Р Е Ш Е Н И Е  62

 

гр.Стара Загора, 21.03.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд в публичното заседание                                       на двадесет и втори  февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря    З.Д.

и в присъствието на  прокурора,

като разгледа докладваното от Дарина Матеева адм.дело №580 по описа  за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.45, ал.11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл.145 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на Кмета на Община Раднево, с която се оспорва Решение №393 по протокол 23 от проведено на 01.12.2016г. заседание на Общински съвет – Раднево, прието след упражняването на Областния управител на област Стара Загора за връщане на ново разглеждане на Решение №364 от проведено на 15.11.2016г. заседание на Общински съвет Раднево,с което е извършено повторно разглеждане на предложение на Кмета на Община Раднево за изменение на общински бюджет 2016г.

Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като съдържащите в същото мотиви и изисквания за форма на административния акт, не обуславя диспозитива му.

Направено е искане за прогласяване нищожността на атакуваното решение,тъй като не съдържа изявление на административния орган по въпроса,по който е прието.

Сочи се, че същото е прието в нарушение на установените правила за форма и съдържание на административния акт. Заявява се, че непосочването на материално правни основания за приемане на оспореното решение правят невъзможна проверката за съответствието му с материалноправните разпоредби, въз основа на които е прието. По тези съображения е направено искане  за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмено становище.

 

Ответникът Общински съвет Раднево, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 353 от проведено на 27.10.2016 заседание,Общински съвет-Раднево е разгледал внесено от кмета на Община Раднево предложение с вх.№ 0800-255 от 20.10.2016г. за изменение на Бюджета на Община Раднево за 2016г.Решението е прието с 17 гласа “за”,против-“0” и въздържали се-“0”.

На 15.11.2016г. Общински съвет Раднево приема Решение №364 по протокол №21 от заседание от същата дата /л.63/. Решението е гласувано във връзка с доклад от Георги Русев-директор дирекция “ТСУ” с вх.№ 0100-2256/20.10.2016г. за осигуряване на средства за допълнителни СМР за завършване на общински бюджети.

Предложението не е прието, като за решението са подадени поименно 5 гласа „за”, 4 гласа „против” и 9 гласа „въздържали се”.  

 

Със Заповед №АК-01-ЗД-366/23.11.2016г. Областния управител на Област Стара Загора е осъществил правомощията си по чл.45, ал.4 от ЗМСМА и е върнал за ново разглеждане решения, приети от Общински съвет Раднево, между които и Решение №364 от 15.11.2016г.

 

На 01.12.2016г. Общински съвет Раднево гласува решение № 393 , с което на основание чл.21, ал.2 и чл.45, ал.9 от ЗМСМА, вр. чл.45, ал.4 от ЗМСМА и Заповед №АК-01-ЗД-366/23.11.2016г.  на Областния управител на Област Стара Загора по т.1 от дневния ред за повторно обсъждане на Решение № 364 по протокол №21 от 15.11.2016г. ,с което не приема предложението.Решение № 393 от 01.12.2016г. на Общински съвет Раднево е прието с 10 гласа “за”,”0”против  и “4” въздържал се”.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването е насочено срещу решение на общинския съвет, по отношение  чиито актове, разпоредбата на чл.45 ал.3 от ЗМСМА регламентира общия принцип  за съдебна обжалваемост. Съгласно с чл.45 ал.5 изр.1 кметът на общината може да върне за ново обсъждане незаконосъобразни или нецелесъобразни актове на общинския съвет или да оспорва незаконосъобразните пред административния съд. Следователно посредством жалбата си до съда, насочена против Решение № 393 от 01.12.2016г. на ОбС-Раднево, Кметът на тази община е упражнил предоставеното му законово правомощие. Оспореното решение е валидно взето, като израз на волята на мнозинството общински съветници. С оглед на което ,съдът приема ,че оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице и против годен за обжалване административен акт, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

В производство, образувано по искане за съдебната проверка за законосъобразност на решение на общински съвет, съдът е длъжен на първо място да прецени  валидността на акта - дали е издаден  от компетентен орган, т.е. при спазване на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност; дали е спазена изискуемата от закона съществена форма; дали не е издаден без каквото и да е нормативно основание или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

 

 Оспореното решението е прието от материално и териториално компетентния административен орган, при упражняване от Общински съвет – Раднево на правомощие по чл.21, ал.1 от ЗМСМА. Решение №393  по протокол №23 от 01.12.2016г. на ОбС Раднево е в писмена форма, но съдържа неясна разпоредителна част, прието е  при допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и съдържание .

Решението е прието при спазване на законовите изисквания за мнозинство.

С нормата на чл.45, ал.9 от ЗМСМА са предвидени три възможности за действие на Общинския съвет  – да отмени, измени или приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. Формираният от Общински съвет Раднево диспозитив на Решение №393/01.12.2016г. не е съответстващ на нито една от изброените хипотези, тъй като в същия е посочено, че „не приема предложението”.

Обжалваният административен акт противоречи на разпоредбата на чл. 59, ал.2, точка 5 от АПК.

Диспозитивът на един административен акт, съобразно горната разпоредба ,следва да съдържа  предписаните правни последици, които актът ще предизвика в правоотношенията, които засяга. Тоест актът следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят ясно и недвусмислено правата или задълженията на неговите адресати, както и начинът за изпълнението.   Доколкото обжалваното решение е такова за повторно обсъждане на прието предходно решение на Общинския съвет,административният акт ,който  ще се постановява повторно ,трябва да е в синхрон с първото решение и заедно да образуват едно цяло.

Двата акта не могат да си противоречат, нито да пораждат различни по своето съдържание правни последици.

В случая това не е изпълнено и атакуваното решение е прието при нарушение на  изискванията за форма и съдържание.

Предвид изложеното жалбата е основателна, съответно оспореното с нея Решение № 393/ 01.12.2016г.. на Общински съвет Раднево, като прието в нарушение с изискванията за форма и съдържание, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова.

Относно наведените доводи за нищожност на Решение №393 по протокол №23 от проведено на 01.12.2016г. заседание на Общински съвет.Раднево.

В конкретния случай не може да се говори за нищожност на акта,като такава би била налице при особено съществена тежест на нарушението.

Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административно-производствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението.

Според правната доктрина, когато актът е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, когато е лишен изцяло от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да се издаде въз основа на никакъв закон, от нито един орган, тогава е налице нищожност.

В конкретния случай, настоящият съдебен състав, намира, че е налице  пълно противоречие между мотивите на решението и неговия диспозитив, както и с посочените правни основания за неговото издаване. Този порок, не е от такава степен радикален, че да доведе до нищожност на оспореното решение, а основание за отмяната му като незаконосъобразно.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя. При този изход на делото основателно е искането на Кмета на Община Раднево, но същото не може да бъде удовлетворено по следните съображения.Административният орган, приел оспореното решение - Общинския съвет – Раднево, е орган на местното самоуправление, който няма статут на юридическо лице, няма самостоятелен бюджет, своя администрация и самостоятелен щат, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл.15, ал.1 и чл.29а, ал.1 от ЗМСМА. Съгласно нормата на чл.14 от ЗМСМА, общината е юридическо лице, което има самостоятелен бюджет.

 

 

Ето  защо и доколкото от една страна разноските по делото в хипотезите на чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК се възстановяват от бюджета на органа, издал оспорения административен акт, а от друга страна общинският съвет няма самостоятелен бюджет, различен от този на съответната община, отговорността по чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК за заплащане на направените разноски в производство, образувано по жалба срещу акт на общински съвет, е на съответната община, от чийто бюджет ще бъдат възстановени и средствата. В този смисъл са Определение №5314 от 16.04.2014 год. по адм. дело №4598/2014 год. по описа на ВАС; Определение №4170 от 26.03.2014 год. по адм. дело №3944/2014 год. по описа на ВАС и др. Очевидно е ,че в съдебно производство, страни по което са два органа на една и съща община - в случая Кметът на Община Раднево /в процесуалното качество на жалбоподател/ и Общински съвет – Раднево /в процесуалното качество на ответник по жалбата/, осъждане за разноски на едната страна в полза на другата страна по делото не се следва, тъй като бюджетът, от който следва да бъдат възстановени средствата и този, в който ще постъпят при тяхното присъждане, е един и същ – бюджетът на Община Раднево.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Теньо Желязков Тенев, в качеството му на Кмет на Община Раднево, Решение №393 по протокол №23 от проведено на  01.12.2016г. заседание на Общински съвет-Раднево, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: