Р Е Ш Е Н И Е № 67

гр.Стара Загора , 09.03.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание

на двадесет и осми февруари

през две хиляди и седмнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

при секретаря М.П.

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм.дело № 57 по описа за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.9б и чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „ Елдига „ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Подполковник Калитин „ № 51, вх.А, ет.1, ап.4 против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 59528/31.12.2016 г., издаден от старши инспектор в отдел „ Местни данъци и такси” при община Стара Загора.В жалбата се излагат доводи за нищожност на акта, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, тъй като размера на задължението е определен въз основа на отменена с решение на КС на Р България разпоредба – чл. 61с, ал. 4, вр. с ал. 5 ЗМДТ. По изложените в жалбата доводи, поддържани и в хода по разглеждане на спора се иска отмяна на оспорения акт и присъждане на направените в производството разноски. Представя се писмено становище

Началник отдел „ Местни данъци и такси „при община Стара Загореа . процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да се отхвърли. Претендира се направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните, приема за установено следното:

С Декларация вх. № 2/11.01.2012 г. и на основание чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ дружеството е декларирало недвижим имот в село Змеево, община Стара Загора- туристически обект, мотел , с. Змеево.

С Акт за установяване на задължение по декларация № 59528/30.12.2016 т. издаден от старши инспектор в отдел „ Местни данъци и такси” при община Стара Загора на” Елдига „ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Подполковник Калитин „ № 51, вх.А, ет.1, ап.4 са установени задълженията за туристически данък за 2011 г. по декларацията по чл. 65р,ал. 5 от ЗМДТ с вх. № 2/ 11.01..2012 г., ведно с лихва за забава в общ размер на 2805,44 лв., от които главница – 1883,82 лв. и лихва – 921,62 лв. АУЗД е оспорен по административен ред с жалба до началника на отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора , като с Решение № 59528/23.01.2017 г. административният орган, който го е потвърдил изцяло

Размерът на туристическия данък и методиката за изчисляването му са регламентирани в приетите по чл. 61с, ал. 1 от ЗМДТ от Общински съвет – Стара Загора и …………Наредба за определяне размера на местните данъци през 2011 г. на територията на Община Стара Загора . в редакцията й . приемането през 2011 г. Дружеството не оспорва размера на данъка, а единствено неговата недължимост

С оглед на гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, притежаващо правен интерес.

По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорения акт, подписан от старши инспектор в отдел „ Местни данъци и такси” при община Стара Загора е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 61 с от ЗМДТ, надлежно оправомощен със Заповед № РД-25-152/23.01.2012 г. на Кмета на Стара Загора. (л.16), поради което е валиден административен акт.

Съгласно цитираните разпоредби в производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси служителите от общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите, се определят със заповед на кмета на общината. Стара Загора.

Между страните няма спор относно факти. Процесуалният представител на оспорващото дружество в с.з. от 28.02.2017 г. изрично е заявил, че не оспорва размера на туристическия данък. В настоящия случай е спорен въпросът за дължимостта на определените от органа по приходите публични задължения за туристически данък на основание чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ с аргумент, че посочената разпоредба е обявена за противоконституционна с решение № 5/05.04.2012 г. на КС на РБ (обн. ДВ, бр. 30/17.04.2012 г.). Следва да се посочи, че начинът на определяне на процесния данък по раздел шести, чл. 58, ал. 4 и ал.5 от общинската наредба преповтаря начина, регламентиран в чл. 61с, ал.4 и 5 от ЗМДТ- определяне размера на дължимия данък не според броя реално осъществени и декларирани нощувки, а на база други критерии- пълен капацитет на обекта и зададена формула, по която следва да се пресметне дължимата от ДЗЛ разлика за довнасяне, по който ред е определен дължимия от оспорващия данък,задължението на дружеството за заплащане на туристически данък е възникнало за предоставена услуга през 2011 г., за който е подало декларация по чл. 61р, ал.5 от ЗМДМ. , в законово установения срок, дължим за заплащане до 01.03.2012 г., към който момент са били действащи обявените за противоконституционни разпоредби. Не е налице спор между страните, че дължимият от дружеството данък попада в хипотезата на отменената разпоредба на чл. 61с, ал. 4 ЗМДТ. В случая КС със свое Решение № 5 от 05.04.2012 г., обнародвано в ДВ, бр. 30/17.04.2012 г., постановено по к.д. № 13 от 2011 г. чл. 61с, ал.4 и5 от ЗМДТ съответстващи изцяло на разпоредбите на чл. 58,ал. 4 и т.5 от общинската наредба, са обявени за противоконституционни. Съобразявайки РКС Общинският съвет е отменил и чл. 58, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата,. След настоящото решение с туристически данък ще се облагат само действително осъществените нощувки, а не нереализираните такива на база "пълен капацитет", но преди влизането на това решение в сила облагането става по дотогава действащите разпоредби.

Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

По аргумент за противното следва изводът, че обявеният за противоконституционен акт има действие от деня на влизането му в сила до деня на влизане в сила на решението на КС на РБ за обявяването му за противоконституционен. В случая разпоредбата на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ съставлява действаща правна норма за периода от 01.01.2011 г. до 20.04.2012 г., поради което за лицата, предоставящи нощувки през 2011 г. туристическият данък се определя и по правилата на тези две разпоредби. Фактът, че установяването на задължението става с АУЗД след влизане в сила на решенето на КС на РБ за обявяване на противоконституционност на посочените разпоредби е ирелевантно за дължимостта на определения по този ред туристически данък. Данъкът се създава със закон, задължението за плащане на данъка възниква ex lege, а не с акт на данъчните органи, поради което в настоящото производство не може да бъде взето предвид конституционното решение по к.д.№ 13/2011 г. на КС. Размерът на дължимия данък не може да бъде определен по нормативен акт, който не е бил в сила към пораждането на данъчното задължение и на който не е придадена изрично обратна сила, който подход на регламентация се избягва публични данъчните правоотношения. Следователно за търговецът възниква задължение за заплащане на туристически данък за 2011 г., Поради което оспореният АУЗД е издаден в съответствие с материалния закон. Същия е мотивиран с посочване на правните разпоредби, въз основа на които е издаден.. Установените задължения за туристически данък по чл. 61с, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ за периода 2011 г. са в съответствие с материалния закон, тъй като са съобразени действащите през този период правни разпоредби на ал.4 и ал.5 на чл. 61с от ЗМДТ и чл. 58,ал. 4 и ал.5 от Наредбата. Дружеството е следвало да внесе данъка до 01.03.2012 г., когато са били в сила отменените разпоредби на ЗМДТ. То не е изпълнило това свое данъчно задължение и иска да черпи права от собствено си недобросъвестно поведение на неизряден данъкоплатец.

По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК с оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя е заплащането на ответника на сторените по делото разноски в размер на 426лв

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр.§ 2 от ДР на ДОПК и чл. 160, ал.1,предл.4 във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Стара Загора

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на”Елдига „ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Подполковник Калитан „ № 51, вх.А, ет.1, ап.4 против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 59528/31.12.2016 г., издаден от старши инспектор в отдел „ Местни данъци и такси” при община Стара

.

ОСЪЖДА Елдига „ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Подполковник Калитан „ № 51, вх.А, ет.1, ап.4 да заплати ня община Стара Загора съдебно- деловодни в размер на 426/ четиристотин двадесет и шест/ лева поради отхвърляне на жалбата.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: