Р Е Ш Е Н И Е

№ 38 09.02.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар М.П.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 613 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК , във връзка с чл. 34а от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).

Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „ А.А.” , със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, бул. „ Г.С.Раковски” № 7, вх. 7, ап. 12 против Заповед № А-О-028/03.10.2016 г. на председателя на Държавната Агенция за метрологичен и технически надзор. (ДАМТН) – София , . с която на основание чл. 34а, ал. 9, т. 2 ЗТИП във връзка с ал. 4 във връзка с чл. 3а,ал.1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност и реда за водене на регистър на съоръженията/ НУРИЛОТНСПОРВРС/ е отнета лицензия № 306/30.10.2006 г. за осъществяване на технически надзор . на съоръжения с повишена опасност (СПО), издадена на жалбоподателя.

По подробно изложени в жалбата доводи се поддържа неправилност на оспорения административен акт, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК. Конкретно оспорващият твърди, че протоколът от извършената проверка от 16.03.2016 г. не му е връчен по надлежния ред, поради което е бил поставен в обективна невъзможност да представи доказателства в хода на административното производство. Поддържа , че към момента на образуване производство по отнемане на лицензията му той притежава лица, наети по трудов договор за осъществяване на функцията отговорник по качеството,. Въведеното от наредбата допълнително изискване да се притежава сертификат за вътрешен одитор по качеството БДС ISO/IES 1720 било допълнително въведено изискване, което той е изпълнил към момента на започване на производството по отнемане на лицензията му . Иска се отмяна на оспорения административен акт и присъждане на направените по делото разноски.

Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода по разглеждане на делото от надлежно упълномощен адвокат.

Ответникът, Председателя на ДАМТН – София не изпраща представител, но в писменото си становище релевира доводи,че оспорения административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и при спазване на административно процесуалните правила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Административен съд – Стара Загора след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че на ЕТ „ А.А.” – Димитровград е издадена лицензия за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност № 306 от 30.10.2006 г., издадена от И.Д. Председател на ДАМТН – София При извършена на 16.03.2016 г. на комисия от служители на ДАМТН на основание чл. 34б,ал.1 от Закона за техническите изисквания на продукти/ ЗТИП/ е установено е установено в раздел ІІ, т. 3 от протокола че към момента на проверката отговорникът по качеството няма сертификат за одитор , но че в програмата е заложено той да премине такъв курс.Комисията е приела, че ЕТ „ А.А.” в голяма степен отговаря на изискванията на НУРИЛОТНСПОРВРС, но че към датата на проверката не представяйки сертификат за одитор на отговорника по качеството едноличният търговец не отговаря на изискването на чл. 3а, ал.2 от цитираната по-горе наредба Проверката е извършена в присъствие на служител на търговеца, като не е спорно, че протокола, обективиращ резултатите от нея не му е връчен. С уведомление от 16.09.2016 г. на основание чл. 26 от АПК главен директор на ГД ИДТН е уведомил едноличния търговец , че започва производство по отнемане на лицензията № 306/30.10.2006 г. за осъществяване на технически надзор , поради липса към момента на проверката – 16.03.2016 г. на нает по трудово правоотношение персонал. По делото са представени трудов договор № 4/12.05.2008 г. и трудов договор № 30.06.2015 г. , от който се установява че ЕТ е наел лица, които работят във фирмата му за осъществяване на технически надзор на СПО. От декларация на управителя на контрола за определяне на отговорник по качеството се установява, че ЕТ е възложил функциите на отговорник по качеството на Б. Ангелов/ така допълнително възложена отговорност от 01.07.2015 г., утвърдена от А. Ангелов/. От справка на органа за контрол от вида А от 01.08.2015 г. е видно кой лица осъществяват дейност по технически надзор и каква длъжност заемат при едноличния търговец/ така и списък на персонала изпълняващ технически надзор на СПО към ЕТ „ А.А.” от 01.07.2015 г/. Не е спорно, че на 01.10.2015 г. органът за контрол на съоръженията с повишена опасност – вид А е изготвил програма за квалификация на персонала, в която е предвидено Б. Ангелов – отговорник по качеството да премине курс са обучение за вътрешни одитори БДС EN ISO/IES 1720:2012 г в център за изпитване и европейска сертификация гр. Стара Загора . Във връзка със започналото производство по отнемане на процесната лицензия Ангелов е подал възражение на 26.09.2016 г. и допълнение към него , с което е представил сертификат № RTIA -16-192 от 18.05.2016 г. от което е видно, че лицето Б. Ангелов, нает по трудов договор при едноличния търговец е преминал курс и успешно е положил тест за вътрешен одитор съгласно БДС EN ISO/IES 1720:2012 г на проведеното от 17.05.2016 г. до 18.05.2016 г. обучение . От събраните по делото устни доказателства, чрез разпит на свидетел се установи, че св. Б. Ангелов изпълнява длъжността отговорник по качеството и е присъствал на извършената проверка на 16.03.2016 . Той се бил записал за курса за придобиване на квалификацията „ сертифициран одитор по качеството” , но курсът бил многократно отлаган , тъй като не можело да се сформира група. Той обяснил това обстоятелство на проверяващите и те устно казали, че нямало проблем. Изкарал курса на 18.05.2016 година, за което лично се обадил на регионалния представител на агенцията за да го осведоми, че сертификатът е налице. По време на проверката от 16.03.2016 г. не бил съставен протокол от служители на агенцията в присъствие на представител на фирмата, в която той работи.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

. Жалбата като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган на посоченото в нея правно основание - чл. 34а, ал. 9 ЗТИП, на което по закон са предоставени правомощията за отнемане на лицензиите при наличие на материалноправните предпоставки по т. 2 - промени, водещи до несъответствие с изискванията по ал. 2, 3 или 4 на чл. 34а ЗТИП. Издадена е в предписаната от закона форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, след извършена проверка от контролните органи, резултатите от която са обективирани в протокол,.

Действително, по делото няма данни, че протоколът от проверката е връчен на законния представител на търговеца, което представлява нарушение на административнопроизводствените правила, но същото не е съществено, доколкото фактическите обстоятелства в протокола са посочени и в обжалвания акт, надлежно връчен, за оборването на които в хода на съдебното производството жалбоподателят е имал процесуална възможност. По делото не се представиха доказателства, от които да се направи обоснован извод, че към момента на проверката са спазени изискванията на издадената лицензия.

Изискванията, на които трябва да отговарят лицата по чл. 34а, ал. 1, т. 1 ЗТИП, за да получат лицензия за осъществяване на технически надзор на СПО, са посочени в чл. 34а, ал. 2 ЗТИП и в приетата на основание чл. 34, ал. 2 от с. з. НУРИЛОТНСПОРВРС (Наредба). В съответствие с чл. 34а, ал. 9, т. 2 ЗТИП, на което правно основание е издадена оспорената заповед, една от хипотезите, в които председателят на ДАМТН отнема лицензия е при настъпването на промени, водещи до несъответствие с горните изисквания. Това несъответствие е при условията на алтернативност, като за отнемането на лицензията е достатъчно да бъде констатирано отсъствието на което и да е посочените в ал. ал. 2, 3 или 4 изисквания.

По принцип не е спорно, че към 16.03.2016 г. - датата на проверката, извършена от служители на ДАМТН търговецът не е изпълнил изискването по чл. 34а, ал. 2, т. 3 ЗТИП вр. с чл. 3а от Наредбата. С измененията на разпоредбата на чл. 3а (1) / ДВ бр. 88 от 2014 година от цитираната наредба/ е предвидено, че персоналът по чл. 34а,ал. 2 ,т.3 и ал. 3,т.1 от ЗТИП трябва да включва не по-малко от три лица, изпълняващи съответно функциите на: 1. инспектор по технически надзор;.2. технически ръководител;.3. отговорник по качеството.а според ал. 2 от същата разпоредба на наредбата, а според ал.2 Лицето по ал. 1, т. 3 трябва да притежава сертификат за вътрешен одитор по качеството съгласно стандарт БДС EN ISO/IEC 17020, издаден от акредитиран сертифициращ орган на системи за управление на качеството.

Съгласно разпоредбата на чл. 142,ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му. Не е спорно , че към момента на проверката 16.03.2016 г. ЕТ не отговарял на изискванията на чл. 3а ,ал.1 т.3 от цитираната наредба . Но към момента на постановяване на оспорената заповед – 03.10.2016 г., дори и преди започване на административното производство по отнемане на лицензията на 18.05.2016 г. се установява, че той разполага с вътрешен одитор по качеството, със сертификат, издаден от сертифициращ орган , за което са представени и доказателства пред административния орган. Съгласно разпоредбата на 1ж от ПЗР на цитираната наредба ( ДВ, /88/2014 г) лицата и структурнообособените части на предприятия или организации, които притежават лицензии за осъществяване на технически надзор на СПО, трябва да се приведат в съответствие с изискванията на чл. 3а, 4 и 4а в срок до 1 януари 2016 г.Това не е сторено от едноличния търговец в този законово регламентиран срок , нито към момента на проверката- 16.03.2016 г. . От събраните по делото доказателства се установява, че това е извършено по –късно на 18.05.2016 г по независещи от търговеца обстоятелства – невъзможността да се сформира група за провеждане на обучение за сертификация на отговорника по качеството, за което контролните органи са уведомени. Поради което съдът приема, че към датата на издаване на заповедта не са били налице материалноправните предпоставки за отнемане на лицензията. Меродавно за законосъобразността на административния акт са фактите и обстоятелствата при издаването му, съпоставени към действащата нормативна уредба. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 400/ четиристотин / лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 143, ал. 1 АПК,Старозагорския административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „ А.А.” , със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, бул. „ Г.С.Раковски” № 7, вх. 7, ап. 12 Заповед № А-О-028/03.10.2016 г. на председателя на Държавната Агенция за метрологичен и технически надзор. – София , . с която на основание чл. 34а, ал. 9, т. 2 ЗТИП във връзка с ал. 4 във връзка с чл. 3а,ал.1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност и реда за водене на регистър на съоръженията е отнета лицензия № 306/30.10.2006 г. за осъществяване на технически надзор . на съоръжения с повишена опасност, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Държавната Агенция за метрологичен и технически надзор. – София за заплати на ЕТ „ А.А.” , със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, бул. „ Г.С.Раковски” № 7, вх. 7, ап. 12 направените по делото разноски в размер на 400/ четиристотин / лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: