Р Е Ш Е Н И Е
№92 11.04.2017г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и осми март 2017г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №52 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215
ал.5 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по
жалбата на Н.И.Н. и Д.В.Н., представлявани от адвокат Д., против Заповед № ДК-10-ЮИР-63/30.12.2016г.
на Началник РДНСК Югоизточен район, с която са отменени одобрен проект за „Преустройство на част от
навес към магазин за хранителни стоки в стая за почивка и изграждане на
канализационно отклонение с дължина 2.10м”, в УПИ VІ, кв.292 по плана на град
Стара Загора, и Заповед №19-24-44/19.08.2016г. за допълване на Разрешение за строеж
№19-13/12.01.2016г., издадена от Главния архитект в хипотезата на чл.154 ал.5
от ЗУТ.
За да отмени Заповед
№19-24-44/19.08.2016г. за допълване на Разрешение за строеж
№19-13/12.01.2016г., издадена от Главния архитект, Началник РДНСК ЮИР е приел
за установено следното:
С одобрения проект и издадената на
основание чл.154 ал.5 от ЗУТ Заповед за допълване на разрешение за строеж е
предвидено преустройство на част от навес към магазин за хранителни стоки в
стая за почивка и изграждане на канализационно отклонение с дължина 2.10м.
Съгласно нотариален акт №152, том VІІ, рег. №13964, 12.09.2015г. Н.Н. и Д.Н. са
собственици на павилион за бързо хранене и навес със ЗП 34.51кв.м., а със
Заповед №10-00-1442/13.07.2016г. на Кмета на община Стара Загора им е учредено
право на прокарване на канализационно отклонение с дължина 2.10м. през УПИ
ІІІ-3319, кв.292, ЧОС, поради което имат качеството на възложители по смисъла
на чл.161 ал.1 от ЗУТ. С Разрешение за строеж №19-13/12.01.2016г. на Главния архитект
на община Стара Загора е разрешено преустройството на павилион за бързо хранене
и навес в магазин за хранителни стоки
тип нон стоп, находящи се в УПИ VІ 292 по плана на
града /с идентификатор 68850.503.323 по КК/, и представляващи пристройка и
надстройка към съществуваща в имота сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес ул. „Д-р Тодор Стоянович” №30.
В хода на строителството възложителите са поискали допускане на промяна в
инвестиционния проект като част от навеса се преустрои в стая за почивка.
Другата промяна е свързана с необходимостта от изменение на канализационната
мрежа, като се предвижда заустване на отпадните води
в ревизионна шахта в УПИ ІІІ-3319, кв.292, собственост на Община Стара Загора,
за което е учредено и право на прокарване върху общинския имот. Предвидените промени са съществени и са
допуснати по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ въз основа на одобрен на 26.04.2016г.
инвестиционен проект и извършена оценка за съответствие от ОбЕСУТ
на 06.04.2016г, според която проекта съответства на съществените изисквания към
строежите.
Видно от приложения в преписката
нотариален акт №109, том ІІІ, рег. №6108, дело №358/2014г., „Д.0.” ЕООД *** е
собственик на обект за стопанска дейност – заведение за обществено хранене,
представляващо самостоятелен обект №68850.503.323.5, находящ се в същия имот и
в същата сграда –етажна собственост, поради което е заинтересовано лице по
смисъла на чл.149 ал.2 т.3 от ЗУТ, на което Заповедта за допълване на
разрешението за строеж, не е съобщена, а този факт обуславя и правото му на
жалба срещу нея, която се явява и основателна:
Според обяснителната записка по част
„Архитектурна” на проекта за „Преустройство на част от навес към магазин за
хранителни стоки тип нон стоп, в стая за почивка по
време на строителството и канализационно отклонение”, част от навеса се затваря
със стена от изток, като се обособява стая за почивка. Посочено е, че за целта
е необходимо да се затворят и двете врати към помещения, които до момента са били
достъпни от навеса – тоалетна и млечна кухня, като затварянето им е показано и
в графичната част на проекта. В одобрения на 21.09.2010г. проект, по който е
изпълнен строеж „Павилион за бързо хранене и навес”, двете врати са отразени
като съществуващи– едната е за тоалетната, а другата – за общите части в
сградата. Тези врати са изпълнени на северната фасадна стена на сградата,
поради което със затварянето им се засягат съществено общите части, тоалетната
остава без никакъв достъп, а коридорът, представляващ обща част в етажната
собственост, се изменя съществено. Всички тези промени, засягащи съществено
общите части в сградата-етажна собственост, попадат в хипотезата на чл.185
ал.2, вр. с чл.185 ал.1 т.3 от ЗУТ и са допустими
само сред решение на общото събрание, взето по установения ред и изрично
писмено съгласие на всички собственици-непосредствени съседи на обекта. От
приложените в преписката документи е видно, че тези условия за допускане
на преустройството не са изпълнени, тъй
като липсват посочените решения и съгласие на съседите, което прави одобрения
проект за преустройство на част от навеса в стая за почивка и издадената въз
основа на него Заповед за допълване на Разрешение за строеж
№19-13/12.01.2016г., незаконосъобразни.
Проекта по част „ВиК” не изяснява
въпроса дали предвидената канализационна тръба, показана на чертеж
„Разпределение канализация” с обща дължина 5.50м в частта й в УПИ VІ, кв.292,
ще бъде вкопана в плочата, представляваща покрив на обекта на „Д.0.” ЕООд, или ще преминава открито през навеса и ще препятства
достъпа до вратите на тоалетната и на общия коридор, предвидени за затваряне
със същия проект. Не е ясно и дали при прокарването на канализацията ще бъде
пробита съществуващата плоча, представляваща покрив на сутерена, дали се засяга
обекта на жалбоподателя „Д.0.” ЕООД и дали се изисква неговото съгласие.
Проектът в част „ВиК” е отчел наличието на сутеренен етаж под трасето на
канализационната тръба в УПИ VІ 3323, кв. 292 и засягането на съществуваща
плоча над него, представлява също обща част в сградата –етажна собственост.
Поради тези констатирани нарушения на ЗУТ и по жалба на „Д.0.” ЕООД са отменени
одобрен проект за преустройство на част от навес към магазин за хранителни
стоки в стая за почивка и Заповед №19-24-44/19.08.2016г. на Главния архитект за
допълване на Разрешение за строеж №19-13/12.01.2016г., с която се разрешава
преустройството.
С жалбата си Н.Н. и Д.Н. искат от
съда да бъде обявена нищожността, евентуално да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед №ДК-10-ЮИР -63/30.12.2016г. на Началник РДНСК –ЮИР
гр. Бургас по следните съображения:
Оспорва се компетентността на инж.Я.Р, тъй като в Заповед №ДК-10-ЮИР-63/30.12.2016г. е вписано „инж.Я.Р-за
Началник РДНСК ЮИР”, вместо Началник, поради което не е ясно по силата на какво
оправомощаване това лице подписва оспорения акт.
Ако заповедта не се квалифицира като
нищожна се оспорва като незаконосъобразна, тъй като собствените на жалбоподателите
павилион и навес, предмет на преустройството, представляват допълващо
застрояване – пристройка и надстройка на съществуващата сграда в УПИ VІ -3323, изградени по силата на Разрешение за строеж
№РС-И-542/27.09.2010г. с възложител „БУРГЕР КИНГ” ЕООД гр. Стара Загора Пристройката и надстройката / павилион и
навес/ са самостоятелни обекти на кадастъра с номера 68850.505.323.3.1 и
68850.503.323.4.1, и като такива са станали собственост на жалбоподателите, като
са въведени в експлоатация по силата на Удостоверение №Уве-50/23.02.2011г. Още
тогава собственикът на сградата, с изграждането на допълващото застрояване е
ограничил достъпа до нея по отношение на входа от север, застроявайки дворното
място. Още тогава е останал един вход за сградата, намиращ се от западната й
страна към улица „Д-р Т. Стоянович”. Павилиона и
навеса са собственост на жалбоподателите, съгласно нотариален акт
№127/21.03.2015г., по силата на който същите са поискали издаване на Разрешение
за строеж №19-13/12.01.2016г. за преустройството им в магазин за хранителни
стоки тип нон стоп, което е съобщено на
заинтересованите лица, включително собствениците на самостоятелни обекти в
сградата, построена в УПИ VІ-3323, кв.292 по плана на града. Видно от
представената по делото Заповед №ДК-10-ЮИР-62/30.12.2016г. на Началник
РДНСК-ЮИР, жалбата на „Д.0.” ЕООД срещу разрешението за строеж е просрочена и
като такава е оставена без разглеждане. Според писмо на Община Стара Загора,
отменената Заповед №19-24-44/19.08.2016г. за допълване на разрешението за строеж,
е влязла в сила на 08.09.2016г. след съобщаването й на заинтересованите лица –
възложителите, които са и жалбоподатели по делото и Кмета на община Стара
Загора като учредител на правото на прокарване на канализационното отклонение.
Жалбата на „Д.0.” ЕООД е подадена на 10.10.2016г. от лице без правен интерес,
което според схемите от СГКК Стара Загора не е непосредствен съсед на
преустройвания навес, поради което неправилно е разгледана от РДНСК ЮИР като
допустима.
От документите за собственост на
самостоятелни обекти в сградата, ще се установи, че „Д.0.” ЕООД не притежава
право на преминаване през навеса, собственост на жалбоподателите, поради което
не може да има претенции към предвиденото с проекта за преустройство на част от
навеса затваряне на вратите, до които стига през същия навес, собственост на
Наневи. Видно от Схема №15-15436/16.01.2017г. издадена от СГКК Стара Загора,
всеки от двамата жалбоподателите е собственик на 1/2ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68850.503.323.5.1 с посочена в документа площ 34.51кв.м., ниво 1
без съседи на същия етаж, под обекта и над обекта. Действително в обяснителната записка по част
„Архитектурна” на проекта за преустройство на част от навеса към магазина за хранителни
стоки тип нон стоп в стая за почивка е посочено, че
се затварят две врати, достъпни от навеса – на тоалетна и на млечна кухня, като
затварянето им е показано на графичната част на проекта. От друга страна „Д.0.”
ЕООД е закупило и притежава 47.67ид.ч от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата,
в която се намират обектите на „Д.0.” ЕООД. Дружеството обаче, не ползва
основния вход на сградата от запад, който е въведен в експлоатация, а държи да
обслужва клиентите си от север, през навеса на жалбоподателите, което с оглед
на правото им на собственост върху него, е недопустимо. Твърди се още, че в
северната ограда на дворното място е отворена врата, представляваща незаконен
строеж, през която минават клиентите на „Д.0.” ЕООД преди да достигнат до
вратите, отворени в северната стена на сградата. Вратата в северната ограда не
е допусната с проекта за построяване на оградата.
Възразява се против правното становище на
Началник РДНСК ЮИР, че с проекта, предмет на отменената Заповед за допълване на
строеж, се завземат общи части на сградата, чрез затваряне на вратите отворени
в северната фасадна стена, поради което преустройството на навеса в стая за
почивка не попада в хипотезата на чл.185 ал.2 от ЗУТ. От друга страна, видно от
представените схеми на обектите, собственост на жалбоподателите, същите нямат
непосредствени съседи. Именно затова, Главния архитект на Община Стара Загора
не е съобщил заповедта за допълване на разрешението за строеж, така както е
съобщил последното на всички заинтересовани собственици на обекти в сградата.
Заповед №19-24-44/19.08.2016гц на Главния архитект е съобщена само на
възложителите и на Кмета на община Стара Загора във връзка с предвиденото
изграждане на канализационното отклонение в общинския имот, за което е учредено
право на прокарване.
Излагат се подробни доводи против
приетата от Началник РДНСК ЮИР за установена фактическа обстановка, а именно
вратата на тоалетната не се затваря, не е вярно, че се затваря и единствения
достъп до имота на „Д.0.” ЕООД, тъй като същия може да стига до него през
официалния вход на сградата от запад, откъм улица „Д-р Тодор Стоянович”. Поддържа се тезата, че след като обекта – навес
няма непосредствени съседи, то и не е от правно значение дали проекта по част
„ВиК” изяснява въпроса за начина на изграждане на канализационното отклонение.
Ответника Началник РДНСК ЮИР, чрез
процесуалния си представител в писмена защита поддържа изцяло всички изложени в
оспорената Заповед №ДК-10-ЮИР-63/30.12.2016г. отменителни
основания. Иска от съда да бъде отхвърлена жалбата и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответника „Д.0.” ЕООД, чрез процесуалния си
представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и
претендира разноските по делото.
Заинтересованата страна Главния архитект
на Община Стара Загора иска от съда да бъде отменена Заповедта на Началник
РДНСК ЮИР като незаконосъобразна.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата на Н.И.Н. и Д.В.Н. е подадена на
26.01.2017г., след като на 12.01.2017г. им е съобщена Заповед
№ДК-10-ЮИР-63/30.12.2016г. на Началник РДНСК – ЮИР, съгласно обратна разписка
на стр.28 по делото, поради което е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Преустройството на павилиона и част от
навеса в магазин за хранителни стоки тип нон стоп,
предмет на влязлото в сила Разрешение за строеж №19-24-44/19.08.2016г.,издадено
от Главния архитект на община Стара Загора и одобреното преустройство на
останалата част от навеса в стая за почивка – предмет на отменената Заповед за
допълване на същото разрешение за строеж, представляват съществено изменение на
общи части по смисъла на чл.185 ал.2 вр. с ал.1 т.3
от ЗУТ, защото:
Навеса, съгласно обяснителната
записка към част „Архитектурна” и конструктивното становище /част от проекта,
одобрен с отменената заповед за допълване на РС/ представлява едноскатна
лека стоманена конструкция със светъл отвор 2.79ч, състояща се от носещи
стоманени елементи: греди, столици. Първоначално постройката е била допълващо застрояване, като товарът на
гредите е поет в единия край от зида на оградата, а в другия край –гредите
стъпват на стоманени колонки, долепени до зида на съществуващата жилищна сграда
в имота. Покритието е от термопанели стъпили върху
столиците. Преди настоящото преустройство, разглежданото помещение от
едноетажната постройка на навеса е използвано съгласно първоначалния проект /
одобрен с разрешение за строеж №РС-И542/27.09.2010г./ като складово помещение
към ОСД – Павилион за бързо хранене. Новата архитектурна разработка предвижда
преустройване на горепосочения навес в стая за почивка към магазин за
хранителни стоки тип нон стоп. С цел обособяването на
стая за почивка, пред бившия вход към навеса от източна страна се предвижда
изпълнение на преграден зид от газобетон, в който няма да има носеща подпорна
функция за покривната конструкция. Същата вече е предала товара си на зидовете
в посока север-юг. Проектът предвижда затварянето на два съществуващи отвори за
врати към намиращата се от южна страна жилищна сграда. / стр.78 по делото/ В
обяснителната записка към част „Архитектурна” е вписано, че тези две врати
водят към тоалетна и млечна кухня, които са достъпни до момента от навеса и не
са собственост на лицата по нотариален акт №152, от 12.09.2015г. / Наневи/.
Следователно, от обяснителната записка и от конструктивното становище става
ясно, че навеса граничи от юг с жилищната сграда като е закрепен за северната
външна фасадна стена на същата сграда, а под него остават две врати, отворени в
тази фасадна стена и водещи към тоалетна и към обект вътре в сградата, които са
собственост на „Д.0.” ЕООД по силата на нотариален акт № 109/15.08.2014г. В
този документ за собственост е записано, че бистрото се намира на сутеренния
етаж от сграда „ Заведение за бързо хранене І етап: лекарски кабинети и
бистро”, построена в дворно място от 259кв.м., УПИ V-3809, кв.292., номер по
предходен на УПИ VІ -3323, видно от скицата на поземлен имот на стр.64 от
делото, издадена от СГКК Стара Загора. Поради факта, че навеса е закрепен за
северната фасадна стена, Главния архитект на община Стара Загора е съобщил РС
№19-13/12.01.2016г за преустройството на
павилиона и част от навеса в магазин за хранителни стоки тип нон-стоп, на
всички собственици на обекти в сградата. Преустройството на останалата част от
навеса в стая за почивка към този магазин е следвало да бъде съобщено на същото
основание – чл.185 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от ЗУТ отново
на всички собственици в етажната собственост, което не е сторено и няма спор,
че отменената заповед за допълване на разрешението за строеж е съобщена само на
възложителите и на Кмета на община Стара Загора като представител на
собственика на съседния УПИ, върху който е учредено право на прокарване на
канализационното отклонение. С предвиденото преустройство на навеса в стая и
затварянето на двете врати, отворени в северната фасадна стена по одобрен
проект, едновременно се изменя съществено и завзема част от обща част, каквато
е външната стена по смисъла на чл.38 от Закона за собствеността. Като е
достигнал до този извод Началник РДНСК ЮИР е приложил правилно нормата на
чл.185 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от ЗУТ. Правото на
собственост върху навес, чието строителство по своята правна същност е
съществено изменение на северната фасада на сградата, не дава право на последващи съществени промени на същата
фасадна стена, чрез затваряне на врати, нито право да се завземат общи части,
както се твърди в жалбата, че с влизане в сила на разрешението за построяване на
навеса е налице правото да се затворят вратите. За всяко съществено изменение
се изисква решение на общото събрание на собствениците и изрично писмено
съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта, а за завземане на общи части, какъвто е
настоящия случай, нотариално заверено съгласие на всички собственици. Чрез
изграждането на стена от изток на навеса се ограничава достъпа до общите части
– празно дворно място и част от северната фасада, което се квалифицира като
завземане по смисъла на чл.185 ал.2 от ЗУТ. Хипотезата на завземане по чл.185
ал.2 от ЗУТ се разграничава от тази по чл.185 ал.3 от същия закон от факта на
увеличаване на площта на съществуващ обект, чрез присъединяване на обща част от
сградата към него или от факта, че обща част се обособява като самостоятелен
обект. В настоящия случай няма данни да се увеличава ЗП на навеса и павилиона,
поради което установените факти правилно са подведени под хипотезата на чл.185
ал.2 вр. с ал.1 т.3 от ЗУТ.
Фактите, на които се е позовал Началник
РДНСК ЮИР се потвърждават от приетото по делото заключение на вещото лице, като
във връзка с искането на жалбоподателите за възобновяване на съдебното дирене,
следва да се каже, че въпроса за друг достъп до обектите в сградата,
собственост на „Д.0.” ЕООД, е без правно значение, предвид изложените по-горе
правни мотиви. Дори да има още няколко достъпа до техните обекти, Наневи не
могат да завземат северната фасадна стена, без нотариално завереното съгласие
на всички собственици, нито да я променят съществено.
Съгласно заключението на вещото лице, двете врати на
северната фасада, които се затварят са част от обект за стопанска дейност –
заведение за обществено хранене / бистро/, собственост на „Д.0.” ЕООД. Те водят
към санитарен възел и стълбище и нямат връзка с останалите обекти в сградата –
лекарски кабинети. В отговора на въпрос 12, вещото лице е направило правни
изводи, които не са в негова компетентност и не се вземат предвид от съда, а
именно, че с исканото преустройство не се завземат общи части, защото
стълбището и тоалетната принадлежат на „Д.0.” ЕООД, а следователно и вратите
към тях част от собствения на дружеството обект, не са общи части. Северната
фасада, в която са отворени е обща част по силата на чл.38 от ЗС и затварянето
на отворите във фасадата, винаги е определяно като съществено изменение на
същата обща част, а приобщаването и към стаята за почивка, чрез заграждане на
навеса от изток е завземане по правната си същност. Обекта на „Д.0.” ЕООД,
според вещото лице е разположен на сутеренния етаж на сградата и под празното
дворно място, върху което е стъпил навеса, в посока от юг на север т.е. под
него има съседи и това е бистрото на дружеството. През това празно дворно място
ще преминава канализационното отклонение, съгласно проекта, в който
действително не е посочен начин на изпълнение – вкопаване или открито поставяне
на тръбата, което не е установено от вещото лице, поради липса на знания в тази
област, но се установява от текста на проекта. Заключението не е оспорено от
страните, а от нотариалния акт за собственост на Наневи е видно, че навеса
граничи от юг с коридор, както е установило и вещото лице. Следователно, „Д.0.”
ЕООД е непосредствен съсед, но по силния аргумент, е че като собственик на
самостоятелен обект в сграда – етажна собственост на първо ниво на която е
изграден преустройвания обект, има право на жалба по силата на чл.185 ал.2 вр. с чл. 149 ал.2 от ЗУТ. В нормата на чл.154 ал.5 от
същия закон, въз основа на която е допълнено разрешението за строеж, е
предвидено отново и самостоятелно изискване за нотариално заверено съгласие на
заинтересованите лица по чл.149 ал.2 от ЗУТ,
когато се изменят съществено общи части на строежа. Това изискване не е
спазено, поради което извода на Началник РДНСК ЮИР за незаконосъобразност на
Заповед № 19-24-44/19.08.2016г. на Главния архитект на община Стара Загора.
Оспорената Заповед на Началник РДНСК
ЮИР не е нищожен административен акт по аргумент от Заповед
№РД-15-066/30.06.2016г. на Началник ДНСК, с която на инж. Р. - Началник на РО
„НСК” гр. Бургас е наредено да съвместява и поеме задълженията и на Началник
РДНСК ЮИР, считано от 01.07.2016г. за срок от шест месеца, който към
30.12.2016г. не е изтекъл.
Разноски се следват на ответника „Д.0.”
ЕООД ***, в чиято полза е постановена оспорената заповед на Началник РДНСК ЮИР,
които са в размер на 600лв., възнаграждение за един адвокат, чието заплащане е
удостоверено от договора за правна защита и съдействие на стр.116 по делото.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.В.Н.
и Н.И.Н. за обявяване нищожността на Заповед №ДК-10-ЮИР-33/30.12.2016г. на
Началник РДНСК Югоизточен район.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Н. и Н.И.Н. против Заповед
№ДК-10-ЮИР-33/30.12.2016г. на Началник РДНСК Югоизточен район.
ОСЪЖДА Д.В.Н. ЕГН **********
и Н.И.Н. ЕГН ********** да заплатят на „Д.0.” ЕООД ЕИК 200896489 сумата от
600лв/ шестстотин/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: