№ 182 05.07.2017 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ГАЛИНА
ДИНКОВА
при секретар Албена
Ангелова
и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно
дело № 545 по описа за 2016г, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ и чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.219 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на Г.Т.Е. с постоянен адрес:***, против Заповед № 10-00-2251 от
27.10.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание
чл.225а, ал.1, вр.с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахване на
незаконен строеж, пета категория, представляващ „Приобщаване на тераса към кухнята
на първи жилищен етаж в двуетажна масивна жилищна сграда”, находящ се в УПИ ХХII-466, кв.424 по плана на гр.Стара Загора, с
административен адрес: ул.”Генерал Драгомиров”№ 8, ет.1.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че не е извършвала
никакво строителство в притежавания от нея етаж от жилищна сграда, а ако е
налице твърдяното от административния орган приобщаване, то същото е било
извършено от предишните собственици на имота.
Направено искане за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата – Кмета на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като разпоредения за
премахване строеж е незаконен и не са налице предпоставките на закона за признаването
му за търпим. Иска отхвърляне на жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 142 от 17.11.2015г.
/вписан в Служба по вписванията гр.Стара Загора под № 88, дело 718615г.,
регистър 13284/ жалбоподателката в настоящото производство - Г.Т.Е., се
легитимира като собственик на жилище, находящо се в гр.Стара Загора,
ул.”Генерал Драгомиров” №8, заемащо целия първи етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху общинско дворно
място в парцел XXII-466 от квартал 424, което
жилище е със застроена площ 84кв.м., представляващо самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68850.519.139.1.1 по КККР на гр. Стара Загора.
Производството
по издаване на обжалваната заповед е образувано по повод сигнал от Петя Иванова
Тахова за наличие на незаконно строителство в жилищна сграда с административен
адрес: гр.Стара Загора, ул.”Генерал Драгомиров”№ 8, ет.1.
На 18.04.2016г. работна група от
служители на общинска администрация – Стара Загора, е извършила проверка на
строеж „Приобщаване на тераса към кухнята на първи жилищен етаж в двуетажна
масивна жилищна сграда”, намираща се в УПИ XXII-466, кв.424 по плана на гр.Стара Загора, на
административен адрес: ул.”Генерал Драгомиров” № 8. За резултатите от
проверката е съставен и подписан Констативен акт № 4/ 18.04.2016г. Съгласно
констативната част на същия, при проверката е установено извършено приобщаване
на тераса/в югоизточната част на сградата/ с размери 3м/ 1м към кухнята на
първи жилищен етаж в двуетажна масивна жилищна сграда, строеж V категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от
30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Констативният акт
съдържа и окомерна скица - ситуация
на разположението на строежа в имота. Установено е и че извършеното приобщаване
на терасата към жилищната площ е без одобрени проекти и издадено разрешение за
строеж. За възложител и собственик на строежа е посочена Г.Т.Е.. Акта не е бил
връчен на жалбоподателката Г.Е.. Видно от направеното отбелязване върху самия
констативен акт, същият е бил поставен на 09.05.2016г., чрез залепване на
строежа.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 10-00-2251/ 27.10.2016г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА във
връзка с чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж
пета категория „Приобщаване на тераса към кухнята на първи жилищен етаж в
двуетажна масивна жилищна сграда”, изпълнен от Г.Т.Е., без одобрени строителни
книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ,
находящ се в УПИ XXII-466, кв.424 по плана на
гр.Стара Загора, с административен адрес: ул.”Генерал Драгомиров”№ 8, ет.1. От
фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите,
съдържащи се в съставения Констативния акт № 4/ 18.04.2016г. В мотивите на
заповедта е посочено, че не са представени строителни книжа за обекта и че
същият не подлежи на узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на оспорената Заповед № 10-00-2251/ 27.10.2016г.
По делото е назначена, изпълнена и
изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от
страните, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно.
Съгласно приетото като доказателство заключение на експертизата, разпоредения
за премахване с оспорената заповед незаконен строеж е изпълнен по следния
начин: с цялостно остъкляване до тавана на
южна фасада и източна фасада с алуминиева дограма. Изнесената част на фасадата,
т.е. долната част на терасата, е плътна и над нея е направено цялостно
остъкляване, което практически играе ролята на нов външен зид. В съдебно
заседание вещото лице допълнително сочи, че с оглед материалите и начина по
който е изградено остъкляването на терасата на кухнята на първия жилищен етаж,
много е вероятно да е направено преди влизане в сила на ЗУТ. По професионално
мнение на експерта това остъкляване не се отразява по никакъв начин на носещата
конструкция на сградата. От замерване на вещото лице на място са установени
размерите на „бившата” тераса – 3м/1,15м /светли размери, без зидове/, като дебелината на южния и източния нови фасадни
зидове е по 50см. При извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че
на юг двете кухни на първия и втория етаж са една над друга – на първия етаж е
остъклена фасадата над парапета на терасата, а на втория етаж фасадната стена е
цялостно иззидана като е оставен отвор на прозорец на южната фасада. Южната
фасада е в една ос на кухните на двата етажа.
По делото е допуснато и събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето С.Т.Х..
Свидетелят Х. заявява, че къщата е строена от неговия баща, като е имало
изградени стълби към терасата на първия етаж и от тази тераса се е влизало във
всекидневната. Към момента, когато е продал първия етаж от къщата /но не помни
точно коя година е било това/, стълбите са си стояли и терасата не е била
остъклена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Заповед
№ 10-00-507/01.04.2016г, с която е разпоредено премахването като незаконен по
см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж от пета категория, е издадена от
материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно
законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225,
ал.2 ЗУТ и чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ.
Оспореният
административен акт обаче е постановен при неспазване на нормативно
установените изисквания за съдържание на акта и при допуснати съществени
нарушения на административно - производствените правила.
Разпоредените с оспорения
административен акт правни последици са такива, вменяващи задължение за
премахване на строеж, изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж, т.е. незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
По своята правна същност и съдържание те представляват прилагане на
принудителна административна мярка по повод неправомерно поведение на
определено лице. Именно с оглед този характер на правните последици на
заповедта по чл.225а,
ал.1 от ЗУТ всяко формално нарушение на изискванията за тяхната индивидуализация от гл. т. на адресата на
вмененото задължение, предметното му съдържание или обекта, чието премахване е
разпоредено, следва да се приеме като основание за отмяна на административния
акт.
В случая е налице непълно и неясно
описание на строежа – предмет на разпореденото със заповедта премахване. Видно
от обективираното съдържание на процесната заповед строежът, за който се
претендира, че е незаконен е описан така: "Извършено е приобщаване на
южната тераса към кухнята, при което е съборена фасадната стена и е поставена
дограма над плътния балконски парапет”. При тази „индивидуализация” на
разпоредения за премахване строеж съдът намира, че е налице един неясен предмет
на процесната заповед. Не се сочат нито размери на приобщената площ, нито
начина, по който е изпълнено. Направен е единствено извод за наличие на
приобщаване на тераса към кухня, който обаче не е обоснован с конкретни факти и
обстоятелства, даващи възможност за неговото еднозначно идентифициране.
Конкретизация на извършеното незаконно строителство не се съдържат и в
съставения констативен акт №4/ 18.04.2016г., послужил като основание за
издаване на заповедта. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че в случая е извършено цялостно остъкляване на
терасата до тавана и са изпълнени нови фасадни зидове от по 50см /южен и
източен/, каквито СМР не са описани в заповедта, а се сочи нещо съвсем различно
- „съборена фасадна стена”. Установеното сочи, че нареждането да се премахне
приобщаването на тераса към кухня не може да се изпълни така, както е описан
строежа в мотивната част на заповедта, защото за извършването на твърдяния
незаконен строеж не е била съборена фасадна стена, която да се възстанови в
изпълнение на оспорената заповед. Липсата на точно и ясно описание на
подлежащия на премахване строеж, за който се твърди, че е незаконен, води до
невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на
относимите за него правно релевантни факти и норми, в т.ч. възпрепятства и
преценката дали се касае за преустройство на тераса, респ.балкон, или може да
се определи като остъкляване на балкон по смисъла на чл. 151,
ал.1, т.6 от ЗУТ, за което не се изисква издаване на разрешение за
строеж. Посочения порок на заповедта представлява съществено нарушение на
формалните изисквания по чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, което е основание за
отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен.
При постановяването на обжалваната
заповед са допуснати и нарушения на специалните процесуални правила,
регламентирани в ЗУТ, които следва да се определят като съществени такива,
защото рефлектират върху съдържанието на крайния акт. Разпоредбата на чл.225а
ал.2 от ЗУТ изрично изисква на заинтересованите лица да бъде връчен екземпляр
от съставения констативния акт за да могат да представят възраженията си.
Гаранция за реализиране на това право е въведеното законово изискване за лично
съобщаване на този акт на засегнатото лице. По делото обаче не са ангажирани
доказателства провеждащите процедурата по чл. 225а от
ЗУТ служители от Община Стара Загора обаче да са предприели нужните
действия за да бъде връчен КА №4/ 18.04.2016г. на Г.Т.Е.. От отразяванията в този
акт не може да се направи еднозначен извод дали извършителят на строежа
отсъства или отказва да получи документа. Съгласно чл.225а, ал.2, изр.последно
от ЗУТ възможността за уведомяване чрез залепване се отнася само до случаите, в
които извършителят на незаконния строеж
е неизвестен, в смисъл неустановим, какъвто настоящия случай не е. В процесния
случай залепването на констативния акт на строежа /каквото отбелязване е
направено в КА №4 от 18.04.2016г/ не би могло да изпълни и не е изпълнило
изискването за уведомяване на заинтересованите от хода на производството лица.
На първо място защото липсва надлежно удостоверена констатация за наличие на
предпоставките §4, ал.2 от
ДР на ЗУТ - че адресът на жалбоподателката е неизвестен или че не е
могла да бъде намерена на адреса. На следващо място, самото действие по
уведомяване, чрез залепване на съобщение на недвижимия имот, за който се отнася
и поставяне на таблото за обявления, също не е извършено по правилата,
определени със закона - липсва удостоверяване на действията с подписите на две
длъжностни лица. В случая правилото по чл.225а, ал.2 ЗУТ за връчване на
констативния акт е било нарушено, а с това и правото на защита на Г.Е., която
макар страна в административното производство, не е успяла да подаде възражение
по чл.225а ал.2 от ЗУТ. Това нарушение съдът приема за съществено, тъй като
чрез ангажираните пред съда доказателства оспорващата променя крайния извод на
ответника за наличие на незаконен строеж, така както е посочен в процесната
заповед, като изпълнен от Г.Е..
Ето
защо в конкретния случай е без значение обстоятелството, че в
съдебно-административното производство засегнатото лице в пълен обем реализира
правото си на защита.
За пълнота на изложението следва да
се каже и че нарушение на процесуалните правила съставляват липсата на
установявания относно времеизвършването на строежа и съответствието му спрямо
устройствените и техническите правила и норми. Изискването за изследване в
рамките на това производство търпимостта на строежа, респ.неговата узаконимост
не е изпълнено, относими в тази насока факти и обстоятелства не са посочени. Не
удовлетворява изискването на закона посочването в оспорената заповед, че
„строежът не подлежи на узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПР към
ЗИДЗУТ”. Обстоятелството дали строежът е
търпим не е било изследвано в хода на развилото се административно
производство, въпреки относимостта му към разпоредените със заповедта
последици, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. В заповедта
дори не се сочи годината /периода/, към която органът претендира, че е
извършено незаконното приобщаване на тераса към кухня на първия етаж, а това
има значение за доказване на обстоятелството, за което ответникът носи
доказателствената тежест, а именно, че Г.Т.Е. е извършител на описаното в
заповедта, като незаконен строеж. По делото изрично се оспорва, че
жалбоподателката е извършила описаното в процесната заповед
"приобщаване". Съдът намира, че ответникът не доказва по никакъв
начин, че именно Г.Е. е извършителя на същото, защото видно от представения по
делото нотариален акт №142/2015г., жалбоподателката е приодобила собствеността
върху първи етаж от двуетажната жилищна сграда на 17.11.2015г. Доколкото обаче
органът не сочи период на извършване на въпросното "приобщаване" след
17.11.2015г., няма как да се изведе извод, че именно Г.Е. е извършила същото, а
преди този момент тя няма качеството на възложител на строежа. В настоящото производство органът носи
тежестта да докаже, че извършител на незаконния строеж е лицето, което се
визира като такъв в заповедта. По гореизложените съображения, съдът прави извод
за недоказване на твърдението на ответника, че процесното
"приобщаване" е извършено именно от Г.Е., и на тази плоскост
заповедта се явява материално незаконосъобразна.
Неизясняването на действителната фактическа
обстановка се явява съществено нарушение на административно–производствените
правила, доколкото в случая допуснатото нарушение на чл.35 от АПК за всестранно
пълно и обективно изясняване на всички обстоятелства от значение за случая, е
довело до неправилна правна квалификация на фактите.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че жалбата е основателна, а оспорената Заповед № 10-00-2251 от
27.10.2016г на Кмета на Община Стара Загора следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.215,
ал.7 от ЗУТ, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Т.Е. Заповед № 10-00-2251 от
27.10.2016г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание
чл.225а, ал.1, вр.с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахване на
незаконен строеж, пета категория, представляващ „Приобщаване на тераса към
кухнята на първи жилищен етаж в двуетажна масивна жилищна сграда”, находящ се в
УПИ ХХII-466, кв.424 по плана на гр.Стара Загора, като
незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
.
СЪДИЯ: