Р Е Ш Е Н И Е

№104 03.05.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На четвърти април 2017г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №601 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 ал.1 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на „ШАУЛА” ЕООД гр. Стара Загора против Заповед №10-00-2354/04.11.2016г. издадена от Заместник Кмета на община Стара Загора в условията на заместване на Кмета на общината в частта й с наложена пълна строителна забрана върху УПИ ХІІ-6100 кв. 810 и УПИ VІІ-6100 кв.811 по плана на града. С оспорената заповед и на основание чл.198 ал.1 от ЗУТ е наложена пълна строителна забрана по отношение на УПИ ХІІ-6100 кв.810 / собственост на жалбоподателя и на заинтересованата страна „БОЕНДРУКОВ” ЕООД гр. Стара Загора/ и УПИ VІІ-6100 в кв.811, еднолична собственост на жалбоподателя, за времето необходимо за изменение на ОУП и ПУП за кв. „Бедечка” гр. Стара Загора с обхват кв. от №801 до №831 по ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение №283/28.06.2012г. на Общински съвет Стара Загора, но за не повече от две години.

Заповедта е мотивирана със започнала, по силата на Решение №521/29.09.2016г. на Общински съвет Стара Загора, процедура по изменение на ОУП и ПУП за територията на кв. Бедечка, град Стара Загора, в която са включени кв. от №801 до №831, в които попадат и имотите, собственост на жалбоподателя. По действащия ПУП за кв. Бедечка е установена зона за предимно жилищно строителство, а изискванията на техническото задание за изменение на ОУП и последваща промяна на ПУП-ПРЗ, одобрено с Решение №521/29.09.2016г. на Общинския съвет, е да се установи зона за озеленяване в максимална степен от територията на квартала, след като бъдат детайлизирани съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване във връзка с чл.125 ал.5 от ЗУТ. В мотивите към заповедта за налагане на строителна забрана са посочени конкретно всички имоти – предмет на забраната, както и отделните урегулирани поземлени имоти, за които има влезли в сила разрешения за строеж към датата на нейното издаване, които по силата на чл.125 ал.5 от ЗУТ ще останат в зони за застрояване. Съгласно разработката за изменение на ОУП и ПУП-ПРЗ, в кв.811 и кв.810 ще бъдат обособени територии в „Смесена устройства зона за обществено делово и малкоетажно жилищно застрояване”, във връзка с чл.125 ал.5 от ЗУТ т.е. в тази зона ще останат само онези имоти, за които има издадени и влезли в сила разрешения за строеж, а останалите имоти в тези квартали ще бъдат предвидени за озеленяване и са предмет на строителната забрана.

С жалбата се иска от съда да отмени Заповед №10-00-2354/04.11.2016г. издадена от Заместник Кмета на община Стара Загора в условията на заместване на Кмета на общината в частта й с наложена пълна строителна забрана върху УПИ ХІІ-6100 кв. 810 и УПИ VІІ-6100 кв.811 по плана на града като незаконосъобразна по следните съображения:

Заповедта в оспорената й част е постановена при превратно упражняване на правомощия, в нарушение на основни принципи на административното производство и на императивни норми. Нарушен е принципа на чл.13 от АПК, защото преди Решението на Общинския съвет от 29.09.2016г., Главния архитект е бил длъжен да се произнесе по подадено на 19.09.2016г. искане за издаване на Разрешение за строеж в УПИ ХІІ-6100 кв.810, но не се е произнесъл в законоустановения седмодневен срок, поради което се формирал незаконосъобразен мълчалив отказ, съгласно влязлото в сила Решение по адм.д.№536/2016г. по описа на АС Стара Загора. Мълчалвия отказ на Главния архитект е отменен със Заповед №ДК-10ЮИР-53/27.10.2016г. на Началник РДНСК ЮИР, жалбата против която е отхвърлена с посоченото решение на АС Стара Загора.

По отношение на УПИ VІІ-6100 кв.811, молбата за издаване на разрешение за строеж е подадена на 28.10.2016г., като по нея също се е формирал мълчалив отказ, чиято законосъобразност е предмет на адми.д.№69/17г. по описа на АС Стара Загора, което е висящо.

В грубо противоречие с изискванията за предвидимост и последователност, вместо да се издаде разрешение за строеж в посочените имоти, Община Стара Загора е предприела активност в обратна посока с резултат налагане на пълна строителна забрана. Действията на община Стара Загора са незаконосъобразни и жалбоподателя счита, че Главния архитект умишлено не е спазил законоустановените срокове за произнасяне по исканията за разрешаване на строителството с цел да бъде наложена строителна забрана върху имотите на жалбоподателя, което се квалифицира в жалбата като превратно упражняване на власт и като нарушаване на основните принципи на чл. 6, чл. 13, чл. 26 и чл.146 т.5 от АПК. Особено тежко е нарушението на чл.13 от АПК, предвид сключените два договора между Община Стара Загора и „Шаула” ЕООД за проектиране и изграждане на две улици, които обслужват процесните имоти. От съдържанието на договорите става ясно, че дейностите по строителство на инфраструктурата, която остава собственост на общината, са възложени на „Шаула” ЕООД с оглед инвестиционните намерения на дружеството за имотите попадащи в кв.810 и кв.811., като разходите са изцяло за сметка на дружеството. Жалбоподателя заплаща значителни суми за изграждане на инфраструктурата около собствените му имоти, които в резултат на незаконосъобразните мълчаливи откази на Главния архитект, попадат в обхвата на строителната забрана, като се счита, че отказите са формирани именно с тази цел – имотите да бъдат предмет на рестриктивната мярка, което е нарушение на основните принципи на АПК за добросъвестно и справедливо упражняване на властнически правомощия. Административния орган е следвало по силата на чл.26 от АПК да уведоми засегнатите лица за началото на производството, но не го е сторил, което е довело до невъзможност за жалбоподателя да изложи пред издателя на строителната забрана посочените факти относно предприетите правни действия по прилагане на ПУП-ПРЗ за процесните имоти и конкретно за подадената молба за разрешаване на строителството много преди датата на налагане на строителната забрана, по която е формиран незаконосъобразен мълчалив отказ. След като издаването на оспорената заповед е станало възможно въз основа на незаконосъобразен акт на Главния архитект, то следва извода, че и наложената строителна забрана е незаконосъобразна.

По отношение твърдението за нарушение на чл.146 т.5 от АПК се поддържат доводи, че в имотите няма съществуваща никаква растителност, поради което целта на бъдещото изменение на ОУП и ПУП, а именно максимално запазване на зелените площи, не може да бъде постигната, чрез налагане на строителна забрана върху територии без съществуваща растителност. От заключението на вещото лице е установено, че в имотите такава не съществува, като не е имало и към датата на одобряване на инвестиционния проект, през месец септември 2016г., което е известно на Община Стара Загора. Нещо повече, издадено е изрично разрешение за прочистване на храстовата и тревиста самонастанила се растителност.

По отношение на УПИ ХІІ-6100 в кв.810 е следвало до 26.09.2016г. да бъде издадено разрешение за строеж, съгласно мотивите към Заповедта на РДНСК – ЮИР за отмяна на мълчаливия отказ на Главния архитект да разреши строителство в имота. Въз основа на тези обстоятелства се поддържа твърдение, че след като 40 дни преди датата на налагане на строителната забрана е следвало да бъде издадено разрешение за строеж, то по силата на чл.125 ал.5 от ЗУТ е следвало имота да бъде изключен от обхвата на строителната забрана. Очевидно е, че единствената причина да не бъде издадено разрешение за строеж в УПИ ХІІ-6100 към датата на налагане на строителната забрана е неправомерното поведение на Главния архитект на Община Стара Загора, от което ответния административен орган не може да черпи права. Вместо да изпълни задължението си по чл.148 от ЗУТ, Главния архитект е изготвил докладна записка от 31.10.2016г. до Кмета на община Стара Загора, която е приложена по делото, и в която той е поискал налагане на строителна забрана, за да не издава разрешения за строеж. В тази връзка се иска от съда да вземе предвид изпратена до Главния архитект нотариална покана от 18.10.2016г. , с която жалбоподателя претендира изпълнение на законовите задължения по издаване на разрешение за строеж. В конкретния случай незаконосъобразното непроизнасяне в срок по подадени разрешения за строеж е използвано като аргумент за налагане на строителната забрана, което предопределя незаконосъобразност на оспорената заповед в обжалваната й част. Издадените и влезли в сила разрешения за изграждане на улици, изключени от предмета на строителната забрана, са предназначени изцяло да обслужват група от имоти, сред които и процесния УПИ ХІІ-6100 кв.810, който факт обуславя приложение на чл.125 ал.5 от ЗУТ по отношение на имотите на жалбоподателя. Не са необходими специални знания, за да се направи категоричен извод, че няма как по тези улици да се движат автомобили и в същото време съседните на тях имоти да бъдат отредени за парк. Без съмнение в един парк трябва да има алеи, а не улици с автомобилен трафик. Предвид тези факти, няма как да бъде променено и осуетено предвиденото и вече разрешено застрояване на имотите, поради което наложената забрана е и една необоснована репресия, която трябва да бъде санкционирана, чрез отмяната й.

Иска се отмяна на заповедта за налагане на строителна забрана в оспорената й част и присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.

Ответника – Кмета на община Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна с доводи, че изложените съображения за незаконосъобразност на наложената по отношение на процесните имоти строителна забрана се отнасят до друго, отделно административно производство, а именно издаването на разрешения за строеж. Счита, че не следва да се обсъждат причините, поради които имотите на жалбоподателя са попаднали под строителната забрана, тъй като административния орган разполага с оперативна самостоятелност да прецени имотите, предмет на мярката. Законосъобразността на изменението на ПУП и на ОУП е предмет на друго производство, а за настоящия случай волята на Общинския съвет е за територията на кв. Бедечка да се установи зона за озеленяване с обхват всички имоти, за които е допустима промяна на предназначението с оглед нормата на чл.125 ал.5 от ЗУТ, която е съобразена за кв.810, 811 и 823 по отношение на онези имоти, за които има влезли в сила разрешения за строеж. Съгласно заключението на вещото лице е налице идентичност между т.2.1 от техническото задание към Решението на общинския съвет и т.3.1 от техническото задание към Договор №2304-18/31.10.2016г. Точка 3.2 от техническото задание към договора е предвидена с оглед издадените разрешения за строеж в процесните квартали, които са влезли в сила и за които по силата на чл.125 ал.5 от ЗУТ трябва да се съобразят. В заключението си вещото лице е посочило още, че за имотите на жалбоподателя е предвидена промяна в режима на застрояване и същите са предвидени за озеленяване с второто техническо задание към договора от 31.10.2016г. Следователно налице се основанията за налагане на строителна забрана, която цели да препятства извършването на строителство в имотите, чието предназначение се променя. Изложени са подробни правни доводи в подкрепа на твърдението за наличие на всички законови предпоставки за налагане на строителна забрана, като във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания се възразява против допустимостта на косвения съдебен контрол върху административните актове в съдебното производство по АПК, против основателността на твърдението, че неспазването на задължението за уведомяване е съществено процесуално нарушение, както и че е нарушен принципа на съразмерност при постановяване на мярката. От съда се иска да бъде отхвърлена жалбата и да се присъдят разноските по делото.

Заинтересованата страна „БОЕНДРУКОВ” ЕООД представлявана от адвокат Т. не взима становище по делото.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 16.12.2016г. , в рамките на 30 –дневния срок, по чл.215 ал.4 предл. второ от ЗУТ, от обнародване в ДВ бр.91/18.11.2016г. на Заповед №10-00-2354/04.11.2016г. в частта й с наложена строителна забрана върху собствените на „ШАУЛА” ЕООД УПИ ХІІ-6100 и УПИ VІІ-6100 по плана на града, от Заместник-Кмета, изпълняващ длъжността Кмет на община Стара Загора на посочената дата, по силата на Заповед за заместване № 10-00-2306/31.10.2016г. на Кмета на общината, поради което като подадена в срок и от неблагоприятно засегнато лице е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Заповед №10-00-2354/04.11.2016г. е издадена от компетентен орган – Кмета на община Стара Загора, който на тази дата е заместван от Заместник-Кмета ТОРЕЧ, по силата на Заповед №10-00-2306/31.10.2016г. на Кмета на община Стара Загора. Следователно на 04.11.2016г. длъжността Кмет на община Стара Загора е изпълнявана от посочения ресорен Заместник-Кмет, поради което и оспорения административен акт е издаден от длъжностно лице, което е изпълнявало длъжността Кмет на общината за посочения в заповедта за заместване период.
Наложената строителна забрана върху собствените на жалбоподателя УПИ ХІІ-6100 в кв.810 и УПИ VІІ-6100 в кв.811 по плана на кв. Бедечка, град Стара Загора е законосъобразен индивидуален административен акт, предвид изпълнението на условията на чл.198 ал.1 от ЗУТ, при наличие на които е допустимо да се наложи тази обезпечителна мярка, която има и особено рестриктивен характер – представлява временна пречка да бъдат извършвани правни и фактически действия по прилагане на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове по аргумент от чл.198 ал.4 ЗУТ. Правната природа на строителната забрана на мярка с обезпечителни функции обуславя и различие в производствените правила за нейното издаване спрямо общите установени от АПК. Поначало, в производствата по издаване на индивидуални административни актове по ЗУТ, правилата на АПК се прилагат, доколкото не е установено друго. В ЗУТ се съдържат норми, които препращат изрично към АПК за неуредените въпроси, като за производствата по глава Четиринадесета на част Четвърта „Режим и ограничение на вещни права. Отчуждаване и обезщетяване”, не е предвидено субсидиарно прилагане на кодекса. По силата на чл.2 ал.1 от АПК обаче, доколкото няма особени правила в ЗУТ, основните принципи на административния процес по издаване на ИАА важат. В настоящия случай, поради посочения вече характер на мярката и нейната цел, законодателя е определил условията, при съществуване на които е оправдано налагането на строителна забрана от гледна точка на нормативно установения превес на обществения над личния интерес. В този смисъл въпросът за спазване принципа на съразмерност, установен от чл.6 от АПК е предварително разрешен – органа не може чрез друга, по-лека по правни последици мярка, да постигне целта, която се преследва с издаване на административния акт. Алтернативната възможност е изобщо да не се налага строителна забрана, въпреки наличието на условията по чл.198 ал.1 от ЗУТ. В тази връзка следва да се каже, че компетентния орган не разполага с оперативна самостоятелност при определяне предметния обхват на строителната забрана, а напротив, допустимо и законосъобразно е да спре прилагането на плановете само за частите от територията, за които се отнася процедираното изменение на ОУП и ПУП, ако се предвижда промяна в устройствения режим т.е. друго предназначение от това, което е установено с действащите устройствени планове. Целта е да се препятства прилагането на предвижданията на плановете, предмет на процедираното изменение, за да е възможно осъществяването на новото предназначение на територията. Следователно, предмет на контрол в настоящото съдебно производство е съществуването към датата на издаване на административния акт на два факта, на които се е позовал и административния орган в мотивите към оспорената заповед за налагане на строителна забрана – процедирано изменение на ОУП и ПУП и предвидена промяна в предназначението на имотите, предмет на забраната.

С Решение № 521/29.09.2016г. на Общински съвет Стара Загора е предприето изменение на Общия устройствен план на град Стара Загора в частта на парк/кв. Бедечка и на съответния ПУП за парка като Кмета е възложена да предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП за квартала, съгласно техническо задание, неразделна част от решението. Това техническо задание съдържа изискванията за изменение на ОУП и за изработване на ПУП-ПРЗ на квартал Бедечка, които се свеждат до следното: Да се детайлизират съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване в квартала и с ОУП да се установи зона за озеленяване в максимална степен, а с ПУП –ПРЗ да се установят зони за озеленяване, зони за спорт и атракции, територии, попадащи в „Смесена зона обществено делово и малкоетажно жилищно застрояване и територии, попадащи в „Устройствена зона за обществено делово обслужване”. С второто техническо задание, утвърдено от Кмета на община Стара Загора и приложено към Договор №2304/31.10.2016г., сключен между общината и „Национален център за териториално развитие” за изготвяне на проект за изменение на ОУП на кв. Бедечка и последващо изработване на ПУП –ПРЗ, се поставя изискване Смесена устройствена зона за ОДО и жилищно застрояване да бъде установена за кв.810 и кв.811, в които се намират имотите на жалбоподателя, но във връзка с чл.125 ал.5 от ЗУТ т.е. в тази зона да попадат само онези УПИ, за които има издадени и влезли в сила разрешения за строеж. Видно от мотивите към оспорената заповед, извън строителната забрана са именно имотите в кв.810 и кв.811 с влезли в сила разрешения за строеж, както и улиците, които ги обслужват. За останалите имоти в тези два квартала, сред които и процесните е предвидена промяна в режима на застрояване – по действащия ПУП са предвидени за жилищно застрояване, а по техническото задание от 31.10.2016г. са предназначени за озеленяване, както е установило и вещото лице в отговор на въпрос 6 от заключението, прието по делото. В тази връзка, предвид местоположението на имотите, собственост на жалбоподателя, както и договора, който е сключен между него и Община Стара Загора за изграждане на улиците, останали извън обхвата на строителната забрана и обслужващи имотите в кв.810 и кв.811, съгласно заключението на вещото лице, по който въпрос страните не спорят и се установява и от мотивите към заповедта, са направени възражения в смисъл, че не възможно да бъде изпълнено новото предназначение за озеленяване на имоти, които имат лице към тези улици и граничат със застроени имоти в същите квартали. От представеното цветно копие от проекта за изменение на ОУП на стр.218 по делото, е показана зоната за обществено делово обслужване и жилищно застрояване която обхваща общо осем имота от двата квартала, разделени от улицата. Останалите пет имота, сред които и тези на жалбоподателя са показани в зелен цвят, който според легендата очертава зоната за паркове, градини и озеленяване. С двете технически задания и цветните копия на действащия ОУП и на проекта за неговото изменение е работило и вещото лице, като и без специални знания, посредством цветовата и текстова легенда е възможно да се установи промяната в режима на застрояване и в предназначението на имотите. Освен това, изрично в текста на Заповедта са изброени точно осем влезли в сила разрешения за строеж по отношение на изключените от строителната забрана, конкретно посочени имоти в кв. 810 и кв.811 по плана на парк Бедечка. Посредством специалните знания на вещото лице се установи, че улицата очертана на цветното копие от проекта за изменение на ОУП, обслужва и имотите на жалбоподателя, т.е. че те са съседни на онези, за които няма промяна в режима на застрояване, както и че улицата, която „ШАУЛА” ЕООД ще изгради по силата на договора има предвидени сградни канализационни и водоснабдителни отклонения и такива за отвеждане на дъждовните води. Установено е по делото, че действително преди да се приеме на 29.09.2016г. решението на общинския съвет за изменение на ОУП и процедиране на изцяло нов ПУП –ПРЗ за територията на квартала, е формиран мълчалив отказ към 26.09.2016г. на Главния архитект да се произнесе по искане за разрешаване на строителството в УПИ ХІІ-6100 кв.810, чиято незаконосъобразност е окончателно установена към 04.01.2017г., когато влиза в сила на Решение № 347/15.12.2016г. постановено по адм.д.№536 по описа за 2016г. на АС Стара Загора за отхвърляне жалбата на Гл. архитект против Заповед №ДК-10-ЮИР-53/27.10.2016г., с която Началника на РДНСК ЮИР отменя мълчаливия му отказ като незаконосъобразен. Следователно окончателно, но занапред, считано от 04.01.2017г., а не от 26.09.2016г., е установена незаконосъобразността на формирания към последната дата мълчалив отказ на Главния архитект да разреши строителството в УПИ ХІІ-6100 кв.810. Към датата на издаване на оспорения акт – 04.11.2016г. няма влязло в сила окончателно съдебно решение, с което да се установява незаконосъобразността на мълчаливия отказ и правото на жалбоподателя да приложи действащия ПУП, който без неговото съгласие да не може да бъде изменен по аргумент от чл.125 ал.5 от ЗУТ. Главния архитект е поискал налагане на строителната забрана с доклад от 31.10.2016г., в който е обосновал необходимостта от прилагане разпоредбата на чл.198 от ЗУТ с оглед висящите производства по заявления за издаване на разрешения за строеж в имоти, включени в обхвата на изменението на ОУП и представляващи правни действия прилагане на действащия ПУП-ПРЗ, които с оглед разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗУТ ще представляват пречка за реализиране на предвиденото изменение. Този аргумент е законосъобразен и не може да бъде определен като превратно упражняване на власт. Именно с цел спиране прилагането на плановете, които ще се изменят, законодателя е допуснал налагането на строителна забрана, която има за цел да обезпечи провеждането на бъдещите нови и различни предвиждания за устройство на имотите. Аргументите за незаконосъобразно непроизнасяне от страна на Главния архитект, причинило налагане на строителна забрана по отношение на УПИ ХІІ-6100 кв.810, и представляващо неправомерно действие, от което администрацията черпи права, не могат да бъдат възприети като основателни. Незаконосъобразността на мълчаливия отказ на Главния архитект да разреши строителство в имота е установена след налагане на строителната забрана, но по-важното е, че този правен факт не е относим към законосъобразността на наложената забрана. Съществуването на правото да се строи в имота, съответно прилагането на плана преди предприемане на правни действия за неговото изменение, може да се обсъжда по повод законосъобразността на актовете за одобряване на на ПУП-ПРЗ с оглед приложимостта на правилото на чл.125 ал.5 от ЗУТ, но не и в настоящото производство. Вече се посочи, че отмяната на незаконосъобразните актове действа занапред, поради което към датата на налагане на оспорената строителна забрана отмяната на мълчаливия отказ не е правен факт, който е следвало да се съобрази. Нещо повече, влезлите в сила разрешения за строеж, не е задължително да бъдат възприети като основание за изключване на имотите от обхвата на забраната, която представлява и забрана за извършване на фактически действия по прилагане на плановете т.е. съдържанието на строителната забрана се състои в задължение за лицата, собственици и носители на вещни права върху засегнатите имоти да не извършват както правни, така и фактически действия. В случая, Кмета е съобразил влезлите в сила разрешения за строеж, защото за имотите за които са издадени не е предвидена промяна в устройствения режим.

Не е съществено процесуално нарушение не уведомяването на заинтересованото лице – адресат на оспорения акт за началото на производство, защото както вече се посочи, оспорената мярка е рестриктивна, с обезпечителни функции и се налага при необходимост от осигуряване реализирането на бъдещите изменение на устройствените планове с цел охрана на обществения интерес. Засягането на личния е съществено, допустимо по силата на закона, като уведомяването на лицата за предстоящо бъдещо ограничаване на правата е в разрез с целта на и правната природа на мярката – да обезпечи прилагането на новите предвиждания, като изключи реализирането на действащите. В този смисъл, обезпечителните производства по принцип са едностранни и настоящия казус не е изключение.

Неоснователно е оплакването и за нарушаване на основното изискване на чл.13 от АПК – предвидимост, утвърдена и последователна практика при упражняване на оперативната самостоятелност. На първо място оперативната самостоятелност по отношение предметния обхват на мярката по чл.198 ал.1 от ЗУТ е изключена – забрана се налага само за имоти, за които е предвидено различно устройствено предназначение и само за времето, необходимо за извършване на посочените в т.1 и т.2 на чл.198 ал.1 от ЗУТ правни действия. Кмета разполага само с правомощието да прецени дали да наложи обезпечителна мярка за времето, необходимо за извършване на тези правни действия или не, но не може по свое усмотрение да включва или изключва имоти от обхвата на забраната, независимо дали спрямо тях са налице условията на закона. Принципа на равнопоставеност пред закона е установен от Конституцията на РБ и не може да бъде дерогиран от закон, поради което и неоснователно е твърдението на ответника, че органа може да реши в кои имоти да забрани строителството и в кои – не. Кмета може само и единствено да наложи мярката спрямо имотите, предмет на ПУП или ОУП, чието изменение е процедирано и за времето, необходимо за приключване на процедурата, или да не се възползва от възможностите на обезпечителната мярка. В този смисъл би било налице нарушение на чл.13 от АПК ако в други сходни производства не е налагана строителна забрана. В настоящия казус обаче, доводите на жалбоподателя отново се отнасят към производството по изменение на ОУП и ПУП –ПРЗ, тъй като действително при установеното разрешаване на строителство на улица, която да обслужва имотите на жалбоподателя и да се извърши от същия, предприетата промяна сочи на нарушаване на чл.13 от АПК, но то не е допуснато при налагане на обезпечителната мярка, а евентуално при постановяване на акта за изменение на ПУП-ПРЗ.

Отново следва да се каже, че правната природа на строителната забрана да обезпечи бъдещите промени в устройството на територията обуславя както предпоставките за нейното налагане, така и правилата по постановяването й, които са различни от общите изисквания на АПК. Аргумент за тази теза е и начина на съобщаване на този ИАА, а именно чрез Държавен вестник, а не чрез лично съобщение.

Изхода от спора, обуславя основателност на претенцията на ответната страна за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък в размер на 870лв. и допълнително платежно нареждане за сумата от 59лв., допълнително плащане за възнаграждение на вещото лице или в общ размер от 929лв.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ШАУЛА” ЕООД гр. Стара Загора против Заповед №10-00-2354/04.11.2016г. на Кмета на община Стара Загора.

ОСЪЖДА „ШАУЛА” ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК 123154880 да заплати на Община Стара Загора сумата от 929лв/деветстотин двадесет и девет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: