Р Е Ш Е Н И Е

№ 79 06.04.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 617 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Г.Р.Р. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-001324 от 06.11.2016г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП, на Г.Р. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че доколкото е изпълнил издадения му талон за медицинско изследване и е дал кръвна проба за установяване наличието на алкохол в кръвта, не е налице посочено в заповедта фактическото основание за прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – Г.Р.Р., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г-249406 от 06.11.2016г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 06.11.2016г., около 02.25ч, в гр. Стара Загора, по ул. ”Цар Иван Шишман” в посока юг – север на кръстовището с бул. „Цар Симеон Велики”, Г.Р. управлява лек автомобил м. „Мерцедес” с рег. № СН5306СА, собственост на Иван Георгиев Стефанов, като водачът на МПС отказва да бъде тестван с техническо средство ”Алкотест Дрегер” 7510, № 0019, за употреба на алкохол. В АУАН е посочено, че на Р. е издаден талон за медицинско изследване № 0046214, както и че лицето има мирис на алкохол и нестабилна походка. Прието е, че с деянието си Г. Р. е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение е съставен по данни на свидетели очевидци – Драгомир И.И. и Тенчо Димитров Пенев.

Въз основа на съставения АУАН № Г-249406 от 06.11.2016г. е издадено Наказателно постановление № 16-1228-003100 от 15.11.2016г. от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП на Г.Р. са наложени административни наказания - глоба в размер 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

От представените и приети като доказателства по делото заверени копия т медицински журнал за взети алкохолни проби и Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество се установява, че Г.Р., на 06.11.2016г., в 03.48ч. се е явил в Център за спешна медицинска помощ – гр. Стара Загора за извършване на медицинско изследване за употреба на алкохол, като съгласно удостовереното в посочените документи, на същата дата и час /03.48ч. на 06.11.2016г./, от лицето е взета кръвна проба за химическо изследване за алкохол. Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещества в кръвта № 699/ 09.11.2016г., в иззетата от Г.Р.Р. и изследвана кръвна проба е доказано наличието на етилов алкохол 1,16 ‰.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-001324 от 06.11.2016г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Г.Р.Р. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач”, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Г.Р. АУАН № Г-249406 от 06.11.2016г., за това, че на 06.11.2016г., около 02.25ч, в гр. Стара Загора, на ул. ”Цар Иван Шишман” в посока юг – север, на кръстовището с бул. „Цар Симеон Велики”, Г.Р. управлява лек автомобил м. „Мерцедес” с рег. № СН5306СА, собственост на Иван Георгиев Стефанов, като отказва да бъде тестван с техническо средство ”Алкотест Дрегер” 7510, № 0019, за употреба на алкохол, с което деяние Р. е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 16-1228-001324 от 06.11.2016г., в т.ч АУАН № Г-249406 от 06.11.2016г., Докладна записка вх. № 1959р-22332/ 09.11.2016г. от ст. полицай група „ООР”, сектор „ОП” при Първо РУ – Стара Загора; Талон за медицинско изследване №0046214 от 06.11.2016г., както и Справка за нарушител/водач за лицето Г.Р.Р.; Заверено копие от медицинския журнал за взети алкохолни проби; Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество и Протокол за химическа експертиза № 699/ 09.11.2016г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП /в действалата й към датата на издаване на оспорената заповед редакция/, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т.5, б.”а”, т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-275 от 29.01.2015г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.165 от ЗДвП, чл.43, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР и Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които е и началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган – Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора правомощие /чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП/, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Фактическите констатации, на които се основава възприетото административно решение, са обективирани в съставения АУАН № Г-249406 от 06.11.2016г., въз основа на който е издадена и заповедта. Доколкото описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съставеният АУАН № Г-249406 от 06.11.2016г. е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, съдържащ фактическите основания по см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за постановяването на акта. Ето защо и при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-001324 от 06.11.2016г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора, е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-001324 от 06.11.2016г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съгласно която норма /в действалата й към датата на издаване на оспорената заповед редакция/ за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерване на издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Приложената на Г.Р. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно нарушение № Г-249406 от 06.11.2016г. за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за деяние, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН дата, час, място и обстоятелства, Г.Р. като водач на МПС е отказал да бъде тестван с техническо средство ”Алкотест Дрегер” 7510, № 0019, за употреба на алкохол.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на Г.Р. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатиран по надлежния ред от компетентните длъжностни лица отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 06.11.2016г. в 02.25ч в гр. Стара Загора проверка на водача на МПС Г.Р.Р., лицето е отказало да бъде тествано за употреба на алкохол с техническо средство ”Алкотест Дрегер” 7510, № 0019. Изявление в този смисъл се съдържа в подадената от Г.Р. жалба против заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява със съставен акт за установяване на административно нарушение. Както беше посочено, описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП /отказ на водача на МПС да бъде тестван за употреба на алкохол/, съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В настоящия случай фактическите констатации по АУАН, възпроизведени и в оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-001324 от 06.11.2016г., не са оспорени от жалбоподателя и съотв. законовата презумпция по чл.189, ал.2 от ЗДвП и материалната доказателствена сила на съставения от длъжностно лице на службите за контрол от сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора Акт за установяване на административно нарушение № Г-249406 от 06.11.2016г., не са оборени от по надлежния ред. Ето защо и с оглед констатираните обстоятелства по АУАН, а именно че на 06.11.2016г., около 02.25ч, в гр. Стара Загора, на ул. ”Цар Иван Шишман” на кръстовището с бул. „Цар Симеон Велики”, Г.Р., като водач на МПС е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство ”Алкотест Дрегер” 7510, при съществуващи индиции за шофиране в нетрезво състояние, съдът приема, че наличието на материалноправната предпоставка, с която правната норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП свързва налагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач”, се явява фактически и доказателствено обосновано.

Основното възражение на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорената Заповед № 16-1228-001324 от 06.11.2016г. на Началника на сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора се свежда до това, че липсва възприетото от административния орган основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП в хипотезата на отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол. Жалбоподателят твърди, че доколкото е изпълнил издадения му талон за медицинско изследване и е дал кръвна проба за установяване наличието на алкохол в кръвта, не е налице фактическото основание, посочено в заповедта като материалноправна предпоставка за налагането на ограничението. Това възражение съдът намира за неоснователно, като съображенията за са следните:

Константна е съдебната практика, че разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност за прилагане на ПАМ с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата /в този смисъл Решение № 436/ 13.01.2017г. по адм. дело № 4083/ 2016г. по описа на ВАС; Решение № 5116 от 08.05.2015г. по адм. дело № 12851/ 2014г. на ВАС; Решение № 8077 от 12.06.2014г. по адм. дело № 800/2014г. по описа на ВАС; Решение № 3588/ 31.03.2015г. по адм. дело № 10872/ 2014г. на ВАС и др./. В случая приложената по отношение на Г.Р. ПАМ се основава на наличието на една от нормативно регламентираните хипотези по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП - отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на алкохол, което съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание за законосъобразното упражняване на административното правомощие. С проявлението на посочения релевантен правопораждащ юридически факт е възникнало публичното право на органа да наложи ПАМ, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача.

Ето защо фактът, че Г.Р. се е явил в Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Стара Загора за извършване на медицинско изследване за употреба на алкохол и е дал кръвна проба, е ирелевантен за материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Този факт не изключва наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП в хипотезата на отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на алкохол, тъй като всяка от хипотезите по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП представлява самостоятелно основание за прилагане на ПАМ. Посочените в оспорената заповед фактически обстоятелства, на които се основава възприетото административно решение, очертават и изчерпват предмета на главното доказване и съответно спрямо тях се извършва преценката за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. В случая като фактическо основание за издаването на заповедта и за прилагането на ПАМ, е посочен единствено отказа на Г.Р. като водач на МПС да бъде тестван с техническо средство ”Алкотест Дрегер” 7510, № 0019, за употреба на алкохол. Цитирането в заповедта като нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП "Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му", не представлява посочване от органа като второ основание за издаване на заповедта и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Такъв юридически факт (отказ на Г. Р. да даде кръв за медицинско изследване), не е посочен от органа – издател на заповедта, като фактическо основание за упражненото административно правомощие, поради което и този факт е ирелевантен за законосъобразността на ПАМ от гл. т наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за нейното прилагане. Всеки от двата законово установени способа за установяване употребата на алкохол от водач на МПС – чрез съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, има отделно практическо приложение и правно значение. Отказът на водача да бъде проверен по който и да било от посочените способи, дава възможност за прилагане на ПАМ. В този смисъл са Решение № 8077 от 12.06.2014г. по адм. дело № 800/ 2014г. на ВАС, Решение № 4159 от 26.03.2013г. по адм. дело № 1904/ 2013г. на ВАС; Решение № 14971 от 27.11.2012г. на ВАС по адм. дело № 9679/ 2012г. на ВАС и др.

При безспорно установеното наличие на една от алтернативно предвидените в чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП предпоставки, действията на Г. Р. във връзка с даването на кръвна проба за химическо изследване за установяване употребата на алкохол, са ирелевантни.

Отделно от горното, видно от представения и приет като доказателство по делото талон за медицинско изследване № 0046214 /л.20/, издаден на Г.Р. след обективирания от него отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, талонът е връчен на водача на МПС в 02.45ч. на 06.11.2016г., като Г. Р. е уведомен, че следва да се яви в ЦСМП – Стара Загора до 03.25ч. на 06.11.2016г. От представените заверено копие от медицинския журнал за взети алкохолни проби и Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество се установява, че Г.Р. се е явил в Център за спешна медицинска помощ – гр. Стара Загора, за извършване на медицинско изследване за употреба на алкохол на 06.11.2016г., в 03.48ч., като съгласно удостовереното в посочените документи на същата дата и час /03.48ч. на 06.11.2016г./, от лицето е взета кръвна проба за химическо изследване за алкохол. Доколкото кръвната проба за изследване за алкохол е взета извън срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване, в нарушение на чл. 11, ал.3 от Наредба № 30/ 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на МПС и при липса на удостоверена по надлежния ред обективна невъзможност лекарят да вземе кръв за изследване в посочения срок с отразяване на причините за забавянето, очевидно не може да се приеме, че издаденият талон за медицинско изследване е изпълнен. Неявяването на Г. Р. в определения в талона за медицинското изследване срок в ЦСМП – Стара Загора - 03.25ч. на 06.11.2016г., следва да се приравни на отказ на лицето да даде кръв за медицинско изследване при условията на Наредба № 30/ 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на МПС.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС”. Административният орган обосновано е приел, че отказът на водача на МПС Г.Р. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, съставлява законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.

Следва да се отбележи, че от приложения по преписката Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещества в кръвта № 699/ 09.11.2016г., изпълнена от експерт-химик в СХЛ към ОД на МВР БНТЛ – Стара Загора, е видно, че заключението е че в иззетата от Г.Р.Р. и изследвана кръвна проба е доказано наличието на етилов алкохол 1,16 ‰. Така установената концентрация на алкохол в кръвта на водача на МПС също представлява основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила. Спазено е и нормативно въведеното императивно ограничение на срока на временното отнемане на СУМПС /съгласно действалата към датата на издаване на обжалваната заповед редакция на разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП /- правоприлагащият административен орган правилно и съответно на закона е определил крайния срок, за който се налага мярката - „до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца”.

 С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Р.Р. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-001324 от 06.11.2016г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП, на Г.Р. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: