Решение по Административно дело 469/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 40 27.02.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретаря И.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 469 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 47, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” /ППЗДАНС/.

Образувано е по жалба на Д.П.Д.,***, против Отказ за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност с рег.№ СЗ-СО-64-82/ 04.10.2016г., издаден от Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” /ТДНС/ - Стара Загора, с който се отказва издаване на разрешение за работа в стратегическите зони на стратегически обект „Мини Марица-изток” ЕАД на служителя Д.П.Д.. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на административно-производствените правила. Изложените в тази връзка съображения се свеждат до това, че съгласно свидетелство за съдимост от мес.януари 2016г., издадено от Районен съд Нова Загора, представено на работодателя в указания срок, не е бил осъждан за умишлено престъпление от общ характер, поради което е отговарял на всички изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ППЗДАНС да му бъде издадено разрешение за работа в стратегическите зони на стратегически обект „Мини Марица-изток”ЕАД. Влязлата в сила присъда по НОХД № 74/ 2014г., с която е бил осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер, е от по-късна дата – 09.02.2016г., поради което не е следвала да бъде вземана предвид от директора на ТДНС-Стара Загора, а същият е трябвало да се произнесе единствено въз основа на изисканите и представените от лицето документи. С тези доводи е направено искане за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че от приложените към административната преписка и представени по делото доказателства безспорно се установява наличието на обстоятелство, съставляващо нормативно регламентирана предпоставка по см. на чл.46 във вр. с чл.45, ал.1, т.2 от ППЗДАНС да бъде отказано на Д.П.Д. издаване на разрешение за работа в стратегическия обект „Мини Марица-изток” ЕАД. С подробно изложени съображения обосновава, че оспореният акт, като издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност; в предвидената от закона форма; при спазване на процесуалните правила; в съответствие с приложимия материален закон и при съблюдаване целта на закона, е правилен и законосъобразен.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Административното производство по издаване на обжалвания отказ е образувано във връзка с получено писмо вх.№ СЗ-32-1755/ 08.04.2016г. от Изпълнителния директор на „Мини Марица изток” ЕАД, гр.Раднево, с което на основание чл.40, ал.1, т.2 и чл.44, ал.1 е 2 от ППЗДАНС, е изпратен списък на работници в рудник „Трояново-север” на „Мини Марица-изток” /сред които под номер 50 е вписан и жалбоподателят Д.П.Д./ за издаване на разрешения за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности. Като приложени към списъка се сочат: въпросници за издаване на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект, свидетелство за съдимост, документ за липса на психични заболявания и документ за водени досъдебни производство или съдебни производства за престъпления от общ характер.

По делото е представен Въпросник /приложение №6 към чл.44, ал.1 ППЗДАНС/, попълнен от жалбодателя на 28.03.2016г, в който той е посочил, че против него е повдигнато обвинение, но не е отбелязал органът, който води делото и неговият номер. От приложената към въпросника служебна бележка рег.№ 0274/ 26.01.2016г., подписана от Зав.отдел Следствен в ОП-Сливен е видно, че срещу Д.П.Д. има образувано досъдебно производство – дознателско дело ДЗ №172 от 2013г по описа на РУП-Раднево и му е повдигнато обвинение на 08.05.2013г за престъпление по чл.194, ал.1 от НК – кражба. Съгласно свидетелство за съдимост рег.№ 281/ 26.01.2016г., издадено от Районен съд Нова Загора /също приложено към попълнения от жалбоподателя въпросник/, лицето Д.П.Д. не е осъждано.

С писмо рег. № СЗ-31-2689/ 10.05.2016г. до Районна прокуратура гр.Раднево, Директорът на Териториална дирекция „Национална сигурност” — Стара Загора /ТДНС/ е изискал да бъдат предоставени данни за развитието на образуваното срещу Д.Д. досъдебното производство – дознателско дело ДЗ № 172/ 2013г. по описа на РУП-Раднево. В отговор изх.№ 438/ 14.05.2016г. Административният ръководител на РП-Раднево е уведомил ТДНС-Стара Загора, че пр.вх.№438/2013г. по описа на РП-Раднево-ДП №172/2013г. по описа на РУП-Раднево, е образувано и водено срещу Д.П.Д. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК, като на 08.05.2013г. същото е приключило с внасяне на обвинителен акт в РС-Раднево и е било образувано НОХД №74/2014г. На подсъдимия, с влязла в сила присъда, е било наложено наказание в размер на 1год. и 6 мес. лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от 3 год.

Директорът на ТДНС-Стара Загора е отправил искане и до Районен съд –Нова Загора, обективирано в писмо изх.№ СЗ-31-2682 10.05.2016г., за предоставяне на информация относно това дали лицето Д.П. Пенев е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, кога, с какво наказание и възникнала ли е реабилитация. Посочено е изрично, че информацията е необходима за да бъде извършена преценка за наличие на обстоятелствата по чл.45, ал.1, т.2 от ППЗДАНС за издаване на разрешение на лицето за работа в стратегически обект. По делото е представена постъпилата от РС-Нова Загора справка за съдимост с рег.№ 292 от 12.05.2016г., от която се установява, че с Присъда № 57/ 26.11.2014г. по ВНОХД № 1248/2014г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, жалбоподателят е признат за виновен за извършено деяние по чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 НК и е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на осн.чл.66 от НК е отложено изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С оспорения в настоящото съдебно производство Отказ за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност с рег.№ СЗ-СО-64-82/ 04.10.2016г., издаден от Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, на основание чл.4, ал.4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” и чл.46 във връзка с чл.45, ал.1, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, е отказано на Д.П.Д., служител на „Мини Марица-изток”ЕАД, да му бъде издадено разрешение за работа в стратегическите зони на стратегически обект „Мини Марица-изток”ЕАД.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на оспорения административен акт.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.3 от ППЗДАНС, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По аргумент от разпоредбата на чл.46 от ППЗДАНС, компетентни да разпоредят отказ да бъде издадено по чл. 40, т.2 от ППЗДАНС /разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности/, са органите по чл.44 ал.1 ППЗДАНС, т.е органите в чиято компетентност е издаването на разрешенията, а именно Председателят на ДАНС или оправомощени от него длъжностни лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед рег.№ З - 3832 от 28.10.2014г. е видно, че Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”, на основание чл.9, ал.2 от ЗДАНС във вр. с чл.40, ал.1, т.2, чл.44, ал.1 и чл.46, ал.1 от ППЗДАНС, е оправомощил да издават разрешения по чл.40, ал.1, т.2 от ППЗДАНС за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности, както и откази за издаване такива разрешения и отнемане на издадени разрешения по чл.46, ал.1 от ППЗДАНС, Заместник-председателите на ДАНС и Директорите на ТДНС, съобразно тяхната териториална компетентност. С оспорения акт се отказва издаване на разрешение за работа в стратегическите зони на стратегически обект „Мини Марица изток” ЕАД, който обект е на територията на област Стара Загора. С оглед на което съдът приема, че обжалваният отказ с рег. № СЗ-СО-64-82/ 04.10.2016г. на Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед рег. № З - 3832 от 28.10.2014г. на Председателя на ДАНС правомощия по чл.46 от ППЗДАНС.

Обжалваният акт е постановен в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснован е с конкретните факти, съставляващи нормативно регламентираната предпоставка за постановяване на отказ да бъде издадено разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност, с оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

При извършената от съда проверка досежно спазването на нормативно установената процедура по издаването на акта, съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да обуславят отмяната на акта като незаконосъобразен на това основание.

Отказът за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност с рег.№ СЗ-СО-64-82/ 04.10.2016г., е издаден и в съответствие с приложимия материалния закон. Съгласно чл.4 от ЗДАНС, една от дейностите, възложени на Държавна агенция „Национална сигурност”, е тази по осигуряване сигурността и защитата на стратегически за страната обекти и дейности. Стратегическите обекти са част от критичната инфраструктура на страната, като елемент от дейността по осигуряване на тяхната сигурност и защитата им е и нормативно въведения разрешителен режим за работа и изпълнение на задачи в стратегическите зони на стратегическите обекти. Възможността за извършване на работа или изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности, е подчинена на разрешителен режим. За издаване на разрешение, съответно и като условие за възникване на правото да се упражнява трудова дейност или да се изпълнява задача в стратегически обект и в зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности, нормативно, в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ППЗДАНС, са предвидени изисквания, на които трябва да отговарят лицата. Едно от тези изисквания /по чл.45, ал.1, т.2 от ППЗДАНС/ е лицата да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани. Съгласно разпоредбата на чл.46 от ППЗДАНС се отказва издаването на разрешения по чл.40, т.2 /разрешения за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности/, а издадените се отнемат, когато компетентните органи установят, че лицата не отговарят или са престанали да отговарят на някое от изискванията на чл.45, ал.1 от ППЗДАНС. Следователно при наличие на обстоятелство, водещо до несъответствие на лицето с нормативно установените изисквания за разрешаване извършването на работа или изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти, компетентният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да постанови отказ за издаване на разрешение на това лице за работа в стратегически обект.

По делото не е спорно, а се установява и от въпросника, попълнен от Д.Д., и писмо с вх.№ СЗ-32-1755/ 08.04.2016г. на Изпълнителния директор на „Мини Марица Изток” ЕАД, че жалбоподателят е служител на „Мини Марица Изток” ЕАД, на длъжност „механик минни машини”, изпълняващ трудовата си функция в рудник „Трояново -север”. Рудник „Трояново - север”, с. Ковачево, част от комплекса „Мини Марица изток”, е определен за стратегически обект и е включен в единния списък по т. 2.4 на Приложението към чл.1, ал.1 от Постановление № 181 на Министерски съвет от 20.07.2009г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност.

От представената по делото справка за с рег.№ 292 от 12.05.2016г, издадена от Районен съд Нова Загора, безспорно се установява, че Д.П.Д. е осъден с влязла в сила на 09.02.2016г. присъда за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Кражбата, чийто основен състав е регламентиран в нормата на чл.194, ал.1 от НК /а разпоредбата на чл.195, ал.1, т.4 от НК урежда квалифициращ признак на деянието/, е престъпление от общ характер и при единствено възможна форма на вината – умисъл. Следователно по отношение на Д.П.Д. е налице осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Не се установява жалбоподателят да реабилитиран по право или от съда, който му е наложил наказанието. Съгласно чл. 86, ал.1, т. 2 от Наказателния кодек, реабилитацията настъпва по право, когато е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Видно от отбелязването в справката за съдимост на жалбоподателя, наложеното му наказание от 1 год и 6 мес., като на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението на същото за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В случая присъдата е влязла в сила на 09.02.2016г., поради което няма как към момента на издаване на обжалвания отказ /04.10.2016г/, а така също и към настоящия момент, да е настъпила реабилитация по право. Следователно лицето не може да се ползва от изключението на чл. 45, ал.1, т.2, предл. последно от ППЗДАНС.

След като безспорно е доказано, че към момента на издаване на обжалвания акт Д.Д. е бил осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер, за което осъждане не е настъпила реабилитация, то е налице материалноправна пречка по см. на чл.45, ал.1, т.2 от ППЗДАНС лицето да бъде титуляр на разрешение за извършване на работа или изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности. Ето защо в съответствие и при правилно приложение на закона при упражняване в условията на обвързана компетентност на правомощието по чл. чл.46 от ППЗДАНС, Директорът на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора е постановил отказ да бъде издадено разрешение на Д.П.Д. за работа в стратегическите зони на стратегически обект „Мини Марица Изток” ЕАД.

Неоснователно се явява соченото в жалбата оплакване, че административният орган е следвало да прецени наличието на основанията за издаване на исканото разрешение към момента на представяне на необходимите документи пред работодателя, когато не е съществувала пречка за Д. да работи в стратегическия обект. Това разбиране на жалбоподателя не кореспондира с изискването на закона лицата да отговарят на нормативно регламентираните условия за получаване разрешение за работа в стратегическите обекти както към момента на кандидатстване за работа, така и към момента на издаване на разрешението по чл.40, ал.1, т.2 от ППЗДАНС, а също и през целия период на изпълнение на трудовата функция или на възложената задача в стратегически обект.

Предвид гореизложеното съдът приема, че оспореният акт рег. № СЗ-СО-64-82 от 04.10.2016г. на Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, като издаден от компетентен административен орган и в изискуемата се форма; постановен в съответствие с приложимия материален закон и при спазване на административно-производствените правила, е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя Д.П.Д. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Д.,***, против Отказ за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност с рег.№ СЗ-СО-64-82/ 04.10.2016г., издаден от Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” - Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********, да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност” гр. София сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: