Р Е Ш Е Н И Е

№31 16.02.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета год., в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №465 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ф.В.С. – съдия в Районен съд – Раднево, командирована в Софийски районен съд, против Заповед №305/29.09.2016 год., издадена от Административен ръководител - Председател на Районен съд – гр. Раднево, с която на съдия Ф.С. е определено допълнително трудово възнаграждение за 2014 год. в размер на 50.00 лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради постановяването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че при издаването на заповедта, административният ръководител не се е съобразил с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение №173/01.07.2016 год., постановено по адм. дело №173/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Сочи, че заповедта е издадена при неспазването на нормативно установените изисквания за съдържанието на акта, в противоречие на и при неправилно приложение на Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решение по т.43 от Протокол №34/27.10.2011 год. на ВСС и в несъответствие с целта на закона. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената Заповед №305 от 29.09.2016 год. на Административния ръководител - Председател на Районен съд – Раднево и връщане на преписката за ново произнасяне и определяне на допълнително трудово възнаграждение за 2014 год. на съдия Ф.С..

Ответникът по жалбата - Административен ръководител - Председател на Районен съд – Раднево, редовно призован за съдебно заседание, не изразява становище относно подадената жалба.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че Ф.В.С. е назначена на длъжност „съдия” в Районен съд - Раднево, като за целия период на 2014 год. е била командирована и е изпълнявала функционалните си задължения в Софийски Районен съд.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С писмо изх. №2126/15.12.2014 год. председателят на Софийски Районен съд е направил предложение до Председателя на Районен съд – Раднево, за издаване на заповед за определяне на персонална парична награда на съдия Ф.В.С. съгласно Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение и Решение на ВСС по Протокол №59/10.12.2014 год. Действително писмото не е приложено по настоящето дело, но е приложено по адм. дело №588/2014 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Предложението е мотивирано със стриктното изпълнение на преките служебни задължения от съдия Ф.С. при голяма натовареност на СРС. Съгласно представена справка за свършени дела на съдия Ф.С. за периода на 2014 год. /л.81 от настоящето дело/, свършените дела от съдия Ф.С. за 2014 год. са 386 бр. дела, като сроковете за изготвяне на съдебните актове /от обявяването за решаване до изготвянето на съдебния акт/, са както следва: свършени в едномесечен срок са 170 броя дела; в тримесечен срок - 53 броя дела, в шестмесечен срок - 163 броя дела.

Със Заповед №285/12.12.2014 год., издадена от Председателя на Районен съд - Раднево, на основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗСВ, във връзка с Решение на ВСС по т.6 от Протокол №59/ 10.12.2014 год. и чл.9, ал.2 и ал.3 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение и за постигнати конкретни резултати, са определени суми за допълнително материално стимулиране на съдебни служители от Районен съд – Раднево. В заповедта е посочено, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение административният ръководител е взел предвид натовареността и отговорността при изпълнение на служебните задължения, както и отработените дни за 2014 год. Липсата на инициативност, допуснати грешки в работата, неспазване на трудовата дисциплина, вкл. работно време и ненавременното изпълнение на поставените задачи, са мотивите на Председателя на РС – Раднево при издаването на заповедта, с която част от магистратите /вкл. и съдия Ф. С./ и от служителите са лишени от ДМС. Съдия Ф.С. е оспорила по съдебен ред отказа на Председателя на Радневския районен съд, обективиран в Заповед №285/12.12.2014 год., да й бъде определено допълнително трудово възнаграждение за 2014 год., като по жалбата е образувано адм. дело №588/2014 год. по описа на Административен съд – Стара Загора. С Решение №77/16.04.2015 год. по посоченото дело, е отменена като незаконосъобразна Заповед №285/12.12.2014 г. на Председателя на Районен съд – Раднево, с която на основание чл. 6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, не са определени средства за допълнително трудово възнаграждение за 2014 год. на съдия Ф.С., като преписката е върната за разглеждане и ново произнасяне от Председателя на Радневския районен съд, за определяне на допълнително трудово възнаграждение на съдия Ф.В.С., при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите към решението са изложени съображения, че са налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл.6, ал.3 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение, за определяне на съдия Ф. С. на допълнително трудово възнаграждение от този вид за 2014 год. и не се следва отказ за изплащането му.

С решение №2942/16.03.2016 год. по адм. дело №7690/2015 год. по описа на ВАС, постановеното от Старозагорския административен съд Решение №77/16.04.2015 год. по адм. дело №588/2014 год., е оставено в сила.

С писмо изх. №549/22.04.2015 год. от Председателя на РС – Раднево, с което е направено искане до Председателя на РС – гр. София, за предоставяне на информация за 2014 год. относно брой дела /граждански и наказателни/, решени от съдия Ф.С. през 2014 год.; брой дела със закъснели съдебни актове - извън сроковете по ГПК и НПК; размера на закъсненията при изготвяне на съдебните актове, ако има такива, както и информация за наличие на образувани наказателни дела от частен характер срещу съдия С.. В отговор е постъпила справка от 19.05.2015 год., изготвена и подписана от Ю. Иванова – статистик, според която за периода на 2014 год. свършените дела на съдия Ф.С. са 386 броя, от които в едномесечен срок - 170 броя дела; в тримесечен срок - 53 броя дела; в шестмесечен срок - 163 броя дела, като неизготвени съдебни актове има по 2 бр. дела от м. декември 2014 год. В справката е посочено че срещу съдия С. са образувани наказателни дела от частен характер - 4 броя дела, три от които са прекратени и едно висящо.

Със Заповед №305/29.09.2016 год., издадена от Административния ръководител - Председател на Районен съд – гр. Раднево, на основание влезлите в сила Решение №2942 от 16.03.2016 год. на ВАС и Решение №77 от 16.04.2015 год. на Административен съд – Стара Загора, във връзка с Решение на ВСС по т.6 от Протокол №59/10.12.2014 год., чл.9 ал.2 и ал.3 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения и чл.80, ал.1, т.1 от ЗСВ, на съдия Ф.В.С. е определено допълнително трудово възнаграждение за 2014 год. в размер на 50.00 лв. От фактическа страна заповедта се основава на съображения, че съгласно чл.6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения /ПОИСДТВ/, определянето на конкретния размер на средствата за допълнително материално стимулиране за всеки магистрат, е възложено на административния ръководител, който в условията на оперативна самостоятелност може да извършва преценка по целесъобразност за размера на средствата, които следва да се изплатят на магистрата като допълнително трудово възнаграждение. Определянето на допълнително трудово възнаграждение за 2014 год. на съдия Ф.С. в размер на 50.00 лв. е мотивирано с данни за общ брой свършени през годината дела /394 броя дела - 242 броя граждански и 157 броя наказателни дела/, както и че 2/3 от постановените съдебни актове били изписани със закъснение - извън определените в процесуалните закони срокове. Направено е сравнение със свършените от Председателя на Районен съд – Раднево дела за 2014 год. - общо 758 броя дела, от които 526 броя граждански и 232 броя наказателни дела, като само 10 били изписани с незначително закъснение от законовите срокове. Посочено е и че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение са взети предвид натовареността и отговорността при изпълнение на служебните задължения; отработените дни за 2014 год.; липсата на инициативност и допуснатите грешки в работата, както и ненавременното изпълнение на поставените задачи. По тези съображения административният ръководител е приел, че определената на съдия Ф.С. като допълнително материално стимулиране за 2014 год. сума в размер на 50.00лв., е целесъобразна и справедлива.

С решение №173/01.07.2016 год., постановено по адм. дело №173 по описа за 2016 год. на Административен съд Стара Загора, оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна. Съобразно мотивите на съдът, заповедта не отговаря на условията за мотивираност, като липсват каквито и да е мотиви относно спазването на условията по чл.9, ал.2 от ПОИСДТВ при определянето на допълнителното трудово възнаграждение по чл.3, т.2 от ПОИСДТВ. Посочено е, че формалното и бланкетно посочване на „липса на инициативност” и „ненавременно изпълнение на поставените задачи”, не може да се приеме за мотивиране на релевантните фактически обстоятелства по чл.9, ал.2 от ПОИСДТВ за определяне размера на допълнително трудово възнаграждение по чл.3, т.2 от ПОИСДТВ и не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. Прието, че заповедта е издадена и при неспазване на основните принципи – тези на чл.4, ал.2, чл.6, ал.1 и чл.8, ал.2 от АПК. По тези мотиви, заповедта е отменена, като преписката е върната на административният орган за произнасяне по същество, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Въз основа на влязлото в сила решение, е изпратено писмо изх. №1120/03.08.2016 год. от Председателя на РС – Раднево, с което е направено искане до Председателя на РС – гр. София, за предоставяне на информация за 2014 г. за изготвяне на оценка относно работата на съдия С., както и данни относно фактическата и правна сложност на разгледаните от нея дела. В отговора на това запитване е изпратено писмо изх. №9001374/19.08.2016 год. на Председателя на Софийски районен съд, с приложена към него справка относно разгледаните от съдия Ф.С. дела през 2014 год. Изпратено е ново писмо изх.№1254/26.08.2016 год. от ответника, до Председателя на Софийски районен съд, с което е поискана оценка за работата на съдия С. през 2014 год., както и посочването на фактическата и правна сложност на делата на С. през 2014 год. В отговор е получено писмо изх.№9001510/07.09.2016 год., в което председателя на Софийски районен съд, потвърждава дадените от него отговори в предходното писмо от 19.08.2016 год., а по отношение на исканата оценка, изразява становище, че същата следва да бъде изготвена от Административният ръководител на Районен съд Раднево на база атестациите на съдия С. за процесния период, а в предвид липсата на обективни критерии и методика за оценка на приноса на даден съдия за постигнатите от съда резултати, не е в състояние да даде отговор.

В резултата на проведената кореспонденция, влязлото в сила решение №173/01.07.2016 год., постановено по адм. дело №173/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора, административният ръководител на Районен съд Раднево и ответник по настоящето дело, е издал Заповед №305/29.09.2016 год., с която е определил допълнително материално стимулиране на съдия Ф.С. в размер на 50.00 лв. В мотивите на заповедта е направен анализ на разгледаните от съдия С. дела през 2014 год. в Софийски районен съд, като е изведен извод, че 44% от обжалваните решения са отменени, а към 19.05.2016 год. две от разгледаните дела все още са с неизготвени съдебни актове. Направен е анализ и на извършената атестация на съдия С. за процесния период, като е отчетено, че е изведен извод за неудовлетворителен коефицент ефективност, предвид невисоката натовареност, ниската уплътненост на съдебните заседания и вида на разглежданите дела. Именно тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Заповедта е изпратена с писмо изх.1499/19.10.2016 год. до съдия С. /лист 21/, а жалбата е изпратена до Административен съд Стара Загора на 22.10.2016 год. – видно от приложеният плик, което мотивира съдът да приеме, че същата е оспорена в законоустановеният срок.

Така описаната по-горе фактическа обстановка не се спори от страните, а от друга страна се подкрепя от влезлите в сила съдебни решения и приетите в настоящето производство писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената Заповед №305/29.09.2016 год. обективира волеизявление на Председателя на Районен съд – Раднево, в качеството му на административен ръководител, упражняващ правомощие, делегирано му от Висшия съдебен съвет. Това правомощие, макар и в сферата на определяне на парична престация за труд /допълнително трудово възнаграждение/, е властническо по своя характер, тъй като административният ръководител по силата на делегираното му правомощие и в рамките на приложимите нормативни разпоредби и решения на Висшия съдебен съвет, едностранно определя размера на допълнителното материално стимулиране. Следователно обжалваната заповед, с оглед предметното си съдържание и насоченост на разпоредените правни последици, разкрива белезите на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. Ето защо оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С Решение по т.43 от Протокол №34/27.10.2011 год. на ВСС, на основание чл.13 от Наредбата за структурата на работната заплата, Висшият съдебен съвет е приел Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения. С правилата се уреждат реда, начина, източниците на средства за изплащане, условията за получаване и начина на определяне размерите на допълнителните трудови възнаграждения, като е делегирана компетентност на административните ръководители за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за постигнати високи резултати на магистратите, съдебните и прокурорски помощници и съдебните служители. С Решение по т.6 от Протокол №59 от 10.12.2014 год., Висшият съдебен съвет е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебна власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7 във вр. с чл.9 от ПОИСДТВ, приети с решение на ВСС по Протокол №34/27.10.2011 год., като размерът на средствата се определя съгласно приложение №1 към решението. С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорената Заповед №305/29.09.2016 год. на Административния ръководител - Председател на Районен съд – Раднево, за определяне на Ф.С. – съдия в Районен съд – Раднево, на размера на допълнителното трудово възнаграждение за 2014 год., е издадена от компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му от ВСС правомощия.

Упражняването на правомощието за определяне на размера на допълнителните трудови възнаграждения по чл.3, т.1 и т.2 от ПОИСДТВ, е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на административния ръководител възможност да прецени какъв да е конкретния размер на допълнителното материално стимулиране за всеки магистрат и съдебен служител. Съдебният контрол върху актове от категорията на обжалвания /постановени при условията на оперативна самостоятелност/, се свежда до проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставената власт и спазени ли са изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК и общите принцип за законност, съразмерност и равенство, предвидени в чл.4, ал.2, чл.6 и чл.8 от АПК.

В случая съдът приема, че оспорената Заповед №305/29.09.2016 год. на Административния ръководител - Председател на Районен съд – Раднево, е издадена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта, в противоречие и при неправилно приложение на Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с Решение по т.43 от Протокол №34/27.10.2011 год. на ВСС и в несъответствие с целта на закона, като съображенията за това са следните:

Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване.

В оспорената заповед не са посочени правните основания за нейното издаване, но доколкото същата е посочена, че се издава в изпълнение на решение №173/01.07.2016 год., постановено по адм. дело №173/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора, то правните основания са следните: Решение на ВСС по т.6 от Протокол №59/10.12.2014 год. и чл.9 ал.2 и ал.3 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения. Както вече беше отбелязано, с Решение по т.6 от Протокол № 59 от 10.12.2014 год., Висшият съдебен съвет е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебна власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7 във вр. с чл.9 от ПОИСДТВ. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ПОИСДТВ, за постигане на висок резултат по конкретни задачи, административните ръководители, магистратите, съдебните служители и др. лица, имат право на допълнителни възнаграждения, които се изплащат в рамките на утвърдената бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт по §01-00 „Заплати”. В ал.2 на чл.9 от ПОИСДТВ е предвидено, че конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл.3, т.2 се определя по реда на чл.6 и чл.7, при спазване на следните условия: 1. Отчитане на индивидуалния принос на съответното лице за изпълнение на възложената задача, като се вземе предвид значението на задачата за формиране на общите резултати от дейността на органа на съдебната власт; 2. Инициативност и новаторство; 3. Постигнати значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение и 4. Действия при рискови и извънредни обстоятелства. Регламентирано е че средствата за постигнати резултати по конкретни задачи не се изчисляват на база отработено време /чл.9, ал.3/. С оглед посочените правни основния за постановяването на обжалваната заповед за определянето на допълнителното трудово възнаграждение на съдия Ф. С., за да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа не само описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на основание за изплащане на допълнително трудово възнаграждение на магистрата, но и посочване на съответните фактически обстоятелства съобразно вида на допълнителното трудово възнаграждение, от значение за извършването на преценка по предвидените в ПОИСДТВ критерии и условия за определянето на конкретния размер на допълнителното трудово възнаграждение. В заповедта е посочено, че по отношение на съдия С. не са налице правоизключващите обстоятелства по чл.5, ал.2 от ПОИСДТВ, като по този начин административният ръководител е обосновал в необходимата степен правото на съдия Ф.С. на допълнително трудово възнаграждение. С оглед обаче на правното основание за упражненото от ответника правомощие - Решение на ВСС по т.6 от Протокол №59/10.12.2014 год. и чл.9 ал.2 и ал.3 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, съдът намира, че същата не е мотивирана. Извършеният анализ на работата на съдия С. в Софийски районен съд, не е достатъчен от една страна, а от друга не е обективен. В конкретния случай, правното основание за определянето на допълнителното материално стимулиране на съдия С., видно от решението на ВСС е чл.9, ал.2 във връзка с чл.3, т.2 от ПОИСДТВ – постигнати високи резултати по конкретни задачи. Направеният анализ на постановените актове от съдия С. през 2014 год. обективира оценка на тази работа през цялата година, докато определянето на допълнително стимулиране е следвало да се реализира към датата на приемане на решението на ВСС – 10.12.2014 год., което изключва част от постановените съдебни актове през месец декември 2014 год. Нещо повече, неоснователни са мотивите, че са налице два съдебни акта, които не са изготвени в двегодишен срок, т.е. до 19.05.2016 год. такива няма постановени. Следва да се отбележи, че този извод се отнася до изпълнението на служебните задължения на съдия С. през 2015 и 2016 год., но такова забавяне към декември 2014 год. не е налице. Ето защо, доколкото материалното стимулиране за 2014 год., касае извършената дейност на съответния съдия през 2014 год., то последващите бездействия, респективно неизпълнението на служебните задължения в предвидените от закона срокове, не би могло да обоснове нисък размер на опреденото допълнително възнаграждение. В контекста на гореизложеното, съдът намира, че изложените мотиви, не удовлетворяват изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. Изложени в заповедта съображения, основани на данни за общ брой свършени през годината дела; брой постановените съдебни актове извън определените в процесуалните закони срокове, натовареност на съдията, отработени дни през 2014 год. и др., са ирелевантни за определянето на размера на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 9 във вр. с чл.3, т.2 от ПОИСДТВ и съответно за мотивиране на упражненото с оспорената заповед на това основание административно правомощие.

Ако се приеме, че правните основания за издаването на заповедта и съотв. че в изпълнение на съдебното решение определеният със заповедта размер на допълнителното трудово възнаграждение за 2014 год. е за такова по чл.3 т.1 във вр. с чл.6 от ПОИСДТВ – за постигнати високи резултати за годината, то постановеният административен акт отново се явява немотивиран с посочване на обективни факти, относими към предвидения в ПОИСДТВ критерий за преценка при определяне размера на този вид допълнително трудово възнаграждение - приноса на магистрата към резултатите, отчетени в съответния орган и съобразно отработеното време /чл.6, ал.1 и ал.3 от ПОИСДТВ/. Съдът намира за конкретни, но неотносими към определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение при упражняване на правомощието по чл.6 от ПОИСДТВ на изложените в обжалваната заповед мотиви основани единствено на статистически данни относно общия брой на свършените от съдия С. през 2014 год. дела и съотв. за броя на актовете, постановени със закъснение. Този извод е направен и във влязлото в сила решение №173/01.07.2016 год. постановено по адм. дело №173/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Въпреки това обаче, отново в оспорената заповед е акцентирано като мотивировка на административният акт. Посочените са и изводите от атестацията на съдия С., връчена й на 16.04.2014 год. Позоваването на същите като мотиви отново е неоснователно, доколкото атестацията обхваща период /01.10.2009 - 01.10.2013 год./, която период обаче е извън процесния, за който се определя допълнителното материално стимулиране /календарната 2014 год./. Аналогични са съображенията и по отношения на цитираната проверка от Инспектората към ВСС, която проверка е обхващала периода от 01.10.2010 год. – 31.12.2011 год..

Излагането на ирелевантни мотиви като фактическо основание за издаването на Заповед №305/29.09.2016 год. на Административния ръководител - Председател на Районен съд – Раднево и за определянето размера на допълнителното трудово възнаграждение на съдия Ф.С. за 2014 год., следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване на възприетото административно решение и съответно - нарушаване на изискването за съдържание на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като основание за неговата отмяна, съгласно чл.146, т.2 от АПК. Липсата на връзка между посочените правни основания за упражненото правомощие и обстоятелствената част на заповедта, обуславя извод за липса на обективирана мотивирана преценка по приложимите критерии във връзка с определянето на размера на допълнителното трудово възнаграждение на магистрата.

Основната задача на ръководеният от ответника Районен съд е осъществяването на правораздаване в съдебния му район, което се осъществява чрез постановяването на съответните съдебни актове. Тази правораздавателна дейност се извършва от лицата заемащи длъжността съдия, като всички останали служители, подпомагат съдията при осъществяването на дейността му. Видно от представените писмени доказателства по делото, се установява, неоснована несъразмерност между определеното допълнително възнаграждение на съдия С. и останалите служители от съда. Недопустимо е водещото лице при осъществяването на правораздаването - съдията, да получава по-малко допълнително възнаграждение, от останалите служители, които го подпомагат в тази дейност. Горният извод не следва да се тълкува, като омаловажаване в индивидуалния принос на деловодителите, секретарите и останалите служители за постигането на резултатите на Районен съд Раднево.

От друга страна, обстоятелството, че съдия С. е командирована в Софийски районен съд за изпълнение на служебните си задължения, не води до обратния извод. Командироването й е станало по законовия ред, като с постановените от нея съдебни актове и дала своя принос и за постигането на съответните резултати от Софийски районен съд, но доколкото същата е по щат в Районен съд Раднево, то е невъзможно и определянето на това допълнително възнаграждение от председателя на Софийски районен съд. Абсолютно необосновано е обаче, определянето на допълнителното й материално стимулиране в този минимален размер

Налице са две съдебни решения, което се ползват със силата на пресъдено нещо и с които са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно тези мотиви, единствената преценка, която Административният ръководител – Председател на Районен съд – Раднево е следвало да извърши е преценката за приноса на магистрата за работата и за отчетените в съответния орган на съдебната власт резултати за 2014 год., за определяне конкретния размер на допълнителното трудово възнаграждение за 2014 год. на правоимащото лице.

В случая формално Административният ръководител – Председател на Районен съд – Раднево, е изпълнил влязлото в сила Решение №173 от 01.07.2016 год. по адм. дело №173/2016 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, като е определил допълнително трудово възнаграждение за 2014 год. на съдия Ф.С. в размер на 50.00 лв. Но при постановяването на обжалваната заповед не са съобразени нито дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, нито са спазени приетите от ВСС Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, като съображенията за това са следните:

Действително определянето на размера на допълнителните трудови възнаграждение по чл.3, т.1 и т.2 от ПОИСДТВ от съответния административен ръководител, е в условията на оперативна самостоятелност. Но упражняването на правомощието от административния ръководител и извършваната преценка при определянето на конкретния размер на ДМС на всяко едно от правоимащите лица, е подчинено на определени условия, изисквания и принципи – т.е преценката „по целесъобразност” следва да се основава на обективни, а не на субективни критерии. В случая възприетият от Административния ръководител – Председател на Районен съд – Раднево подход при определяне на допълнителното трудово възнаграждение на съдия Ф.С. за 2014 год., е основан на неправилно разбиране на естеството и предназначението на този вид възнаграждение и на съдържанието на относимите критерии, предвидени в ПОИСДТВ, за определяне на конкретния размер на това възнаграждение за правоимащото лице. Несъответно на изискванията на ПОИСДТВ определянето на размера на допълнителното трудово възнаграждение по чл.6 във вр. с чл.3, т.1 от ПОИСДТВ се свързва с оценка на трудовото изпълнение и организацията на работа на магистрата. Тази оценка, освен, че се основава на неправилно установени факти и обстоятелства; че е сведена единствено до статистическо количествено отчитане на брой свършени от съдия Ф. С. дела и до срочността на изписването на съдебните актове, без изобщо да е разглеждано, обсъждано и преценяно фактическата и правна сложност на свършените дела, обосноваността и правилността на постановените актове. В случаите когато правоимащото лице заема щатна длъжност при един съдебен орган, но е изпълнявало поради командироване функциите и задачите, с каквито е свързано изпълнението на длъжността, при друг съдебен орган, се налага единно от двата органа администриране на правоотношението по отчитане и заплащане на труда. За нуждите и за целите на изплащането на допълнителните трудови възнаграждения по чл.3, т.1 и т.2 от ПОИСДТВ и за определянето на техния размер, администрирането се осигурява чрез предоставянето на органа, който е оправомощен да издаде акта /административния ръководител на съда, в който магистрата е назначен на длъжност/, от административния ръководител на съда, в който магистратът е бил командирован и е изпълнявал функционалните си задължения, на оценка за постигнатите резултатите и за приноса на магистрата към тези резултата в съда, където е изпълнявал длъжността.

Всичко това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение на съдия Ф.С. за 2014 год., не са били спазени правилата и изискванията, регламентирани в ПОИСДТВ.

При определянето размера на допълнителното трудово възнаграждения на съдия Ф.С., Административният ръководител – Председател на Районен съд – Раднево, е нарушил едни от основните принципи - по чл.4, ал.2 /административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, предвиден в закона/; по чл.6, ал.1 от АПК /изискването административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо/ и по чл.8, ал.2 от АПК /в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи да се третират еднакво/. Не е налице еднаквост в условията, от тук не е налице и необходимото сходство и предпоставки за сравнение приноса на съдия Ф. С. спрямо този, отчетен за резултатите към друг съдебен орган, както и не е налице еднаквост, нито сходство спрямо приноса на съдебните служители - адресати на Заповед №285/12.12.2014 год. на Председателя на Районен съд – Раднево за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за 2014 год. Законосъобразното упражняване на правомощия в условията на оперативна самостоятелност и законосъобразността на издаваните „по целесъобразност” административни актове, са обусловени от тяхното съответствие с посочените по-горе принципи и с целта на закона. Предоставената от закона възможност за преценка на органа трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел, като отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт. В случая въведените изисквания за и при упражняване на оперативната самостоятелност са нарушени, което обуславя извод и за несъответствие на оспорения акт с целта на закона.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед №305/29.09.2016 год. на Административния ръководител – Председател на РС – Раднево, като издадена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта; в противоречие и при неправилно приложение на Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, в случаите когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая естеството на въпроса е такова, че не позволява да се реши по същество, поради което и преписката следва да се върне на Административния ръководител – Председател на Районен съд – Раднево, за ново разглеждане и произнасяне за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за 2014 година на съдия Ф.С.. При произнасянето следва да бъдат съобразени изискванията и правилата, регламентирани в Правила за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение, принципите за пропорционалност и за равенство в третирането по чл.6, ал.1 и чл.8 ал.2 от АПК, указанията, дадени с Решение по т.6 от Протокол № 59 от 10.12.2014 год. на ВСС, като бъдат установени, разгледани, обсъдени и преценени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото административно решение при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за 2014 год. на съдия Ф.С. в съответствие с целта на закона.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ф.В.С. Заповед №305 от 29.09.2016 год., издадена от Административния ръководител - Председател на Районен съд – Раднево, като незаконосъобразна.

ВРЪЩА преписката на Административния ръководител – Председател на Районен съд - Раднево, за ново разглеждане и произнасяне за определяне размера на допълнително трудово възнаграждение на съдия Ф.В.С. за 2014 год., при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: