Р Е Ш Е Н И Е

№331 14.12.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №428 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от Р.С.Б. *** против Заповед №10-00-1823/ 29.08.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "Двуетажна масивна жилищна сграда №21”, находящ се в ПИ 68850.303.808 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, местност „Халваджи бунар”. В жалбата са изложени оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна като постановена при неспазване на установената форма, немотивирана, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че констативният акт е съставен от лица, които нямат правомощие да осъществяват подобни проверки. Не са спазени изискванията за формата на индивидуалният административен акт. Обекта не е индивидуализиран – не е посочена квадратурата, площта на строежа, неговите граници, конструкция и т.н., нито дали същият е започнат или довършен. Не е установен извършителят на строежа, а отразените в констативният акт обстоятелства се оспорват, като счита, че не е установена и точната година на извършване на строежа. Наведени са и доводи за липса на индивидуализация на адресата на заповедта и за липса на преценка на характеристиките и местонахождението на строежа – предмет на обжалваната заповед. Ответникът не е изпълнил също така задължението си по чл.35 и чл.36 от АПК да установи всички факти и обстоятелства, които са относими към случая и едва тогава да издаде заповедта. Направено е искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, немотивирана, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт Желязкова оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед №10-00-1823/29.08.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "Двуетажна масивна жилищна сграда №21” по приложение №1 /комбинирана схема/, със застроена площ 48 кв.м., находящ се в ПИ 68850.303.808 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, местност „Халваджи бунар”, с неизвестен извършител.

Жалбоподателят Р.С.Б. се легитимира като извършител на строежа, въз основа на заявеното лично от него в съдебно заседание. Действително в приложената в административната преписка декларация, Б. декларира, че е ползвател на имота, като строежът е извършен през 1998 год. В откритото съдебно заседание, проведено на 18.10.2016 год., същият заяви, че е ползвател на имота в момента, а същият е бил построен от него, някъде около 2006 год. Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че е налице правен интерес на жалбоподателят Р.Б. да оспори заповедта, в качеството му на извършител на строежа.

Административният орган приема, че незаконният строеж представлява двуетажна масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м. от тухли на варовоциментов разтвор и двускатен покрив от дървена конструкция, покрита с керемиди. Строежът е от пета категория. Изпълнен е в ПИ 68850.303.808, който е с начин на трайно ползване пасище, мера, без строителни книжа, в нарушение чл.148, ал.1 от ЗУТ. За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт №29/02.08.2016 год. от работна група служители на Община Стара Загора - Добрин Иванов Стоянов старши специалист отдел „Контрол по строителството” при Община Стара Загора, инж. Радостина Иванова Андонова - старши експерт отдел „Контрол по строителството” при Община Стара Загора и Тотка Цанева Терева - старши специалист отдел „Кадастър и регулации” при Община Стара Загора. В акта са вписани неизвестен възложител и извършител на строителството. Съобщен е чрез залепване на строежа на 17.08.2016 год., за което е издадена служебна бележка от служителите на Община Стара Загора /л.11/. Имотът е стопанисван и управляван от Кмета на Община Стара Загора на основание чл.21 от ЗСПЗЗ.

Във възражението по съставения констативен акт №29/02.08.2016 год. жалбоподателят посочва, че е безработен и е глава на четиричленно семейство, като изградената постройка е строена за да обезпечи елементарните условия на живот на семейството му. Моли процедурата по премахване да се отложи до пролетта. Възражението е разгледано и не е уважено от административния орган, който е издал заповед за премахване на сградата. Заповедта е залепена на сграда №21 по придружаващата схема, поради неизвестен извършител на строежа, за което е представена служебна бележка от 29.08.2016 год., съставена от работна група служители на Община Стара Загора /л.10 от делото/.

По делото са приети като доказателства справка от звено „Жилищен фонд” /лист 34 от делото/, от която е видно, че жалбоподателят не е подавал заявление за настаняване в общинско жилище, Решение №415/30.06.2016 год. на ОбС Стара Загора /лист 35-43 от делото/; Заповед №10-00-1480/21.07.2016 год. на Кмета на Стара Загора за провеждане на публичен търг с явно наддаване на недвижими имоти – общинска собственост /лист 44/; Публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и в. „Телеграф” /лист 48 и 49/; Правила за участие в търга /лист 45-46/; Протокол за проведен търг от 24.08.2016 год. /лист 47 от делото/; скица №15-472915 от 28.09.2016 год. на поземлен имот 68850.303.808 /с номер по предходен план 001808/ - лист 56; протоколно решение №21 на ОД”Земеделие” – Стара Загора, ведно с приложение №1 към него /лист 59/; Заповед №120/21.10.2009 год. на ОД”Земеделие” – Стара Загора, ведно с приложение №1 към нея /лист 58/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Допустимо е заповед за премахване на незаконен строеж да не посочва извършител, когато такъв не може да бъде индивидуализиран. В случая жалбоподателят сам се определя като адресат в качеството си на извършител /едва в открито съдебно заседание/ и ползвател на незаконния строеж, като е подал възражение в административното производство и е оспорил заповедта. В този смисъл се явява лице с правен интерес от обжалване на заповедта за премахване на сградата. Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на залепване на заповедта на строежа. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Заповед №10-00-1823/ 29.08.2016 год. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория.

Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на масивна жилищна сграда без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата на чл.148, ал.1от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си. Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.

От събраните по делото и неоспорени доказателства категорично се установява наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта технически параметри и местонахождение, който е извършен без строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.

Констативният акт, на който се основава, също е съставен от компетентни лица. Съдът намира, че служителите на отдел „Контрол по строителството” и отдел „Кадастър и регулации” разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. Издадената в тази насока Заповед №10-00-1577/27.07.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, удостоверява компетентността им да извършат проверка по законността на строежите в местностите „Карасиврия” и „Халваджи бунар”. Като съставен срещу неизвестен извършител, констативният акт е надлежно съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на строежа и в сградата на Община Стара Загора. Този начин на съобщаване, при липса на доказателства за неприложимостта му, е процесуално допустим. Обстоятелството, че не е посочен извършител не опорочава проведеното административно производство относно предварителното уведомяване на заинтересовани лица и съобщаването на издадените в хода му актове.

Действително в заповедта не е посочено времето на извършване на строежа, но съгласно трайно установената съдебна практика задължение на съда е сам да установи този релевантен за спора факт с всички допустими доказателства. В конкретния случай в административното производство жалбоподателят е декларирал 1998 год. като година на извършване, а в съдебното производство този факт е опроверган от същият, като е посочена година 2006 год., която година се потвърждава и от разпитаният в хода на съдебното производство свидетел Ангел Атанасов. Предвид така възприетия от административния орган период на извършване, строежът не отговаря на условията за търпимост по § 16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Той представлява жилищна сграда, построена върху земеделска земя, без промяна на предназначението на земята и без издадени строителни книжа, поради което се явява недопустим, съгласно нормите на чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Безспорно е, че установеният строеж е разположен в имот, който е общинска собственост и който се управлява и стопанисва от Кмета на Община Стара Загора. Видно от приложената скица, този имот е със стар номер 001808 и под този номер фигурира в одобреното от Областна дирекция „Земеделие” протоколно решение на комисията по чл.21, ал.2 от ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл.21, ал.1 от ЗСПЗЗЗ /лист 64 от делото, четвърти ред/. С тези доказателства не само се установява собствеността на имота, но и неговото трайно предназначение като пасище и мера. Застрояването му от който и да е било, без съгласието на собственика на имота, както и без промяна на неговото предназначение, независимо дали е за задоволяване на жилищни или стопански нужди, предполага и незаконността на строежа. Не води до обратен извод, приложената по делото декларация, намираща се на лист 22 от делото. С нея се удостоверява, постигнатото споразумение между жалбоподателят и А.Б., преотстъпване на 500.00 кв.м. от земя, находяща се в местността „Царска усойна” срещу което са дадени 25 000.00 лв. Този частен документ е без дата, а от друга страна не е в предвидената от закона за форма за учредяването на право строеж. Не е представен и документ за собственост, съгласно който Ангел Танев Бурдев да се легимира като собственик на преотстъпеният имот. По своята същност, това представлява единствено и само разписка за получената сума, но не и доказателство за надлежно учредено право на строеж.

Неоснователно е оплакването, че след като административният орган не е изложил съображения за търпимостта на строежа, на това основание заповедта му следва да бъде отменена. Нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ са императивни. Както административният орган, така и съдът имат задължение да установят дали незаконният строеж е търпим по силата на посочената норма поради забраната за премахването му, ако има такова качество. След като административният орган не е установил посоченото обстоятелство, това следва да направи съдът, който също има право да събира доказателства, а становището по този въпрос на настоящия съдебен състав вече бе изразено по-горе.

Евентуалните вреди от премахване на незаконната сграда за жалбоподателите не са основание за отпадане на рестрикцията по чл.225 ал.1 от ЗУТ, а следва да бъдат преценявани при изпълнението на заповедта за премахване в контекста на чл.272 от АПК. Трябва да се отбележи също, че общинската администрация е предприела действия по предотвратяване на възможността живеещите в местност „Халваджи бунар” да останат без дом изобщо като е обезпечен начин за настаняване в общинско жилище или закупуване на имот за строителство, за което са представени неоспорени доказателства. По делото няма данни жалбоподателят да се е възползвала от дадените способи, нито да е в обективна или субективна невъзможност да си осигури друго жилище. Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКПЧ интерес на жалбоподателите в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

По тези съображения съдът приема, че №10-00-1823/29.08.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора е валиден административен акт, постановена е при правилно приложение на материалния закон и целта му за отстраняване на незаконното строителство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото е основателно искането за присъждане на разноски по делото в полза на ответника. По смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателя дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на Община Стара Загора в размер на 600.00 лв. съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. В тази насока вж. и ТР №3/13.05.2010 год. по т.д. №5/2009 год. на ОС на колегиите на ВАС.

Водим от тези мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.Б., ЕГН ********** *** против Заповед №10-00-1823/29.08.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "Двуетажна масивна жилищна сграда №21” по приложение №1 /комбинирана схема/, със застроена площ 48 кв.м., находящ се в ПИ 68850.303.808 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед №РД-18-43/25.05.2009 год., местност „Халваджи бунар”, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р.С.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров сумата 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: