Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 89                                            20.04.2017г.                          град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди  и седемнадесета година, в състав:

                                                                               СЪДИЯ:ДАРИНА МАТЕЕВА

     

при секретар  Зорница Делчева                                                                     

като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева административно дело № 37 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното: 

 

 

 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

 

 

 

 

Образувано е по жалба на С.Т.Т. ,ЕГН ********** *** против Решение №1/18.01.2017г. на административен ръководител на Окръжна прокуратура-гр.Стара Загора за частичен отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.

В  жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация и в несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателят поддържа, че необосновано не му е предоставена заявената за получаване информация с мотиви, че отговорите на поставените въпроси не представляват обществена информация, в предметния обхват и в приложното поле на ЗДОИ.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ, като задължи административния ръководител на Окръжна прокуратура-гр.Стара Загора да предостави достъп до заявената информация и да отговори на поставените въпроси.

 

 

 

 

Ответникът по жалбата - Административен ръководител на Окръжна прокуратура - Стара Загора , в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа, че, за да се формира отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация ,една част от исканата от жалбоподателя информация представлява  лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, а за друга част -не се създава и съхранява такава информация в ОП-гр.Стара Загора ,поради което иска отхвърлянето на жалбата като неоснователна.

            Окръжна прокуратура-гр.Стара Загора чрез процесуалния си представител ,оспорва жалбата като неоснователна.

 

 

 

 

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

 

 

 

Производството е образувано по заявление за предоставяне на обществена информация,изпратено до официалния електронен адрес на Окръжна прокуратура-Стара Загора/ОП-Стара Загора/ от електронна поща с адрес strahil@mail.bg .Заявлението е регистрирано на 04.01.2017г. под №9/2017г във входящия дневник на ОП-Стара Загора,като с него се иска предоставяне на обществена информация относно следните въпроси:

1. Кога, с каква процедура, колко кандидата е имало, от кого са предлагани, и кои от изборната комисия са подкрепили назначаването на всеки един от магистратите държавни обвинители/защитници в подопечните Ви РП и ОП ?

2. Какви са били изискваните качества и документи към момента на избора, спрямо всеки един от тях?

3. Декларирали ли са какво са работили преди и ако да, какво е било заниманието им?

4. В кой ВУЗ, всеки един е получил висшето си образувание, какъв стаж с правна дейност е имал и къде?

5. Какъв е бил средният успех на дипломата му по време на следването и колко години е следвал?

6. Колко потвърдени, отменени, изменени и върнати за доразследване акта има всеки, от назначаването си, досега?

7. Каква е средната нетна заплата на всеки за изминалата 2013 г.?

8. Колко дисциплинарни наказания и колко поощрения има всеки иден за периода на работа в системата на прокуратура /РП и ОП/?

9. Кои от прокурорите са учили предмет психология по време или след следването си?

10.При постъпването на работа на всеки, изисквало ли се е изрична психологична /психиатрична характеристика /експертиза за издръжливост при работа в стресираща среда/?

11. Провеждат ли се периодично такива тестове /т.10/ за всеки и на какъв период?

12. Колко прокурори от ОП и РП са назначавани, колко са уволнявани /за нарушения/ чрез сваляне на имунитет, колко са напускали по своя воля и колко са осъждани досега - по години от 10.11.1989 г., досега?

13. Колко обвинения срещу държавни служители са повдигани от РП ОП и колко са приключили с осъдителни присъди - от 10.11.1989 г. по години, досега?

14. Как се казва софтуерната система за случайно разпределение делата ви /софтуерната програма/, откога е въведена и досега имало ли е дела, касаещи нейното използване?

15. Колко Заявления по ЗДОИ към РП и ОП от граждани е имало досега, от влизането на закона в сила /2000 г./?

 

 

 

 

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение №1/18.01.2017г. на Административния ръководител на ОП-Стара Загора е предоставен достъп до обществена информация на заявителя по т.14 от заявлението-„Как се казва софтуерната система за случайно разпределение делата ви /софтуерната програма/, откога е въведена и досега имало ли е дела, касаещи нейното използване?” и е  разпоредено достъп до посочената обществена информация да се представи под формата –преглед на информацията,изготвена като писмена справка,като същата да се приложи към решението,като информацията се предостави на С. Тодор Т.  чрез електронната поща на посочения от него адрес strahil@mail.bg.

Отказано е да се предостави достъп до обществена информация,поискан по т.6,т.7,т.9,т.13 и т.15 от заявлението по подробни съображения изложени в него,а именно:исканата информация по т.6-„Колко потвърдени,отменени,изменени и върнати за доразследване акта има всеки  от назначаването си до сега?” и по т.13-„ Колко обвинения срещу държавни служители са повдигани от РП ОП и колко са приключили с осъдителни присъди - от 10.11.1989 г. по години, досега?”не се създава и не се съхранява в ОП-Стара Загора в поискания от заявителя обобщен вид ;такава информация не се обработва,не се създава и не се съхранява в ОП-Стара Загора и административният ръководител на ОП-Стара Загора не разполага с данни за наличие на същата и в друг орган;поисканата информация по т.7 от заявлението„Каква е средната нетна заплата на всеки за изминалата 2013 г.?” и по т.9 „Кои от прокурорите са учили предмет психология по време или след следването си?” не представлява обществена информация,защото попада в определението за „лични данни”,поради връзката с личен принос на лицето,което заема длъжността и прослуженото време ;исканата информация по т.15 от заявлението- „Колко Заявления по ЗДОИ към РП и ОП от граждани е имало досега, от влизането на закона в сила /2000 г./?” не е обществена по смисъла на чл.2,ал.1 от ЗДОИ,тъй като същата не дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на прокуратурата.

По т.1,2,3,4,5,8,10,11 и 12 заявлението е изпратено на Висшия съдебен съвет на Република България,като е прието,че се касае за дейности и процедури,които съобразно Конституцията на РБългария и Закона за съдебната власт са изцяло в правомощията и компетентността на кадровия орган на съдебната власт.

 

 

 

 

 

По допустимостта на жалбата.

 

 

 

 

 

Правото да се търси и получава информация е конституционно ,   признато в чл. 41, ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБългария, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените ограничения на правото. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съответно в разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, обществената информация по смисъла на този закон ,е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В чл. 9, ал.1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията "официална обществена информация" и "служебна обществена информация" и е определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По см. на чл. 10 от ЗДОИ "официална обществена информация" е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ "официална служебна информация" е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация - държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т.н., които създават или съхраняват обществена информация. Със ЗДОИ е създадена и правна гаранция за упражняване на конституционно признатото право на гражданите на достъп до информация по чл. 41 от Конституцията на РБългария като е регламентирано, че решенията на задължените за предоставяне на достъп до обществена информация лица и за отказ за предоставяне на достъп до такава информация, подлежат на съдебно-административен контрол по реда на АПК /чл. 40, ал.1 от ЗДОИ/. Актовете, с които се предоставя или се отказва достъп до обществена информация, безспорно са индивидуални административни актове по см. на чл. 21, ал.1 от АПК, доколкото представляват волеизявление на законово оправомощен орган, с което се създават права или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани и организации.

 

 

 

 

Но за да бъде актът индивидуален административен, е необходимо да са се осъществили юридическите факти, които пораждат компетентността на органа да се произнесе по направено искане за предоставяне на достъп до информация, заявено като такова по реда и на основание ЗДОИ. При тълкуването и анализа на посочената по-горе нормативна регламентация следва изводът, че във всеки един случай при извършване на преценка дали за даден субект съществува законово регламентирано задължение за предоставяне на достъп до информация по реда и на основание ЗДОИ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е направено искането, да е задължено лице по см. на чл. 3 от ЗДОИ; 2. Информацията, която се иска, да представлява официална обществена информация или служебна обществена информация по см. на чл. 10 и чл. 11 във вр. с чл. 2, ал.1 от ЗДОИ и да се създава или съхранява от органа, сезиран със заявлението за достъп до информация и 3. В друг закон да не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация. Посочените предпоставки представляват юридически факти, които пораждат компетентността /правото и задължението/ на органа, сезиран с искане за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да се произнесе с индивидуален административен акт по направеното искане /с решение за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп обществена информация/.

 

 

 

 

При така установения предмет на Закона за достъп до обществена информация следва изводът, че ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Приложението на закона е обусловено от характера на исканата информация /обществена по см. на чл. 2, ал.1 във вр. с чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ/ и липсата на друг предвиден специален законов ред за достъп до тази информация.

 

 

 

 

В случая съдът приема, че оспореното Решение №1/18.01.2017г. на Административен ръководител на ОП-Стара Загора обективира два акта, различни по своята правна същност и характер, а именно акт по  чл. 33 от ЗДОИ с уведомителен характер и решение по чл. 38 във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от ЗДОИ за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация.

 

Отказът за предоставяне на достъп до обществена информация по т.6 и т.13 от искането на С.Т., , не може да бъде определено като индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал.1 от АПК, независимо от съдържащото се в него изявление и направения като краен извод че "следва да бъде отказано предоставянето на достъп". Нито наименованието на един акт, нито посочването в него на възможност за оспорването му по съдебен ред, са обстоятелства, които автоматично го превръщат в индивидуален административен акт. Съдържанието на обективираното в акта изявление /волеизявление/ и правните последици от същото са тези, които определят правната същност и характера на акта. В случая непредоставянето на информация по подадено искане по реда на ЗДОИ, е резултат не на постановен отказ за предоставянето на достъп до тази информация, а с оглед на обстоятелството, че органът не разполага - не е създадена и не се съхранява при него, исканата обществена информация. Щом информацията не е създадена, тя не може да бъде предоставена - предоставя се нещо, което съществува. Липсата на информация е липса на елемент от фактическия състав, който регламентира компетентността на органа, и с оглед на това за него не е налице задължение да се произнесе с индивидуален административен акт, с който да я предостави или да откаже предоставянето й./вж.Решение № 712 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8003/2013 г., VII о/

 

 

 

 

С оглед на което, съдът приема, че поради липсата на административен акт, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно производство, жалбата, с която се оспорва Решение №1818.01.2017г.  в частта,с която е уведомен заявителят,че му се отказва предоставяне на достъп до обществена информация по т.6 и т.13 от заявлението му,се явява

процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част - прекратено.

        

 

 

 

 

Съдът приема че жалбата в останалата част,касаеща оспорването на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация,поискан по т.7,т.9 и т.15 от заявлението от 04.01.2017г. под № 9/2017г. във входящия дневник на ОП-Стара Загора , като подадена срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК; от легитимирано лице - адресат на отказа за предоставяне на достъп до обществена информация и в законово установения срок, е процесуално допустима.

 

 

 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК на законосъобразността на оспорения отказ за предоставяне на достъп до обществена информация в частта по направеното по т.7,т.9 и т.15 от подаденото от С.Т. искане,намира,че разгледана по същество в тази й част жалбата е неоснователна,като съображенията са следните:

 

 

 

 

Със Заповед № РД-04-230/21.06.2016г. на Главния прокурор на РБългария, в изпълнение на Закона за достъп до обществена информация и на основание чл. 138, т.1 от ЗСВ, административните ръководители на съответните прокуратури са определени да вземат решения по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация.

С оглед на което съдът приема, че оспореният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е постановен от компетентен орган.

 

 

 

 

Обжалваният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е издаден в писмена форма, при посочване на правното и фактическото основание за отказа, датата на издаването му и реда за неговото обжалване. Налице е спазване на законово регламентираните формални изисквания по чл. 38 от ЗДОИ за съдържанието на акта.

 

 

 

 

Формираният отказ за предоставяне на заявения достъп до обществена информация по направеното от С.Т. искане в разглежданата част относно т.7 и т.9,а именно по въпросите: „Каква е средната нетна заплата на всеки за изминалата 2013 г.?” и „Кои от прокурорите са учили предмет психология по време или след следването си? „,от правна страна се основава на нормата на чл.37,ал.1,т.1 от ЗДОИ.

Информацията за средната нетна заплата на прокурорите  за 2013г.,независимо ,че се отнася до възнаграждения на публични личности, безспорно касае един от специфичните признаци по §1,т.6 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/,чрез които може да се идентифицира лицето.Още повече,че в случая исканата информация е неразривно свързана с идентификацията на лицето,предвид невъзможността да се предостави тя,без посочване и на името му.

Ето защо тази информация  не може да бъде определена като обществена,не попада в категорията на обществена такава по дефиницията на чл.2,ал.1 от ЗДОИ във вр.с чл.10 и чл.11 от същия закон.Същата касае „лични данни”,а съгласно нормата на чл.2,ал.5 от ЗДОИ,този закон не се прилага за достъпа до лични данни.

Не е обществена информация и исканата по т.9 от заявлението на С.Т. – „Кои от прокурорите са учили предмет психология по време или след следването си? „

Съгласно чл.2,ал.1 ЗДОИ „Обществена информация”…е всяка информация,свързана с обществения живот в Република България  и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти”.Т.е. ,за да се постигне целта на закона,е необходимо информацията да даде посочената на заявителя възможност  да си състави той собствено мнение относно дейността на лицата,за които се търси-в конкретния случай за прокурорите в ОП-Стара Загора.Сама по себе си информацията за получаваното възнаграждение и дали прокурорите са учили предмет „психология” не може да предостави тази възможност,без да е неразривно свързана с друга такава-относно естеството на задълженията и качеството на тяхното изпълнение,поради което тази информация не представлява обществена,с оглед невъзможността заявителя да постигне посочената в закона цел.

Ето защо съдът приема, че заявената за получаване информация по т.7  и 9 от подаденото от жалбоподателя искане, от една страна не представлява обществена информация по см. на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, а от друга - по силата на чл. 4, ал.1 от ЗДОИ и тъй като е налице специална нормативна регламентация за получаване на информацията, предоставянето й по реда и на основание ЗДОИ, е изключено.

Относно искането по  т.15   от заявлението на С.Т.  и отказът да бъде предоставен достъп до такава информация.

Исканата информация не може да бъде определена като обществена,защото тя не се  съдържа нито в актовете на прокуратурата,издавани в изпълнение на техните правомощия,нито в други актове,във връзка с изпълнение на правомощията на прокуратурата и нейната администрация.Ето защо исканата информация не може да бъде определена нито като официална обществена информация по смисъла на чл.10 от ЗДОИ,нито като служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения оспореният отказ, е законосъобразен. Подадената жалба в тази й част се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

 

 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 159, т.1 и чл. 172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

 

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т.Т. ,ЕГН ********** *** в частта й по оспорването на Решение №1/18.01.2017г. на административен ръководител на Окръжна прокуратура-гр.Стара Загора за частичен отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация по т.6 и т.13 от заявление от 04.01.2017г. под № 9/2017г. във входящ дневник на ОП-Стара Загора ,като НЕДОПУСТИМА

 и

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 37/2017г. по описа на Административен съд в тази част.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.Т. ,ЕГН ********** *** в частта и по оспорването на Решение №1/18.01.2017г. на административен ръководител на Окръжна прокуратура-гр.Стара Загора за частичен отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация по т.7,т.9 и т.15 от заявление от 04.01.2017г. под № 9/2017г. във входящ дневник на ОП-Стара Загора,като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните,а в прекратителната част има характер на определение,което може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН   

 

 

 

СЪДИЯ:

 

 

 

 

.