Р Е Ш Е Н И Е

№ 322 28.11.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 546 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.50, ал.1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г - 2020 г., обн. ДВ бр.16/27.02.2015 г., в сила от 27.02.2015г.

Образувано е по жалба на „Агролинк” ООД, ЕИК 123642246, със седалище и адрес на управление: с.Кравино, общ.Опан, обл.Стара Загора, представлявано от управителя Ваклина Георгиева Колева, против Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка „Агроекология и климат” от Програма за развитие на селските райони 2014-2020г., издадено от зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, с изх.№01-2600/5746 от 19.09.2016г. В обжалвания акт административният орган е обективирал, че цялата заявена площ по съответната мярка попада извън териториите, определени в чл.5, ал.3, т.1 от Наредба №7 от 24.02.2015г. и съгласно разпоредбата на чл.26, ал.6 от наредбата заявените парцели са неодобрени за участие в съответното направление.

Жалбоподателят не е съгласен с Уведомителното писмо. Като конкретно основание за незаконосъобразност на неодобрението, обективирано в отказа, сочи, че изложените от административния орган фактически основания не отговарят на обективната действителност, тъй като всички заявени за подпомагане парцели по съответната мярка се намират в териториалния обхват в землището на с.Кравино, общ.Опан, а видно от приложение №1 към чл.5, ал.3, т.1 от Наредба №7 от 24.02.2015г. цялото землище на с.Кравино попада в землищата, където има местообитания на зимуващи видове гъски. Сочи, че от съдържанието на обжалвания акт административният орган се е задоволил да посочи единствено, че в резултат на извършени административни проверки е установено, че заявените парцели не попадат с цялата си площ в съответния специализиран слой по чл.26, ал.6 от Наредбата, поради което са неодобрени за участие в съответната мярка, като не е посочено по какъв ред и начин е установено, че декларираните парцели попадат извън специализирания слой, не е посочено какви видове административни проверки са извършени и въз основа на какви данни са направени констатациите от тях. Моли се съда да отмени оспореното Уведомително писмо като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът, заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”-РА, представляван от юрисконсулт Димитър Попов, оспорва жалбата като излага съображенията за това, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновава съобразяване на процесния административен акт с приложимото материално право и издаването му в съответствие с целта на закона. Подробни съображения излага в писмена зашита. Претендира разноски по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 20.04.2015г. жалбоподателят е подал заявление с УИН:24/050515/87353 за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат” (л.31-34). Със заявление от 15.06.2015г. жалбоподателят извършил редакция на парцели и схеми по първото подадено заявление (л.73-76). Заявлението е придружено с таблица за използваните парцели за 2015г. в землището на с.Кравино. Заявените площи по мярка 10 „Агроекология и климат” от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. за кампания 2015г. са общо 477.84 ха.

На основание чл.50, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат” от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, Живко Живков, е издал оспореното Уведомително писмо №01-2600/5746 от 19.09.2016г., с което жалбоподателя е уведомен, че „не е одобрен за участие по направление Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (Впс-4.1) от мярка 10 „Агроекология и климат”. В писмото е посочено, че заявените от жалбоподателя площи и причината за тяхното неодобрение са посочени в Таблица 1 към писмото. В приложената таблица срещу всеки един от заявените парцели е посочено, че същия в цялост или част от него попада извън териториите, определени в чл.5, ал.3, т.1 от Наредба №7 и съгласно чл.26, т.6 от наредбата парцелът не е одобрен за участие.

За изясняване на обстоятелствата от значение по делото са допуснати и назначени съдебно-техническа експертиза и повторна комплексна съдебно-техническа експертиза, като заключението на първата е частично е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя, а на втората – от процесуалния представител на ответника. Вещото лице К. дава заключение, че жалбоподателят е заявил по мярка 10 „Агроекология и климат” общо 18 парцела с обща площ 477.85 ха, като в землището на с.Кравино попадат 17 от тях с площ 465.96 ха, а по данни на МЗХ почти цялата площ (11,89 ха) на парцел 39222-218-4-1 попада в землището на с.Княжевско. Според вещото лице целите землища на селата Кравино и Княжевско са включени в списъка на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски, приложение №1 към чл.5, ал.3, т.1 от Наредба №7 от 24 февруари 2015г. и всички парцели с цялата си площ попадат в землища, в които има местообитания на зимуващи гъски. В заключението е посочено, че всички заявени парцели по мярка 10 Агроекология и климат са недопустими за подпомагане, поради това, че не попадат изцяло в специализирания слой за зимуващите видове гъски, определен от МЗХ.

Заключението на вещите лица Й. и П. е идентично по отношение на обстоятелството, че всички декларирани от жалбоподателя парцели попадат с цялата си площ в землища, в които има местообитания на зимуващи видове гъски. Потвърждава се обстоятелството, че заявените 18 парцела са с обща площ 477.85 ха. Вещите лица посочват, че по данни на МЗХ, почти цялата площ (18.89 ха) на парцел 39222-218-4-1 попада в землището на с.Княжество, с ЕКАТТЕ 61791, но тези данни не отговарят на посочения парцел, тъй като самият той е с ЕКАТТЕ 39222, отговарящо на землището на село Кравино, а не на землището на с.Княжевско. В т.3 от заключението е прието, че всички парцели, в тяхната цялост, изброени в Таблица №1 от оспорения акт, попадат в специализирания слой /териториален обхват на землища/, в които има местообитания на зимуващи видове гъски, съгласно Приложение №1 към чл.5, ал.3, т.1 от Наредба №7, в които има местообитания на зимуващи видове гъски.

От приложеното по делото писмо с изх.№ 13-2301/19.04.2016г. (л.170-173) е видно, че МЗХ е предоставило на ДФЗ - РА нови специализирани слоеве по мярка 10 „Агроекология и климат’ от ПРСР 2014-2020 г., сред които и специализиран слой местообитания на зимуващи видове гъски в орнитологично важни места. В писмото е посочено, че в МЗХ е получен сигнал от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) за нецелесъобразно прилагане на агроекологичните дейности за зимуващи гъски и за червеногуша гъска по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 - 2020 г. поради заявяване на площи във физически блокове, в които е малко вероятно да кацнат да се хранят гъски с оглед на доказания прогонващ ефект на ветрогенераторите спрямо тях. Според експертите от БДЗП немалка част от площите се намират във физически блокове в непосредствено съседство с ветрогенератори, които застрашават уязвимите видове птици, което налага прецизиране на специализираните слоеве за прилагане на дейностите върху площи по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение”, определени в чл.5, ал.3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. След проведена съвместна среща между представители на МЗХ, МОСВ и БДЗП е поет ангажимент от страна на БДЗП да се предоставят актуални специализирани слоеве, които да обхванат действителните, ключови за храненето на птиците територии, като бъдат изключени териториите с неблагоприятен екологичен ефект поради наличието на опериращи ветрогенератори. С писмо с рег.№62-122/25.03.2016 г. (л.177-178) са предоставени данни за разпространение на зимуващи и червеногуши гъски за нуждите на направление „Поддържане на местообитанията на защитени видове птици в обработваеми земи с орнитологично значение” по мярка 10 „Агроекология и климат”, въз основа на които са изготвени нови специализирани слоеве на местообитанията на зимуващите видове гъски и червеногуша гъска. В писмото е посочено, че тези данни могат да бъдат използвани при извършване на проверките по чл. 4, ал.1 от Наредба № 7/2015 г., като проверките следва да се извършват спрямо физически блокове, попадащи с цялата си площ в съответните слоеве, в допълнение на проверките по чл.26 от Наредбата. Подчертано е, че одобрената площ от парцелите по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и Ливадния блатар в обработваеми земи с орнитологично значение” следва да е тази, получена въз основа на сечение на площта на земеделския парцел (попадащ изцяло в специализираните слоеве при кандидатстване съгласно съответните приложения от Наредба №7) спрямо съответните физически блокове, които изцяло попадат в новите предоставени слоеве.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Уведомителното писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Изпълнителния директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА и я представлява. На този орган съгласно чл.10, т.7 от Устройствения правилник на ДФЗ е предоставено правомощието да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявленията по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика прилагана от РА, каквато е и мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР за периода 2014-2020г. С разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП е предоставена възможност на изпълнителния директор на ДФЗ-РА да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Видно от Заповед № 03-РД-323/11.03.2015г. (л.12), с т.2 от същата, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор, Живко Живков, правомощието да издава уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели по мярка „Агроекология и климат”.

Уведомителното писмо в оспорената му част е издадено в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като съдържа непълни и неясни мотиви, от които не може да се установи действителната причина за отказа. В Таблица 1, колона 7 е посочено основанието за отказ – заявеният парцел или част от него попада извън териториите, определени в чл. 5, ал.3, т.1 от Наредба №7/2015 г. и съгласно чл.26, т.6 от посочената наредба е неодобрен за участие.

Никъде обаче в акта не е посочено по какъв ред и начин е установено, че декларираните площи попадат извън специализирания слой. Едва в производството пред съда административният орган се позовава на писмо с изх.№13-2301/19.04.2016г., с което Министерство на земеделието и храните предоставя нов специализиран слой за извършване на проверките по чл.5 от Наредба № 7/24.02.2015г. Съгласно т.2 от ТР № 4/2004 г. на ВАС неизлагането на мотиви съставлява съществено процесуално нарушение на административно-производствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Разбира се мотивите на издадения акт могат да бъдат и в други документи, които предхождат издаването на акта и към които акта препраща. В оспореното Уведомително писмо обаче не се съдържа позоваване и аргументиране на отказа с несъответствие на заявените парцели със слоя, определен с писмо с изх.№ 13-2301/19.04.2016г., поради което то не може да попълни мотивите на същия. Отделно от това следва да се отбележи, че бенефициента в нито един момент не е уведомен за изготвянето на нов слой след подаване на заявлението за кампания 2015г. В тази връзка новият слой би имал значение за кампанията 2016г., както и че е относим към последващата редакция на Наредбата (обн. ДВ. бр.19/2017г.). Поради това изцяло е необосновано позоваването едва в производството пред съда на писмото на МЗХ. Нещо повече в писмото се говори за целесъобразност и предпазване на ЗП от поемане на петгодишен агроекологичен ангажимент, за който евентуално не биха получили финансиране. Съдът не може да упражнява контрол за целесъобразност, а единствено за законосъобразност.

Липсата на мотиви прави незаконосъобразен оспорения административен акт и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Оспореното писмо е постановено и в нарушение на материалния закон. В чл.3 от Наредба №7/2015г. е посочено, че подпомагането по мярка 10 „Агроекология и климат” се предоставя за извършване на агроекологични дейности в седем направления, едно от които е и процесното (чл.3, т.2), заявено от жалбоподателя – поддържане на местообитанията на зимуващите гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение. Като основание за отказ е посочена нормата на чл.26, т.6 от Наредбата, според която не се одобряват за участие в мярка 10 „Агроекология и климат” парцели, заявени за дейности по чл.3, т.2, които не попадат с цялата си площ в съответния специализиран слой за зимуващите видове гъски.

Твърдението в оспореното писмо, че заявените парцели или части от тях попадат извън териториите, определени в чл.5, ал.3, т.1 от Наредба № 7 /2015 г. е невярно, тъй като не кореспондира с тази норма. Същата гласи, че за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл.3, т.2 са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в 1. специализиран слой на местообитанията на зимуващите видове гъски, съгласно приложение №1. Видно от приложение № 1, същото представлява списък на землищата, в които има местообитания на зимуващите видове гъски. В цитирания текст на чл.5, ал.3, т.1 от Наредбата не е посочено кой е съответният специализиран слой, но от логическото и систематичното му тълкуване се налага извода, че се касае за специализирания слой съгласно приложение №1, тъй като към него препраща чл. 5, ал.3, т.1 от Наредбата.

Следователно, площта и границите на специализирания слой за зимуващите видове гъски са определени с нормативен акт – Наредба №7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекелогия и климат” от програмата за развитие на селските райони за периода 2014г-2020 г. в сила от 27.02.2015 г. Изменението им може да стане единствено и само по реда и при условията за изменение на подзаконов нормативен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл.79 от АПК, нормативните административни актове, се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт. И единственото основание по чл.26, т.6 от Наредбата за неодобряване на заявен парцел е земеделските парцели да не попадат с цялата си площ в специализирания слой на местообитанията на зимуващите видове гъски съгласно приложение № 1 към чл.5, ал.3, т.1 от Наредба № 7/24.02.2015г.

В случая видно от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза целите землища на селата Кравино и Княжевско са включени в списъка на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски, приложение № 1 към чл.5, ал.3, т.1 от Наредба № 7/24.02.2015г., като всички парцели в цялата си площ попадат в землища, в които има местообитания на зимуващи гъски. В същия смисъл е и заключението и на повторната комплексна съдебно-техническа експертиза, макар да е налице разминаване досежно местоположението на единия от заявените парцели, според което всички заявени за подпомагане парцели по съответната мярка попадат в териториалния обхват в землището на с.Кравино, като поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение, допустими за подпомагане са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в землището на село Кравино, Община Опан. Разминаването в заключенията на двете експертизи е единствено досежно обстоятелството, че т.5 от първата вещото лице е отразило, че всички заявени парцели по мярка 10 Агроекология и климат са недопустими за подпомагане, поради това, че не попадат изцяло в специализирания слой за зимуващите видове гъски, определен от МЗХ. Приложението на това писмо вече беше коментирано по-горе, поради което заключението на вещото лице по този въпрос не следва да бъде кредитирано.

В заключение следва да се отрази, че действително Държавен фонд „Земеделие” действа при условията на обвързана компетентност, но при наличието на предвидените в наредбата материално правни предпоставки, а не с оглед на писма и актове от ненормативен характер. От анализа на чл.26, т.6 от наредбата се установява, че се касае до специализирани слоеве съгласно Приложенията към чл.5, ал.3 от наредбата, а не за някакви други посочени в писмото на МЗХ специализирани слоеве. Ето защо, след като е налице действащ нормативен акт, в който е определен специализираният слой за зимуващите видове гъски, административният орган е следвало да се съобрази именно с него, а не с новоприетия от МЗХ слой.

С оглед на изложеното, процесното Уведомително писмо следва да се отмени. Предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК, тъй като съдът няма възможност да разреши спорния въпрос по същество, защото последния е от изключителната компетентност на ответника, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решения указания по прилагането на закона.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като ДФЗ –София следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените по делото разноски в размер на 1765 лева, от които 50 лева – държавна такса, 195 лева – възнаграждение на вещото лице за изготвената съдебно-техническа експертиза, 800 лева – възнаграждение на вещите лица на изготвената повторна комплексна експертиза и 720 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените пълномощни, фактура и дневен отчет (л.100-103).

От страна на процесуалния представител на ищеца е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите на ал.2 (какъвто е настоящия случай) възнаграждението е 500 лева. В случая е заплатено възнаграждение в размер на 600 лева без ДДС и предвид факта, че е налице фактическа и правна сложност в производството пред настоящата инстанция, с оглед изслушване на две експертизи и провеждане на три поредни заседания,  съдът намира, че адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно и не следва да бъде намалявано. Предвид обстоятелството, че за регистрираните по ЗДДС адвокати върху размера на възнагражденията се начислява ДДС, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.173, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Агролинк” ООД, ЕИК 123642246, със седалище и адрес на управление: с.Кравино, общ.Опан, обл.Стара Загора, представлявано от управителя Ваклина Георгиева Колева, Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка „Агроекология и климат” от Програма за развитие на селските райони 2014-2020г., издадено от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, с изх.№01-2600/5746 от 19.09.2016г.

ВРЪЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване дадените от съда указания по прилагането на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие – гр.София да заплати на „Агролинк” ООД, ЕИК 123642246, със седалище и адрес на управление: с.Кравино, общ.Опан, обл.Стара Загора, представлявано от управителя Ваклина Георгиева Колева, съдебни разноски в размер на 1765 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: