Решение по Административно дело 23/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 126 16.05.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М.

и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 23 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.Я.Р. ***, против Акт да установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 13-1 от 07.10.2016г., издаден от старши специалист „Публично изпълнение” при Община Гълъбово, потвърден с Решение № 6 от 14.12.2016г. на Директор Дирекция „АПО и Финанси” при Община Гълъбово. С оспорения Акт да установяване на задължения по декларация на жалбоподателя Д.Р. са установени и определени задължения към бюджета на Община Гълъбово за окончателен годишен патентен данък за 2011г. в размер на 375.00 лева и лихва за просрочие в размер 201.15 лева или общо задължения в размер на 576.15 лева.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения за издаването му при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че оспореният Акт за установяване на задължения по декларация не е мотивиран в необходимата степен от фактическа страна, като липсва изискуемата се индивидуализация на определените задължения за патентен данък и лихва за просрочие, от гл.т на изискуемостта и началния момент на изискуемостта на задълженията и периода, за който лихвата се дължи. Твърди, че доколкото дейността, подлежаща на облагане с патентен данък, е била осъществявана от ЕТ „Д.Р. *** и съответно данъчно задълженото лице за заплащане на този данък е ЕТ „Д.Р. – Милениум 74”, неправилно и незаконосъобразно АУЗД № 13-1 от 07.10.2016г. е съставен на физическото лице Д.Я.Р.. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на Община Гълъбово за патентен данък за 2011г. и лихви за просрочие . Направено е искане за отмяна на обжалвания АУЗД № 13-1 от 07.10.2016г.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „АПО и Финанси” при Община Гълъбово, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че Акт за установяване на задължения по декларация № 13-1 от 07.10.2016г. е съставен от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона форма; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Твърди, че доколкото по аргумент от разпоредбите на чл.9 и чл.14 от ДОПК, едноличният търговец не представлява отделен данъчен субект – данъчно задължено лице и субект на данъчното производство, различен от физическото лице, осъществяващо дейност като едноличен търговец, правилно и законосъобразно за задължението за патентен данък във връзка с осъществяваната от ЕТ „Д.Р. *** дейност, АУЗД е съставен на физическото лице Д.Я.Р.. С подробно изложени съображения обосновава, че АУЗД № 13-1 от 07.10.2016г. е постановен в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като установените и определените с оспорения АУЗД задължения за патентен данък за 2011г. и лихва за просрочие, при прилагането на чл.171, ал.1 от ДОПК, не са погасени по давност.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С данъчна Декларация по чл. 61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък вх. № 0907000101 от 31.01.2011г., жалбоподателят в настоящото производство - Д.Я.Р., в качеството му на ЕТ „Д.Р. – Милениум 74”, е декларирал осъществяването на дейности по Приложение № 4 на ЗМДТ, подлежащи на облагане с патентен данък – автомивка - ремонт, регулиране и балансиране на гуми и авторемонтни и други услуги по техническо обслужване и ремонт на МПС на обект, находящ се в гр. Гълъбово, ул. „Волга” №3, с личен труд, без наети лица, при определен патентен данък в размер на 750лв. С вх. № 0907000130 от 18.04.2011г., Д.Р., в качеството му на ЕТ „Д.Р. – Милениум 74”, е подал данъчна Декларация по чл. 61н от ЗМДТ, с която е декларирано промяна на декларираните обстоятелства - прекратяване на патентната дейност, считано от 13.04.2011г.

След извършена проверка по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в Община Гълъбово е констатирано, че по подадена Декларация по чл.61н, ал.1 от ЗМДТ за облагане с патентен данък партиден № П20117310197544, не са внесени дължимите суми за патентен данък за 2011г., като Д.Я.Р. има задължение към бюджета на Община Гълъбово за патентен данък за 2011г., незаплатено в регламентираните срокове по чл. 61п от ЗМДТ и чл.55, ал.1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Гълъбово, както и задължение за лихва за просрочие на плащането. С оглед на което и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4 от ЗМДТ, е постановен Акт за установяване на задължения по декларация № 13-1 от 07.10.2016г., издаден от Елица Милкова И. на длъжност старши специалист „Публично изпълнение” при Община Гълъбово, определен за орган по приходите със Заповед № 8 от 07.01.2016г. на Кмета на Община Гълъбово. С посочения АУЗД е установен размера на задължението на Д.Я.Р. за окончателен годишен патентен данък за 2011г. по Декларация по чл.61н, ал.1 от ЗМДТ за облагане с патентен данък партиден № П20117310197544, както и лихвите за просрочие, изчислени към 07.10.2016г., както следва: окончателен годишен патентен данък за 2011г. в размер на 375.00 лева /главница/ и лихва за просрочие в размер на 201.15лв. или установени задължения общо в размер на 576.15лв.

В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК, Д.Р. е подал жалба до Директора на Дирекция „АПО и Финанси” при Община Гълъбово срещу издадения АУЗД, с искане за неговата отмяна. Жалбата се основава на твърдения за неправилно и незаконосъобразно съставяне на АУЗД на физическото лице Д.Я.Р. вместо на ЕТ „Д.Р. – Милениум 74” – т.е на субекта, подал данъчна декларация за осъществяване на дейност подлежаща на облагане с патентен данък. Възразява се за дължимостта на определения патентен данък за 2011г. по съображения за преустановяване на дейността от едноличния търговец, считано от 13.04.2011г., като се поддържа и изтекла погасителна давност за вземанията за лихва, на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД.

С Решение № 6 от 14.12.2016г. на Директора на Дирекция „АПО и Финанси” при Община Гълъбово е потвърден изцяло като законосъобразен обжалвания АУЗД № 13-1 от 07.10.2016г., издаден от орган по приходите при Община Гълъбово. От фактическа страна в решението е прието, че търговското качество на едно физическо лице единствено разширява неговата правоспособност, а не води до възникването на нов правен субект, поради което правилно и законосъобразно за задълженията за патентен данък във връзка с осъществяваната от ЕТ „Д.Р. – Милениум 74” дейност, АУЗД е съставен на физическото лице Д.Я.Р.. Обоснована е дължимостта на патентния данък в определения размер съгласно нормативното предписание на чл. 61и, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, както и че вземането за лихва не е погасено, тъй като не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл.171, ал.1 във вр. с чл.162, ал.2, т.1 и т.9 от ДОПК.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД № 13-1 от 07.10.2016г. и на потвърждаващото го Решение № 6 от 14.12.2016г. на Директор на Дирекция „АПО и Финанси” при Община Гълъбово, в т.ч данъчна Декларация по чл. 61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък вх. № 0907000101 от 31.01.2011г., данъчна Декларация вх. № 0907000130 от 18.04.2011г. по чл.61н от ЗМДТ, Заповед № 8 от 07.01.2016г. на Кмета на Община Гълъбово и др.

Към материалите по делото е приложена приетата от Общински съвет – Гълъбово Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Гълъбово в действалата й за 2011г. редакция.

Назначена, изпълнена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно заключението, въз основа на декларираните обстоятелства с Декларация по чл. 61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък вх. № 0907000101 от 31.01.2011г. и Декларация вх. № 0907000130 от 18.04.2011г. по чл.61н, ал.1 от ЗМДТ за прекратяване на патентната дейност, считано от 13.04.2011г. и при прилагането на чл.61л, ал.3 от ЗМДТ, размерът на задължението по партидата на Д.Я.Р. за патентен данък за 2011г. с код на плащане 14001803, е 375.00 лева /главница/. Лихвата за просрочие на плащането на дължимия се патентен данък, изчислена съобразно падежа на вноските, считано от деня, следващ крайния срок за заплащане на всяка тримесечна вноска до датата, посочена в АУЗД № 13-1 от 07.10.2016г. – 07.10.2016г., е определена от вещото лице като такава в общ размер на 213.14лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения АУЗД № 13-1 от 07.10.2016г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата неоснователна.

Задължението за патентен данък представлява публично общинско вземане, съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т. 6 от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК като публични общински вземания следва да бъдат определени и лихвите за вземанията на общината за патентен данък. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за патентен данък приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на чл.4 е регламентирано че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

Акт да установяване на задължения по декларация № 13-1 от 07.10.2016г. е издаден от старши специалист „Публично изпълнение” при Община Гълъбово, определен да осъществява функции /права и задължения/ на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № 8 от 07.01.2016г. на Кмета на Община Гълъбово. Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.

Оспореният Акт за установяване на задължения по декларация е постановен в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за формална незаконосъобразност на АУЗД, поради липсата на изложени фактически основания за неговото издаване и за определените задължения към бюджета на Община Гълъбово за патентен данък и лихва за просрочие от гл.т на изискуемостта и началния момент на изискуемостта на задълженията и периода, за който се дължи лихвата. Противно на твърденията на жалбоподателя, АУЗД е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Посочено е, че АУЗД № 13-1 от 07.10.2016г. се издава на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4 от ЗМДТ, като от съдържанието на акта е несъмнено, че същият е издаден служебно, поради неплащане в срок на задължение, размера на което е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Обосновано е съществуването на законово регламентирано задължение за заплащане на патентен данък за 2011г. към бюджета на Община Гълъбово от Д.Я.Р., във връзка с декларирана дейност, подлежаща на облагане с патентен данък, съгласно подадена декларация по чл.61н, ал.1 от ЗМДТ за облагане с патентен данък. Противно на твърденията на жалбоподателя, в АУЗД изрично е посочено, че дължимият патентен данък не е платен в сроковете по чл. 61п от ЗМДТ и чл.55, ал.1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Гълъбово – т.е обоснована е настъпилата изискуемост на публичното вземане на Община Гълъбово за патентен данък за 2011г. във връзка с декларираната с Декларация по чл. 61н от ЗМДТ вх. № 0907000101 от 31.01.2011г. от жалбоподателя Д.Я.Р., в качеството му на ЕТ „Д.Р. – Милениум 74”, осъществявана дейност по Приложение № 4 на ЗМДТ. Обстоятелството, че не е изрично посочен периодът, за който се отнася определената лихва, не съставлява съществено нарушение на изискването за форма. Лихвата за просрочие на плащането на дължимия се патентен данък се изчислява съобразно падежа на вноските, считано от деня, следващ крайния срок за заплащане на всяка тримесечна вноска, поради което периодът за който се отнася лихвата, при изрично посочен в АУЗД момент на нейното изчисляване – 07.10.2016г., е определяем, съобразно регламентираните в чл. 61п от ЗМДТ и в чл.55, ал.1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Гълъбово срокове за заплащане на вноските за дължимия се патентен данък за всяко едно тримесечие. Нещо повече – тези срокове изрично са посочени в подадените от Д.Р. декларации по чл.61н, ал.1 от ЗМДТ за облагане с патентен данък.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, включително при извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства. АУЗД е издаден в хипотезата на чл. 107, ал.3, изр. последно от ДОПК – служебно, поради неплащане в срок на задължения, размера на които е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваният АУЗД № 13-1 от 07.10.2016г. е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Жалбоподателят в настоящото производство – Д.Я.Р., в качеството му на ЕТ „Д.Р. – Милениум 74”, с Декларация по чл. 61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък вх. № 0907000101 от 31.01.2011г., е декларирал осъществяването на дейности по Приложение № 4 на ЗМДТ, подлежаща на облагане с патентен данък – автомивка - ремонт, регулиране и балансиране на гуми и авторемонтни и други услуги по техническо обслужване и ремонт на МПС на обект, находящ се в гр. Гълъбово, ул. „Волга” №3, с личен труд, без наети лица, като е декларирал патентен данък за 2011г. в размер на 750 лева. Декларирано е, че лицето извършва с личен труд повече от една дейности, посочени в т.1-36 от Приложение №4 на ЗМДТ; оборотът му за предходната година не превишава 50 000 лв. и не е регистрирано по ЗДДС С вх. № 0907000130 от 18.04.2011г., Д.Я.Р., в качеството му на ЕТ „Д.Р. – Милениум 74”, е подал Декларация по чл. 61н от ЗМДТ за промяна на обстоятелствата, като е декларирал прекратяване на патентната дейност, считано от 13.04.2011г.

Съгласно разпоредбата на чл.61з, ал.1 от ЗМДТ, физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че: 1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв. и 2. лицето не е регистрирано по ЗДДС с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от ЗДДС. Въз основа на посочената нормативна регламентация може да се направи извод, че субекти на задължението /данъчно задължени лица/ за заплащане на годишен патентен данък, са физическите лица, извършващи дейности, посочени в приложение № 4 на ЗМДТ (патентни дейности), вкл. и когато дейността се осъществява като едноличен търговец. Ето защо неоснователно е възражението на жалбоподателя, че доколкото дейността, подлежаща на облагане с годишен патентен данък, е била осъществявана от ЕТ „Д.Р. – Милениум 74”, данъчно задълженото за заплащането на патентния данък лице е ЕТ „Д.Р. – Милениум 74”, а не физическото лице Д.Я.Р., както е определил органът по приходите с оспорения АУЗД № 13-1 от 07.10.2016г. Несъмнено Д.Р. е извършвал дейност по Приложение № 4 на чл.61з, ал.1 от ЗМДТ в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.Р. – Милениум 74”. Едноличният търговец е физическо лице, на което е признато качеството на търговец. Безспорно е, че с признаването на това качество неговата правоспособност се разширява с възможността да бъде страна по търговски правоотношения. Но с регистрацията на ЕТ не възниква нов правен субект, а само се признава възможността физическото лице да бъде страна по правоотношения в търговското право. Всички права и задължения във връзка с осъществяваната търговска дейност, в т. ч и във връзка с данъчното облагане на тази дейност, са права и задължения на физическото лице, признато за търговец. Тъй като правоотношенията във връзка с търговската дейност на едноличния търговец са в рамките на собствения му персоналитет, именно физическото лице, а не някакъв различен от него правен субект, е данъчно задължено лице. В този смисъл Решение № 6693 от 8.06.2015г. по адм. дело № 8270/ 2014г. по описа на ВАС. Отделно от това в чл.14 от ДОПК е регламентирано, че данъчно задължени лица са физическите и юридическите лица, носители на задължението за данъци или осигурителни вноски – т.е едноличният търговец не е изведен като отделна категория данъчен субект, както твърди жалбоподателят. А съгласно чл.9 от ДОПК субекти на данъчното производство са физическите, юридическите лица и приравнените им неперсонифицирани дружества и осигурителните каси, като едноличните търговци изобщо не са посочени като отделен вид данъчен субект. Доколкото едноличните търговии не са юридически лица, то за задължения, възникнали от дейността на физическите лица, действащи като еднолични търговци, отговорността следва да се носи от съответното физическо лице т.е няма законова пречка за определяне на данъчни задължения на физическото лице за дейността му като ЕТ. Ето защо органът по приходите правилно в обжалвания Акт да установяване на задължение по декларация № 13-1 от 07.10.2016г. е определил като субект на задължението по чл.61з, ал.1 от ЗМДТ за заплащане на патентен данък физическото лице Д.Я.Р., декларирал осъществяването на патентна дейност по Приложение № 4 на ЗМДТ в качеството му на ЕТ „Д.Р. – Милениум 74”.

В разпоредбата на чл.61н, ал.1 от ЗМДТ е регламентирано че лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, като лицата подават декларация по ал. 1 за всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство /чл.61н, ал.3 от ЗМДТ/. От фактическа страна по делото жалбоподателят не оспорва наличието на материалноправно основание за заплащане на патентен данък във връзка с декларираните с Декларация по чл. 61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък вх. № 0907000101 от 31.01.2011г. дейности по Приложение № 4 на ЗМДТ – автомивка - ремонт, регулиране и балансиране на гуми и авторемонтни и други услуги по техническо обслужване и ремонт на МПС на обект, находящ се в гр. Гълъбово, ул. „Волга” №3. Безспорно се установява и че с Декларация с вх. № 0907000130 от 18.04.2011г., задълженото лице е декларирало промяна на обстоятелствата, свързани с облагането с патентен данък по подадената Декларация по чл. 61н от ЗМДТ, а именно прекратяване на патентната дейност, считано от 13.04.2011г. Съгласно разпоредбата на чл.61л, ал.3 от ЗМДТ, когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността. В чл.61п, ал.1 е регламентирано, че патентният данък се внася на четири равни вноски - за първото тримесечие - до 31 януари; 2. за второто тримесечие - до 30 април; 3. за третото тримесечие - до 31 юли и 4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври. Въз основа на посочената нормативна регламентация и доколкото задълженото лице е декларирало прекратяване на патентната дейност, считано от 13.04.2011г. т.е през второто тримесечие на 2011г., следва извода, че жалбоподателят Д.Р. дължи патентен данък за първото и второто тримесечие на 2011г. - 50% от дължимия се за 2011г. патентен данък, деклариран като такъв в годишен размер на 750лв. Въз основа на декларираните обстоятелства с Декларация по чл. 61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък вх. № 0907000101 от 31.01.2011г. и Декларация вх. № 0907000130 от 18.04.2011г. за прекратяване на патентната дейност, считано от 13.04.2011г. и при прилагането на чл.61л, ал.3 от ЗМДТ, размерът на задължението по партидата на Д.Я.Р. за патентен данък за 2011г., е 375.00 лева. В този смисъл е и заключението на изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза. Ето защо в съответствие и при правилно приложение на закона с оспорения АУЗД № 13-1 от 07.10.2016г. органът по приходите е установил и определил задължението на Д.Я.Р. за годишен патентен данък за 2011г., като такова в размер на 375лв.

По делото липсват каквито и да е било доказателства /а и не се твърди от жалбоподателя/ така установеното задължение за патентен данък да е погасено по някой от способите, регламентирани в чл.168 от ДОПК.

В заключението на изпълнената съдебно-икономическа експертиза лихвата за просрочие на плащането на дължимия се патентен данък, изчислена съобразно падежа на вноските, считано от деня, следващ крайния срок за заплащане на всяка тримесечна вноска до датата, посочена в АУЗД № 13-1 от 07.10.2016г. – 07.10.2016г., е определена от вещото лице като такава в общ размер на 213.14лв. – за първата тримесечна вноска със срок за заплащане до 31.01.2011г. при главница 187.50лв., за периода от 01.02.2011г. до 07.10.2016г. – лихва в размер на 108.93лв. и за втората тримесечна вноска със срок за заплащане до 30.04.2011г. при главница 187.50лв., за периода от 01.05.2011г. до 07.10.2016г. – лихва в размер на 104.21лв. Предвид законово регламентираната забрана по чл.160, ал.5 от ДОПК за изменение на акта във вреда на жалбоподателя, съдът намира, че релевантен е размера на задължението на Д.Р. за заплащане на лихва за незаплатения в срок патентен данък, определен от органа по приходите с АУЗД № 13-1/ 07.10.2016г. – 201.15лв., а не размера на лихвата, посочен от вещото лице в заключението на СИЕ – 213.14лв.

Както беше посочено задължението за патентен данък представлява публично общинско вземане, съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т. 6 от ЗМДТ. Разпоредбата на чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК определя като публични задължения и лихвите за вземанията по чл.162, ал.2, т. 1 - 8. Следователно лихвите за вземания за патентен данък - публично общинско вземане по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, са също публични вземания. В нормата на чл. 171, ал.1 от ДОПК е предвидено, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл.172, ал.3 от ДОПК/.

При прилагането на тази законова регламентация и във връзка с направеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност, следва извода, че за публичните вземания за патентен данък за 2011г. и за лихва върху данъка, погасителният 5 годишен давностен срок е започнал да тече на 01.01.2012г. и преди изтичането му е прекъснат на 07.10.2016г. с издаването на Акт за установяване на задължение по декларация № 13-1/07.10.2016г., с което започва да тече нова давност /чл.172, ал.2 и ал.3 от ДОПК/. Следователно за тези вземания срокът за погасяването им по давност не е изтекъл и възражението на жалбоподателя се явява неоснователно. Такова е и възражението за погасяване по давност на вземанията на Община Гълъбово за лихви за просрочие върху дължимите суми за патентен данък за 2011г., което възражение е основано на прилагането на чл.111, б. „в” от ЗЗД. Доколкото с изричната разпоредба на чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК лихвите за публичните вземания са определени като публични вземания, то по отношение на тях е приложим общият режим и 5 годишен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК за погасяването им по давност.

С оглед на изложеното съдът приема, че Акт да установяване на задължения по декларация № 13-1 от 07.10.2016г., издаден от старши специалист „Публично изпълнение” при Община Гълъбово, потвърден с Решение № 6 от 14.12.2016г. на Директора на Дирекция „АПО и Финанси” при Община Гълъбово, е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1, изр. второ от ДОПК, Д.Р. следва бъде осъден да заплати на Община Гълъбово сумата от 420лв., представляваща 120лв. внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-икономическа експертиза и 300лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 091641 от 16.03.2017г. и отчет по сметка.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Я.Р. ***, против Акт да установяване на задължения по декларация № 13-1 от 07.10.2016г., издаден от старши специалист „Публично изпълнение” при Община Гълъбово, потвърден с Решение № 6 от 14.12.2016г. на Директор Дирекция „АПО и Финанси” при Община Гълъбово, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.Я.Р. ***, ЕГН **********,*** сумата от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: