Р Е Ш Е Н И Е

№9 20.01.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №425 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от С.А.А. и В.А. *** против Заповед №10-00-1809/ 29.08.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "Полумасивна стопанска постройка №46”, находящ се в ПИ 68850.304.800 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, местност „Карасиврия”. В жалбата са изложени оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна като постановена при неспазване на установената форма, немотивирана, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Подателите считат за опорочена процедурата по уведомяване на всички заинтересовани страни за започнало административно производство и по връчването на констативния акт от извършената проверка по смисъла на чл. 61 АПК и чл. 225, ал. 3 ЗУТ. На следващо място сочат като нарушение от страна на административния орган обстоятелството, че не е извършил документална и фактическа проверка на историята на процесния имот и не е взел предвид представените писмени доказателства, че имотът е отбелязан върху скици по ПУП, одобрен през 2004 год., както и че не е извършил проверка относно прилагането на пар.16 ПР ЗУТ и пар.184 ПЗР ЗИДЗУТ. Наведени са и доводи за липса на индивидуализация на адресата на заповедта и за липса на преценка на характеристиките и местонахождението на строежа – предмет на обжалваната заповед. Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител мл. експерт Грозева оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед №10-00-1809/29.08.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "Полумасивна стопанска постройка №46” по приложение №1 /комбинирана схема/, със застроена площ 19 кв.м., находящ се в ПИ 68850.304.800 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, местност „Карасиврия”, собственост на С.А.А. и В.А.А..

Жалбоподателите С.А.А. и В.А.А. се легитимират като собственици на строежа, въз основа на заявеното от тях в жалбата и съгласно представеният договор за доброволна делба. Действително в приложената в административната преписка декларация, А. декларира, че е ползвател/извършител на имота, но не е посочила годината на построяване. Доколкото обаче, жалбоподателите са собственици на имота мотивира съдът да приеме, че е налице правен интерес у жалбоподателите да оспорят заповедта, в качеството му на собственици на строежа.

Имот 68850.304.800 е получен от новообразуван имот №68850.304.702 по плана на новообразуваните имоти, след частично изменение на плана със Заповед №РД-25-1520/28.08.2012 год. на Кмета на Община Стара Загора /видно от договора за доброволна делба/. Имот № 68850.304.800 е с начин на трайно ползване „нива” и попада в територия ”селско стопанство”.

Административният орган приема, че незаконният строеж представлява двуетажна полумасивна стопанска сграда с площ 19 кв.м. с външна мазилка и покривна конструкция. Строежът е от пета категория. Изпълнен е в ПИ 68850.304.800, без строителни книжа, с начин на трайно ползване трайни насаждения /видно от приложеният договор за доброволна делба/ и в нарушение чл.148, ал.1 от ЗУТ За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт №62/03.08.2016 год. от работна група служители на Община Стара Загора - арх. Нина Желева-главен експерт отдел „Контрол по строителството”, Галина Пашова - старши експерт отдел „Кадастър и регулация” и Марина Христова - ст. специалист отдел „Кадастър и регулация” /лист 11-12/. Съобщен е чрез залепване на строежа на 17.08.2016 год., за което е издадена служебна бележка от служителите на Община Стара Загора /л.10/. В акта са вписани неизвестен възложител и извършител на строителството.

Във възражението по съставения констативен акт №62/03.08.2016 год. /лист 9/, жалбоподателката А. посочва, че е пенсионерка и е глава на четиричленно семейство, като изградените постройки са строени за да обезпечи елементарните условия на живот на семейството си. Моли процедурата по премахване да се отложи до пролетта. Възражението е разгледано и не е уважено от административния орган, който е издал заповед за премахване на сградата. Заповедта е залепена на сграда №46 по придружаващата схема, поради неизвестен извършител на строежа, за което е представена служебна бележка от 29.08.2016 год., съставена от работна група служители на Община Стара Загора /л.8 от делото/.

По делото са приети като доказателства справка от звено „Жилищен фонд” /лист 28 от делото/, от която е видно, че жалбоподателите не са подавали заявление за настаняване в общинско жилище, Решение №415/30.06.2016 год. на ОбС Стара Загора /лист 29-37 от делото/; Заповед №10-00-1480/21.07.2016 год. на Кмета на Стара Загора за провеждане на публичен търг с явно наддаване на недвижими имоти – общинска собственост /лист 38/; Публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и в. „Телеграф” /лист 42 и 43/; Правила за участие в търга /лист 39-40/; Протокол за проведен търг от 24.08.2016 год. /лист 41 от делото/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Допустимо е заповед за премахване на незаконен строеж да не посочва извършител, когато такъв не може да бъде индивидуализиран. В случая жалбоподателите сами се определят като адресати в качеството си на собственици на незаконния строеж като са подали възражение в административното производство и са оспорили заповедта. Нито в хода на административното производство, нито при съдебното обжалване се установи кой е извършител на строежа и през коя година е осъществен. В предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателите се явяват лица с правен интерес от обжалване на заповедта за премахване на сградата, в качеството им на собственици на имота и строежа /според изложеното в жалбата/. Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на залепване на заповедта на строежа. Следователно оспорването като направено от легитимирани лица, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Заповед №10-00-1809/ 29.08.2016 год. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория.

Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на полумасивна стопанска постройка без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си. Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.

От събраните по делото и неоспорени доказателства категорично се установява наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта технически параметри и местонахождение, който е извършен без строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.

Констативният акт, на който се основава, също е съставен от компетентни лица. Съдът намира, че служителите на отдел „Контрол по строителството” и отдел „Кадастър и регулации” разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. Издадената в тази насока Заповед №10-00-1577/27.07.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, удостоверява компетентността им да извършат проверка по законността на строежите в местностите „Халваджи бунар” и „Карасиврия”. Като съставен срещу неизвестен извършител, констативният акт е надлежно съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на строежа и в сградата на Община Стара Загора. Този начин на съобщаване, при липса на доказателства за неприложимостта му, е процесуално допустим. Обстоятелството, че не е посочен извършител не опорочава проведеното административно производство относно предварителното уведомяване на заинтересовани лица и съобщаването на издадените в хода му актове. По преписката са налице данни, че е направен опит да се установи изпълнителя на строителството - приложена е декларация за собственост на имота, която е подписана от С.А., в която същата декларира, че е собственик/ползвател на строежа. Не може безрезервно да се приеме, че собствениците на недвижимия имот, в който се намира разпореден за премахване имот, са негови извършители и да бъдат посочени като адресати на административния акт за отстраняване на незаконен строеж. Постъпилото възражение от тях е разгледано и обсъдено от ответника в оспорения административен акт. Дори да се приеме, че са допуснати процесуални нарушения обаче, те са от категорията на несъществените, защото на страните е обезпечена възможността да участват в съдебното производство, където да изложат всички свои възражения.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Неоснователно е оплакването, че след като административният орган не е изложил съображения за търпимостта на строежа, на това основание заповедта му следва да бъде отменена. Нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ са императивни. Както административният орган, така и съдът имат задължение да установят дали незаконният строеж е търпим по силата на посочената норма поради забраната за премахването му, ако има такова качество. След като административният орган не е установил посоченото обстоятелство, това следва да направи съдът, който също има право да събира доказателства, а становището по този въпрос на настоящия съдебен състав вече бе изразено по-горе.

Действително в заповедта не е посочено времето на извършване на строежа, но съгласно трайно установената съдебна практика задължение на съда е сам да установи този релевантен за спора факт с всички допустими доказателства. Доколкото в приложеният договор за доброволна делба не е отразено, в новообразуваният имот да има построена каквато и да е сграда, то съдът намира, че период на извършване е след 2013 год. Изхождайки от това, съдът намира, че строежът не отговаря на условията за търпимост по §16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки. Съгласно §16, ал.1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 год., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 год., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 год., респективно до 31.03.2001 год., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. Процесният строеж представлява полумасивна стопанска сграда, построена върху земеделска земя, без промяна на предназначението на земята и без издадени строителни книжа, поради което се явява недопустим, съгласно нормите на чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Евентуалните вреди от премахване на незаконната сграда за жалбоподателите не са основание за отпадане на рестрикцията по чл.225 ал.1 от ЗУТ, а следва да бъдат преценявани при изпълнението на заповедта за премахване в контекста на чл.272 от АПК. Трябва да се отбележи също, че общинската администрация е предприела действия по предотвратяване на възможността живеещите в местност „Карасиврия” да останат без дом изобщо като е обезпечен начин за настаняване в общинско жилище или закупуване на имот за строителство, за което са представени неоспорени доказателства. По делото няма данни жалбоподателите да са се възползвали от дадените способи, нито да са в обективна или субективна невъзможност да си осигурят друго жилище. Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКПЧ интерес на жалбоподателите в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

По тези съображения съдът приема, че №10-00-1809/29.08.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора е валиден административен акт, постановена е при правилно приложение на материалния закон и целта му за отстраняване на незаконното строителство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото е основателно искането за присъждане на разноски по делото в полза на ответника. По смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателя дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на Община Стара Загора в размер на 600.00 лв. съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. В тази насока вж. и ТР №3/13.05.2010 год. по т.д. №5/2009 год. на ОС на колегиите на ВАС.

Водим от тези мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.А. и В.А. *** против Заповед №10-00-1809/29.08.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ********** и В.А.А., ЕГН ********** и двамата от гр. Стара Загора, ул. ”Вихрен”№50 да заплатят на Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров сумата 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: