Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30 30.01.2017г. град
Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М. и
с участието на прокурора като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 39 по описа
за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72,
ал.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по
жалба на Х.Ю.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Е.Д. ***, против
Заповед за задържане на лице рег. № 349зз10 от 24.01.2017г., издадена от
полицейски орган на основание чл. 72, ал.1, т.6 от ЗМВР. В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му при неспазване на императивните изисквания за съдържание на
акта; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят
поддържа, че в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР,
в акта не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна
възприетото административно решение, като посоченото фактическо основание за
издаването на заповедта не е достатъчно за да се приеме, че са спазени законово
регламентираните формални изисквания за прилагането на принудителната
административна мярка по чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР. Твърди, че това нарушение е
довело до ограничаване на правата му и в частност на правото да разбере
основанието и мотивите за постановеното задържане, което възпрепятствало и адекватното
упражняване на правото му на защита. Излага доводи, че осъществената административна
принуда – полицейско задържане за срок от 24 часа, е извършено при липса на
нормативно регламентираните материалноправни предпоставки и в несъответствие с
целта на закона. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Полицейски орган – старши инспектор в сектор „ПКП” при Областна
Дирекция на МВР – Стара Загора Недялко Стоянов Недялков, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че при правилно приложение на закона и в
съответствие с неговата цел, е наложена принудителна административна мярка по
чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР на лицето Х.Б.. Обосновава че оспорената заповед, като
издадена от компетентен орган, при спазване на нормативно регламентираните
процесуални правила и формални изисквания и при наличие на законово
предвидената материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието от
полицейския орган, е правилна и законосъобразна.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със съобщение
УРИ: 1238р-146 от 24.01.2017г. от Началник група „БДС” при ОД на МВР – Стара
Загора, сектор „ПКП” е уведомен, че във връзка с регистрация на заявление за
издаване на лична карта от лицето Х.Ю.Б., роден на ***г., ЕГН: **********, с
адрес ***, е
установено, че същото лице е обявено в категория „общодържавно издирване” с
телеграма за издирване № 5210 от 26.01.2016г. Въз основа на това съобщение и
след извършена справка в АИС ИД – Н - ШИС II от Недялко Недялков – старши инспектор в сектор „ПКП”
при ОД на МВР – Стара Загора, е констатирано, че за Х.Б. има въведен сигнал за
издирване от Република Румъния – лице за арест с цел предаване или екстрадиция.
С обжалваната Заповед за задържане
на лице рег. № 349зз10 от 24.01.2017г., издадена от Недялко Стоянов Недялков - старши
инспектор в сектор „ПКП” при ОД на МВР –
Стара Загора, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за
срок от 24 часа на лицето Х.Ю.Б. в помещение за временно задържане на Първо
Районно управление – Стара Загора. Заповедта е издадена на основание чл.72,
ал.1, т.6 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на принудителната
административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с издадена заповед в
Шенгенската информационна система за задържане на лице за арест с цел предаване
или екстрадиране, с шенгенски идентификатор „RO IGP00501457330000 01”.
С писмо рег. № А-2441 от
24.01.2017г. от Началник сектор „СИРЕНЕ”, Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество” – МВР, Окръжна прокуратура – Стара Загора е уведомена за
задържането от ОД на МВР – Стара Загора на 24.01.2017г. в 13.30ч. на българския
гражданин Х.Ю.Б. – обявен за международно издирване от румънските власти въз
основа на Европейска заповед за арест, издадена от съд в гр. Арад, Румъния,
като на основание чл.38а, ал.1, т.1 от Закона за екстрадицията и Европейската
заповед за арест /ЗЕЕЗА/ е изпратена ЕЗА, получена чрез ШИС от румънските
власти, за предприемане на действия по компетентност.
С Постановление № 235 от
25.01.2017г. на прокурор при ОП – Стара Загора, на основание чл.42, ал.2 от
ЗЕЕЗА, лицето Х.Ю.Б. е задържано за срок до 72 часа, до довеждането му пред
съда, по реда на чл.43 от ЗЕЕЗА, считано от 13.00ч на 25.01.2017г.
По делото са представени и приети
като доказателства Справка ШИС /копие/ - шенгенски идентификатор „RO
IGP00501457330000 01; Съобщение УРИ: 1238р-146 от 24.01.2017г. от Началник
група „БДС” при ОД на МВР – Стара Загора; Докладна записка рег. № 1238р-146 от
24.01.2017г. от Недялко
Недялков – ст. инспектор в сектор „ПКП” при ОД на МВР – Стара
Загора; писмо рег.
№ А-2441 от 24.01.2017г. от Началник сектор „СИРЕНЕ”, Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество” – МВР; Решение № 169 от 21.12.2016г. по ЧНД № 621/
2016г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора; Постановление № 235 от
25.01.2017г. на прокурор при ОП – Стара Загора за задържане на основание чл.42,
ал.2 от ЗЕЕЗА на лицето Х.Ю.Б. за срок до 72 часа, до довеждането му пред съда,
по реда на чл.43 от ЗЕЕЗА и др.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваният административен
акт - Заповед рег. № 349зз10 от 24.01.2017г. за задържане на лице на основание
чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР, е издаден от компетентен орган – полицейски орган по
см. на чл.57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия.
При постановяването на
заповедта съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила. Спазени са законово установените
процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му по чл.
72, ал.3 – ал.6 и чл.73 от ЗМВР.
Обжалваната
заповед е постановена в съответствие с нормативно регламентираните изисквания
за форма и съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.2 от ЗМВР,
задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал.1 от ЗМВР, са:
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите
и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице;
датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73 от
ЗМВР и правата на задържаното лице. В случая съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден в изискуемата от закона форма и съдържа всички
задължителни по см. на чл.74, ал.2 от ЗМВР реквизити. Изрично е посочено както правното
основание за постановяване на задържането - чл. 72, ал.1, т.6 от ЗМВР, така и фактическото
основание за издаването на заповедта – издадена заповед в Шенгенската
информационна система за задържане на лицето за арест с цел предаване или
екстрадиране, с шенгенски идентификатор „RO IGP00501457330000 01”. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в нарушение на изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.
74, ал.2, т.2 от ЗМВР, в заповедта не са изложени конкретни мотиви,
обосноваващи от фактическа страна наличието на материалноправно основание за
прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.6 от
ЗМВР. По силата на специалната норма на чл. 74, ал.2 от ЗМВР,
няма императивно изискване в текста на заповедта по чл.74, ал.1 във вр. с
чл.72, ал.1 от ЗМВР да са описани конкретните фактически обстоятелства във връзка с основанието за
издаване и съдържанието на издадената Европейска заповед за арест, изпълнението
на която ЕЗА законът регламентира като фактическо основание за постановяването
на заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР. Следователно посочването
на правно релевантния за наличието на законовата хипотеза на чл.72, ал.1, т.6
от ЗМВР факт – издадена Европейска заповед за арест получена чрез Шенгенската информационна
система, за задържане на лице за арест с цел предаване или екстрадиране, с
шенгенски идентификатор „RO IGP00501457330000 01”, са необходимите и достатъчни
мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното
му правомощие в рамките на неговата компетентност и осигурява възможност на
адресата на акта да защити правата си. Други фактически обстоятелства освен тези,
свързани със съдържанието на материалноправното основание по чл. 72, ал.1, т.6
от ЗМВР, органът няма задължение да излага. След като полицейският орган е
мотивирал заповедта с обстоятелството, което представлява нормативно
регламентирана предпоставка за издаването й, следва да се приеме, че е
изпълнено както общото законово изискване по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и
специалното такова по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, за посочване на фактическите
основания за прилагането на принудителната административна мярка.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма и респ. - дали се следват разпоредените
с акта правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.72, ал.1, т.6
от ЗМВР в случая съдът приема, че оспорената заповед е постановена в
съответствие с приложимата материалноправна разпоредба на която се основава и
при наличие на законовата предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка, като съображенията за това са следните:
Задържането по реда и на основание чл.72, ал.1 от
ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН.
Законосъобразното прилагане на принудителна административна мярка изисква
наличието на някоя от законово регламентираните в чл.72, ал.1, т.1 – т.7
материалноправни предпоставки, за упражняване на правомощието от полицейския
орган. В случая обжалваната заповед за задържане на лице рег. № 349зз10 от
24.01.2017г. е издадена на основание чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР, съгласно която
разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, обявено за издирване с
цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата
екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест. От фактическа
страна постановеното задържане по чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР е обосновано с
издадена заповед в Шенгенската информационна система за задържане на лице за
арест с цел предаване или екстрадиране, с шенгенски идентификатор „RO
IGP00501457330000 01”. Следователно материалната законосъобразност на оспорения
административен акт и на приложената с него принудителна административна мярка,
е обусловена от наличието на издадена по отношение на Х.Ю.Б. Европейска заповед
за арест, във връзка с изпълнението на която законът в хипотезата на чл.72,
ал.1, т.6 от ЗМВР регламентира задържането на лицето за срок не по дълъг от 24
часа.
Противно на твърдението на жалбоподателя, дали
полученият сигнал чрез ШИС е придружен от информацията по чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА, с оглед
приравняването му на Европейска заповед за арест, е обстоятелство, което е
ирелевантно за материалната законосъобразност на разпореденото от полицейския
орган задържане на лицето на основание чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР в хипотезата на
чл.42, ал.2, изр. първо от ЗЕЕЗА. Това е така, доколкото от една страна при
получаване на Европейска заповед за арест чрез ШИС, проверката и произнасянето
дали информацията, придружаваща сигнала, отговаря на изискванията на чл.37,
ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА, е в компетентността на прокуратурата, съгласно чл.38б и
чл.42, ал.2, изр. второ от ЗЕЕЗА, а от друга – по аргумент от разпоредбата на
чл.42, ал.2, изр. второ от ЗЕЕЗА, извършването на такава проверка нормативно е
регламентирано като действие, последващо задържането на лицето от полицейските
органи и уведомяването на съответния окръжен прокурор. В този смисъл за
законосъобразното упражняване от полицейския орган на правомощието по чл.72,
ал.1, т.6 от ЗМВР в хипотезата на чл.42, ал.2, изр. първо от ЗЕЕЗА, необходимо
и достатъчно е да бъде констатирана идентичност на самоличността на лицето, обявено
в ШИС за издирване за арест с цел предаване или екстрадиция по силата на
Европейска заповед за арест, получена по реда на чл.38а от ЗЕЕЗА - чрез
Шенгенската информационна система и лицето, чието задържане се разпорежда. В
случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на
издаване на обжалваната Заповед рег. № 349зз10 от 24.01.2017г. и задържането на
жалбоподателя, са били налице неоспорими данни за идентичността на издирваното
лице с шенгенски идентификатор „RO IGP00501457330000 01” със
задържаното лице Х.Б.. Отделно от това съдържанието на представената по делото Справка ШИС /копие/, само
по себе си не обуславя извод, че полученият сигнал чрез ШИС за издадена Европейска
заповед за арест не е придружен от информацията по чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА.
Посочените в изпратените до Окръжна прокуратура – Стара Загора като приложения
към писмо рег. № А-2441 от 24.01.2017г. от Началник сектор „СИРЕНЕ”, Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество” – МВР, А форма във връзка с издадена от
румънските власти ЕЗА и копие от ЕЗА на румънски език, са индиция за обратното.
Както беше посочено задържането по
чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна
административна мярка, която в зависимост от конкретния случай би могла да има
превантивен или преустановителен характер. В случая приложената с обжалвания
административен акт ПАМ по чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР, е насочена към създаване
на условия за предприемане и безпрепятствено провеждане на последващи
процесуални действия в производството по издадена ЕЗА, като цели единствено да
осигури разглеждането на искането на чужда държава гарантирайки, че при
евентуалното му уважаване, ще се обезпечи неговото изпълнение, респ. че ще се
осигури присъствието на исканото лице за явяване пред съд за разглеждане
допускането на изпълнението на издадената от друга държава ЕЗА. В
производството по прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР в хипотезата
на чл. 42, ал.2, изр. първо от ЗЕЕЗА, полицейският орган няма правомощия нито
да събира доказателства и да извършва преценка за валидността и редовността на
издадената от друга държава ЕЗА, нито дали са налице основания да бъде
постановен отказ за изпълнение на ЕЗА, а е
длъжен, в условията на обвързана компетентност, предвид императивната
разпоредба на чл.42, ал.2, изр. първо от ЗЕЕЗА, във всички случаи извън
хипотезата на чл.42, ал.1 от ЗЕЕЗА /получаване на Европейска заповед за арест
пряко от компетентен орган на издаващата държава членка от окръжният съд, в
чийто район се намира исканото лице/, да
разпореди задържането на лицето за срок от 24 часа. Въпросите
за съответствието на издадената ЕЗА с регламентираните формални и процесуални
изисквания и следва ли да бъде допуснато нейното изпълнение, подлежат на
разглеждане, преценка и произнасяне от Окръжния съд в рамките на последващо производство
по чл.44 и сл. от ЗЕЕЗА.
Доколкото събраните по делото
доказателства сочат, че към момента на задържането по отношение на лицето Х.Ю.Б.
е била издадена Европейска заповед за арест, в съответствие с нормативните
изисквания и в установените от закона рамки, в т.ч. при наличието на
материалноправното основание по чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР във вр. с чл. 42,
ал.2, изр. първо от ЗЕЕЗА и в съответствие с целта на закона, полицейският
орган е упражнил правото да наложи принудителната административна мярка -
задържане на лице, обявено за издирване по искане на друга държава, за арест с
цел предаване въз основа на Европейска заповед за арест.
С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК /ред. ДВ
бр.59/2007г./, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Х.Б. следва да бъде
осъден да заплати на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 400
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно
чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Ю.Б.
***, против Заповед рег. № 349зз10 от 24.01.2017г. за задържане на лице на
основание чл. 72, ал.1, т.6 от ЗМВР, издадена от полицейски орган - старши
инспектор в сектор „ПКП” при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора Недялко
Стоянов Недялков, като неоснователна.
ОСЪЖДА Х.Ю.Б. ***, ЕГН **********,
да заплати на
Областна Дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: