Р Е Ш Е Н И Е

№ 196 17.07.2017 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 589 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр.с§49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г/.

Образувано е по искова молба на Г.М.Х. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”) за присъждане на сумата общо в размер 20 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца и изразяващи се негативни изживявания и неудобства, претърпени в периода 04.04.2012г.-10.07.2012г. при престоя му в ареста в гр.Стара Загора следствие незадоволителни битови и санитарни условия, а именно липса на достатъчна жилищна площ, лишаване от постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, пряк достъп до естествено осветление и проветрение.

В исковата молба са изложени твърдения, че в периода 04.04.2012г.-10.07.2012г ищецът пребивавал в Ареста в гр.Стара Загора, като условията се изразявали в недостатъчна жилищна площ—настанени били трима човека в стая за двама, което налагало ищецът да спи на земята. Твърди, че имало дървеници и др.насекоми, от които се образували по тялото му пъпки и рани. Твърди, че хигиената в ареста била лоша, липсвал свободен достъп до санитарен възел и течаща вода, вследствие което ищецът получил хемороиди. Твърди се, че нямало естествена светлина и проветрение, а изкуственото осветление увредило зрението на здравото око на ищеца и сега се налагало да чете и пише с очила. Твърди, че претърпял вследствие поставянето му при посочените условия освен неудобства, и унижение и психически травми, които определя като неимуществени вреди и оценява на 20 000лв. По изложените съображения иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ГДИН да заплати на ищеца Г.М.Х. сумата 20000 лв представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Х. в периода 04.04.2012г.-10.07.2012г., следствие незаконосъобразно бездействие - неосигуряване на битови и санитарни условия в ареста в гр.Стара Загора.

Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез юр.Ст.П., в писмен отговор по чл.131 от ГПК /л.44 и сл/ и в съдебно заседание, оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът Г.Х. е напуснал ареста на 10.07.2012г и при прилагане на §47 от ПЗР на ЗИД ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017/, който установява 6 месечен срок за предявяване на иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, и този срок към датата на предявяване в случая на иска е изтекъл. Описва подробно условията в ареста и оборудването, като счита, че не са настъпили твърдените неудобства и увреждания в причинна връзка с тези условия. Счита, че не са настъпили за ищеца каквито и да е неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска, пледира за отхвърлянето му на това основание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

В периода 03.4.2012г.-10.07.2012г. Г.М.Х. ЕГН ********** пребивава в следствения арест Стара Загора, където е приведен на 03.04.2012г, от 17часа в изпълнение на постановление за задържането му за 72 часа от 03.04.2012г на прокурор при Окръжна прокуратура-Стара Загора. Х. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №зм—337/2012 по описа на 02 РУ Полиция гр.Стара Загора и спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” постановена с определение №108/05.04.2012г на Окръжен съд-Стара Загора /л.65—66/. На 10.07.2012г, 11:30ч е приведен от следствения арест в гр.Стара Загора — в Затвора гр.Стара Загора в изпълнение на постановление от 05.07.2012г на прокурор при ОП Стара Загора /л.67—68/.

При постъпването му в Ареста Х. е получил дюшек, възглавница, калъфка, чаршаф, одеало /разписка за получени вещи—л.69/, а след запознаване с правилника за вътрешния ред, е настанен в килия №13 с площ 9.60 кв.м. В периода 04.04.-24.04.2012г, 09.05.2012—13.05.2012г; 26.05.-28.05.2012г, 05.06.2012-10.06.2012г и от 16.06.-10.07.2012г е пребивавал в тази килия с още 2 задържани лица, а през останалото време от общия период, посочен по—горе, е пребивавал в килия №13 с още 1 лице / справка на л.58/.

Арест - гр.Стара Загора се помещава в сградата на ОД на МВР Стара Загора, на ул.”Граф Игнатиев”№16, етаж 7, разполага с 16 бр.килии с 49 легла /л.59/. Спално помещение /килия/ №13, в която е пребивавал Х., е било снабдено с две легла, и с маса, шкаф, химическа тоалетна. Същата не е била снабдена със самостоятелен санитарен възел и течаща вода и е била заключвана /справка л.58/. Личния тоалет на задържаните в ареста лица вкл.на Х., се е осигурявал в общо помещение по график /графика е представен на л.70, като разпределението на времето предвижда ползване на тоалет от задържаните лица сутрин, обед и вечер/. Съгласно представената от ответника справка, че общото санитарно помещение се състои от 2бр санитарни възли и баня с 4 бр.душове, 4 бр.мивки, 3 бр.бойлери, като се твърди осигуряван на задържаните лица достъп до помещението и извън графика, при поискване. Съдът приема, че достъп до общите помещения е бил осигуряван по график и при поискване, но е имало и изключения от последното. От свидетелските показания на св. Ф.Б. се потвърди, че килиите (спалните помещения) се заключвали и че задържаните лица почуквали за да им разрешат да отидат до тоалетна, а понякога от администрацията им отваряли, понякога не. В тази част показанията не са оспорени, не се оспорва, че килиите са заключвани. Съдът приема, че не е бил регулярен достъпът до санитарните помещения при поискване, затова и на задържаните лица се е налагало да извършват тоалета в помещения /килиите/, където са задържани.

Килия №13, в която е пребивавал Х., има достъп на естествена светлина и въздух от прозорец /60см х 130см/ в буферен коридор и отвор над вратата на килията към този коридор. В килията е било осигурено изкуствено осветление от осветителни тела и система на захранване до 12 волта инсталация. Проветрението било осъществявано освен чрез прозорец в коридора, така и чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор /справка, изготвена от мл.експерт, арест Стара Загора л.58/.

Осигуряван е и изпълняван график на почистване на помещенията - общите три пъти на ден с вода и дезинфектанти, отпадъците-изхвърляни ежедневно, а за чистотата на килиите задържаните лица се грижели сами.

Съгласно медицинската справка от 04.04.2012г., при прегледа, направен при постъпването в ареста, Г.Х. не е съобщил оплаквания от здравословно естество, нито са установени нарушения в работата на дихателното сърдечно-съдовата, храносмилателната система, установена е само следа от предишна контузия. По време на престоя в ареста, Х. е посещавал лекаря на ареста още 3 пъти — на 07.06.2012г. с оплакване от зъбобол, на 18.06.2012г. с оплакване от безсъние и на 21.06.2012г. отново с оплакване от зъбобол. Във връзка с тези оплаквания, видно от медицинския журнал, са му били предоставяни медикаменти —за зъбобола са му изписани обезболяващи, а за безсънието-валериан /л.86 и сл/.

По делото са приложени и приети писмени доказателства, вкл. актовете обуславящи задържането и преместването на ищеца от Ареста гр.Стара Загора през исковия период, график за разпределение на времето и дейностите, справки, справка за съдимост, медицинска документация, списъци на разпределението по килии на задържаните лица, разписка за приети и предадени вещи, Справка за получени химически тоалетни и становище, договор от 01.07.2011г за възлагане и съответно поемане изпълнение на услугите дезинфекция, дезинсекция, дератизация, вкл.в арест Стара Загора, фактури за закупени материали за почистване и др.

За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан като свидетел лицето Ф.М.Б.. Св.Ф.Б. заяви, че през 2012г е пребивавал за около 2 месеца в ареста в гр.Стара Загора. Твърди, че килията била за двама човека, но били трима. Твърди, че за периода от около 40 дни, през които били настанени така, ищецът спял на земята, на едно шалте. В килията имало две вишки, имало малък прозорец, но той не можел да се отваря. Твърди, че почуквали за да отидат до тоалетна, като понякога от администрацията им отваряли, понякога не. Килията денонощно била заключена. Твърди, че на вратата имало „капандури” но но и те били заключени и не ги отваряли въпреки оплакванията им. Твърди, че имало дървеници и хлебарки. Твърди,че били извеждани на каре в друга стаичка, около 2м., където имало външно тяло на климатик, който духал и ставало задушно. Веднъж когато били заедно в една килия с „Г.” на него му станало лошо паднал и даже дошла бърза помощ. Твърди, че е от това, че няма въздух. Твърди че не е видял да са му давали лекарства.

Достоверността на свидетелските показания бе оспорена от ответника по съображения, че Ф.Б. не е бил поставен в обща килия с ищеца /килия №13/ през визирания период, а в килия №9 и няма как да има такива непосредствени впечатления за условията в килия №13 и състоянието на ищеца. От приложените справки и с оглед признанието на ищеца, че двамата със Ф.Б. са били в различни килии, съдът не кредитира с доверие показанията на св.Ф.Б. в частта, в която излага факти и обстоятелства досежно общото си съжителство с ищеца Г.Х. по време на престоя му в ареста в гр.Стара Загора, а именно относно периода, в който били трима човека, относно местоспането на ищеца и че му е станало лошо веднъж, по който повод извикали екип на „Бърза помощ”. В останалата част — относно общите сведения за достъпа до санитарното помещение и общото състояние на помещенията, като заключвани и задушни, съдът кредитира с доверие. В тази си част показанията са достоверни, тъй като съответстват на другите доказателства по делото.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че в периода 04.04.2012г.-10.07.2012г. е претърпяло неимуществени вреди в резултат незаконосъобразна административна дейност - бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Главна дирекция „ИН” е юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби — в т.ч. областните служби „Изпълнение на наказанията”, които през исковия период ръководят и контролират и дейността на Арестите /чл.16 ал.1 ЗИНЗС/. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от ответника има административен характер, защото изпълняваните в сектор „арести” дейности, вкл.по изпълнение на наложени мерки за неотклонение „задържане под стража” обхващат и такива по обезпечаване и осигуряване упражняването на права от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, извън тези, които наложената мярка изключва.

Съдът приема, че предявеният срещу ГДИН иск е за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Материалноправна уредба на твърдяното право се съдържаше в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а след последните изменения на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г, в сила от 07.02.2017г/ и в чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Текстът на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.  На нормата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е придадено обратно действие, доколкото съгласно §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, подадените до влизането в сила на този закон /07.02.2017г/ искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под страна от задържане в лоши условия се разглеждат по реда на чл. 284 ал.1.

В случая исковата молба е подадена на 17.12.2016г., преди влизане в сила на ЗИД на ЗИНЗС ДВ бр.13/2017г и следва да се разгледа по реда на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Неоснователно е оплакването за недопустимост на иска на основание §47от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, която норма предвижда, че лишените от свобода или задържаните под стража, които са били освободени до 6 месеца преди влизане в сила на този закон, може да предявят иск по чл.284 ал.1. В случая ищецът няма данни да е бил „освободен” преди 07.02.2017г., когато влиза в сила визирания закон. На 10.07.2012г –същият е бил приведен от ареста в гр.Стара Загора в Затвора в гр.Стара Загора.

С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за процесуална недопустимост на иска, искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е и частично основателен.

Предмет на исковата претенция на Г.Х. е обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди /дискомфорт, здравословни проблеми и унижение на достойнството по смисъла на чл.3 от КЗПЧОС/, посочени като обща последица от различни проявни форми на незаконосъобразна административна деятелност — неосигуряване необходимите битови условия, санитарно-хигиенни условия, достъп до светлина и въздух по време на престоя на ищеца в Ареста -гр.Стара Загора за времето 04.4.2012г.-10.07.2012г.

В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран ред за изпълнение на мярката за неотклонение «задържане под стража», каквато е била приложена на ищеца. Според чл.240 ал.1 от ЗИНЗС приложими спрямо спрямо изпълнението на тази мярка са разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода и доколкото друго не е изрично предвидено.

Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/, е било регламентирано в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС /ДВ бр.25/2009г/, но тази норма не е била част от действащото право, тъй като влизането й в сила е било отложено за 2019г. Независимо от това преценката за осигуреност на жилищни и битови помещения следва да се направи чрез съпоставката на жилищните и битови условия при които е бил поставен ищеца с общите изисквания към подобни помещения. Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите — за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. През исковия период администрацията е обвързана от забраната за мъчително или нечовешко отнасяне, установена чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, както и със забраната за изтезания в чл.3 от КЗПЧОС. В чл.10, т.1 от МППГП също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание, свързано с лишаването им от свобода това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, като нормата следва да се счита относима и спрямо тези на които се прилага мярка за неотклонение „задържане под стража”, доколкото не е предвидено друго в тази сфера. На правото на лишените от свобода, съответно на задържаните лица— на хуманно отношение, съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията, така и при прилагане на мерките за неотклонение „задържане под стража”, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве, зачитане на правата и достойнството на задържаните лица /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Следователно констатираните условия в Ареста в гр. Стара Загора и с които ищецът свързва претърпените вреди, следва да се съотнесат към задължението на администрацията на Областна дирекция ”Изпълнение на наказанията”, обслужваща и дейността на Арестите през исковия период, да осигури на лицата, задържани в арест Стара Загора такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унижаване на човешкото им достойнство, вкл. от гледна точка на условията от битово и хигиенно естество.

Установи се по делото съответствие с изискванията за жилищна площ, вкл.изискуемия ориентировъчен минимум от поне 4 кв.м площ на човек, през част от исковия период, а именно за времето от 25.04.2012- до 08.05.2012г., от 14.05.2012 - до 25.05.2012г., от 29.05.12 - до 04.06.12г. и от 11.06. до 15.06.2012г. През тези периоди в килия №13 в Ареста в гр.Стара Загора са били настанени двама човека (общо с ищеца) и спрямо площта на помещението от 9.60кв.м, съдът намира тази площ за достатъчна.

Недостатъчна жилищна площ е налице в периодите, в които са настанявани в Килия №13 от Ареста общо 3 лица /вкл.ищеца/, а това са периодите от 04.04.12г.-до 24.04.2012г. —21 дни, от 09.05.2012г.- до 13.05.2012г.—5 дни, от 26.05.-28.05.2012г. —3 дни, от 05.06.2012 - до 10.06.2012г. —6 дни и от 16.06.-10.07.2012г.—25 дни, общо — 60 дни. Броят на настанените в килия №13 лица през тези периоди лица /общо 3 задържани лица/ спрямо площта на помещението от 9.60 кв.м, се явява прекомерен спрямо площта на помещението, с оглед на което съдът намира изискването за достатъчна жилищна площ през тези периоди за неизпълнено. Макар задължението за осигуряване на конкретно посочения минимум от 4кв.м жилищна площ, регламентирано в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС към исковия период формално да не е било в сила, съдът намира битовите условия от гледна точка на площта на килия№13 в ареста, в които е бил настанен Г. М.Х., спрямо настанените в нея 3 лица през общо 60 дни, а именно в периодите от 04.04.12-до 24.04.2012г —21 дни, от 09.05.2012—до 13.05.2012г—5 дни, от 26.05.-28.05.2012г —3 дни, от 05.06.2012-до 10.06.2012г —6 дни и от 16.06.-10.07.2012г—25 дни, за недостатъчни. През тези периоди жилищните условия в ареста в гр.Стара Загора, килия №13 се явяват в нарушение на забраната, визирана в чл.3 от КЗПЧОС, чл.29 ал.1 и чл.31 ал.5 от КРБ и чл.3 от ЗИНЗС.

Съдът намира за доказани и твърденията за неосигурени през исковия период хигиенни условия, вкл. санитарен възел и течаща вода, както и неизпълнени изисквания за естествено проветрение и осветление на спалното помещение /килията/, където е осъществено задържането.

Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /ред.ДВ 81/18.10.2011/ количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят в правилника за прилагане на закона.

Съгласно чл.20, ал.2 от Правилника за приложение на ЗИНЗС в редакция ДВ бр.9/2010г, действала през исковия период: в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Според ал.3 в същата редакция на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Арестите са именно заведения от закрит тип и спрямо тях изискването за осигуреност на санитарен възел в помещението е налице. Съгласно  чл. 96, ал.2 ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло.

Доказано бе по делото, че помещенията в ареста, вкл.килия №13, няма пряк достъп на светлина и чист въздух чрез естествено проветрение. Осветлението и проветрението се твърди осигурявани чрез буферен коридор, което не изпълнява изискването на чл.20 ал.2 от ЗИНЗС и чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС. Липсата на възможности за естествено осветление и проветрение на спалните помещения, липсата на санитарен възел и течаща вода в килия №13, където е пребивавал ищеца, означава, че същите не са отговаряли на здравните и хигиенни изисквания, както горните норми регламентират.

Доказа се по делото, че спалните помещения /килиите/ в Ареста Стара Загора са били снабдени освен с легла, и с маса, шкаф, химическа тоалетна, но не са били оборудвани със самостоятелен санитарен възел и течаща вода /справка на л.58/. От свидетелските показания на св.Ф.Б., килиите са били постоянно заключени, и за допускане на лицата до санитарните помещения се е следвало изрична молба, която не винаги е била удовлетворявана. В тази част свидетелските показания следва да се кредитират, защото са в съответствие с другите писмени доказателства /вкл.графика за разпределение на времето/ и като неоспорени в частта си за описания от свидетеля режим на ползване на санитарните помещения. По делото не е спорно, че задържаните в ареста лица, вкл.ищеца, не са имали постоянен достъп до течаща вода. С оглед на изложеното, съдът намира за доказано, че килия №13, в която е бил настанен Х. *** в периода 04.04.2012г.-10.07.2012г. не е отговярала на изискването по ал.3 на чл.20 ППЗИНЗС за осигурен санитарен възел и течаща вода. Осигуряването на химическа тоалетна в килията и това, че са създадени в ареста условия за личен тоалет на задържаните лица, по график в общо помещение, и при поискване, не изпълнява изискването достъпа да е постоянен. Законовото изискване /чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС/ показва целта на законодателя — да се осигурят условия, които да не препятстват и ограничават естествените физиологични потребности на задържаните лица, нито те да се поставят в унизителни за удовлетворяването им условия.

Липсата на възможности за естествено осветление и проветрение на спалните помещения чрез пряк достъп на светлина и въздух, наред с липсата на постоянна осигуреност на санитарен възел и течаща вода и незадоволителното хигиенизиране на килиите, вкл. тази с №13, означава, че условията, при които е бил поставен ищеца през периода 04.04.2012г. -10.07.2012г. не са отговаряли на здравните и хигиенни изисквания, както чл.43 ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 и чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС регламентират. Условията в ареста през исковия период 04.04.2012г.-10.07.2012 год. сочат на затруднения при удовлетворяването на естествени човешки потребности, каквито са потребностите от светлина, въздух, физиологичните потребности. С поставянето при така описаните условия е бил превишен нормалния праг на строгост, присъщ на мярката задържане под стража, с изпълнение на която се свързва престоя на ищеца в Ареста - гр.Стара Загора, в нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС.

Изложеното е причинило на ищеца неудобства и дискомфорт, каквито би изпитал всеки човек, поставен при сходни условия. С оглед на обстоятелствата, съдът намира като ненуждаещ се от доказване факта, че престоят при такива условия във въпросното помещение се явява неоправдано ограничение на естествените човешки потребности, поради което и унизителен по смисъла на чл.3 ал.2 вр.с ал.1 от ЗИНЗС. Неосигуряването на спални помещения с естествено осветление и проветрение, недостатъчното хигиенизиране на тези помещения, наред с малката жилищна площ, е влошило условията за задържане, при които е бил ищеца през исковия период и превишават прага на строгост, нормално присъщ за мярката. Нарушението е продължило сравнително кратко във времето. В случая тези ограничения са довели и до необосновано нарушаване на основни права на ищеца —правото на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство и са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. Всички гореизложени обстоятелства, проява на незаконосъобразна административна дейност в случая в своята съвкупност и преценени с оглед исковия период от около 3 месеца, неминуемо са довели до потискане, чувство на унижение, непълноценност и накърняване на човешкото достойнство. Вреди от кумулативния ефект на описаните условия, следва да се признаят претърпени и от ищеца.

По делото не се доказаха симптоми на влошаване здравословното състояние на ищеца, в пряка причинна връзка с описаните условия. От медицинския журнал е видно, че ищецът е ползвал медицинско обслужване във връзка с оплаквания от зъбобол и безсъние, като няма данни за причината им, нито тя би могла да се свърже с описаните незадоволителни битово-санитарни условия. Твърденията на св.Ф.Б., че видял, че на ищеца му станало лошо, съдът не кредитира с доверие, защото тези изявления се основават на приетото за невярно твърдение, че двамата били в общо спално помещение.

Отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, последица от нарушение по чл.3 от същия закон, без значение дали са причинени виновно. Ирелевантно е обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствие с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода, вкл.арестите, необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът намира за основателна претенцията, основана на твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди - негативни емоционални, психични и физиологични изживявания, следствие кумулативния ефект от неосигуряването на битови и хигиенни условия в килия №13, в която е пребивавал ищеца в Ареста Стара Загора в периода 04.04.2012г.-10.07.2012г.

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен с оглед кумулативното въздействие на негативните фактори по аргумент от чл.284 ал.2 от ЗИНЗС и по справедливост —в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Касае се за период от малко над 3 месеца на пребиваване в ареста при описаните условия, като предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, макар и без конкретно увреждане на здравето, както и при съобразяване с пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г по делото „Нешков и др.срещу България” и съдебната практика по повод други подобни случаи, както и при прилагането на §284 ал.2 от ЗИНЗС, вр.с §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС съдът приема, че обезщетението в размер на 600 лв. се явява справедлива компенсация за ищеца от поставянето му при описаните условия и до този размер искът следва да се уважи. В останалата си част до размера на претендираните 20 000 лв искът на Г. М. Х. е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора и на основание чл.286 ал.3 от ЗИНЗС, се следва присъждане в полза на ищеца на разноски в размер на 10лв. за заплатена държавна такса по делото.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Х. ЕГН ********** СУМАТА от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” по неосигуряване на достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, естествена светлина и възможност за проветрение на помещението, при престоя на Г.Х. *** при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода 04.04.2012г. - 10.07.2012г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Х. ЕГН ********** СУМАТА от 10 лв. - разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.Х. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София иск в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 20000лв., като недоказан и неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: