Р Е Ш Е Н И Е  136

 

                                         Стара  Загора , 03 .05.2017 год.

 

     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на        двадесет и пети април

през      две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

при секретаря   М.П.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  ИРЕНА ЯНКОВА   адм.дело  № 26  по описа  за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба от Д.Г. *** против Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за измененние на ОУП и ПУП на кв.Бедечка гр.Стара Загора, в частта относно УПИ І-6161,6162 кв.810. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед в тази й част като постановена при неправилно приложение на материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.  Жалбоподателят твърди, че административният орган не е изпълнил задължението си да оповести по надлежния ред стартирането на производството по издаване на обжалваната заповед, което е лишило заинтресованите страни от възможност да участват в него. Поддържа становище, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, както и че  извън обхвата на строителната забрана са останали имоти, включени в плана на кв. Бедечка, с което е нарушен принципът на съразмернност по чл. 6 от АПК.Твърди, че след като до 26.09.2016 г. Главният архитект на Община Стара Загора е следвало да му издаде разрешение за строеж, неговият имот попада в изключението на чл. 125,ал.5 от ЗУТ и следвало да бъде изключен от строителната забрана.Твърди, че оспорената заповед е лишена от правно основание, тъй като фактическото основание за издаването й е едно нищожно решение на Общински съвет Стара Загора. С оглед събраните по делото доказателства се поддържат липса на обективирано волеизявление на компетентен орган за прието решение за изработване на общ устройствен план /ОУП/, за прието решение  за изработване на проект за подробен устройствен план /ПУП/ по смисъла на чл.124 от ЗУТ и на волеизявление за одобряване на техническо задание по смисъла на чл.125 от ЗУТ. По изложените мотиви е направено искане  за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените разноски по представен списък.

 

Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалните си представители адвокати Д.Г. и С.С. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

 

Жалбоподатят  С.К.Т.  е съсобственик  на УПИ І-6161,6162 кв.810 по плана на гр.Стара Загора, кв.Бедечка, с идентификатор 68850.513.6838, видно от приложената заповед №10-00-199 от 05.02. 2015 година на кмета на община Стара Загора.

         Със Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, оправомощен със Заповед № 10-00-2306 от 31.10.2016г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.198, ал.1, т.1, ал.2, изр.1, ал.4 и 5 от ЗУТ във връзка с Решение № 521 по Протокол № 13 от заседание на Общински съвет Стара Загора, проведено на 29.09.2016г и докладна записка от 31.10.2016г. на Главния архитект на Община Стара Загора, е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП на кв.Бедечка гр.Стара Загора, с обхват върху посочени квартали и поземлени имоти, сред които УПИ І-6161,6162, кв.810, но за не повече от две години. Изложени са мотиви, че съгласно техническото задание, неразделна част от решението на Общински съвет Стара Загора, е предвидено изменението на ОУП да обхваща цялата територия на кв.Бедечка като се детайлизират съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване на квартала и се установи зона за озеленяване - Оз в максимална степен от територията. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.91 от 2016г.

 

С цитираното Решение № 521/ 29.09.2016 г на Общински съвет Стара Загора на основание чл. 21, ал.1, т. 11 от ЗМСМА, във връзка с чл.125 и чл.134, ал.1, т.5 от ЗУТ и на основание чл. 135, ал. 5 от ЗУТ Общински съвет Стара Загора възлага на Кмета да предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП в обхват кв./парк Бедечка в граници, както са описани в т. 2 на Решение на ОбС № 1069/2003 г. и съгласно техническо задание, неразделна част от решението. Техническото задание предвижда в т.2 Разработката да обхваща цялата територия на действащия кв. «Бедечка» като се детайлизират съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване в кв./парк  «Бедечка» и се установи зона за озеленяване -Оз в максимална степен от територията. Като изисквания и препоръки за изработването на ПУП-ПРЗ в т.3 са дадени 1. обхват: на юг от алея към предприятие «Труд», на изток от ул. «Иван Вазов», на запад от ул. «Хан Тервел» и на север от ул. «Христина Морфова» и 2. методика:   обособени устройствени зони и територии, за които се определят устройствени режими  - територии за озеленяване в максимален обхват и степен; територии за спорт и атракции; територии, попадащи в «Смесена устройствена зона за обществено-делово и малкоетажно жилищно застрояване»; територии, попадащи в «Устройствена зона за обществено-делово обслужване».

 

В изпълнение на решението е сключен Договор № 2304-18/31.10.2016 г. между Община Стара Загора като възложител и «Национален център за териториално развитие» ЕАД гр.София като изпълнител за услугата «Изменение на Общ устройствен план на град Стара Загора за територията на кв./парк «Бедечка и съседните територии и последващо изработване на подробен устройствен план /ПУП-ПРЗ/ за територията на кв./парк «Бедечка гр.Стара Загора» в обхват и със съдържание, съгласно изискванията на техническото задание. Техническото задание, неразделна част от договора  предвижда обхват за изменение на ОУП : на юг от алея към предприятие «Труд», на изток от ул. «Иван Вазов», на запад от ул. «Хан Тервел» и на север от ул. «Христина Морфова». Изискванията към проекта са посочени в т.І.3 : 3.1 Да се детайлизират съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване в кв./парк  «Бедечка» като се установи зона за озеленяване -Оз в максимална степен от територията и 3.2. Разработката да обхваща цялата територия на действащия кв. «Бедечка» като се предвидят територии за озеленяване в максимален обхват и степен; територии за спорт и атракции; територии, попадащи в «Смесена устройствена зона за обществено-делово и малкоетажно жилищно застрояване» - за кв.810 и кв.811 във връзка с чл.125, ал.5 от ЗУТ; територии, попадащи в «Устройствена зона за обществено-делово обслужване» - за кв.823 във връзка с чл.125, ал.5 от ЗУТ.

 

Изработен е предварителен проект за изменение на ОУП .

 

 По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че жалбоподателят е подал молба за виза за проектиране за  УПИ І-6161,6162 на 08.01.2016 г.Внесъл е за съгласуване инвестиционнен проект за жилищна сграда на 14.06.2016 г. , като същият е одобрен и съгласуван от главния архитект на община Стара Загора на 28.06.2016 г. Г. е подал молба за издаване на строително разрешение на 20.09.2016 година. По тази молба липсва произнасяне от главния архитект на община Стара Загора. Г. е оспорил мълчаливия отказ на административния орган  пред началникът на РДНСК – Югоизточен район, който със заповед № 54/ 28.10.2016 година е  отменил мълчаливия отказ на главния архитект на община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж за „ жилищна сграда с ОСД и офис в УПИ І-6161,6162, кв. 810 по плана на гр. Стара Загора с възложител Д.Г.Г. и Г.М.Т.. Главният архитект е оспорил цитираната по- горе заповед, като с решение № 22 от 10.02.2017 г., постановено по адм.дело № 535 по описа за 2016 г. на АС Стара Загора , влязло в законна сила на 01.03.2107 г. това оспорване е отхвърлено, като неоснователно.Според вещото лице в имота има около 10 дървета. Съгласно изготвения инвестиционен проект част „ озеленяване”в имота ще съществува декоративна растителност. Според експерта проектираните за изграждане улици , за които е издадено влязло в сила разрешение за строеж  и за извън строителната забрана обслужва целия кв. 811 и всички УПИ от кв. 810 , в това число и процесния имот. Проектираната и одобрена на 04.04.2016 г. улична битова канализация предвижда и определя място за изграждане на бъдещи битови сградни канализационни отклонения за целия кв. 810 и всички УПИ от кв. 810, в това число има предвидено и отклонение за процесния имот. Проектираната и одобрена улична дъждовна канализация предвижда и определя място за изграждане на бъдещите дъждовни сградни отклонения , като има предвидено и отклонение за имота на жалбоподателя. За притежавания от жалбоподателя  имот в кв.810 действащият ОУП на гр.Стара Загора предвижда устройствена зона за обществено-делово обслужване и жилищно застрояване. По действащия от 28.06.2012г  ПУП-ПЗ на кв.810 имотът е със същото предназначение. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице заявява, че не може да се отговори еднозначно какво ще бъде предвиждането за имота на жалбоподателя според техническото задание към Решение № 521/ 29.09.2016 г на Общински съвет Стара Загора, защото това зависи от виждането на проектанта. Предполага, че ще има промяна в предназначението, щом е възложено максимално озеленяване. Категорично е, че по техническото задание към Договор № 2304-18/31.10.2016 г. процесният имот е предвиден за озеленяване.

 

           Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

         Жалбата на Д.Г.Г. против Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, в частта относно  УПИ І-6161,6162, кв.810 по плана на кв.Бедечка гр.Стара Загора, като подадена в законоустановения едномесечен срок от публикуване на заповедта в Държавен вестник бр. 91/18.11.2016г и от лице с вещни права върху урегулирания поземлен имот, засегнат от строителната забрана, т.е. за което оспореният административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Въпросът за допустимостта е разрешен с Определение № 2420/ 27.02.2017г по адм.д.№ 2101/ 2017г, ІІ отд, ВАС.

 

         Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

 

Оспорената Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл.198, ал.1 от ЗУТ – Кмет на Община Стара Загора в условията на заместване, видно от Заповед № 10-00-2306 от 31.10.2016г. на Кмета на Община Стара Загора.

 

          Административният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са възприетите от административния орган фактически - Решение № 521/ 29.09.2016 г на Общински съвет Стара Загора, докладна записка от 31.10.2016г на Главния архитект на Община Стара Загора и Договор № 2304-18/31.10.2016 г. между Община Стара Загора и «Национален център за териториално развитие» ЕАД гр.София, както и правни основания за издаването на заповедта - чл.198, ал.1, т.1, ал.2, изр.1, ал.4 и 5 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта за налагане на строителна забрана. Действително в заповедта е употребен терминът „пълна”, какъвто липсва в правната норма, посочена като правно основание за издаване на акта, нито за него има легална дефиниция. Използването му обаче не води до неяснота във волеизявлението на административния орган относно териториалния обхват на забраната. Диспозитивът на заповедта е достатъчно подробен, ясен и конкретен и за съда не възниква съмнение, че строителната забрана се разпростира върху територията, включена в предмета на изменение на ОУП и ПУП.

 

При постановяване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Законът не изисква за откриване на производството да бъде извършено публично оповестяване, доколкото заповеди от вида на процесната представляват индивидуални административни актове, т.е. за тях не се прилагат правилата на чл.66 от АПК. По преписката няма данни за започване на производството да са уведомени заинтересованите лица, но неизпълнението на задължението по чл.26 от АПК от страна на административния орган не може да се квалифицира като толкова тежък порок, който да обоснове отмяна на крайния акт при положение, че правото на жалбоподателя да се защити срещу фактите и правното им интерпретиране в оспорената заповед, не е преклудирано. Напротив, то е релизирано с направеното оспорване.

 

 Правомощието на ответника по чл. 198, ал.1 от ЗУТ да наложи строителна забрана се упражнява законосъобразно само при наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки: 1. започнала процедура за създаване на план и 2. произтичаща от заданието по чл. 125 от ЗУТ или от проектите по чл. 126 от ЗУТ разлика в режима на застрояване за съответната територия.

 

От събраните по делото и неоспорени доказателства - Решение № 521/ 29.09.2016 г на Общински съвет Стара Загора, докладна записка от 31.10.2016г на Главния архитект на Община Стара Загора и Договор № 2304-18/31.10.2016 г. между Община Стара Загора и «Национален център за териториално развитие» ЕАД гр.София, се установява, че процедурата по изменение на ОУП и ПУП за кв. «Бедечка» е започнала. Всички оплаквания на жалбоподателя, свързани с липсата на обективирана воля за изменение на ОУП и ПУП, с одобряване или не на техническото задание и неговото съдържание, касаят евентуални нарушения в процедурата по създаването на тези ОУП и ПУП, поради което са извън предмета на настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани.

 

Доказателствата по делото сочат, че е налице и втората материалноправна предпоставка за законосъобразно налагане на строителната забрана, а именно притежавания от жалбоподателя УПИ ХІ-6100, кв.810 да се засяга от бъдещите предвиждания на новите планове. От техническото задание както към Решение № 521/ 29.09.2016 г на Общински съвет Стара Загора, така и към Договор № 2304-18/31.10.2016 г. между Община Стара Загора и «Национален център за териториално развитие» ЕАД гр.София е видно, че е предвидена разлика в в режима на застрояване за територията, в която попада имота. Така от устройствена зона за обществено-делово обслужване и жилищно застрояване по действащ план с изменението се отрежда територия за озеленяване. Този извод следва еднозначно независимо, че в техническото задание към решението на общинския съвет не е посочено конкретно кои квартали и кои имоти с какво застрояване ще бъдат решени в проекта за изменение на ОУП. Съгласно чл.104 от ЗУТ, с ОУП се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите. Следователно в началния етап от процедиране на ОУП, какъвто представлява решението за иницииране на процедурата по изменение и техническото задание към него, не може да бъде изисквана такава конкретност. След като в техническото задание е заложено като изискване да се установи зона за озеленяване в максимална степен от цялата територия на кв.”Бедечка” и в тази територия безспорно попада имота на жалбоподателя, това е достатъчно да се приеме, че този имот ще се  засегне от промяната в предвижданията.  За целта на налагането на строителна забрана, а именно да осигури осъществяването на бъдещите предвиждания за предназначението и устройството на съответната територия, е без правно значение конкретното предназначение на имота по проекта и/или в окончателния план. Такава вероятност дори е изключена от техническото задание към Договор № 2304-18/31.10.2016 г., с което процесният имот е предвиден за озеленяване. Двете технически задания не си противоречат по отношение имота на жалбоподателя.

 

Неоснователно е оплакването за нарушение на принципа на предвидимост и последователност на действията на служители на община Стара Загора. Към датата на издаване на визата за проектиране, на съгласуване на инвестиционния проект за имота на жалбоподатля главният архитект е бил длъжен с оглед предвижданията на ПУП от 28.06.2016 година да издаде виза и съгласува проекта . Съгласно чл. 140,ал.2 от ЗУТ визата представлява копие от действащия ПУП. По силата на чл. 141,ал.1 от ЗУТ главният архитект по искане на инвеститора е длъжен да съгласува инвестиционния проект, ако установи, че ако той съответства на предвижданията на ПУП и на правилата и нормативите за застрояване. В този смисъл действията на главният архитект са предвидими и последователни. Той е изпълнявал възложените му със Закона за устройство на териториите правомощия.Въз основа одобрения инвестицонен проект се издава разрешение за строеж. Вярно е че главният архитект на община Стара Загора не се произнесъл в законоустановения 7- мо дневен срок по заявлението на Г. за издаване на разрешение за строеж за УПИ І-6161,6162, кв. 810. Но за жалбоподателя съществува правна възможност да оспори мълчаливия отказ по административен и съдебен ред и в този смисъл правата му на инвеститор не са нарушени. Следва да се отбележи, че главният архитект нито приема, нито изменя ОУП и ПУП. Това е в правомощията на други органи - в настоящия случай Общински съвет Стара Загора. Дори да приемем, че главният архитект е допуснал съществени закононарушения за това следва да му се търси служебна отговорност, но не основание на това основание да се отмени оспорената заповед на кмета на община Стара Загора.Дали даден имот да бъде изключен или включен в обхвата на строителната забрана се преценява от административния орган  в сътоветствие в фактическото основание за налагането й , а именно има ли открита процедура по изменение на ОУП и ПУП.

Неоснователно е оплакването за нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК При извършената проверка не се установява административният орган при упражняване на правомощията си да е засегнал права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на заповедта или да е приложил мярка, която е по-неблагоприятна за жалбоподателя от друга възможна за постигане на целта. Вярно е в кв. 810 е предвидено застрояване, но не и в имота, собственост на жалбоподателя и в този смисъл не следва да се прилага чл. 125,ал.5 от ЗУТ и имотът му да бъде изключен от обхвата на строителната забрана, тъй като в него няма предвидено застрояване.Вярно е, че наложената строителна забрана нанася вреди на жалбоподателя, направените разноски във връзка с инвестиционното проектиране в имота му , но тези вреди са извън обхвата на проверка на законосъобразността на оспорения административен акт и могат да бъдат репарирани по друг процесуалне ред

         По тези съображения съдът намира, че Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора в обжалваната й част е законосъобразна като постановена при правилно приложение на материалния закон, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие сцелта на закона. Подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 957лв, включваща заплатено за възнаграждение на вещо лице в размер на 237 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 720лв,

 

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Г. от гр.Стара Загорабул. «Митрополит Кусев» № 56,ет.3, ап.6с ЕГН ********** против Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016г., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора , с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за измененние на ОУП и ПУП на кв.Бедечка гр.Стара Загора, в частта относно УПИ І-6161,6162, кв.810.

 

ОСЪЖДА на Д.Г. *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 957 /деветстотин петдесети и седем/ лева, представляваща направени разноски.

 

     Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: