Р Е Ш Е Н И Е

№ 1 13.01.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VIІІ състав, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар А.А.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ административно дело № 487 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И.М.И. ***, чрез процесуалния му представител адвокат А.С.А. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-1228-001118/07.10.2016г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.1, б. „е” от Закона за движение по пътищата на И.М.И. е наложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство” №281098375 – до предоставяне на сключена валидна застраховка. В жалбата са релевирани доводи за нищожност на оспорения административен акт, като поставен при явно несъответствие с целта на закона и при нарушаване на материалноправните норми. Твърди се, че през 2012г. от жалбоподателят е откраднато СУМПС, като този факт е деклариран от него пред компетентните органи и съответното свидетелство с конкретния номер е обявено за невалидно. Сочи се, че с издаването на заповед за изземването именно на това свидетелство е довело до нищожност на оспорвания акт. Отправено е до съда искане за прогласяване на обжалваната заповед за нищожна или отмяната й като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, чрез юрисконсулт Алексиев, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Сочи, че СУПМС удостоверява едно право, правото за управление на МПС и с обявяването на бланката за открадната правото не е преустановено и носителят му може да поиска издаване на ново удостоверение. А оспорената заповед цели да предотврати упражняването на правото на управление на МПС до сключване на задължителната застраховка.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 11.09.2016г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №16-2603/11.09.2016г., с който е установено, че И.И. на 11.09.2016г. около 05:00 часа по път 66037км 10+000 в посока с.Християново – с.Калояновец, управлява л.а. Опел с рег.№СТ 9440АТ като няма сключен договор на застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за 2016г., с което е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.

С оспорената Заповед № 16-1228-001118/07.10.2016г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция”, на И.М.И. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство” – №281098375 на водач до представяне на сключена валидна застраховка. Заповедта е постановена на основание чл.171, ал.1, т. „е” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че И.И. на 11.09.2016г. около 05:00 часа по път 66037км 10+000 в посока с.Християново – с.Калояновец, управлява л.а. Опел с рег.№СТ 9440АТ без сключена валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за 2016г.

По делото е представено наказателно постановление №16-1228-002603 от 28.09.2016г., което не е връчено на жалбоподателя и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №16-2603 от 11.09.2016г., препис от който е връчен на жалбоподателя.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана на 08.11.2016г. в деловодството на Административен съд – Стара Загора, като при липса на доказателства за дата на съобщаване на заповедта, следва да се приеме, че е депозирана в срок. Подадена е от лице с правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по аргумент от чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква „а” и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Със заповед №349з-275/29.01.2015г. на Директора на ОД на МВР – гр.Стара Загора са определени длъжностните лица от тази дирекция, които са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1, 2, 4, 5 буква „а” и т.6 от ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” в посоченото ведомство. Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в лицето на началник група в сектор ПП в ОД на МВР гр.Стара Загора, който е лице, снабдено с необходимите правомощия да издава заповеди с посоченото предметно съдържание.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК, респ. чл.172, ал.1 от ЗДвП реквизити. В заповедта формално са посочени както правното, така и фактическото основание за прилагането на ПАМ.

Според нормата на чл.171, т.1, б. „е” от Закона за движение по пътищата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС”- до предоставяне на сключена валидна застраховка. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярка от този вид е установяване на управление на МПС от водач, който управлява МПС без застраховка „гражданска отговорност”. Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен АУАН от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. В случая тези обстоятелства са налице, т.е. установено е с АУАН сериен №242603/11.09.2016г., съставен от младши автоконтрольор Николай Далаков - управление на МПС на 11.09.2016г. от страна на водача И. без задължителната застраховка „гражданска отговорност”. Този факт, не се и оспорва от страна на жалбоподателя. Сам по себе си той принципно би обусловил прилагането на мярка от вида на предвидената в т.1, б.”е” на чл.171 ЗДвП. Обстоятелството, че конкретното СУМПС, за което е постановено изземване, е било обявено за откраднато е ирелевантно в конкретния случай, защото касае действия по привеждане в изпълнение на мярката. В тази насока основателно процесуалния представител на ответника твърди, че загубването на документа, удостоверяващ правоуправлението, не е пречка за снабдяване с нов. Разпоредбата на чл.16, ал.1, т.4 от Наредба №I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002) регламентира, че при кражба би могло да се издаде дубликат на СУМПС, а в случая изгубеното такова е със срок на валидност до 22.08.2021г. Загубата на документа /СУМПС/ не се отразява на законосъобразността на принудителната административна мярка с предмет изземване или временно отнемане на такъв документ.

В случая обаче оспорената заповед е незаконосъобразна на друго основание, а именно приложената с нея принудителна административна мярка не е от вида по т.1 на чл.171 от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, предпоставки за което в хипотезата на б.”е” се доказаха, а е от вида на посочената в чл.171, т.4 ЗДвП – изземване на СУМПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от с.з. Факти и обстоятелства, относими към този вид ПАМ, не са посочени от административния орган. Касае за различни видове ПАМ, като в първия случай /по чл.171 т.1 ЗДвП/ съдържанието на мярката насочва към само временно ограничение на правото на управление на МПС, а във втория /чл.171 т.4 ЗДвП/ съдържанието на мярката е различно /изземване/ и се свързва с хипотеза, когато правото на управление е отпаднало. Следователно, като е наложил мярка изземване на свидетелството за управление на МПС, предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП при наличие предпоставките по чл.171, т.1 от същия закон, административния орган е издал оспорваната заповед в нарушение и при неправилно прилагане на материалния закон. Това обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл.146, т.4 от АПК.

В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

При издаване на оспорената заповед не се установиха такива пороци, които с оглед своята същественост да обуславят нейната невалидност като административен акт, което обуславя отхвърляне на искането за прогласяването й за нищожна.

Основателно е обаче искането за отмяната на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-1228-001118/07.10.2016г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Стара Загора като незаконосъобразна.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на И.М.И. ***, за прогласяване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-1228-001118/07.10.2016г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Стара Загора за нищожна, като неоснователно.

ОТМЕНЯ по жалба на И.М.И. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-1228-001118/07.10.2016г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: