Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 349 16.01.2017г. град Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар М.П. и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия И.Янкова административно дело № 424 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1
във вр. с чл.215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на С.А.А.,*** и В.А. ***, чрез адв.С.М.
против Заповед № 10-00-1789 от 29.08.2016г., издадена от Кмета на Община Стара
Загора, с която на основание чл.225а във вр. с чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен
строеж, пета категория — „Двуетажна полумасивна жилищна
сграда” - № 47 по приложение №1 от комбинираната схема, с площ от 74 кв.м,
изпълнена без одобрени строителни книжа и Разрешение за строеж в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в ПИ № 68850.304.800 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателите твърдят, че в производството
не са били уведомени заинтересованите лица и не са установени релевантните факти
и обстоятелства / нарушения съответно на чл.26 ал.1 и чл.35 от АПК. Твърдят, че
незаконосъобразно не са били установени извършителя на строежа, времето на
изграждането му, както и че неправилно не
са били взети предвид обстоятелствата по
нанасянето на сградата на плана и захранването й с електроенергия по договор от
14.05.2012г. В противоречие с изискванията на закона констативния акт, послужил
като основание за издаване на заповедта, не съдържал ситуация на имотите и не
бил подписан от извършителя, такъв изобщо не бил издирван. Жалбоподателите твърдят,
че са собственици на поземления имот /№304.800/, в който е изградена сградата,
предмет на разпореждането за премахване, за което се позовават на нотариален
акт от №171, т.ІV, рег.№ 2860, село 287 /2012г и договор за доброволна делба от
28.03.2013г акт № 135/2013. Твърдят, че са заварили строителството в
имота. Считат, че неправилно не са
уведомени за производството по издаване на оспорената заповед, което считат, че
е съществено нарушение, обуславящо само по себе си незаконосъобразност на
заповедта. Изложени са в жалбата и съображения, че неправилно и незаконосъобразно
решаващият орган е приел, че е налице подлежащ на премахване незаконен строеж.
Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила не са събрани доказателства и
не е извършена преценка за търпимостта на строежа, като обстоятелство от
съществено значение за законосъобразното упражняване на правомощието по
чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ. По
подробно изложени в жалбата съображения е направено е искане за отмяна на
оспорения административен акт.
Ответникът по жалбата
- Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния
си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че оспорения акт е валидно и законосъобразно издаден.
Поддържа, че посочения като предмет на премахване строеж не представлява търпим
строеж, защото е се намира в ПИ с непроменено земеделско предназначение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 03.08.2016г. работна група
от служители на общинска администрация – Стара Загора, е извършила проверка на
строеж „Двуетажна полумасивна жилищна сграда” - № 47
по приложение №1 от комбинирана схема, строеж пета категория, находящ се в ПИ № 68850.303.800 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”.
Проверката е извършена в присъствието на Албена Веселинова Ахмедова, подписала
декларация, че е извършител на строежа Двуетажна полумасивна
жилищна сграда и същата е построена през 2001г. Извършилите проверката длъжностни
лица са констатирали, че поземления имот
/ 68850.304.800/ е собственост на В.А.А. и С.А. Ахмедома
по договор за делба №176/28.03.2013г. Констатирали са на следващо място, че в
него е изпълнен строеж на двуетажна полумасивна
жилищна сграда площ 74 кв.м, с външна мазилка и дървена покривна конструкция. За строежа няма представени строителни книжа,
вкл.одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Резултатите от
проверката са обективирани в съставен и подписан
Констативен акт № 63 от 03.08.2016г /л.33 и сл/. Изпълнението
на строежа се сочи не отговаря на предвижданията за имота. Строежът е
квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В акта е
посочено, че възложителят и изпълнителят на строителството са неизвестни. Към
констативния акт са приложени снимков материал /л.37—38/ и два броя скици – комбинирани схеми, отразяващи строежа и
местоположението му в имота/л.44—45/. Представена е декларация от Албена
Веселинова Ахмедова, че е извършител на строежа Двуетажна полумасивна
жилищна сграда и същата е построена през 2001г.
Констативен акт № 63 от 03.08.2016г. е съобщен чрез залепване на строежа на
17.08.2016г, за което е издадена служебна бележка от служители на Община Стара
Загора /л.36/. С вх.№10-04197
/22.08.2015г С.А.А. и В.А.А. /жалбоподатели по делото/ подали възражение до
кмета на община Стара Загора, в което се възразява, че не са били уведомени за
проверката в имота им, че случайно са намерили хвърчащи листи, съдържащи
съобщение за извършена в присъствието на Албена Ахмедова проверка. Посочили с,
че се следва обективно, всеобхватно и пълно изясняване на обстоятелствата по строежа. Поддържали са в това възражение,
че са приобретатели на имота след 09.07.2012г и са
заварили постройките в него. Твърдят още, че посочения в констативния протокол
строеж е „заварен” строеж и търпим /л.14/.
По делото са събрани гласни
доказателства за изясняване обстоятелства кой и кога е извършил строежа чрез
разпит на свидетелите Евгений Динков Енчев и Диана Минева Славова. Свидетелят
Е.Енчев твърди,че познава „С. и В.” от 1983г, във връзка с това, че баща му
имал „там”, в местност „Зайчова поляна”, място, което
обработвал. Твърди, че в мястото на жалбоподателите имало две или три стари
постройки и стопанска сграда, които те „преправяли”. В имота имало още лозе, което
сега било изсъхнало. При предявяване на снимковия материал, приложен към
констативния акт по делото свидетелят потвърди, че това е „стопанската сграда”,
като същата е преправена. Свидетелката
Славова твърди, че през 1995—1996г закупила вила в близост до имота на
жалбоподателите и ги „заварила”. В имота им имало три къщи, стари, „съборетини”, после децата им купили строителни материали,
измазали и влезнали да живеят там. Това което било към 1995г сочи като същото
като сега. Твърди, че жалбоподателите ремонтирали сградите преди 18—20 години.
В мястото имало лозя, дръвчета, сега само дръвчета. С. си сеела цветя, домати.
Мястото преди било оградено с мрежа и тръни, а
сега било оградено с ограда от тухлички.
Видно
от скица №2570/21.10.2016г /л.75/, поземлен имот № 304.800, местност Карасиврия, гр.Стара Загора с площ 1613 кв.м, е записан
като собственост на В.А.А. и С.А.А., в него не са отразени постройки. Видно от
комбинираната схема, приложение №1 към констативен акт №63 от 03.08.2016г
/л.44/ в имота са отразени пет сгради, от които три жилищни, една стопанска,
една означена с „кл” , съответно с номера №№44, 45, 46, 47 /№47 е предмет
на разпореждането за премахване/, № 49 /”кл”/ и части
от сгради №48 и №43 /комбинирана скица л.102/. При огледа на место, вещото
лице, изпълнило назначената по делото СТЕ сочи че установило процесната сграда като разположена в северозападната част
на поземления имот, на два етажа, от които първия етаж напълно завършен, а
втория етаж на етап груб строеж, външна мазилка до височината на първия етаж,
т.е. в съответствие с описанието, съдържащо се в констативен акт
№63/03.08.2016г.
Съгласно СТЕ, имота, в който се
намира сградата, чието премахване е разпоредено с
оспорения по делото акт е ПИ 68850.304.800
по КККР, — територия земеделска, НТП трайни насаждения, категория на земята ІХ.
Същият имот е идентичен с ПИ № 344 по
неодобрения кадастрален план, изготвен през 1992г въз основа на заснемане от ДФ
„Геодезия” гр.Стара Загора. Към 1992г, както и към 2004г, в имота са били
отразени две сгради —масивна жилищна сграда с площ 27 кв.м. и стопанска сграда
от 15 кв.м. Имота и сградите в него са съответно отразени и в ПНИ за местността
„Карасиврия”, одобрен със Заповед №640/28.06.2004г на
Областния управител, като ПИ е с №304.702,
съответстващ на имот №344, впоследствие поделен и от територията му са
образувани ПИ 304.800 и 304.801.
Сградите, отразени като съществуващи
през 1992г, съответно и през 2004г. в
ПНИ са с различна площ и местоположение
спрямо процесната сграда /л.96, л.98, л.102/. От това следва, че свидетелските показания,
които са в насока, че сградата, разпоредена за
премахване е съществувала вкл.към 1995—1996г, се опровергават от писмените
доказателства поделото.
От приложената комбинирана скица към
СТЕ /л.102/ е видно, че сградите, отразени в ПНИ от 2004г. са в южната част на
имота /не в североизападната/, много по—малки са като
размер и са ситуирани много по на юг от
местоположението на сграда №47, предмет на разпореждането за премахване /л.102/.
На мястото на старите постройки, съществували през 1992г, са били построени две други сгради /№44 и №45/
с различни квадратура и разположение и значително надхвърлящи по обем старото
строителство. Заключението на СТЕ, като
неоспорено от страните, добросъвестно и компетентно изготвено, съдът кредитира
с доверие.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-1789
от 29.08.2016г./л.9/, издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание
чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, пета
категория, „Двуетажна полумасивна
жилищна сграда” - № 47 по приложение №1 от комбинираната схема/л.44/, с
площ от 74 кв.м, изпълнена от неизвестен извършител без одобрени строителни книжа
и Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ
се в ПИ № 68850.304.800 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Стара Загора, местност „Карасиврия. От фактическа страна обжалваният
административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения
Констативния акт № 63/ 03.08.2016г. и наличието на подлежащ на премахване
незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен без одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от
ЗУТ. В мотивите на заповедта се сочи разгледано възражението, подадено от С. и В.
Асенови, като органът е счел същото за неоснователно по съображения, че не се
твърдят от подателите релевантни за производството факти и обстоятелства, не е
представено удостоверение за търпимост, както и че строежът не подлежи на
узаконяване.
По
делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорената Заповед № 10-00-1789/ 29.08.2016г. на Кмета на Община
Стара Загора. Представени са и Справка от
звено „Жилищен фонд” за подадени документи за картотекиране и настаняване на крайнонуждаещи се от жилище граждани /л.52/; Решение № 415
по Протокол № 11 от 30.06.2016г. на ОбС - Стара Загора; Правила за участие и провеждане
на публичен търг, открит със заповед № 10-00-1480 от 21.07.2016г. на Кмета на
Община Стара Загора за продажба на недвижими имоти – частна общинска
собственост, ведно с публикувани съобщения за търга /л. 53 —67/. Като доказателства са приети и длъжностни
характеристики за длъжностите „главен експерт” в отдел „Контрол по
строителство” и „старши специалист” в Дирекция „Строителство и инвестиции”,
отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора /л.78—88 по делото/.
Представени са и приети доказателства относно правото на собственост по
отношение на имот №345, съседен на процесния имот,
както и договор за доброволна делба на ПИ №304.702 посредством обособяване от
него на ПИ 304.801 и ПИ 304.800 и поставянето на последния от посочените в дял
на С.А.А. и В.А.А., скици на имотите, договор за присъединяване на обекти на
потребители към електроразпределителната мрежа на ЕВН България
Електроразпределение АД/л.16-32/ Жалбоподателите представят и Заповед
№2189/25.08.2008 г и удостоверение УТ –И—570 от 19.11.2007г за търпимост на
„масивна сезонна постройка” в ПИ 702 в к.р.304, местност „Карасиврия”.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирани лица с правен
интерес /заявили, че са извършили сочения в оспорения акт строеж/ и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповед № 10-00-1789 от
29.08.2016г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално
и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно
законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е постановен
в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59,
ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Кмета на
Община Стара Загора правомощие /чл.225а от ЗУТ/, така и релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като
незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е
описан от гл.т на неговия вид и местонахождение, при посочване, че
същият е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж,
в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
С
посочването, че строежът представлява „Двуетажна
полу—масивна жилищна сграда” с площ от 74 кв.м, находяща се в ПИ №
68850.304.800 по КККР на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”,
означен като обект № 47 по приложение №1 от комбинираната схема – неразделна
част от заповедта, т.е. посредством посочване на съществените характеристики и
местонахождение, строежът е в достатъчна степен конкретизиран и
индивидуализиран. Съдът приема, че е спазено изискването на закона за
мотивировка на акта от фактическа страна.
Заповед № 10-00-1789 от
29.08.2016г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена
процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални
изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното
производство е образувано на основание Констативен акт № 63 от 03.08.2016г. Видно
от представените и приети като доказателства по делото длъжностни характеристики за длъжностите „главен експерт” в отдел
„Контрол по строителство” и „старши специалист” в дирекция „Строителство и
инвестиции”, отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора /каквито
длъжности заемат служителите от общинска администрация – Стара Загора, извършили
проверката, съставили и подписали КА № 63 от 03.08.2016г/, в основните
длъжностни функции и задължения се включват и такива във връзка с констатиране
на незаконни строежи и контрол по строителството. Тези длъжностни лица са сред посочените в сформираните работни групи
със Заповед № 10-00-1577 от 27.07.2016г на Кмета на общината, във връзка с
разпространяване на строителството в района на кв.””Три чучура —север” в обхват
на север и юг от улица с о.т.№2159—о.т.2002 по плана на гр.Стара Загора, в
новообразуваните имоти в местността „Карасиврия” или
„Халваджи бунар”, и със задача да извършат проверки
относно законността на постройките в тези участъци. КА № 63 от 03.08.2016г е съставен от
компетентни длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в Община
Стара Загора. С този констативен акт са установени и удостоверени релевантните
факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно
основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на
посочения в акта обект. Жалбоподателите са упражнили правото си на възражение в
срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, което възражение е разгледано и прието за
неоснователно от решаващия орган. Обстоятелството, че екземпляр от констативния
акт е бил намерен от жалбоподателите
/като хвърчащ из местността лист/, не опровергава, че същия е бил съобщен, в
случая чрез залепване на входната врата на строежа.
Противно на твърденията
на жалбоподателите, административният орган е изпълнил задължението си по чл.
35 от АПК да издаде акта след
като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая
в т.ч дали не съществува законово
установена пречка за премахването на строежа. Действително издаването на заповед
при упражняване на правомощието по чл.225а от ЗУТ изисква не само
установяване наличието на незаконен
по см. на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж,
но и извършването на преценка дали
изпълненият без строителни книжа строеж не представлява
„търпим” строеж по см.
на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ. В случая оспорената заповед е постановена след като са
установени относимите към законността и търпимостта на строежа факти и обстоятелства. Доколкото сградата е
построена в земеделска територия, в имот с начин на трайно ползване: „трайни насаждения”, представляващ
земеделска земя от ІХ категория, съответен на доказателствата е извода на
административния орган, че строежът не съответства на предназначението на
имота, което и преди 1989г е било за земеделски нужди. Това изключва
възможността да се преценява търпимостта на въпросната двуетажна полумасивна
жилищна сграда, доколкото по принцип преценката за търпимост на един строеж
изисква съпоставянето му с устройственото
планиране за територията към момента на изграждане на постройката и
съпоставката му с действалите към онзи момент
строителни правила и нормативи. Административният орган е събрал доказателства и е извършил необходимите фактически установявания за обективираната в оспорения акт преценка,
че изпълненият без строителни книжа строеж не
представлява търпим строеж. С оглед на което съдът
приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице
отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли
са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените правни последици. С оглед
нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ съдът приема, че оспорената заповед е издадена в
съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:
Упражняването
на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да
представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в
чл.225, ал.2 от ЗУТ.
С оглед безспорно установените характеристики
на разпоредената за премахване „Двуетажна
полумасивна жилищна сграда” в ПИ № 68850.304.800 от гл. т на нейния
вид, предназначение и начин на изпълнение — с площ 74 кв.м, с външна мазилка и дървена
покривна конструкция, съдът
приема, че същата безспорно представлява строеж по см. на легалната дефиниция
на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ. За времето на изпълнение на строежа по
делото не се събраха еднозначни доказателства. Свидетелските показания на
сочените от жалбоподателите свидетели в насока, че сградата е съществувала в
имота още към 80—те и 90—те години на миналия век, се опровергават от
представената извадка от кадастралното заснемане, извършено от ДФ
„Геодезия”през 1992г на тази територия и на което въпросната сграда
липсва. Въпросната сграда не е била
отразена и в одобрения през 2004г план на новообразуваните имоти, което прави
по—вероятно строителството й да е след 2004г.
Строежът е
квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като
извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Разпоредбата
на чл.148, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа
на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило
се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои
видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа
изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са
определени видовете строежи, за които не
се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В
случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1 и чл.151
от ЗУТ. На разрешителен режим са били подложени строежите и съгласно чл. 55 от ЗТСУ /отм./,според който строежите
могат да се извършват само ако са разрешени, съгласно закона и правилника за
приложението му. Разпоредбата на чл. 220 от ППЗТСУ
/отм./ урежда одобряването на проектите, наличието на които е условие за
издаване на разрешение за строеж и които представляват неразделна част от
разрешенията за строеж. Несъмнено процесният строеж
попада в кръга на обектите, за които са необходими одобрени проекти и
разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега
действащата нормативна уредба. По делото е установено /а и този факт не се
оспорва от жалбоподателите/, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни
книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на
строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което
визираното фактическо основание за издаване на заповедта се установява по
категоричен и безспорен начин.
Противно на твърденията на
жалбоподателите, строежът не може да се квалифицира като търпим по см.
на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е
налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на
административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр.
с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа
строеж. Задължителни условия и материалноправни предпоставки за определянето на
строежа като търпим, е същият да е допустим по действащия подробен устройствен план и по
правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото
извършване или съгласно ЗУТ. В случая за ПИ № 68850.304.800 по КККР гр.
Стара Загора, местност „Карасиврия”, в който имот е построена разпоредената за
премахване сграда, не е имало и няма одобрен ПУП.
От
представената по делото скица №2570/21.10.2016г на имот №304.800 местност Карасиврия и СТЕ, отговор на въпрос№4, се установява, че
този поземлен имот е с предназначение земеделска територия, начин на трайно
ползване: „трайни насаждения”. Действително, посочения поземлен имот е записан
в регистъра като собствен на В. и С. Асенови, жалбоподатели по делото, макар да
не се установява как са го придобили, доколкото договорът за делба не е
достатъчен в тази насока. Но правото на собственост върху поземления имот не е
достатъчно за законността на намиращите се в него строежи и спрямо които законът
поставя изисквания за съответствие с плана и предварително разрешаване, условия
които не са били изпълнени в случая. Въпросния имот е част от територия,
предоставена в миналото за земеделско ползване и в които земи е било принципно
забранено строителство, освен за изграждането единствено на стопански постройки за подслон и
съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция. На посочените изисквания
не отговаря процесната двуетажна полумасивна
жилищна сграда. Същата се явява построена в поземлен имот
с непроменено, земеделско предназначение и в несъотствие
с чл.12, ал.2 и ал.3, чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, правилата и нормативите, действали преди
2001г. - чл.26 от ЗТСУ /отм./; ППЗТСУ
/отм./ и Наредба №5/ 1995г. за правила и норми за териториално и селищно
устройство /отм/., а наред с това и в противоречие с нормативната
регламентация по т.6 от ПМС № 12 от 13.04.1971г., въвеждаща забрана за
строителство в предоставените за земеделско ползване на основание и по реда на
посоченото ПМС земеделски земи.
Изложеното обуславя извода, че
разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово регламентираните
изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.
Предвид така установеното по делото съдът намира, че
кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия
фактически състав по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с които правната норма свързва
издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният
орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен без одобрени строителни книжа и без издадено
разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и следователно са
налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за
разпореждането на неговото премахване.
С оглед на изложеното обжалваната заповед,
като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма;
постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на ЗУТ; при спазване на
административно-производствените правила и съобразно с целта на закона, е
законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.А.,*** и В.А. *** против Заповед
№ 10-00-1789 от 29.08.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която
на основание чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от
ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен
строеж, пета категория „Двуетажна полумасивна жилищна
сграда” - № 47 по приложение №1 от комбинираната схема, с площ от 74 кв.м,
изпълнена от без одобрени строителни книжа и Разрешение за строеж в нарушение
на чл.148, ал.1 от ЗУТ, и находяща се в ПИ № 68850.304.800
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: