Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

 

129                                            19.05.2017г.                         град Стара Загора

   

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                    СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

 

при секретар А.А. 

и с участието на прокурора  Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 481 по описа за  2017г., за да се произнесе, съобрази следното:                                

                    

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. 

 

            Образувано е по жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ и Началника на Затвора гр.Стара Загора, подадена чрез пълномощника им Стефка Петрова Петрова – юрисконсулт при Областна служба ”Изпълнение на наказанията” гр.Стара Загора, и жалба, подадена от М.Г.Х., с адрес: ***, ІІ ЗПС, против Решение № 238 от 16.06.2016г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, Петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 20/2015г.

            Решението на КЗД се обжалва от ГДИН и Началника на Затвора гр.Стара Загора в частта му, с която е установено, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”гр.София е осъществила дискриминация по признак „религия” по смисъла на чл.4, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр. спрямо лишения от свобода М.Г.Х., изразяваща се в неосъществяване на контрол в периода 05.11.2011г. до 30.04.2014г. по осигуряване на безплатна храна, съобразена с изповядваната от него религия; в частта, с която е установено, че началникът на затвора – Стара Загора е осъществил дискриминация по признак „религия” по смисъла на чл.4, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр., изразяваща се в неосигуряване в периода 05.11.2011г. до 30.04.2014г. на лишения от свобода М.Г.Х. безплатна храна, съобразена с изискванията на изповядваната от него религия, и в частта относно наложеното на основание чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл.80, ал.1 от ЗЗДискр. на ГДИН гр.София, представлявана от главен директор, имуществена санкция в размер на 1500лв.   В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част по съображения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.  На първо място жалбоподателите сочат, че в случая е била налице процесуална пречка за допустимост на образуваното пред КЗД производство по жалбата на М.Г.Х., тъй като е налице друго висящо дело между същите страни на същото основание и за същото искане, а именно висящо съдебно производство пред Върховния административен съд по обжалване на Решение № 292/ 19.01.2016г., постановено съдебно решение по адм.дело №558/ 2014г. на Старозагорския административен съд, с което ГДИН е осъдена да заплати на М.Х. сума в размер на 4200лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора гр.Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на храна без свинско месо и свински продукти, съобразно изповядваната религия „Ислям”, в периода 01.07.2008г. – 01.07.2013г. Сочи се, че е недопустимо едно и също действие да се оспорва веднъж инцидентно като незаконосъобразно в производството по обезщетение по посоченото дело на Административен съд Стара Загора и втори път – като дискриминационно пред КЗД. На следващо място се навеждат и доводи за липса на пълно, обективно и всестранно изясняване от страна на КЗД на релевантните за случая факти, което е довело до неправилни крайни изводи за осъществена от страна на ГДИН и Началника на затвора гр.Стара Загора дискриминация по см. на чл.4, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр. по признак „религия” спрямо лишения от свобода М.Г.Х.. В тази връзка неправилно е била наложена и имуществена санкция в размер на 1500лв. на ГДИН гр.София. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част.

            Решението на КЗД се обжалва от М.Г.Х. в частта, с която е установено, че началника на затвора гр.Стара Загора и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” не са осъществили дискриминация по признаци „лично положение” и „религия” по см. на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. спрямо лишения от свобода М.Г.Х. в периода 13.03.2010г. до 12.03.2013г. вкл. по отношение на оплакването, че не му е разрешавано да провежда телефонни разговори с институциите. Жалбоподателят твърди, че в случая КЗД не се е произнесла по искането му за установяване на упражнявана спрямо него непряка дискриминация по см.на чл.4, ал.3 от ЗЗдискр., а от друга страна се е произнесла по несъществуващо искане, доколкото искането на Х. до КЗД, обективирано в искова молба по гр.д.№12318/2013г по описа на Софийски районен съд, е било за установяването на пряка и непряка дискриминация, основаваща се само на защитен признак „лично положение”, но не и на защитен признак „религия”.  С подробно изложени доводи в сочения смисъл е направено искане решението на КЗД в обжалваната му част да бъде отменено.

           

            Ответникът по жалбата - Комисия за защита от дискриминация,  гр. София /КЗД/, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Заинтересованата страна – Министерство на правосъдието, не изпраща представител по делото и не изразява становище по спора. 

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените и приети по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

            Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба вх. 44-00-4595/ 11.11.2014г. и допълнение към нея с вх.№44-00-5157/ 19.12.2014г., подадена от М.Г.Х.. Жалбоподателят е твърдял и поддържал, че от 2003г. и към настоящия момент изповядва религията „ислям”, като стриктно спазва заложената в Исляма забрана да се консумира свинско месо и свински продукти, но началникът на затвора гр.Стара Загора, където Х. изтърпявал от 2002г. наложено му наказание „доживотен затвор без замяна”, отказвал да се съобразява с изискванията на изповядваната от него религия и да му осигурява безплатна дневна хранителна дажба, като изключи от нея свинското месо и свинските продукти. Отправеното искане до КЗД е да бъде установено, че за периода 05.11.2011г. до 05.2014г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е нарушила чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. като не му е подсигурила храна, съобразена с изискванията на изповядваната от него религия. 

            По подадената жалба, с Разпореждане № 24/ 19.01.2015г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминация, е образувана преписка № 20/2015г., разпределена на Трети специализиран постоянен състав, състоящ се от следните членове на комисията: 1. Ивайло Савов, 2. Атанас Мусорлиев и 3. Сабри Ахмедов, който от своя страна е определил за председател на състава Ивайло Савов, а за докладчик по преписката – Атанас Мусорлиев. 

            С Разпореждане № 351/ 27.04.2015г. на председателя на КЗД е образувано производство по преписка № 161/ 2015г. въз основа на определение от 28.01.2015г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм.дело № 498/ 2014г. С посоченото определение е била  изпратена на КЗД, по компетентност, подадената от М.Г.Х. искова молба, съдържаща искане да бъде установено извършена спрямо него, от страна на администрацията и началника на затвора гр.Стара Загора, дискриминация по признак „лично положение” по см. на чл.4, ал.1 във вр. с ал.2 и 3 от ЗЗДискр., изразяваща се в това, че не му е било разрешавано през периода 01.06.2009г. до 13.03.2013г. да провежда телефонни разговори /чрез системата „Контел”/ със съдилищата и адвокатските колегии в РБ, както и с КЗД. 

            По преписката са проведени две открити заседания /на 22.06.2015г. и на 27.10.2017г/.  

            На заседанието, проведено на 27.10.2015г., КЗД, 5-членен разширен състав, с председател Баки Хюсеинов /определен да замества Ивайло Савов като председател на състава със Заповед № 317 от 27.10.2015г. на Председателя на КЗД/, докладчик Атанас Мусорлиев и членове: Лало Каменов, София Йовчева и Сабри Ахмедов, е счел преписката за изяснена от фактическа страна и е дал ход по същество.

            Последвало е постановяване на оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 238/ 16.06.2016г. по преписка № 20/ 2015г., подписано от Петчленен разширен заседателен състав с Председател Ивайло Савов и членове Атанас Мусорлиев, София Йовчева, Баки Хюсеинов и Сабри Ахмедов. 

 

            По делото са приложени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в образуваната в КЗД преписка № 20/2015г.

 

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Жалбите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”гр.София, Началника на затвора гр.Стара Загора и М.Г.Х. против та на Живка Александрова против Решение № 238 от 16.06.2016г., постановено от Петчленен разширен заседателен състав на КЗД по преписка № 20 по описа за 2015г.,  са процесуално допустими като подадени в срока по чл.68, ал.1 от ЗЗДискр и от лица с правен интерес, за което оспореното решение е неблагоприятно.

 

Разгледани по същество, се явяват основателни.

 

 

 

 

 

             

 

 

 

Решение № 238 от 16.06.2016г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка №20/2015г. в оспорената му част е постановено от компетентен орган по см. на чл.47, т.1 от ЗЗДискр., в предвидената от закона писмена форма и при спазване на регламентираните в чл.66 от ЗЗДискр. изисквания досежно неговото съдържание. 

           

            При извършената служебна проверка обаче съдът констатира допуснати съществени нарушения на нормативно установените в Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр. процесуални изисквания и правила за образуването и провеждането на производството, приключило с постановяване на оспореното решение, съставляващи основания за отмяната му като незаконосъобразно на това основание.

 

            В чл. 48, ал.1 от ЗЗДискр. е регламентирано, че Комисията разглежда и решава заявените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията. Съгласно чл. 63, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр., когато счете че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя възможност на страните за становище. След изясняване на спора от фактическа и правна страна, председателят на състава закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение. В чл.64, ал.1 от ЗЗДискр. е предвидено, че решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него. Съгласно чл.11, ал.4 от Правилата за производството пред Комисията за защита от дискриминация /ППКЗД/, приети с решение от 11.10.2005г. на КЗД на основание чл.7 т.6 от Правилника за устройството и дейността на КЗД, Председателят на КЗД при необходимост може да променя постоянните състави, да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни състави ad hoc. По аргумент от чл.14 от ППКЗД, съставът, извършил проучването и обявил преписката за решаване, не може да бъде променян до произнасяне на решението, като при невъзможност за участие в произнасянето на решението поради смърт, лишаване от права, поставяне под запрещение, трайно заболяване или загубване качеството си на член на Комисията, преписката се връща за разглеждане в открито съдебно заседание от променения състав с призоваване на страните. Според чл.35, ал.2 от ППКЗД, решението се взема с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав с явно гласуване и се подписва от тях.

            От анализа на посочената нормативна регламентация се налага извода, че заседателният състав на КЗД, който следва да реши преписката, като обективира решението си в писмен акт и го подпише, е този, който в лицето на формиращите го членове на Комисията, е разгледал и изяснил от фактическа и правна страна спора, предмет на тази преписка и е обявил преписката за решаване. 

            В случая с Разпореждане № 502/ 09.06.2015г. на Председателя на КЗД (л.270) преписка № 20 по описа на КЗД е преразпределена за разглеждане от Трети специализиран постоянен заседателен състав на 5-членен заседателен състав, състоящ се от следните членове на комисията: 1. Ивайло Савов – Председател, 2. Атанас Мусорлиев – Докладчик по преписката, 3. Сабри Ахмедов, 4. Лало Каменов и 5. София Йовчева.  На заседанието, проведено на 27.10.2015г., на което спорът, предмет на преписка № 20/ 2015г. е счетен за изяснен от фактическа и правна страна и преписката е обявена за решаване, заседателния състав /5-членен разширен състав на КЗД/ е с Председател Баки Хюсеинов, докладчик – Атанас Мусорлиев и членове – Лало Каменов, София Йовчева и Сабри Ахмедов, съгласно протокол от открито заседание, проведено от КЗД на 27.10.2015г. /л.393 и сл./. Баки Хюсеинов е определен е определен да замества Ивайло Савов като председател на петчленния заседателен състав, на заседанието на 27.10.2015г. от 13:00 часа по преписка № 20/ 2015г., със Заповед № 318/ 27.10.2015г. на Председателя на КЗД, издадена на основание чл.11, ал.4 от ППКЗД /л.397/. При прилагането на посочената по - горе регламентация следва извода, че заседателният състав на КЗД, който следва да вземе решение по преписка № 204/ 2015г., е формираният от лицата - членове на 5-членен разширен състав на КЗД – Баки Хюсеинов, Атанас Мусорлиев, Лало Каменов, София Йовчева и Сабри Ахмедов, в който състав, след като спорът е приет за изяснен от фактическа и правна страна, преписка № 20/ 2015г. е обявена за решаване. Обжалваното Решение № 238/ 16.06.2016г. по преписка № 20/2015г. обаче е взето и подписано от състав, включващ: Председател Ивайло Савов и членове Атанас Мусорлиев, София Йовчева, Баки Хюсеинов и Сабри Ахмедов. Но Ивайло Савов не е участвал като председател на заседателния състав към момента на обявяване на преписка №20/2015г. за решаване, съгласно протокола от проведеното на 2710.2015г. заседание. Установените факти обосновават извод, че оспореното решение е постановено от ненадлежен състав - при произнасянето му е участвал член на Комисията, който не е взел участие в заседателния състав, изяснил спора и обявил преписката за решаване. Постановяването на решение с участието на лице, непосочено като член на заседателния състав, разгледал преписката по същество, е в нарушение на изискването за неизменност на заседателния състав в периода от обявяване на преписката за решаване до произнасяне на решението. Изложеното обективира съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбите на чл.63, ал.2 във вр. с чл. 48, ал.1 и 64, ал.1 от ЗЗДискр, а така също и на разпоредбите на чл.14 и чл.35, ал.2 от ППКЗД, приети с решение от 11.10.2005г. на КЗД. Неспазването на утвърдените от самия орган правила, от своя страна нарушава регламентираните в чл.10, ал.1 и чл.13 от АПК във вр. с чл.70 от ЗЗДискр. общи принципи на административното производство - на самостоятелност на водещия производството орган, безпристрастност, последователност и предвидимост. Допуснатото нарушение, макар и да не обуславя нищожност на обжалвания акт /тъй като същият е постановен от състав, включващ членове на КЗД/, представлява абсолютно основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, като незаконосъобразно.

           

            По изложените съображения съдът намира, че жалбите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, началника на затвора гр.Стара Загора и М.Г.Х., се явяват основателни. Решение № 238 от 16.06.2016г. на КЗД по преписка № 20/2015г. в оспорените му части, като постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на Комисията за защита от дискриминация за ново процедиране и произнасяне по подадените от М.Г.Х. жалба вх. 44-00-4595/ 11.11.2014г. и допълнение към нея с вх.№44-00-5157/ 19.12.2014г., и жалба, обективирана в искова молба от М.Г.Х. с вх.№5389/ 21.03.2013г. на Софийски районен съд /изпратена по компетентност на КЗД с определение от 28.01.2015г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм.де498/ 2014г./.  

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ  и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И     :

            ОТМЕНЯ по жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София Решение № 238 от 16.06.2016г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 20/2015г., в частта му, с която е установено, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”гр.София е осъществила дискриминация по признак „религия” по смисъла на чл.4, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр. спрямо лишения от свобода М.Г.Х., изразяваща се в неосъществяване на контрол в периода 05.11.2011г. до 30.04.2014г. по осигуряване на безплатна храна, съобразена с изповядваната от него религия и в частта му, с която на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, на основание чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл.80, ал.1 от ЗЗДискр., е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. за допуснато нарушение на дискриминационното законодателство, като незаконосъобразно.

 

            ОТМЕНЯ по жалба на Началника на затвора гр.Стара Загора Решение № 238 от 16.06.2016г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 20/2015г., в частта му, с която е установено, че началникът на затвора – Стара Загора е осъществил дискриминация по признак „религия” по смисъла на чл.4, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр., изразяваща се в неосигуряване в периода 05.11.2011г. до 30.04.2014г. на лишения от свобода М.Г.Х. безплатна храна, съобразена с изискванията на изповядваната от него религия, като незаконосъобразно.

 

            ОТМЕНЯ по жалба на М.Г.Х. Решение № 238 от 16.06.2016г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 20/2015г., в частта му, с която е установено, че началника на затвора гр.Стара Загора и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” не са осъществили дискриминация по признаци „лично положение” и „религия” по см. на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. спрямо лишения от свобода М.Г.Х. в периода 13.03.2010г. до 12.03.2013г. вкл. по отношение на оплакването, че не му е разрешавано да провежда телефонни разговори с институциите, като незаконосъобразно.

 

            ВРЪЩА преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по подадените от М.Г.Х. жалба вх. 44-00-4595/ 11.11.2014г. и допълнение към нея с вх.№44-00-5157/ 19.12.2014г., и жалба, обективирана в искова молба от М.Г.Х. с вх.№5389/ 21.03.2013г. на Софийски районен съд.

        

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: