Решение по Административно дело 522/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20 16.02.2017г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

ИРЕНА ЯНКОВА

при секретаря М.П.

и с участието на прокурор П.Д.

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова адм.дело № 522 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по протест на прокурор в Районна прокуратура гр.Стара Загора, с който са оспорени отделни разпоредби на подзаконов нормативен акт - на чл.7, ал.11, чл.11, ал.1 и ал.6,чл.9, ал.2, т.3, , чл.13, ал.2, т.3 и т.7, и чл.13,ал.9, т.2 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора /Наредбата/, приета с решение № 216/ 31.05.2012г., изменена с решение № 273/ 28.06.2012г. на Общински съвет Стара Загора. В протеста са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорените разпоредби по съображения за противоречието им с нормативни актове от по-висока степен. Конкретно се сочи, че въведеното с разпоредбата на чл.7, ал.11 изискване за нотариално заверено съгласие на всички съсобственици на имота за разполагане на преместваемо съоръжение, както и това по чл.11, ал.6 – за нотариално заверено съгласие от собственика на търговския обект за разполагане на маси за открито сервиране, хладилни витрини, автомати за напитки и др. пред фасадата на обекта, е в противоречие с разпоредбата на чл.56, ал.5 от ЗУТ, предвиждаща само писмено съгласие на собствениците. С поставеното от общинския съвет условие за нотариално заверено съгласие се заставяло конкретното лице да заплати нотариална такса, което от своя страна било нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД /. Твърдяната незаконосъобразност на останалите оспорени разпоредби - чл.9, ал.2, т.3; чл.11, ал.1; чл.13, ал.2, т.3; чл.13, ал.2, т.7 и чл.13, ал.9, т.2 от Наредбата, се обосновава с липса на законова делегация общинският съвет да въвежда допълнителни условия за издаване разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения, каквито не са предвидени в ЗУТ. Твърди се, че съдържащата се в тези разпоредби регламентация нарушава въведената с чл.3, ал.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност забрана, а именно че при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите по чл.1, ал.2 от същия закон. По тези съображения е направено искане за отмяна на оспорените разпоредби от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора, като незаконосъобразни.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора в съдебно заседание поддържа внесения протест и обективираното в него оспорване.

Ответникът - Общински съвет – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на оспорването. С подробно изложени доводи в съдебно заседание и в представения по делото писмен отговор моли протеста на прокурора от Районна прокуратура гр.Стара Загора да бъде отхвърлен като неоснователен

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и извърши проверка на законосъобразността на атакуваното решение, намира за установено следното:

С предложение от 12.04.2012г. кметът на Община Стара Загора е внесъл за приемане в Общински съвет-Стара Загора проект за нова Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на Община Стара Загора.В предложението са изложени мотиви ,обосноваващи причините /фактическите и правни основания/ за приемането на Наредбата. Проектът е разгледан на заседания на съответните постоянни комисии от ОбС – Стара Загора, които са приели предложения проект. С Решение №216 от 31.05.2012г на Общински съвет Стара Загора на основание чл.21, ал.2 ЗМСМА във вр с чл.56 от ЗУТ, е приета Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на Община Стара Загора. В проведеното гласуване са участвали 44 общински съветници /при общ брой общински съветници в общински съвет Стара Загора – 51/, като 43 са гласували „за” и 1 – „против”, „въздържали се”- няма.

С Решение №273 от 28.06.2012г.на Общински съвет-Стара Загора на основание чл.45,ал.7 във вр. с чл.21,ал.2 от ЗМСМА е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на Община Стара Загора,както следва: §1.Отменя текстовете на чл.9,ал.5 и ал.6 и чл.13,ал.5 и 6 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на Община Стара Загора.

С процесната наредба е въведен разрешителен режим за поставяне, ползване и премахване на преместваеми обекти-временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община-Стара Загора, по реда на 56 от ЗУТ.

С чл.7, ал.11 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на община Стара Загора е въведено изискване разполагането на преместваеми обекти върху терени – частна собственост и в имоти в режим на съсобственост да става въз основа на нотариално заверено съгласие на всички съсобственици.

Чл.11, ал.6 от Наредбата гласи: ”Не се разполагат маси за открито сервиране,хладилни витрини,автомати за напитки и други пред фасадата на търговските обекти-разположени в съседство, освен в случаите,когато е представено нотариално заверено съгласие от собствениците на тези търговски обекти”.

В чл.9, ал.2, т.З и чл.13, ал.2, т.3 от Наредбата е регламентирано изискване към заявленията за участие в жребий за издаване на разрешения за ползване на общински терен за разполагане на поставяне на преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане да се прилага удостоверение за липса на данъчни задължения. А съгласно чл.13, ал.2, т.7 към заявлението се прилага и декларация, че участникът не е длъжник по договор с община Стара Загора и не владее или държи общински недвижим имот без правно основание. С разпоредбата на чл.13, ал.9, т.2 от Наредбата е регламентирано, че при провеждане на жребий за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане върху общински терени, комисията може да откаже да допусне до участие кандидат, който е лице, неизправно по договор, сключен с община Стара Загора или системно нарушава актовете на общината.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Нормата на чл.186, ал.2 от АПК овластява прокурора да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, като според чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

С оглед на което оспорването на чл.7, ал.11 в частта: „нотариално заверено”; чл.11, ал.6; чл.9, ал.2, т.3; чл.11, ал.1 в частта „Удостоверение за липса на задължения към Община Стара Загора”; чл.13, ал.2, т.3 и т.7, и чл.13, ал.9, т.2 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора, е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е и основателно.

При извършената проверка досежно спазването на регламентираните в АПК и в ЗНА административно-производствени правила при приемането на Решение № 216 от 31.05.2012г. и Решение №273 от 28.06.2012г. на Общински съвет-Стара Загора , с които е приета и изменена Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на община Стара Загора, съдът не констатира допуснати нарушения на процедурата по внасяне, разглеждане, обсъждане и приемане. От представените по делото доказателства се установява, че в съответствие с изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА, на интернет-страницата на Община Стара Загора е бил публикуван проектът на НРУИРПВПСЕГО, заедно с мотивите на вносителя и със съдържание, съответстващо на представените по делото документи, при предоставена на заинтересованите лица възможност за изразяване на предложения и становища по проекта, след проведено публично обсъждане. Наредбата е приета при спазване на изискванията за кворум, мнозинство и поименно гласуване.

Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл.21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за уреждане на неуредени с нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати /чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове и чл.75, ал.1 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията на РБългария или от закон /чл.2, ал.1 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/. Следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. Отделно от това общият принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В този смисъл съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорените разпоредби от НРУИРПВПСЕГО, следва да обхване преценката дали в съответствие с нормите на чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА органът на местно самоуправление е бил овластен с компетентност за уреждане на обществени отношения чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт по чл.7, ал.2 от ЗНА и за съответствието на разпоредбите с нормативни актове от по-висока степен.

При така извършената преценка съдът приема следното:

Упражнената от Общински съвет – Стара Загора компетентност по приемането на Наредбата за ред и условия за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Стара Загора е при осъществяване на правомощието по чл.21, ал.2 и в изпълнение на законовата делегация по 56, ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ за обектите по ал. 1 /т.е за преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. С оглед на което съдът приема, че Наредбата за ред и условия за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Стара Загора е приета от орган, овластен да регламентира с подзаконов нормативен акт отношенията, свързани с реда за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти на територията на общината.

С оспорената в настоящото съдебно производство разпоредба на чл.7,ал.11 от Наредбата е предвидено разполагането на преместваеми обекти върху терени – частна собственост и в имоти в режим на съсобственост да става въз основа на нотариално заверено съгласие на всички съсобственици.

Другата оспорена разпоредба - чл.11,ал.6 от Наредбата, въвежда забрана за разполагане на маси за открито сервиране, хладилни витрини, автомати за напитки и други пред фасадата на търговските обекти – разположени в съседство, освен в случаите, когато е предоставено нотариално заверено съгласие на собствениците на тези търговски обекти.

Както вече се посочи процесната Наредба за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора е издадена въз основа на законовата делегация по чл.56, ал.2 от ЗУТ, поради което и същата следва задължително да съответства на съдържащата се в закона правна регламентация. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.5 от ЗУТ, уреждаща хипотезата на издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти в чужди поземлени имоти – собственост на физически и юридически лица, в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 (преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Следователно законът въвежда като изискване за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти в чужд поземлен имот единствено обективирано в писмена форма съгласие на собственика /съсобствениците/ на имота или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ, като необходимо и достатъчно условие за издаване на разрешението.

При наличието на изрична законова регламентация относно начина и формата на обективиране на съгласието на собственика /съсобствениците/ на поземлени имоти за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти в техните имоти, е недопустимо с подзаконов нормативен акт да се въвеждат допълнителни утежняващи условия, каквото по своята същност и съдържание е изискването за специална писмена форма /с нотариална заверка/ на съгласието на собственика /съсобствениците/ на имота, в който ще се поставя преместваемия обект. Ето защо предвиденото с оспорената в настоящото съдебно производство разпоредба на чл.7, ал.11 изискване за „нотариално заверено съгласие” на всички съсобственици на имота-частна собственост, върху който ще се поставя преместваемия обект, като допълнително и надхвърлящо по тежест регламентираното в нормата на чл.56, ал.5 от ЗУТ изискване, се явява незаконосъобразно. Освен това, така въведеното изискване досежно формата на съгласие, по никакъв начин не е необходимо за постигането на целта на закона.

Липсва законово основание и за въведеното с разпоредбата на чл.11, ал.6 от Наредбата изискване за нотариално заверено съгласие на собствениците на търговски обекти да бъдат разположени в близост до собствените им обекти маси за открито сервиране, хладилни витрини, автомати за напитки и др. В случая Общинският съвет недопустимо е разширил кръга на субектите, които следва да дадат съгласието си, за да бъде издадено разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения от вида на цитираните в разпоредбата, като е въвел в този кръг и собствениците на намиращите се в близост търговски обекти. Съдът споделя житейската оправданост на това изискване, въведено с чл. 11,ал. 6, предл.последно от Наредбата, тъй като в някои случаи поставянето на преместваеми съоръжения пред закрит търговски обект, собственост на трето лице, ще има неблагоприятни последици за търговската дейност на същия. От друга страна обаче изискването на необходимите съгласия е регламентирано със закон /чл. 56, ал. 5 от ЗУТ/, поради което то може да бъде променено и допълнено само със закон, но не и с подзаконов нормативен акт, какъвто в случая е Наредба за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора.

По тези съображения съдът приема, че разпоредбите на чл.7, ал.11 в частта: „нотариално заверено” и чл.11, ал.6 от Наредбата, като приети в противоречие с норма от по - висок ранг, се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

С останалите протестирани разпоредби на чл.9, ал.2, т.3, чл.11, ал.1, чл.13, ал.2, т.3 и т.7 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора е регламентирано изискване към документите, необходими за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане, да бъдат приложени: удостоверение за липса на данъчни задължения/чл.9, ал.2, т.3, чл.11, ал.1 и чл.13, ал.2, т.3/; декларация, че участникът не е длъжник по договор с община Стара Загора и не владее или държи общински недвижим имот без правно основание. С разпоредбата на чл.13, ал.9, т.2 от Наредбата е регламентирано, че при провеждане на жребий за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане върху общински терени, комисията може да откаже да допусне до участие кандидат, който е лице, неизправно по договор, сключен с община Стара Загора или системно нарушава актовете на общината.

С въвеждането на тези изисквания Общински съвет Стара Загора е излязъл извън предоставеното му с чл.56, ал.2 от ЗУТ правомощие да уреди единствено реда, т.е. процедурата, по която ще се издават разрешенията за поставяне на преместваеми обекти. Недопустимо, чрез изискуемите за прилагане към заявлението документи, удостоверяващи липса на данъчни задължения и неизплатени задължения по сключени договори с общината, както и удостоверяване на други обстоятелства /че лицето не владее или държи общински имот без правно основание и не е системен нарушител на актове на общината, са въведени допълнителни условия, каквито не се съдържат в специалните закони - ЗУТ или Закона за местните данъци и такси. Безспорно е, че с изискването да бъде удостоверена липсата на данъчни задължения към Община Стара Загора, се налагат ограничения при издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти, целящи събираемост на вземанията на общината от местни данъци и такси. Но съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обезпечаването и събирането им е регламентирано със специален ред по ДОПК, поради което поставеното от органа на местното самоуправление изискване за липса на финансови задължения към общината като условие за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение е извън допустимите граници. Още по-малко Общинският съвет е в правото си да въвежда административни ограничения в посочения смисъл за лицата, имащи задължения към общината от гражданскоправен характер.

Оспорените разпоредби на чл.9, ал.2, т.3, чл.11, ал.1 в частта „Удостоверение за липса на задължения към Община Стара Загора”, чл.13, ал.2, т.3 и т.7 и чл.13, ал.9, т.2 от Наредбата са в противоречие и със ЗОАРАКСД, доколкото с предвидените в тях изисквания към субектите се създават ограничения и се въвеждат тежести при административното регулиране и административния контрол, които не са необходими за постигане на целите на закона. Нормирането на разрешителния режим в Наредба за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора попада в хипотезата на ЗОАРАКСД, като съгласно чл.1, ал.3 от същия закон, административно регулиране е установяването на нормативни изисквания, чието спазване се осигурява чрез упражняване на административен контрол. В чл.1, ал.4, т.3 от ЗОАРАКСД се предвижда, че административен контрол по смисъла на този закон е контролът, упражняван от административни органи, чрез издаване и отказване на разрешения и удостоверения за извършване на отделна сделка или действие от лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност. Както беше посочено целта, която въвежда чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление.

В случая въведените с протестираните текстове от Наредбата изисквания за представяне на документи, удостоверяващи липса на публични и гражданскоправни задължения към Община Стара Загора, както декларирането на обстоятелства досежно добросъвестно ползване на имоти-общинска собственост и спазване на издадените от общината административни актове, на практика създават ограничения за правоимащите лица, като нормативно предвиденият от Общински съвет – Стара Загора административен контрол излиза извън целта на ЗОАРАКСД и й противоречи. Предвиденото с оспорените подзаконови разпоредби административно регулиране надвишава обществено оправданите граници по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, тъй като по този начин се въвеждат тежести, които не са необходими за постигане на законовите цели по чл.2 от ЗОРАКСД за защита на националната сигурност, обществения ред, личните и имуществени права на граждани и юридически лица или околната среда.

Нещо повече – протестираните текстове на чл.9,ал.2,т.3, чл.11,ал.1 в частта: „Удостоверение за липса на задължения към Община Стара Загора”, чл.13, ал.2, т.3 и т.7 и чл.13,ал.9,т.2 са приети и в нарушение на чл.19, ал.1 от Конституцията, която норма регламентира че икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, като съгласно ал.2 законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотреби с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. В случая очевидно с оспорените разпоредби се създава предпоставка за неравно третиране на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга от лицата, имащи право да поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Стара Загора.

По изложените съображения съдът приема, че разпоредбите на чл.7, ал.11 в частта: „нотариално заверено”; чл.11, ал.6; чл.9, ал.2, т.3; чл.11, ал.1 в частта „Удостоверение за липса на задължения към Община Стара Загора”; чл.13, ал.2, т.3 и т.7, и чл.13, ал.9, т.2 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора, противоречат на нормативни актове от по-висока степен, с оглед на което и при прилагането на общия принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на Районна прокуратура – Стара Загора за присъждане на направените разноски, като Общински съвет – Стара Загора бъде осъден да заплати на РП – Стара Загора сумата от 20лв., представляваща внесена такса за публикуване в Държавен вестник на обявление за оспорването.

Водим от горните мотиви и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по протест на прокурор в Районна прокуратура – Стара Загора разпоредбите на чл.7, ал.11 в частта: „нотариално заверено”; чл.11, ал.6; чл.9, ал.2, т.3; чл.11, ал.1 в частта „Удостоверение за липса на задължения към Община Стара Загора”; чл.13, ал.2, т.3 и т.7, и чл.13, ал.9, т.2 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора, приета с решение № 216/ 31.05.2012г., изменена с решение № 273/ 28.06.2012г. на Общински съвет Стара Загора, като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Общински съвет – Стара Загора да заплати на Районна прокуратура – Стара Загора сумата от 20 (двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредбата за рекламно-информационни елементи и рекламна дейност на територията на Община Стара Загора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.