Р Е Ш Е Н И Е
№32 13.02.2017 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав
Председател:
Михаил Русев
при секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията
Михаил Русев адм. дело №619 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия.
Образувано е по жалба на К.В.П. *** срещу
Отказ рег. №1959з-207 от 07.12.2016 год. на Началника на Първо Районно
управление Стара Загора, с който му е отказано издаването на разрешение за придобиване
на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по
съображения за издаването му в противоречие на материалноправните разпоредби на
ЗОБВВПИ. Жалбоподателят поддържа становище, че административният орган неправилно
е приел, че са налице предпоставките на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ. Не отрича, че е осъждан по НОХД №73/1994 год.
по описа на Районен съд Стара Загора, но за това си деяние е реабилитиран по
право през 1997 год., както и не оспорва факта, че е осъждан за непредпазливо
деяние по НОХД №234/2010 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора, но по
отношение на него е налице съдебна реабилитация, видно от определение
№550/23.08.2016 год. по ЧНД №311/2016 год. Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът по жалбата - Началник
на Първо Районно управление Стара Загора, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не се явява и не взема становище по подадената жалба.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят К.В.П. е
подал Заявление по образец вх. рег. №1674-К/08.11.2016 год. до Началника на Първо
РУ гр. Стара Загора, с приложени към него документи, с което заявление е
направил искане за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на ловно
дългоцевно огнестрелно оръжие. С оспореният в настоящото производство Отказ №1959з-207
от 07.12.2016 год. на Началник на Първо
Районно управление Стара Загора, на основание чл. 83, ал.5 във вр. с чл.58,
ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, е отказано на К.П. издаването на разрешение за придобиване
на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели. От фактическа
страна отказът е мотивиран с обстоятелството, че П. е осъждан за извършени
умишлени престъпления по НОХД №234/2010 год. по описа на Окръжен съд Стара
Загора и по НОХД №73/1994 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Отказът
е издаден от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.83, ал.5
във вр. с чл. 50, ал.3 от ЗОБВВПИ орган – Началника на Първо Районно управление Стара Загора,
в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК
реквизити. Посочването на правнорелевантните за
хипотезата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ факти – влезли в сила присъди
по двете наказателни дело от общ характер, следва да се приеме, че е изпълнено
законово установеното изискване по чл.59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл.83,
ал.5 от ЗОБВВПИ за постановяване на мотивиран административен акт.
Контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и
боеприпасите, условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им,
е уреден със ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от посочения
нормативен акт, българските граждани могат да придобиват огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях чрез придобиване, дарение, замяна или по наследство след
получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР
или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице. От друга страна в разпоредбата
на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер
или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление
от общ характер. Разпоредбата съдържа две хипотези, при наличието на които /при
условията на алтернативност/ административният орган отказва издаване исканото
разрешение за съответната дейност. В случая от събраните по делото
доказателства не се установява да е налице нито една от тях.
Жалбоподателят
не оспорва,
че е осъждан по НОХД №73/1994 год. по описа на Районен
съд Стара Загора, както и не оспорва факта, че е осъждан за непредпазливо
деяние по НОХД №234/2010 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Безспорно е, че са налице две осъждания на
жалбоподателят. Първата присъда, постановена по НОХД №73/1994 год. е шест
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК, същата е
отложена за срок от три години. Доколкото няма данни в изпитателния срок П. да
е извършил друго престъпление, то по отношение на това престъпление е настъпила
реабилитация по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. Всъщност този факт,
се съдържа и в приложеното по делото определение №550/23.08.2016 год.,
постановено по ЧНД №311/2016 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Именно по тази причина и молбата за
реабилитация на К.П. по отношение на тази присъда е оставена без разглеждане от
страна на съдът, като недопустима. Що се отнася до втората присъда по НОХД
№234/2010 год. по описа на Окръжен съд
Стара Загора, с която П. е осъден на
осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК,
изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Осъждането е за извършено
престъпление по чл.123, ал.4 във връзка с ал.1 от НК, което престъпление обаче
е непредпазливо по своя характер. С други думи, това осъждане /поради
непредпазливия му характер/ не изпълнява законовите материално правни
предпоставки за постановяване на отказ за издаване на разрешение по ЗОБВВПИ. В
същото време, по отношение на това осъждане е налице и съдебна реабилитация, постановена
с определение №550/23.08.2016 год. по ЧНД №311/2016 год. по описа на Окръжен
съд Стара Загора.
Въз
основа на гореизложеното, съдът намира, че към датата на издаване на
административния акт - 07.12.2016 год., жалбоподателят не е осъждан за умишлено
престъпление от общ характер, който извод се налага от настъпилата по отношение
на него реабилитация /по право и съдебна такава/, който правен институт
заличава осъждането на лицето и отменява за в бъдеще последиците, които
законите свързват със самото осъждане, освен ако със закон или указ е
установено противното. Доколкото в ЗОБВВПИ такова изключение не е предвидено, то
важи общото правило на чл.85, ал. 1
от НК, че с реабилитацията са заличени последиците от осъждането.
Административният
орган необосновано е приел за осъществен фактическия състав на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, при който се отказва издаване на
разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие - осъждане за умишлено
престъпление от общ характер или започнало наказателно преследване срещу лице,
направило искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно
оръжие. В НК е посочено в кои случаи не може да се прилага института на
реабилитацията и след като в текста на чл.58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ няма такова ограничение, то
допълнителното позоваване на такова е незаконосъобразно.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорването срещу отказа от издаване на разрешение
за придобиване на ловно оръжие е основателно и доказано и като такова следва да
бъде уважено. Допуснато е противоречие с материално правните разпоредби на
закона, което обуславя незаконосъобразността на отказа и е основание за
отмяната му.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя се следват разноски
в размер от 560.00 лв., от които 10.00 лв. за внесената държавна такса и 550.00
лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложеният договор за правна защита
от 20.01.2017 год.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.В.П. ***959з-207 от 07.12.2016 год. на Началник на Първо Районно управление Стара
Загора, като незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА
преписката на началника на Първо Районно управление Стара Загора, за решаване
на въпроса по същество, при спазване на дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Стара Загора да заплати на К.В.П. *** сумата от 560.00
/петстотин и шестдесет/ лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.