Р Е Ш Е Н И Е № 326

гр.Стара Загора, 13.12.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и втори ноември

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от съдията БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 442 по описа за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д.Т.Д. *** чрез пълномощника му адв.М.К. против Заповед за задържане на лице рег.№ 284зз273/ 18.09.2016г, издадена от Вадим Сабушев-мл.инспектор при РУ Казанлък, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „задържане за срок от 24 часа”. Изложени са оплаквания, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необоснована. Жалбоподателят пъддръжа, че фактическите основания за задържането му са посочени формално като липсват конкретни данни, обосноваващи приложението на ПАМ от вида на процесната. Счита, че от направените вписвания не може да се установи часът на задържане и това особено компрометира административната процедура. Въз основа на изложените съображения е отправено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът Вадим Сабушев-мл.инспектор при РУ Казанлък оспорва жалбата. Предоставя на съда да прецени законосъобразността на процесната заповед.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Със Заповед за задържане на лице рег.№ 284зз273/ 18.09.2016г, издадена от Вадим Сабушев-мл.инспектор при РУ Казанлък, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и във връзка с чл. 115 от НК, е разпоредено задържането за срок до 24 часа на лицето Д.Т.Д.. От фактическа страна е посочено, че извършва убийство с нож чрез намушкване на 17.09.2016г в местност в землището на гр.Павел баня, за което е образувано досъдебно производство ЗМ № 284-1094/ 2016г по описа на РУ Казанлък.

В заповедта е посочено, че се задържа на 17.09.2016г в 22.00ч и че са му разяснени правата на задържаното лице по чл.73, ал.3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР. Отразено е, че е съставена на 18.09.2016г в 03.00ч в РУ Казанлък. Подписана е лично от задържаното лице като екземпляр му е връчен на 18.09.2016г в 03.00ч. Датата на получаване на екземпляра съдържа поправка.

На 18.09.2016г, в 18:30 часа жалбоподателят е освободен, което е отразено в заповедта за задържането му и е положен негов подпис.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен, в законоустановения 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Заповед рег.№ 284зз273/ 18.09.2016г, издадена от Вадим Сабушев-мл.инспектор при РУ Казанлък, е постановена от компетентния за това полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в кръга предоставените му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР правомощия да задържи лице, за което има данни, че е съпричастно към престъпление.

Заповедта е постановена в изискуемата по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, но не съдържа в пълнота изброените в текста реквизити. Посочено е правното основание за издаване на заповедта -  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и съпричастността на жалбоподателя към извършено престъпление по чл.115 от НК на 17.09.2016г на точно определено място. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. По смисъла на цитираната норма данните, които законът изисква да са налице при издаването на заповед за налагане на принудителна административна мярка, следва да са такива, от които полицейският орган да може да направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето, спрямо което се налага мярката към извършено престъпление. В административната преписка по настоящото дело не се съдържат никакви доказателства, които да обосновават извода, че към момента на постановяване на задържането са налице данни за евентуална съпричастност на Д. в извършване на посоченото в заповедта престъпление. В заповедта единствено се сочи за образувано предварително производство ЗМ № 284-1094/ 2016г., без обаче материалите по него или на част от тях да са приобщени към същата. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, за което са му дадени изрични указания с разпореждане от 25.10.2016г, както и за представяне на преписката. Недопустимо е предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се презюмират, а напротив, за всеки конкретен случай на задържане следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че формалните изисквания на закона не са изпълнени. На следващо място трябва да се отбележи, че доколкото полицейското задържане е за строго определен период от време – 24часа според чл.73 от ЗМВР, часът на задържане е съществен елемент от заповедта /чл.74, ал.2,т.4 от ЗМВР/. Липсата или неправилното му посочване опорочава издадената заповед. В случая такъв не е посочен в предоставеното на жалбоподателя копие, а между отразяванията в представеното по делото заверено копие и в декларацията по чл.15, ал.2 от Инструкция № 8121з-78/ 24.01.2015г за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задължани лица и реда в тях е налице разминаване - съответно 22.00ч на 17.09.2016г и 03.00ч на 17.09.2016г. Видно от обясненията на ответника в съдебно заседание на 22.11.2016г, фактически задържането е станало в 03.00ч. В този смисъл е основателно и оплакването на жалбоподателя за допуснати при издаване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с датата на издаване на оспорения административен акт. По принцип заповедта може да бъде издадена след като лицето фактически е задържано и това не обоснова съществено нарушение на процедурата, тъй като фактическото ограничаване на правата е в изпълнение на волеизявлението на административния орган да ограничи правото на свободно придвижване на лицето. Освен това по-късното издаване и връчване на акта не препятства упражняване на правото на жалбоподателя на защита, защото той е легитимиран да оспори и фактическото /без съответна заповед/ задържане. В случая обаче се установи обратното, което е недопустимо и само по себе си прави процесната заповед незаконосъобразна.

По тези съображения Заповед за задържане на лице рег.№ 284зз273/ 18.09.2016г, издадена от Вадим Сабушев-мл.инспектор при РУ Казанлък, се явява формално и материално незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от Д.Т.Д. ЕГН ********** *** Заповед за задържане на лице рег.№ 284зз273/ 18.09.2016г, издадена от Вадим Сабушев-мл.инспектор при РУ Казанлък на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: