграда” - № 26 по Приложение № 1 от комбинираната схема, с площ 118кв.м, еднозначно установяват строителството, спрямо което са насочени правните последици на заповедта. От друга страна, видно и от съдържанието на подадената от Х. С. до съда жалба, и от подписаната от него Декларация /л.34 по делото/, за оспорващия не е налице неяснота коя е жилищната сграда – предмет на Заповед № 10-00-1824/ 29.08.2016г., още повече че в ползвания от него имот няма други постройки с жилищно предназначение в завършен вид. Въз основа на заключението на експертизата се установява, че очевидно в съставения Констативен акт № 58 от 03.08.2016г. е посочена ЗП на сградата, а в издадената заповед – РЗП на същата. При установеното съответствие на РЗП на разпоредената за премахване жилищна сграда /118кв.м/ с общата РЗП на определените от вещото лице като изпълнени на калкан и долепени една до друга двуетажна масивна жилищна сграда и едноетажна полумасивна жилищна сграда /обща РЗП 118кв.м/, различията в описанието не могат да обосноват различен от направения извод нито по отношение незаконността на строежа по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, нито за липсата на условията и предпоставките за определянето му като търпим по см. на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, поради което не е налице порок на административния акт по см. на чл.146 от АПК, като основание за неговата отмяна.

Евентуалните вреди от премахване на незаконната сграда за жалбоподателя и неговото семейство, не са основание за отпадане на рестрикцията по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а следва да бъдат преценявани при изпълнението на заповедта за премахване в контекста на чл.272 от АПК. Следва да се отбележи, че общинската администрация е предприела действия по предотвратяване на възможността живеещите в местност „Карасиврия” да останат без дом, като е обезпечен начин за картотекиране и настаняване в общинско жилище или закупуване на имот за строителство, за което са представени неоспорени доказателства. По делото няма данни жалбоподателят да се е възползвал от предоставените му възможности. Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКПЧ интерес на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

С оглед на изложеното обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ; при спазване на административно-производствените правила и съобразно с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Х.С. следва да бъде осъден да заплати на Община Стара Загора сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.С. ***, против Заповед № 10-00-1824/ 29.08.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, пета категория - „Двуетажна масивна жилищна сграда” - № 26 по Приложение № 1 от комбинираната схема, с площ 118кв.м, изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в ПИ 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”, като неоснователна.

ОСЪЖДА Х.Х.С. ***, ЕГН **********,*** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: