Р Е Ш Е Н И Е

№76 11.04.2017 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, VІ състав на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета год., в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №578 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.45, ал.11 от Закона за местното самоуправление и местна администрация /ЗМСМА/.

Образувано е по жалба на Теньо Желязков Тенев, в качеството му на Кмет на Община Раднево срещу Решение №389/01.12.2016 год. на Общински съвет Раднево. В жалбата се излагат подробни мотиви относно незаконосъобразността на решението и противоречието с разпоредбите на материалния закон. Мотивите относно съдържанието на заповед №АК-01-ЗД-366/23.11.2016 год. на Областния управител на Област Стара Загора и изискванията за форма на общия административен акт, не обуславят диспозитива обжалваното решение. Не са изложени каквито и да е било конкретни фактически или относими правни основания за неприемането на решението, като не е ясно кое предложение не се приема и кои са причините за това. Доколкото с оспореното решение се преразглежда въпрос, по който вече веднъж Общинския съвет се е произнесъл с влязъл в сила административен акт /решение/, то обжалваното решение е прието в нарушение на правилата за преразглеждане на административните актове от органа, който го е издал. Не посочването на материално правните основания за приемането му, правят невъзможно и проверката за съответствие с материално правните разпоредби, въз основа на които е прието. Направено е искане, решението да се отмени.

Ответникът по оспорването Общински съвет Раднево, представляван от председателя д-р Румен Йовчев, не изразява становище по подадената жалба.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На свое заседание, проведено на 01.12.2016 год., Общински съвет Раднево приема обжалваното решение. На заседанието са присъствали четиринадесет общински съветници, взели решения по предвидения дневен ред. По т.1 от дневния ред, по предложение на Председателя на Общинския съвет с вх.№371 от 30.11.2016 год. /входирано в 09.23 часа/ е прието оспореното решение, с което е не е прието предложението на председателя на Общинския съвет Раднево за преразглеждане на Решение №356 от 15.11.2016 год. на Общинския съвет Раднево, взето по предложение на Областния управител, обективирано в негова Заповед №АК-01-ЗД-366/23.11.2016 год. Решението е прието с 10 гласа „за”, а четирима души са се въздържали се. С Решение №356/15.11.2016 год. на Общинския съвет Раднево не е прието предложението за осигуряване на допълнително средства за функционирането на МБАЛ”Д-р Димитър Чакмаков” /шест гласа „за”, против трима и 10 въздържали се/, което предложение е било вече веднъж прието с Решение 345/27.10.2016 год. на Общинския съвет Раднево, като решение е прието с 19 гласа „за”.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледано по същество оспорването е основателно.

Решението на Общинския съвет Раднево е взето по предвидения в ЗМСМА ред. Същото е било свикано редовно, присъствали са четиринадесет общински съветника, от общ брой съветници двадесет и един. Заседанието е законно, при наличието на законово изискуемия кворум – повече от половината общински съветници /чл.27, ал.2 от ЗМСМА/. При проведеното поименно гласуване за приемане на решението са гласували четиринадесет общински съветника. Ето защо, съдът намира, че е налице редовно свикано заседание на Общинския съвет и същото е проведено при наличието на необходимия кворум.

Основателно е оплакването за незаконосъобразност на решението, доколкото от съдържанието на същото е видно, че не са налице мотиви за неговото приемане, както и не са посочени правните основания за приемането на решението. Осъществяването на съдебен контрол върху процесното решение предполага извършването на преценка от страна на съда за съответствие на оспореното решение с материалния закон. Ето защо в него следва да са изложени правните основания за приемането, както и да се изложат мотиви относно приетото решение. Недопустимо е съдът да извлича сам правното основание за приемането на оспореното решение въз основа на представените писмени доказателства. Посочването на правното основание за приемането на решение дава възможност да се провери и компетентността на органа, приел съответния административен акт, респективно и дали това решение е прието с изискуемото от закона мнозинство. Доколкото оспореното решение е свързано с приетите преди това Решения с №345/27.10.2016 год. и решение №356/15.11.2016 год., съдът намира, че същото касае изпълнението на бюджета на Община Раднево за 2016 год., т.е. правните основания за същото се намират в Закона за публичните финанси. Съгласно чл.124, ал.1 от ЗПФ, промени по общинския бюджет през бюджетната година и в размера на бюджетните взаимоотношения на общината с държавния бюджет се извършват при условията и по реда на този закон и на закона за държавния бюджет за съответната година, а ал. втора от същия член предвижда промените по общинския бюджет, извън тези по чл.56, ал.2, да се одобряват от общинския съвет. Това правомощия е съответно и на правомощието на общинския съвет, предвидено в чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, съгласно който общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му. Изхождайки от гореизложеното, съдът намира, че общинския съвет е приел решението в рамките на своите правощия. Същото обаче не е прието с необходимото мнозинство. Съгласно чл.27, ал.4 от ЗМСМА, решението по чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, се приема с мнозинство повече от половината общ брой съветници. Доколкото общия брой съветници в Общинския съвет Раднево са двадесет и един, то за да се приема подобно решение е необходимо да са гласували положително поне единадесет общински съветника, докато в конкретния случай „за” са гласували само 10 общински съветника от четиринадесет присъствали, а четири са се въздържали. В контекста на гореизложеното съдът намира, че оспореното решение не е прието с изискуемото от закона мнозинство и като такова се явява незаконосъобразно.

В допълнение може да се изложи и следното:

Основателни са оплакванията, че оспореното решение реално няма мотиви. Такива са изложени към същото, но това са мотивите съдържащи се в Заповедта на Областния управител, с която решение №356/15.11.2016 год. е върнато за ново обсъждане. Тези мотиви обаче касаят незаконосъобразността на върнатото решение и мотивират неговата отмяна, но не мотивират отхвърляне на заповедта на Областния управител. Такива мотиви не са изложени и от общинските съветници в проведеното извънредно заседание на 01.12.2016 год. Нито един от общинските съветници не се изказал за или против заповедта на областния управител, нито предложението за извънредното заседание е минало през която е да е било комисия, от чийто протокол да се извлекат мотивите за отхвърлянето на внесеното от председателя на Общинския съвет предложение. При така установеното, съдът намира, че оспореното решение е лишено от мотиви и като такова на отговаря на законовите изисквания съдържание на общия административен акт, каквото представлява решението за изменение на общинския бюджет /чл.74 от АПК във връзка с чл.59, ал.2, т.4 от АПК/.

Що се отнася да законосъобразността на Решение №356/15.11.2016 год. на Общинския съвет Раднево, съдът намира, че същото не следва да бъде обсъждано в настоящето съдебно производство, доколкото осъществяването на косвен съдебен контрол в административното съдебно производство е недопустим. Това решение е оспорено от Областния управител в законоустановеният срок и същият е следвало, след като върнатото решение е прието повторно /каквото по същество е решение №389/01.12.2016 год./, да оспори решението от 15.11.2016 год. пред Административният съд, но не го е сторил.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателят. При този изход на делото, същото е основателно, но не може да бъде удовлетворено по следните съображения:

Административният орган, приел оспореното решение - Общинския съвет – Раднево, е орган на местното самоуправление, който няма статут на юридическо лице, няма самостоятелен бюджет, своя администрация и самостоятелен щат, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл.15, ал.1 и чл.29а, ал.1 от ЗМСМА. Съгласно нормата на чл.14 от ЗМСМА, общината е юридическо лице, което има самостоятелен бюджет. Ето защо и доколкото от една страна разноските по делото в хипотезите на чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК се възстановяват от бюджета на органа, издал оспорения административен акт, а от друга страна общинският съвет няма самостоятелен бюджет, различен от този на съответната община, отговорността по чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК за заплащане на направените разноски в производство, образувано по жалба срещу акт на общински съвет, е на съответната община, от чийто бюджет ще бъдат възстановени и средствата. В този смисъл са Определение №5314 от 16.04.2014 год. по адм. дело №4598/2014 год. по описа на ВАС; Определение №4170 от 26.03.2014 год. по адм. дело №3944/2014 год. по описа на ВАС и др. Очевидно е че в съдебно производство, страни по което са два органа на една и съща община - в случая Кметът на Община Раднево /в процесуалното качество на жалбоподател/ и Общински съвет – Раднево /в процесуалното качество на ответник по жалбата/, осъждане за разноски на едната страна в полза на другата страна по делото не се следва, тъй като бюджетът, от който следва да бъдат възстановени средствата и този, в който ще постъпят при тяхното присъждане, е един и същ – бюджетът на Община Раднево.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Теньо Желязков Тенев, в качеството му на Кмет на Община Раднево Решение №389 от 01.12.2016 год. на Общински съвет Раднево, като незаконосъобразно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Теньо Желязков Тенев, в качеството му на Кмет на Община Раднево за присъждане на направените разноски по делото, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: