Р Е Ш Е Н И Е

№23 06.02.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:МИХАИЛ Р.

при секретар З.Д. и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Р. административно дело №467 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Д.Т.Д., с която са предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на ареста Стара Загора. Неимуществените вреди оценява на стойност 20 000.00 лв., претърпени вследствие на неосигуряването на нормални условия за пребиваване в арест, и по специално - не осигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в ареста Стара Загора, липсата на естествена светлина, санитарен възел и течаща вода, неосигуряването на престой на открито, лоши хигиенно битови условия при престоя му в ареста за периода 10.02.2011 год. – 07.11.2011 год.;

Ищецът твърди, че през периода 10.02.2011 год. – 07.11.2011 год. е бил настанен в ареста гр. Стара Загора, където, в резултат на действията и бездействията на служители от затворническата администрация, е пребивавал при лоши битови и хигиенно-санитарни условия. Поддържа че килията, в която е бил настанен, не съответствала на европейските норми и изисквания за минимална свободна площ за задържаните лица; липсвали санитарни възли и постоянно течаща вода, а притока на светлина и въздух е бил недостатъчен. Сочи, че в следствие на всичко това, за периода на пребиваването му в ареста гр. Стара Загора, са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, които надвишават неизбежното ниво на мярката задържане под стража.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва предявеният иск. Излага съображения, по отношение на част от исковият период е изтекла погасителната давност. Килиите в които е пребивавал ищеца са били оборудвани с легла, масичка и шкаф, а в килия №7 има и санитарен възел и течаща вода. Килиите са оборудвани с прозорец с приток на естествена светлина и въздух от буферен коридор над вратите на килиите към коридора. Въздухът в килиите се опреснява и чрез аспираторна система, с въздуховод и вентилатор по килиите,като в същите има изкуствено осветление с две осветителни тела, тип „Луна”, а отоплението се осигурава локално /климатик/ и централно /парно/. Това води до извода, че ищецът не е пребивавал в унизителни и нехуманни условия на живот. Същият е бил извеждан по график на открито в обособеното за тази цел помещение с площ от 33 кв.м., като не изключва възможността при случаи на служебна ангажираност на състава, този график да не е бил спазван. Разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, не са преки очевидци на условията в ареста за процесния период, а касаят техни възприятия за условията, през други периоди. Що се отнася до битовия комфорт на задържаните лица с мярка „задържане под стража”, същият е субективно възприятие на всяко едно лице от една страна, а от друга с оглед на целите които се преследват с него, не може да се очаква пълен битов комфорт за всички. Излага съображения, че ищеца не е доказал претърпяването на реални вреди или обременяване със заболявания в причинна връзка с условията в ареста в гр. Стара Загора. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции като недоказани и неоснователни и присъждане на разноски по делото, за процесуално представителство от юрисконсулта.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове, а за част от исковият период, претендира изтичането на погасителната давност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът Д.Д. е бил задържан на 15.02.2011 год. и приведен в ареста Стара Загора в 16.20 ч. и е пребивавал до 07.11.2011 год. 16.30 ч., когато е приведен в Затвора Стара Загора. В периода на задържане е бил настаняван в килии №7, 16 и 14 на ареста Стара Загора. Ареста гр. Стара Загора се намира на седмия етаж в сградата на ОД на МВР – Стара Загора, като е с капацитет от 16 /шестнадесет/ килии с обща квадратура 294 кв.м., 49 /четиридесет и девет/ легла, които са снабдени с масичка, шкаф и химическа тоалетна, като в една от килиите №7 има санитарен възел и течаща вода. Налице е едно общо санитарно помещение с санитарен възел – два броя, баня с четири броя душове, четири броя мивки и три бойлера /два с капацитет 80 л. и един с обем 270 л./, като осветлението е с индиректна дневна светлина през прозорчето над врата на всяка една килия, насочено към коридора, който е снабден с прозорец и изкуствена светлина, с осветителни тела тип „луна”. Престоя на открито се провежда в специално обособено за тази цел помещение с квадратура от 33 кв.м. с пряка естествена светлина и въздух.

По допустимостта на исковете:

Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на ареста Стара Загора/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и арести, съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено в ТР №3 от 22.04.2004 год. по тълк. гр. дело №3/2004 год. на ОСГК на ВКС. Твърдените като незаконосъобразни бездействия на служители на ареста гр. Стара Загора представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложените мерки за неотклонение „задържане под стража” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението им, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема че предявените исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност, подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /ареста гр. Стара Загора/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София се явяват частично основателни, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко законови предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действието или бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от тях, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като доказателствената тежест за установяването на вредите се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В конкретния случай с исковата молба се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста гр. Стара Загора. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от Д.Д. искова молба, исковите претенции за незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, се изразяват в следното: не осигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия, в нарушение на чл.3, ал.1 и ал.2, т.2 и 3 във връзка с чл.43, ал.3 от ЗИНЗС; не осигуряване на тоалетна и санитарно-битови условия при престоя му, в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС; причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, които надвишават неизбежното ниво на мярката задържане под стража.

В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.

Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно §13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 год. В чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода, респективно задържаните лица, се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно обаче § 6 от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Наличието на отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ за един задържан и за санитарно помещение и течаща вода в спалното помещение, предполага, че същите не са задължителни към периода на исковата претенция, нито към настоящият момент. Ето защо не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите, където са настанени лицата с мярка за неотклонение задържане под стража, неизпълнението на което задължение да представлява незаконосъобразно бездействие, т.е. незаконосъобразна административна дейност.

В съответствие с разпоредбата на чл.31, ал.5 от Конституцията на Република България, на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно наказание е насочено към постигането на целите на закона, като са въведени изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За тази цел законодателят е предвидил, забрана за умишлено поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето.

Помещенията в които е бил настанен Д., по време на престоя си в ареста Стара Загора са с квадратури от 11.20 кв.м. с четири легла /килия 7/; 6.60 кв.м. с две легла /килия 16/; 9.60 кв.м. с две легла /килия 14/. От събраните данни по делото, е видно, че за периода на престоя си в ареста Стара Загора, Д. е бил настаняван с други задържани в помещенията и никога не е бил сам в килията, но никога броя на задържаните не е надвишавал броя на леглата. Същото се доказва и с представената справка от ответника за средната населеност на ареста в периода на задържането на ищеца. Ето защо, съдът приема, че на ищеца не му е било осигурена и изискуемата по закона жилищна площ от минимум 4 кв.м. за килии с №7 и 16, макар и това законово задължение за осигуряването й да е в сила от 01.01.2019 год. По отношение на престоя му в килия 14 – тази площ е била осигурена, доколкото квадратурата е 9.60 кв.м., а леглата са били две, т.е. пада се по 4.80 кв.м. на лице, които съответства на европейските стандарти. Съдът намира, че не осигуряването на минималната жилищна площ не е доказано за целия период на престоя на ищеца в ареста Стара Загора.

Липсата на санитарен възел с течаща вода в самото помещение, създава известен дискомфорт и неудобство за задържания с мярка за неотклонение задържане под стража. В случая по степен и интензитет те могат да бъдат квалифицирани като „причиняващи страдание и унижаващи достойнството”. Обстоятелството че липсва санитарен възел в помещенията /килии 14 и 16/, само по себе си може индиректно да обоснове жестоко, безчовечно или унижаващо отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС. Факта, че задържания е имал достъп до общия санитарен възел с течаща вода два пъти дневно, а при нужда ползването на тоалетните се е извършвало след сигнализиране на дежурния надзирател, очевидно на Д. е била осигурена възможност да удовлетворява естествените си физиологични нужди в хигиенна и здравословна среда. Няма данни и не са наведени оплаквания, че такъв достъп да му е бил отказван по време на престоя му в ареста Стара Загора.

Претендираните неимуществените вреди – негативни психически изживявания, дискомфорт при престоя или здравословни последици от лошите условия не са доказани в пълна степен в хода на съдебното производство. Нямаме също така и доказателства, условията да са провокирали каквото и да е било медицинско заболяване у ищеца. Действително са приложени контролни листове за извършени медицински прегледи по време на престоя му в ареста, но не е доказано, че тази заболявания са провокирани от задържането му в ареста. Всъщност такова твърдение не се навежда и от ищеца. Не е доказано и обратното – че тези заболявания датират от период, предшестващ исковият период. Същото следва да бъде отчетено при определянето на размера на претендираното обезщетение.

Що се отнася до третата искова претенция, а именно липсата на свеж въздух и светлина в помещението, в което Д. е бил настанен, съдът намира същата за доказана и обоснована. Основателни са твърденията на ищеца за липса на достатъчно светлина. Макар и ограниченията в притока на естествена светлина да са свързани със специфичният характер на помещенията, в които е пребивавал и изискванията за сигурност и охрана на лицата с ограничение в свободата на придвижване. Независимо от това във всяка една от процесните килии е имало прозорец към коридора, от които макар и по-малко, е влизало индиректна естествена светлина. Имало е и постоянна осветеност от изкуствена светлина. Безспорно е от друга страна, че възприятието за достатъчност на осветеност и приток на свеж въздух е субективно възприятие и зависи от физиологическото състояние на всеки един човек. Няма данни по делото, ищецът да страда от болести, които да изискват по голямо количество свеж приток на въздух или развита фобия от липса на достатъчно светлина или въздух. Всичко това, води до извода, че на Д. не е било необходимо осигуряването на специфични по-добри условия, от нормално осигурените за всяко едно лице, лишено от свобода, макар и липсата да е била през целия период на престоя му в ареста Стара Загора.

С оглед на гореизложеното съдът приема че условията, при които е бил постановен ищецът Д. ***, надхвърлят минималния предел над който може да се определи, че те са нечовешки или несъвместими с неговото достойнство. Макар и начинът на изпълнение на мярката за неотклонение да не надхвърля неизбежното страдание, свързано с ограниченията, които понася задържаното лице. Ето защо исковата претенция в частта й за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от липсата на санитарни възли, годна за пиене течаща вода в спалното помещение, малка квадратура и липса на свеж приток на въздух и светлина, се явява доказана и като такава частично основателна. При определянето на размера на обезщетението, следва да се имат в предвид като продължителността на престоя в следствения арест /269 дена/, липсата на последващи заболявания, причинени от тези условия и интензитета на въздействие на същите върху психиката, здравето и общото психическо състояние на ищеца, извеждането на същия за процесуално следствени действия /21 пъти/, извеждането за телефонни разговори /39 пъти/, настаняването му в килия със санитарен възел и течаща вода /килия 7/, както и настаняването му в килия с достатъчно площ /килия 14/. Действително не е установено за какъв период, лицето е настанено в килии, които съответстват на европейските стандарти за площ и санитарен възел, но доколкото тези твърдения на ответника са доказани със съответните официални документи, както и необорването им от ищеца, същите не могат да бъдат игнорирани в пълна степен. От друга страна, дори и да са били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, то е липсвало естествена светлина и свеж въздух, което от своя страна също е имало негативно въздействие върху ищеца, макар и с по-малък интензитет.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. Следователно такова право имат и задържаните лица за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Видно от представените от ответника по делото справки за задържаното лице и относно материално – битовите условия в ареста Стара Загора /стр.91 и 93/, изпълнението на престоя на открито се извършва в специално обособено за тази цел помещение с площ от 33 кв.м. и естествена светлина и приток на въздух. Това се потвърждава и от събраните свидетелски показания на св. Ж. и Минков. Действително показанията на Ж. касаят част от исковият период /от 25.10.2011 год., когато е бил задържан Ж. до 07.11.2011 год., когато е Д. е бил приведен в ареста в Затвора Стара Загора/, а тези на Минков за период, предхождащ исковият такъв. Доколкото няма различие в показанията относно условията в ареста, съдът намира, че условията в ареста са били аналогично и за целия исков период. Следователно съдът намира, че исковата претенция в тази си част е частично основателна и доказана. Следва обаче да се има в предвид, че осигуряването на престой на открито на ищеца не се отрича в пълна степен от него, а в същото време ответника не доказва по безспорен начин, че е осигурявал ежедневен такъв престой.

От гореизложеното съдът намира, че твърденията на ищеца за неосигуряване на достатъчна площ в килията; отсъствие на дневна светлина; липса на санитарен възел и течаща вода се приемат за частично доказани в процеса, поради което, към исковия период е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията, респ. налице са правопораждащите факти да се ангажира отговорността на държавата.

Европейския съд по правата на човека в множество свои решения (напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 2.02.2006 год., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 год.), в периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание е разглеждан конкретно въпросът за липсата постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди на задържаните лица вътре в затворническите помещения или следствените арести, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България; липсата на дневна светлина и течаща вода. Тези "неудобства" следва да бъдат преценявани и с оглед продължителността им.

Ето защо в конкретния случай, от събраните в хода на съдебното производство доказателства, следва да се направи извод, че за посочения в исковата молба период от време Д.Д. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които могат да се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. При това положение настоящият състав приема, че исковата претенция е доказана по основание, независимо от факта, че в ЗИНЗС са установени отлагателни срокове за влизане в сила на някои от разпоредбите му. Искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е принципно ефективно правно средство за защита срещу лоши условия на задържане и стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи мерки с цел достигане на европейските стандарти.

Длъжностните лица от ареста по време на исковия период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. Съгласно чл. 3, ал. 1 осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство, принуждава ги да вършат или да приемат действия против волята си, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. Този текст отразява принципно положение, свързано принципа на законност и правов ред в Република България, и като всеки принцип е установен с норма, която има материално-правен характер и нарушението й дава отражение в личната или имуществената сфера на гражданите.

В случая отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Съгласно нормата на чл.3, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) осъдените, респективно задържаните под стража, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 от горепосочената норма е посочено какво се смята за изтезания, жестоко или нечовешко отношение, като в т.2 и т.3 е изброено: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето, унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, респективно задържания под стража, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно предвидените в ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС конкретно изброени неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общо въздействие върху задържаното лице, а не всяко едно от тях да се преценява като самостоятелно и с отделна степен на влияние и въздействие върху личността. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012 год. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция „води да намаляване на релевантността на всеки аргумент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху жалбоподателя, както се изисква от Конвенцията. Този подход лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е, само по себе си, достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретното задържано лице, ако е било преценено в контекста на съдебната практиката във връзка с Конвенцията, достига прага по чл. 3 от Конвенцията.“ Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде разгледан в съвкупност, а не отделно – като неизпълнение на отделни законови задължения и да се определи едно общо обезщетение.

По въпроса за размера на обезщетението съдът, в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за ищеца намира, че обезщетението следва да се присъди в размер на 2 000.00 лева, в какъвто размер искът е основателен и доказан. В останалата част, до предявения размер от 20 000.00 лв. искът, като неоснователен, следва да се отхвърли.

Върху сумата от 2 000.00 лева следва да се присъди лихва от датата на предявяване на исковата молба - 26.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумите. Процесуалния представител на ответника е направил искане за присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, което е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Такова се дължи само ако искът бъде отхвърлен изцяло, ако е налице оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло – чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр. София да заплати на Д.Т.Д., сумата от в размер на 2 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в ареста Стара Загора и дължима за периода 15.02.2011 год. – 07.11.2011 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 26.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Т.Д. *** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия по осигуряване на нормални битови и санитарно-хигиенни условия за периода 15.02.2011 год. – 07.11.2011 год. в останалата му част до 20 000.00 лв., като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: