Р Е Ш
Е Н И Е
№ 28 23.02.2017г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар И.А.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело № 489 по описа за 2016г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 219, ал.1,
във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба от С.Б.Ж. *** против Заповед № 10-00-2125/ 12.10.2016г. на Кмета на
Община Стара Загора за премахване на временни преместваеми обекти – бетонни и
метални гаражни клетки, разположени в поземлен имот с идентификатор 68850.502.11
и представляващ ПИ № 4707 от УПИ I-КОО и
гаражи, кв.605 по плана на гр.Стара Загора. От изложеното в жалбата може да се
извлече довод за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в
противоречие на приложимия материален закон. Жалбоподателят твърди, че
разпоредените за премахване гаражни клетки са били поставени преди повече от 25
години и са със статут на временни обекти до започване на строителство по
проект на общината за застрояване на масивни гаражи – около 40 броя. Твърди се
още, че част от гаражните клетки към настоящия момент са премахнати, а относно
останалите на място два гаража, собственост на жалбоподателя и още няколко
бетонни гаража, е направено искане да бъде дадена отсрочка за премахването им. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата и моли заповедта да се отмени.
Ответникът
– Кмет на Община Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. В постъпила по делото писмена защита от
процесуалния му представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа че заповедта, като издадена от компетентен орган, при
спазване на нормативно предвидената процедура, в съответствие и при наличие на
законово регламентираните основания за разпореденото премахване на
преместваемите обекти, е правилна и законосъобразна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 26.09.2016г.
На 19.08.2011г. длъжностни лица от отдел „Кадастър и регулация” и отдел
„Контрол по строителството” при Община Стара Загора, са извършили служебна
проверка в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68850.502.11 по Кадастралната
карта на гр.Стара Загора и представляващ ПИ№ 4707 от УПИ I КОО и гаражи, кв.605 по плана на гр.Стара Загора. За
резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен акт от 26.09.2016г.
Видно от обстоятелствената част на същия служителите от община Стара Загора са
констатирали, че в имота са поставени временни преместваеми обекти /бетонни и
метални гаражни клетки/ - бетонни гаражни клетки 13 /тринадесет/ броя, с
размери 3.20м/5.50м и височина -2.20м и два броя метални гаражни клетки с
размери7 3.00м/5.50м и височина – 2.20м. Отразено е, че имота, върху който са
поставени преместваемите обекти,е собственост на С.Б.Ж. и наследниците на
Невена Николова Петкова, на основание Договор за доброволна делба от
28.06.2001г. Като установено нарушение се сочи поставянето на описаните
временни преместваеми обекти без издадено разрешение от Община Стара
Загора.
Съставеният констативен акт е бил връчен на
жалбоподателя на 27.09.2016г, видно от приложената по делото разписка
/л.17/.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-2125/ 12.10.2016г
на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.57а, ал.1, т.2 от ЗУТ, е
разпоредено да се премахнат временни преместваеми обекти – бетонни и метални
гаражни клетки, разположени в поземлен имот с идентификатор 68850.502.11 и
представляващ ПИ № 4707 от УПИ I-КОО и гаражи,
кв.605 по плана на гр.Стара Загора, като е определен 14-дневен срок за
доброволно изпълнение, след изтичането на който, ако частният терен не бъде
освободен, е насрочено принудително премахване на временните преместваеми
обекти и е определена комисия за целта. От
фактическа страна обжалваният административен акт се основава на
обстоятелството, че при извършена на 26.09.2016г. проверка от служители на
Община Стара Загора, са установени монтирани без разрешение временни преместваеми
обекти, представляващи 13 броя бетонни гаражни клетки с размери 3.20м/5.50м и
височина -2.20м, и 2 броя метални гаражни клетки с размери 3.00м/5.50м и
височина – 2.20м, находящи се в поземлен имот с идентификатор 68850.502.11 и
представляващ ПИ № 4707 от УПИ I-КОО и гаражи,
кв.605 по плана на гр.Стара Загора. Имотът е собственост на С.Б.Ж. и
наследниците на Невена Николова Петкова, на основание Договор за доброволна
делба от 28.06.2001г. /Акт №146, том І, рег.1732к.д. 29/2001г, вписан в Служба
по вписванията под № 246/28.06.2001г, т.VI, рег.№4161, партида 39714, 5959, 5958/. В заповедта
се сочи, че към момента на залепването на констативния акт е установено, че
един брой метална гаражна клетка е премахната, останалите обекти към 07.10.2016г.
не са премахнати. Въз основа на приетите като установени факти ответникът е
направил извод, временните преместваеми обекти – бетонни гаражни клетки,
13/тринадесет/ броя и 1/един/ брой метална гаражна клетка, са поставени без
издадено разрешение за поставяне от Община Стара Загора.
Между страните не
съществува спор, а се установява и от приложените по делото Договор за
доброволна делба от 28.06.2001г /л.5-7/ и удостоверение за наследници на Невена
Николова Петкова /л.8 от делото/, че имотът, върху който са разположени
разпоредените за премахване с процесната заповед гаражни клетки, е собственост
на жалбоподателя С.Б.Ж..
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с
искане за отмяна на Заповед №10-00-2125/ 12.10.2016г. изцяло, независимо, че в
обстоятелствената част на жалбата С.Ж. сочи, че е собственик единствено на две
бетонни гаражни клетки от всички 14 гаражни клетки, разположени в собствения му
имот и иска същите да бъдат запазени. В случая поради общия характер на
заповедта, липсата на индивидуализация и описание на отделните 14 броя /13 бр.
бетонни и 1 бр. метална / гаражни клетки, а оттук и невъзможността да бъдат
обособени отделни нейни части, с конкретно описание, както на отделните гаражи,
така и на техните собственици - адресати на задължението за премахване, прави
обективно невъзможно осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на
заповедта единствено в частта й, касаеща премахването на гаражните клетки,
собстваност на жалбоподателя. Освен това за Ж. е налице правен интерес и съотв.
активна процесуална легитимация да обжалва Заповед №10-00-2125/ 12.10.2016г
изцяло, тъй като негативните последици от същата касаят негови имуществени
права, с оглед обстоятелството, че в заповедта не са посочени като адресати
собствениците на преместваемите обекти, поради което за жалбоподателя, в
качеството му на собственик на имота, върху който са разположени разпоредените
за премахване гаражи, се явява задължено лице за премахването им /арг.чл.57а,
ал.4 от ЗУТ/.
По тези съображения съдът намира
оспорването, като направено от легитимирано лице, в законоустановения срок и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, за
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедта, предмет на съдебен контрол, е издадена от
компетентен орган, но е постановена при неспазване на нормативно установените
изисквания за съдържание на акта, при допуснати съществени нарушения на
административно - производствените правила и в противоречие с приложимите
материалноправни норми.
Разпоредените с оспорения административен акт правни
последици са такива, вменяващи задължение за премахване на временни преместваеми
обекти, поставени без издадено разрешение за поставяне от Община Стара Загора. По
своята правна същност и съдържание те представляват прилагане на принудителна
административна мярка по повод неправомерно поведение на определено лице.
Именно с оглед този характер на правните последици на заповедта по чл. 57а, ал.3
във вр. с ал.1 от ЗУТ,
всяко формално нарушение на изискванията за тяхната индивидуализация от гл. т. на адресата на вмененото задължение,
предметното му съдържание или обекта, чието премахване е разпоредено, следва да
се приеме като основание за отмяна на административния акт.
В случая е налице непълно и неясно
описание на обектите – предмет на заповедта. В разпоредителната част на
заповедта липсва изрично посочване колко са разпоредените за премахване
временни преместваеми обекти, представляващи бетонни и метални гаражни клетки,
което създава едно определяемо, а не определено задължение за изпълнение.
Действително от мотивите на обжалвания акт може да се установи, че общият брой
на подлежащите на премахване гаражни клетки е 14 – 13 бетонни и 1 метална, но
същите не са индивидуализирани нито като местоположение, нито по друг подходящ
начин /например чрез схема/, даващ възможност за тяхното еднозначно
идентифициране като отделни обекти. Такава конкретизация не е налице и в
съставения констативен акт, послужил като основание за издаване на заповедта. Посочения
порок на заповедта представлява съществено нарушение на формалните изисквания
по чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, което е основание за отмяна на оспорения акт
като незаконосъобразен.
При постановяването на обжалваната заповед са
допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила,
тъй като административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 и
чл.36, ал.1 от АПК за всестранно пълно и обективно изясняване на всички
обстоятелства от значение за случая, което е довело до издаване на
административен акт при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа
обстановка. В случа нито комисията, извършила проверката и съставила
констативния акт от 26.09.2016г. и съотв. решаващият административен орган, са
изследвали въпроса относно собствеността на процесните гаражни клетки, предвид
изискванията на чл.57а, ал.2, изр.второ от ЗУТ.
Процесната заповед е издадена и при неправилно
приложение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.
По реда на чл. 57а, ал.
1 могат да бъдат премахвани обекти по чл. 56, ал. 1
и чл. 57, ал. 1
ЗУТ - преместваеми увеселителни обекти или преместваеми обекти за
търговски и други обслужващи дейности, елементи на градското обзавеждане, както
рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи. Без да са посочени
изчерпателно, в чл. 56
и чл. 57 ЗУТ
са очертани основните характеристики и белези, на които следва да отговарят обектите
предвид целите, за които се поставят. Във всички случаи това са обекти за
задоволяване на обществена нужда.
В процесния случай разпоредените за премахване обекти
представляват гаражни клетки /бетонни и метални/ и същите не притежават характеристиката
на обект по чл. 56, ал. 1
и чл. 57, ал. 1
ЗУТ. Гаражът е обект на допълващото застрояване по чл.42, ал.2 от ЗУТ
и предназначението му не е свързано със задоволяване на обществена нужда, а
обслужва частен интерес - за паркиране под покрив на МПС. Независимо от
преместваемостта им гаражните клетки не са преместваеми обекти. Те са строежи и
за тях важи разрешителният режим по ЗУТ, като премахването им е по реда на
чл.225а от ЗУТ – когато са незаконни по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ, или по реда
на чл.195 от ЗУТ – при неподходящност по местонахождение, разположение, вид и
материали, в интерес на сигурността, безопасността на движението,
здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на
гражданите. /в този смисъл решение № 857/23.01.2017г по адм.д.№ 2787/2016г на
ВАС, IIотд., решение № 632/18.01.2017г по адм.д.№ 2786/2016г
на ВАС, IIотд., решение № 2117/13.02.2012г.
по адм.д. № 15407/2011г. на ВАС, II отд./.
Следователно поставянето на описаните в заповедта гаражни клетки не е подлежало на
разрешаване по реда на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и съответно премахването им не може
да бъде разпоредено със заповед по чл.57а, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от ЗУТ. Липсата
на предпоставките за приложението на визираната в обжалваната заповед
материалноправна разпоредба на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУТ за премахване на бетонни
и метални гаражни клетки, разположени в поземлен имот с идентификатор
68850.502.11 и представляващ ПИ № 4707 от УПИ I-КОО и гаражи, кв.605 по плана на гр.Стара Загора,
правят издадената заповед материално незаконосъобразна.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че жалбата е основателна, а оспорената Заповед № 10-00-2125/ 12.10.2016г.
на Кмета на Община Стара Загора следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.215, ал.7 от ЗУТ,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Б.Ж. ***-00-2125/ 12.10.2016г. на Кмета на Община
Стара Загора, с която на основание чл.57а, ал.1, т.2 от ЗУТ е разпоредено
премахването на временни преместваеми
обекти – бетонни и метални гаражни клетки, разположени в поземлен имот с
идентификатор 68850.502.11 и представляващ ПИ № 4707 от УПИ I-КОО и гаражи, кв.605 по плана на гр.Стара Загора, като
незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
.
СЪДИЯ: