Р Е Ш Е Н И Е

№35 09.02.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тридесет и първи януари 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №581 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 ал.1 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Л.С.М.-Б. против Заповед №10-00-2354/04.11.2016г. издадена от Заместник-Кмета на община Стара Загора в условията на заместване на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 198 ал.1 т.1 от ЗУТ е наложена пълна строителна забрана за времето необходимо за изменение на ОУП и ПУП за кв. „Бедечка”, гр. Стара Загора с обхват кв. от №801 до №831 поп ПУП –ПРЗ, одобрен с Решение №283/28.06.2012г. на Общински съвет Стара Загора, но за не повече от 2 години.

Заповедта за налагане на строителна забрана е мотивирана със започнала процедура по изменение на ОУП и ПУП-ПРЗ за кв. Бедечка, както и с разлика в режима на застрояване по действащия ПРЗ и предвиденото със заданието негово изменение. С цел осъществяване на бъдещата концепция за устройство и предназначение на територията на кв. „Бедечка” / предимно за зелени площи с цел запазване на съществуващия парк/, която ще бъде препятствана от допустимото по съществуващия режим застрояване с оглед разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗУТ, е наложена и обжалваната строителна забрана.

С жалбата се твърди, че жалбоподателката е собственик на УПИ ХІ-6168 в кв.809 за параклис, УПИ ХІІ-6168, кв.809, УПИ ХVІ-6715 в кв.804 и УПИ VІ-6169 в кв.816, поради което иска отмяна на заповедта за налагане на строителна забрана като издадена в нарушение на чл. 65 от АПК, поради несъобщаване за откриване на производството по нейното постановяване и несъществуване на предвидените в чл.198 ал.1 от ЗУТ основания, защото: С решение №521/29.09.2016г. на Общински съвет Стара Загора не е започнала процедура по изменение на ОУП с последващо изработване на изменение на ПУП-ПРЗ за кв. Бедечка. Откриването на такава процедура се счита за извършено при наличие на основанията по чл.134 от ЗУТ, които отсъстват в мотивите към решението на Общинския съвет. Няма валидно решение по чл.124 и 124а от ЗУТ. Към датата на налагане на строителната забрана -04.11.2016г. не е налице одобрено техническо задание, нито предварителен проект, който е изготвен в изпълнение на сключения от Кмета на общината договор от 31.10.2016г. за възлагане изработването на изменение на ОУП и ПУП. Следователно не е налице и промяна в режима на застрояване, а запазването на озеленените територии в квартала не изисква промяна на действащия режим. Наложената забрана е постановена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и на принципа за равнопоставеност, предвид мълчаливото изключване на онези имоти, по отношение на които ПУП-ПРЗ за кв. Бедечка е обявен за нищожен с Решение № 97/10.06.2015г, постановено по адм.д.№457/2013г. по описа на АС Стара Загора, влязло в сила на 26.05.2016г. От съда се иска отмяна на наложената строителна забрана на основание характера й на общ административен акт, алтернативно отмяна в частта й досежно собствените на жалбоподателката имоти и присъждане на разноските по делото.

Ответника – Кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и претендира разноските по делото като твърди, че техническото задание е неразделна част от Решението на общинския съвет за 29.06.2016г., така както е записано в текста на същото, като от техническото задание и представените извадки от действащия ОУП от проекта за неговото изменение може да се установят предпоставките на чл.198 от ЗУТ за налагане на строителната забрана.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 15.12.2016г., в рамките на едномесечния срок от публикуване на Заповед №10-00-2354/04.11.2016г. на Кмета на община Стара Загора в ДВ бр. 91/18.11.2016г., и от лице, собственик на урегулирани поземлени имоти, засегнати от строителната забрана, поради което е допустима в частта относно същите имоти, а разгледана по същество е неоснователна.

Определянето на заповедта за налагане на строителна забрана като индивидуален административен акт е извършено от съда при насрочване на делото за разглеждането му по реда за оспорване на индивидуалните административни актове, но в отговор на възражението, че този ред не е приложим, съответно забраната следва да се определи като общ административен акт предвид нейния предметен обхват и липсата на конкретно посочени адресати, следва се каже, че определението на чл.65 от АПК поставя акцент върху неопределеността на адресатите, който елемент липсва по отношение на оспорената заповед за налагане на строителна забрана. От правно значение за квалификация на акта като общ е невъзможността отнапред, при издаването му, да се определят засегнатите от разпореждането лица, поради което законодателя е използвал словосъчетанието „неопределен брой”, чието значение в българския език не оставя място за тълкуване. Адресатите на общия административен акт не са определени, докато при индивидуалния лицата, за които се създават права или задължения са известни. В настоящия случай със заповедта за налагане на строителна забрана се засяга правната сфера на собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, предмет на забраната, изчерпателно изброени и индивидуализирани. Поради това не може да се приеме довода на жалбоподателя, че оспорения административен акт е общ и е налице призната от закона възможност да се иска отмяната му в неговата цялост по отношение и на имоти, върху които не се притежават вещни права.

Преди да се разгледат конкретно всички възражения против законосъобразността трябва да се изясни правната природа на строителната забрана, от която ще се изяснят и отговорите на поставените от страните правни въпроси по казуса. По своята правна същност строителната забрана е обезпечителна мярка, по аргумент от нейната цел и условията за налагането й, а именно да осигури прилагането на новите и различни от действащите, предвиждания за устройство на територията, предмет на изменението на ОУП и ПУП. Ефекта на мярката, предметен и времеви обхват са ясно и императивно посочени в разпоредбата на чл.198 ал.4 от ЗУТ – спира прилагането на ОУП и ПУП за частите на територията, за които се отнася, а времето на действие е императивно уредено в ал. 1 и ал.2, тъкмо предвид характера й на обезпечение на обществения интерес от прилагане на новите предвиждания за устройство на територията, което засяга особено съществено лицата с вещни права върху засегнатите имоти. По тази причина законодателя е изключил от преценката на органа времевия и териториален обхват на мярката, като същата се прилага и само при наличие на две предпоставки: започнала процедура по създаване/изменение на план / ОУП и ПУП/ и спрямо предвидени в действащите планове имоти, предназначени за застрояване, чието устройство е предмет на изменението т.е. съгласно новите предвиждания имотите няма да бъдат отредени за застрояване. При не налагане на мярката съществува възможност във времето необходимо за изработване и приемане на изменението на плановете да се приложат действащите, чрез издаване и влизане в сила на разрешения за строеж, при което ще следва да се съобрази разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗУТ и ще се препятства до степен на невъзможност за осъществяване, прилагането на новите устройствени виждания. Това е целта на строителната забрана – обезпечение, което се налага в производството по инициатива на административния орган и без участие и известяване за неговото начало на лицата, които ще бъдат засегнати неблагоприятно от мярката. Освен това ЗУТ дерогира правилата на АПК, в случаите, в които установява особени процедури по издаване на административни актове по неговото прилагане, какъвто е и настоящия случай. Аргумент за дерогиране на изискването за уведомяване на заинтересованите лица за началото на процедурата по налагане на забраната, е и охранителния характер на обезпечителните производства, които започват и приключват без участие на лицата, спрямо които се налага обезпечението. Тяхното участие би осуетило охраната на интереса, който им противостои. Онзи срещу който се налага обезпечителната мярка има възможност за защита след нейното налагане, поради което и не може да се приеме за основателно оплакването за непривличане на адресатите на мярката още от самото начало на процедурата. Тук е мястото да се отговори и на възражението за нарушение на принципа за съразмерност. Принципа за съразмерност е приложим в случаите, когато административния орган разполага с повече от едно средство за постигане на законовата цел, а в хипотезата на чл.198 от ЗУТ законодателя е определил средството и начина на прилагането му, за да се постигне законовата цел, поради което органа няма възможност да избере друга мярка, която би засегнала в най-малка степен интересите на адресатите и същевременно би удовлетворила необходимостта от защита на обществения интерес, състоящ се в обезпечаване на възможността за прилагане на новите устройствени предвиждания. ЗУТ е регулиращ и рестриктивен закон, поради което претеглянето на частните интереси спрямо обществения в много от случаите е законово регламентирано и отнапред определено, чрез въвеждане на изключения от основните принципи на административното производство и съдебния административен процес. Императивно са определени вида на обезпечението, неговия предмет и продължителност, като органа е длъжен да съобрази имотите, предназначени за застрояване, които ще бъдат засегнати от изменението и въз основа на тази преценка може да разпореди строителна забрана. Изменението касателно предназначението на имотите от застрояване за други цели единствено оправдава крайната мярка и само по този въпрос е налице възможност за самостоятелност на административния орган.

В конкретния случай, Заповед № 10-00-2354/04.11.2016г. е валиден административен акт, като издадена от компетентния орган, посочен от чл.198 ал.1 от ЗУТ – това е Кмета на община Стара Загора, като на тази дата титуляра на длъжността е бил заместван от Заместник-кмет „ТОРЕЧ” Йордан Николов по силата на Заповед № 10-00-2306/31.10.2016г. за заместване в периода 01.11.2016г. до 30.11.2016г. Заместването е упражнено при удостоверено отсъствие на Кмета по причина на временна неработоспособност, удостоверена по делото с Болничен лист №Е20166350914 за периода от 02.11.2016г. до 06.12.2016г., издаден от ортопедична ЛКК при „ДКЦ-І „ЕООД гр. Стара Загора. Не са налице и другите основания за квалифициране на заповедта като нищожен административен акт – липса на писмена форма, на подпис или разпоредено очевидно престъпление.

Не са налице и основания за определяне на строителната забрана като незаконосъобразен административен акт, тъй като от представените по делото Решение № 521/29.09.2016г. на Общински съвет Стара Загора и техническо задание, неразделна част от същото се установява, че е започнала процедура по изменение на ОУП и последваща разработка на ПУП в обхват кв./парк Бедечка. Неоснователни са възраженията, че с Решение №521/29.09.2016г. Общинския съвет единствено възлага на Кмета на общината да предприеме технически действия, поради което това решение няма характера на решение за изработване на проект за изменение на Общия устройствен план. Видно от текста на решение №521/29.09.2016г., Общинския съвет възлага на Кмета да предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на ОУП и последваща разработка на ПУП в обхват кв./парк Бедечка в граници, описани в т.2 на Решение на ОБС №1069/2003г. / границите са нанесени на цветните извадки от ОУП и от проекта за неговото изменение/, и съгласно техническо задание, неразделна част от решението. Няма съмнение относно волята на Общинския съвет, а именно прието е решение по смисъла на чл.124 от ЗУТ, с което се разрешава по предложение на Кмета на общината изработването на проект за изменение на действащия ОУП на град Стара Загора в частта му за територията на кв. Бедечка в границите, посочени в решение на съвета №1069/2003г. и при условията на техническото задание, представляващо неразделна част от разрешението за изработване на изменението. Това е акта, с който по силата на чл.124 от ЗУТ се слага началото на процедурата по изменение на ОУП и няма никакво фактическо или правно основание в подкрепа на тезата, че решение №521/29.09.2016г. няма правно действие на първи акт по процедурата за изменение на ОУП, а представлява само и единствено възлагане на подготвителните действия за слагане на нейното начало. В текста на чл.124 от ЗУТ изрично е казано, че решението като първа фаза от процедурата по изменение се приема по предложение на Кмета на общината т.е. няма нужда да му се възлагат техническите действия по подготовката за приемане на решение по чл.124 от ЗУТ. На следващо място, текста изисква решението да е придружено от техническо задание, което условие е особено съществено, необходимо и достатъчно, за да се определи акта на общинския съвет като първа фаза от процедурата по изменение на ОУП.

Второто условие на чл.198 от ЗУТ, а именно обезпечителната забрана да има териториален обхват, определен в зависимост от засегнатите строежи също е изпълнено, като възражението за изключване на определени имоти от тази мярка в разрез с изискването за равнопоставеност също е неоснователно.

На съда е служебно известно Решение№97/10.06.2015г. постановено по адм.д.№457/2013г. по описа на АС Стара Загора, с което част от ПУП-ПРЗ по чл.16 ал.1 от ЗУТ за кв. Бедечка е обявен за нищожен. До приключване на адм.д.№457/2013г. бе спряно производството по адм.д.№503/2013г., докладвано от настоящия съдебен състав. С решение №97/10.06.2015г. съдът обяви за нищожен ПУП-ПРЗ за образуване на УПИ от ПИ, находящи се на територията на кв./парк Бедечка, поради което не може да се приеме довода, че по отношение на онези имоти, които са със статут на неурегулирани към 04.11.2016г. /датата на издаване на оспорения акт/ е била налице необходимост от прилагане на строителната забрана, но въпреки това същите са привилегировани с възможността да прилагат ПУП-ПРЗ, който не съществува. Жалбоподателя черпи информация за тези поземлени имоти от посоченото съдебно решение, който факт бе установен в съдебно заседание. Следва по този повод да се каже, че в заповедта за налагане на строителна забрана са конкретизирани, чрез изброяване на идентификаторите им по КК, всички УПИ, които са предмет на мярката, както и онези, които остават извън нейния обхват по причина, че действащия план вече е приложен спрямо тях, чрез разрешаване на строителството, което води до прилагане на нормата на чл.125 ал.5 от ЗУТ по отношение на процедираното изменение и сочи на липса на необходимост от прилагане на обезпечителната мярка.

Жалбоподателя мотивира възражението си за липса на изменение в устройствения режим на имотите с доводи за липса на начало на процедурата по изменение на ОУП и ПУП, което беше отхвърлено с мотивите изложени по-горе, но релевирането му задължава съда да извърши проверка и по отношение изпълнението на това условие. Видно от мотивите на оспорената заповед, в зони за застрояване ще бъдат обособени онези територии на квартала, заети от УПИ-та по отношение, на които има влезли в сила разрешения за строеж, както и осъществено строителство, които същевременно са изключени от обхвата на строителната забрана. Мотивите са основани на техническото задание и внасят яснота по въпроса за промяната на устройствения режим. Всички урегулирани поземлени имоти, спрямо които не са налице влезли в сила разрешения за строеж ще бъдат урегулирани за озеленяване, което налага и спиране прилагането на действащия ПУП-ПРЗ и ОУП, чрез налагане на строителна забрана. Конкретно са изброени в мотивите онези УПИ-та, които ще бъдат обхванати от зоните за различно застрояване – жилищно, ОДО и ниско жилищно, само за ОДО и само за спорт и рекреации, които са идентични с изключените от забраната. Видно е и от представената на стр. 223 по делото цветна извадка от проекта за изменение на ОУП за територията на кв. Бедечка, че в границите на изменението, очертано в сини прекъснати линии, УПИ които по действащия ОУП са оцветени в розов цвят за застрояване, ще бъдат предвидени за озеленяване със сигнатура по проекта в зелено. Сигнатурата и границите са посочени графично и писмено към цветната извадка, в която са вписани и улиците, очертаващи границите на изменението по техническото задание. Осем УПИ-та остават в розово, както и имота, върху който е осъществено строителството на магазин КАУФЛАНД на ъгъла между улица Христина Морфова и ул. Иван Вазов, както и улицата, изключена от строителната забрана.

Сега действащия ОУП за кв. Бедечка установява зона за предимно жилищно строителство, а с новите изменения се предвижда установяване на зона за озеленяване в максимална степен от територията на квартала, територии за спорт и атракции, територии- конкретни УПИ, попадащи в „Смесена зона за ОД и малкоетажно жилищно строителство” – за кв.810 и кв.811, в които жалбоподателката няма имоти, територии попадащи в „ Устройствена зона за обществено делово обслужване” за кв.823 / също без имот за оспорващия/, а по отношение на ПУП се поставят изисквания за обособяване на същите посочени конкретно УПИ от квартали 810, 811 и 823, в територии за спорт и атракции, за смесена зона, за обществено делово обслужване, а цялата останала част от територията на квартала, в която попадат и имотите на жалбоподателката отрежда за озеленяване. Цветната извадка от проекта за изменение на ОУП съдържа сигнатури с обозначение на тези зони в съответствие с техническото задание.

Само за пълнота, мотивите към оспорената заповед не почиват върху предварителния проект, изготвен в изпълнение на Договора от 31.10.2016г. за изработване на изменение на ОУП на града в частта му за кв. Бедечка и изработка на ПУП –ПРЗ, поради което и не може да се обсъжда довода на жалбоподателя, че акта е издаден преди да са обективирани намеренията за изменение на плановете и тяхното конкретно съдържание. Предварителния проект е без правно значение, такова е признато на техническото задание по силата на чл.124 от ЗУТ, което е одобрено и съществува в правния мир от 29.09.2016г. т.е. преди датата на налагане на строителната забрана.

Искането за разноски на жалбоподателя не е основателно, а не са налице и основания да понесе разноските за адвокат на ответната страна, тъй като няма доказателство по делото да е уговорено и заплатено възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.С.М.-Б. против Заповед №10-00-2354/04.11.2016г. издадена от Кмета на община Стара Загора в частта й относно налагане на строителна забрана върху УПИ ХІ-6168 в кв.809 за параклис, УПИ ХІІ-6168, кв.809, УПИ ХVІ-6715 в кв.804 и УПИ VІ-6169 в кв.816, по плана на град Стара Загора.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л.С.М.-Б. против Заповед №10-00-2354/04.11.2016г. на Кмета на община Стара Загора за налагане на строителна забрана в останалата й част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Административен съдия: