Решение по Административно дело 54/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 160 19.06.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 54 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-001213/ 20.10.2016г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП, на Д.Т. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта по съображения за постановяването й при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че административният орган е направил извод за наличие на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП за налагане на ограничителната мярка при неправилно установена фактическа обстановка и невярна квалификация на фактите. Оспорва на посочената дата – 20.10.2016г около 06:16ч., да е управлявал собствения си лек автомобил. Обосновава, че не е извършил вмененото му нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и съотв. че не налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – Д.Я.Т., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г-242965/ 20.10.2016г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.10.2016г., около 0616ч, в гр. Стара Загора, по бул.”Св.Патриарх Евтимий” до №165, в посока юг, Д.Я.Т. управлява собствения си лек автомобил – БМВ 330Д с рег.№ СТ0530ВК, като управлява МПС под въздействие на алкохол. Водачът бил изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510-0019, който с проба №02563 в 08:06ч на 20.10.2016г. е отчел 0,60промила алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване №0018310. Водачът бил изпробван и за упойващи вещества с Дръг тест 5000 №0003, който с проба № 240 в 08:15ч на 20.10.2016г. е отчел положителен резултат за канабис 10, амфетамин и метамфетамин. Издаден е талон за медецинско изследване №0018311. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 16-1228-002921/28.10.2016г. от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което на основание чл.174, ал.1 на Д.Т. са наложени административни наказания - глоба в размер 900лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, за това, че управлява ППС под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда /нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП/.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-001213 от 20.10.2016г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Д.Я.Т. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач”, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Т. АУАН № Г-242965/ 20.10.2016г., за това, че на 20.10.2016г., около 0616ч, в гр. Стара Загора, по бул.”Св.Патриарх Евтимий”до №165, в посока юг, Д.Я.Т. управлява собствения си лек автомобил – БМВ 330Д с рег.№ СТ0530ВК, като: 1. Управлява ППС под въздействие на алкохол, установено чрез извършена проба с техническо средство Алкотест дрегер 7510-0019, който с проба №02563 в 08:06ч. на 20.10.2016г. е отчело 0,60 промила алкохол, с което деяние Т. е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и 2. Управлява ППС под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, установено след изпробване с Дръг тест 5000-0003, който с проба № 240 в 08:15ч. на 20.10.2016г., е отчел положителен резултат за канабис 10, амфетамин и метамфетамин, с което деяние Д.Т. е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗМВР.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 16-1228-001213 от 20.10.2016г., в т.ч АУАН № Г-242965/ 20.10.2016г.; Талони за медицинско изследване №№0018310 и 0018311 и Протокол за химическа експертиза № 671/ 21.10.2016г.; Справка за нарушител/водач за Д.Я.Т..

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството но свидетели на лицата В.Ж.Я., Ж.В.И. и Д.Д.Д..

Съгласно показанията на Я. /братовчед на жалбоподателя/ вечерта преди катастрофата са отишли с колата на жалбоподателя на дискотека. Били са трима – свидетелят, Д. и още едно лице – Траян. Паркирали колата на Д. „под радиото” и влезли в дискотеката, където и тримата са консумирали алкохол. Около 3:30ч. жалбоподателят е казал, че се е напил много и ще се прибира. По настояване на свидетеля Д.Т. е оставил ключовете на колата, за да не кара пиян, и се е прибрал без нея. Свидетелят и Траян са останали в дискотеката и продължили да пият. Когато са си тръгнали от дискотеката Траян настоял да кара колата на Д. и св.Я. му дал ключовете. Двамата отишли с автомобила до Телевизионната кула след което тръгнали да се прибират. Свидетелят заявява, че са се движили с висока скорост /около 90-100 км/ч/ и на „излизане от кръговото движение, което се намира пред новия МОЛ… колата даде наляво, после надясно и се вряза в паркиралите коли”. Свидетелят и Траян са пуснали аварийните мигачи и избягали от местопроизшествието. Към 5-6 часа сутринта се прибрали в квартирата, в която свидетелят е живеел заедно с жалбоподателя, изчакали да стане шест и половина – седем часа, когато събудили Д., казали му какво се е случило и той излязъл.

От показанията на св.И. се установява, че тя е съставила в сектор „Пътна полиция” представения по делото АУАН, по данни на очевидци, вписани в акта – Тенко Тенев и Д.Д.. Нарушителят е присъствал при съставянето на акта и не е направил никакви възражения. На зададения му въпрос защо си е тръгнал и после се е върнал на местопроизшествието, жалбоподателят е заявил, че се е уплашил. Нарушителят е бил заведен в сектор ПП от колегите й, заедно с автомобила, който е бил закаран с Пътна помощ.

Съгласно показанията на св.Д., вписан като свидетел при съставяне на АУАН серия Г № 16-2921/ 20.10.2016г., той е посетил произшествието след подаден сигнал от оперативния дежурен. На мястото освен автомобила на Т., който е бил отключен и в него е нямало никой, е имало още три ударени паркирани автомобила. Опитали се да издирят собственика на автомобила и са разговаряли с бащата на жалбоподателя, но той е казал, че са в лоши отношения със сина си и не знае къде е. След известно време /свидетелят сочи около 30-40 минути, но не е сигурен за точното време/ на мястото е дошъл собственика, който е бил в неадекватно състояние – говорел е бавно, несъсредоточено, непоследователно. Първоначално лицето, на което са съставили АУАН е отричало да е карало автомобила, но след като са провели разговор около 15-20минути, той си е признал, че е карал. След това Т. е отишъл в сектор „Пътна полиция” с автомобил на Пътна помощ, на който е бил натоварен собствения му автомобил, и там са му били извършени тестове за алкохол и наркотици, които са се оказали положителни, и му е бил съставен АУАН.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т.5, б.”а”, т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-275 от 29.01.2015г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.165 от ЗДвП, чл.43, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР и Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, възприети от административния орган като съставляващи нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Действително в съдържанието на процесната заповед липсва посочване от кой нормативен акт е разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б”, на основание на която се прилага ПАМ, но съдът намира че това не представлява съществено нарушение на изискването за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото приложимия материален закон може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта, в която са посочени правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП /в редакцията й, действала към датата на издаване на обжалваната заповед – ДВ, бр. ДВ, бр. 51 от 2007г./, на основание на която е приложена процесната ПАМ, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерване на издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. В случая приложената на Д.Т. ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП от фактическа страна се основа на съставен АУАН № Г242965 /20.10.2016г. за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за деяние, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН дата, час, място и обстоятелства, Д.Я.Т. управлява собствения си лек автомобил БМВ с рег.№СТ0530ВК с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5‰ и под въздействието на наркотични вещества. Нарушението е констатирано с надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно нарушение №Г242965 /20.10.2016г. Жалбоподателят е подписал АУАН лично. Съставеният АУАН №Г242965 от 20.10.2016г е официален свидетелстващ документ, срещу съдържанието на който и описаните и удостоверени в него факти и обстоятелства Д.Т. не е направил възражения, нито е подал писмени такива по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, нито истинността на АУАН е оспорена от жалбоподателя в настоящото производство по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. По аргумент от чл.179, ал.1 от ГПК, АУАН №Г242965 /20.10.2016г., като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на Т. на 20.10.2016г. в 08:06ч проверка за употреба за алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510-0019, е отчетен резултат 0,60 ‰ концентрация на алкохол, както и отчетения положителен резултат за канабис 10, амфетамин и метамфетамин от проверката за употреба на упойващи вещества, извършена с Дръг тест 5000-0003 в 08:16ч на 20.10.2016г. Жалбоподателят не оспорва и резултата от медицинското изследване от взетата на същата дата кръвна проба – 0,63‰ съдържание на алкохол в кръвта, съгласно Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № 671/ 21.10.2016г.

Спорният по делото въпрос се свежда до това, дали на посочените в АУАН дата, час и място Д.Т. е управлявал собствения си лек автомобил м. „БМВ” с рег.№СТ0530ВК, т.е. е имал качеството „водач на МПС”.

Твърдението на оспорващия, че не 20.10.2016г., около 06:16ч автомобилът му е бил управляван от друго лице, съдът приема за недоказано.

След извършена преценка по чл.172 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля В.Ж.Я., който като роднина /братовчед/ на жалбоподателя се явява лице, заинтерисовано от изхода на спора, което поражда съмнение за достоверността на неговите изявления. Освен това са налице и несъответствия в описаната от жалбоподателя хронология на събитията в нощта на 19 срещу 20.10.2016г. и тази, установена от показанията на свидетеля. Така например в жалбата си Т. сочи, че си е тръгнал от дискотеката някъде около 05:00ч, а братовчед му заявява в показанията си друго време – „като стана три и половина Д. каза: ”Аз много се напих, лошо ми е ще се прибирам”. Съществува разминаване и относно твърдението на свидетеля Я., че са изчакали с Траян да стане шест и половина – седем часа, когато са събудили Д. /жалбоподателя/ и са му казели за катастрофата, а в жалбата се твърди, че около 06:00ч на 20.10.2016г. Т. е разбрал от разговор с майка си по мобилния телефон, че автомобилът му е намерен катастрофирал. Така установените противоречия са още едно основание за некредитиране с доверие на изнесените от свидетеля В.Я. данни.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в качеството на свидетели по делото Ж.В.И. и Д.Д.Д. - показанията им са ясни, вътрешно непротиворечиви и въз основа на тях се установява една и съща фактическа обстановка. Св.И. е категорична, че при съставянето на АУАН Т. не е направил никакви възражения, а на зададения му въпрос защо е напуснал местопроизшествието е заявил, че се е уплашил. В показанията си св.Д. заявява, че първоначално жалбоподателят е отричал да е управлявал автомобила, но в последствие си е признал, че той е карал.

Въз основа на тези свидетелски показания и събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че описаната в съставения АУАН № Г242965 /20.10.2016г. фактическа обстановка, възпроизведена и в обжалваната заповед, съответства на действителната такава. Констатираните от контролните органи обстоятелства, а именно че на 20.10.2016г., около 0616ч, в гр. Стара Загора, по бул.”Св.Патриарх Евтимий”до №165, в посока юг, Д.Я.Т. управлява собствения си лек автомобил – БМВ 330Д с рег.№ СТ0530ВК, под въздействието на алкохол, установено чрез извършена проба с техническо средство Алкотест дрегер 7510-0019, който с проба №02563 в 08:06ч. на 20.10.2016г. е отчело 0,60 ‰ концентрация на алкохол, и под въздействието на наркотични вещества, установено след изпробване с Дръг тест 5000-0003, който с проба № 240 в 08:15ч. на 20.10.2016г., е отчел положителен резултат за канабис 10, амфетамин и метамфетамин, релевират извършено административно нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП и представляват едновременно с това и фактическо основание за налагането на ограничителната мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Предвид доказаното съществуване на посочения в заповедта юридически факт – материалноправна предпоставка, с която разпоредбата на чл. 171, т.1, б. ”б” от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка, административният орган в рамките на предоставеното му правомощие обосновано е приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Принудителната административна мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по чл.171, ал.1 от ЗДвП. Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-001213/ 20.10.2016г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: