Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       

 

№ 57                                             22.03.2017 г.                            град Стара Загора

   

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                    СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

при секретар А.А. 

и с участието на прокурора                                                                                                  

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 574 по описа за  2016г., за да се произнесе, съобрази следното:                                

                    

 

  

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

 

 

Образувано е по жалба на Ж.С.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Х., против Решение УРИ:8245з-193/ 25.11.2016г. за отнемане на издадени разрешения за носене и съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие, издадено от Началника на Второ Районно управление /02 РУ/ - Стара Загора към Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Стара Загора.  

 

 

 

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа че решаващият орган неправилно е приел, че е налице обстоятелството по чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадените му разрешения за носене и съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. Твърди, че фактическото основание, с което е обосновано обжалваното решение - образувано срещу него наказателно производство № ЗМ 1049/2016г. по описа на 01 РУ-Стара Загора, не може да бъде подведено под хипотезата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, тъй като това досъдебно производство е за престъпление, извършено по непредпазливост /чл.134, ал.1, т.2 от НК/, а не за умишлено престъпление от общ характер. С тези доводи е направено искане за отмяна на Решение УРИ:8245з-193/ 25.11.2016г. на Началника на 02 РУ-Стара Загора към ОДМВР-Стара Загора за отнемане на издадени разрешения за носене и съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие.  

 

 

 

 

Ответникът по жалбата - Началник на Второ Районно управление - Стара Загора към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването. 

 

 

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:  

По делото няма спор, че жалбоподателят е титуляр на отнетите с оспорения акт разрешение за носене на дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели /приложение №2/ № АЛ 065411 и разрешение за съхранение /приложение №4/ № 89/ 07.03.2013г., валидно до 07.03.2018г.

С писмо на Районна прокуратура – Стара Загора изх.№ 4170/ 12.10.2016г. Началникът на 02 РУ-Стара Загора е бил уведомен, че срещу лицето Ж.С.А. е образувано досъдебно производство № 1959-зм-1049/2015г по описа на 01 РУ-Стара Загора, като на 21.06.2016г. А. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършването на престъпление по чл.134, ал.1, т.1 от НК и му е била определена мярка за неотклонение „Подписка”. Към писмото е приложено Постановление за привличане на обвиняем от 21.06.2016г. 

 

 

 

 

 

 

 

С оспореното Решение УРИ:8245з-193/ 25.11.2016г. на Началника на Второ Районно управление - Стара Загора към ОД на МВР - Стара Загора, на основание чл.155, ал.1 във връзка с чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, са отнети издадените на Ж.А. разрешения за носене и съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие и е разпоредено лицето незабавно да предаде за съхранение притежаваното от него дългоцевно огнестрелно оръжие – ловна пушка „ИЖ”, кал.12мм, №А14179 и ловна пушка „ИЖ”, кал.16мм, №Г4424. От фактическа страна актът е мотивиран с обстоятелството, че срещу А. е образувано наказателно производство № зм 1049/ 2016г. по описа на Първо Районно управление – Стара Загора за деяние по чл.134, ал.1, т.1 от НК.  

 

 

 

По делото е представен и приет като доказателство  Обвинителен акт от 12.12.2016г. по преписка вх.№ 4813/2015г. на Районна прокуратура – Стара Загора и по досъдебно производство № 1959 зм 1049/ 2015г по описа на 01 РУ на МВР – гр.Стара Загора, по обвинението на Ж.С.А. *** за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес /адресат на обжалваната заповед/ и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. 

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

 

 

 

 

 

 

 

Решение УРИ:8245з-193/ 25.11.2016г. е издадено от материално и териториално компетентния по см. на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ административен орган - Началникът на Второ РУ - Стара Загора към ОД на МВР - Стара Загора, в писмена форма и при спазване на изискванията по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправно основание по чл. 155, ал.1 във вр. с  чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадените разрешения за носене и съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. 

 

 

 

Оспореният административен акт обаче се явява издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.    

 

 

 

 

 

 

 

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

 

 

 

 

В случая като правно основание за издаване на оспореното решение УРИ:8245з-193/ 25.11.2016г. на Началника на Второ РУ - Стара Загора към ОД на МВР - Стара Загора, е посочена разпоредбата на  155, ал.1 от ЗОБВВПИ, съгласно която при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение да се отнема с решение на органа, издал разрешението. Тази норма е материалноправна и урежда основанията за отнемане на разрешения при отпадане на някое от условията, които закона поставя за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия. Като такава, нормата се прилага спрямо всички заварени разрешения, и задължава при условията на обвързана компетентност органа, издал разрешенията, да ги отнеме при настъпването на определени обстоятелства. Обжалваното решение за отнемане на издадените на жалбоподателя разрешения за носене и съхранение на  дългоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели от фактическа страна се основава на това, че срещу Ж.А. е било образувано наказателно производство № ЗМ 1049/ 2015 г. по описа на 01РУ – Стара Загора за деяние по чл. 134, ал.1, т.1 от НК. Според административния орган наличието на това досъдебно производство представлява пречка по смисъла на  чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ А. да носи и съхранява дългоцевно огнестрелно оръжие.

Не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства,  че действително към датата на издаване на обжалваното решение срещу А. е било заведено досъдебно производство № 1959 зм 1049/ 2015г /в обжалвания акт погрешно е посочено, че същото е от 2016г./ по описа на Първо Районно управление – Стара Загора. Спорен е единствено въпросът дали престъплението по чл.134, ал.1, т.1 от НК, за извършване на което жалбоподателят е бил привлечен като обвиняем по това досъдебно производство, респ. по чл.134, ал.1, т.2 от НК – за което му е било повдигнато обвинение с обвинителен акт, е умишлено. 

Дали едно престъпление е умишлено или не се определя от разпоредбите на Наказателния кодекс /НК/. Престъпленията по чл.134 от НК, свързани с причиняване на тежка или средна телесна повреда при професионална непредпазливост – поради незнание или  поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, представляват квалифициран състав на непредпазливите телесни повреди /чл.133 от НК/. Следователно формата на вината в тези случаи може да бъде само по непредпазливост. Това е отразено и в Постановление № 2 от 27.09.1979г. на Пленума на Върховния съд, изменено с Постановление № 7 от 06.07.1987г. Изложеното налага извод, че образуваното срещу жалбоподателя досъдебно производство № 1959 зм 1049/ 2015г по описа на 01 РУ – Стара Загора не е за умишлено престъпление.  Това се потвърждава и от представения по делото обвинителен акт, в който е отразено, че деянието е извършено виновно – по непредпазливост като форма на вината – „обв.А. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е можел да предвиди настъпването на тези последици”.

При това положение в случая не е налице посочената като фактическо основание в оспореното решение предпоставка – образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, поради което и направеният от решаващия орган извод, че по отношение на Ж.А. е налице законово регламентираното условие  по  чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадените му разрешения за носене и съхранение на огнестрелни оръжия, е необоснован.

Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното решение  УРИ:8245з-193/ 25.11.2016г.  на Началника на Второ Районно управление "Полиция" гр.Стара Загора /02 РУП, като постановено в нарушение на приложимия материален закон се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предл.второ от АПК, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ж.С.А. *** Решение УРИ:8245з-193/ 25.11.2016г. за отнемане на издадени разрешения за носене и съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие, издадено от Началника на Второ Районно управление гр.Стара Загора към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: