Р Е Ш Е Н И Е № 67
гр.Стара Загора , 09.03.2017 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на двадесет и осми февруари
през две
хиляди и седмнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
при
секретаря М.П.
и в присъствието на
прокурора
,
като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм.дело № 57
по описа за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.156 и
сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.9б и
чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от
ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „ Елдига „ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Подполковник Калитин
„ № 51, вх.А, ет.1, ап.4 против Акт за
установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 59528/31.12.2016 г., издаден от старши инспектор
в отдел „ Местни данъци и такси” при община Стара Загора.В жалбата се
излагат доводи за нищожност на акта, поради постановяването му в нарушение на
материалния закон, тъй като размера на задължението е определен въз основа на
отменена с решение на КС на Р България разпоредба – чл. 61с, ал. 4, вр. с ал. 5 ЗМДТ. По изложените в жалбата доводи,
поддържани и в хода по разглеждане на спора се иска отмяна на оспорения акт и
присъждане на направените в производството разноски. Представя се писмено
становище
Началник отдел „ Местни
данъци и такси „при община Стара Загореа . процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли жалбата
да се отхвърли. Претендира се направените по делото разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид
доводите на страните, приема за установено следното:
С Декларация вх.
№ 2/11.01.2012 г. и на основание чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ
дружеството е декларирало недвижим имот в
село Змеево, община Стара Загора- туристически обект, мотел ,
с. Змеево.
С Акт за установяване на
задължение по декларация № 59528/30.12.2016 т. издаден от старши инспектор в отдел „
Местни данъци и такси” при община Стара Загора на” Елдига „ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Подполковник Калитин
„ № 51, вх.А, ет.1, ап.4 са установени задълженията за туристически
данък за 2011 г. по декларацията по чл. 65р,ал. 5 от ЗМДТ с вх. № 2/ 11.01..2012 г., ведно с лихва за забава в общ размер
на 2805,44 лв., от които главница – 1883,82 лв. и лихва – 921,62 лв. АУЗД е оспорен по
административен ред с жалба до началника на отдел „Местни данъци и такси” при
община Стара Загора , като с Решение № 59528/23.01.2017
г. административният орган, който го е потвърдил изцяло
Размерът на туристическия
данък и методиката за изчисляването му са регламентирани в приетите по чл. 61с,
ал. 1 от ЗМДТ от Общински съвет – Стара
Загора и …………Наредба за определяне размера на местните данъци през 2011 г. на
територията на Община Стара Загора . в редакцията й
. приемането през 2011 г. Дружеството не
оспорва размера на данъка, а единствено неговата недължимост
С оглед на гореизложените факти и в
рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК
съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима – подадена е в законоустановения
срок от лице, притежаващо правен интерес.
По същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Оспорения акт, подписан от старши инспектор
в отдел „ Местни данъци и такси” при община Стара Загора е издаден от компетентен орган по смисъла на
чл. 4, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 61 с от ЗМДТ, надлежно оправомощен със Заповед № РД-25-152/23.01.2012 г. на Кмета на Стара
Загора.
(л.16), поради което е валиден
административен акт.
Съгласно
цитираните разпоредби в производствата по установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси служителите от общинската администрация,
които имат правата и задълженията на органи по приходите, се определят със
заповед на кмета на общината. Стара
Загора.
Между страните няма спор относно факти.
Процесуалният представител на оспорващото
дружество в с.з. от 28.02.2017 г. изрично е
заявил, че не оспорва размера на туристическия данък. В настоящия случай е
спорен въпросът за дължимостта на определените от
органа по приходите публични задължения за туристически данък на основание чл.
61с, ал. 4 от ЗМДТ с аргумент, че посочената разпоредба е обявена за
противоконституционна с решение № 5/05.04.2012
г. на КС на РБ (обн. ДВ, бр. 30/17.04.2012 г.).
Следва да се посочи, че начинът на определяне на процесния
данък по раздел шести, чл. 58, ал. 4 и ал.5 от общинската наредба преповтаря
начина, регламентиран в чл. 61с, ал.4 и 5 от ЗМДТ- определяне размера на
дължимия данък не според броя реално осъществени и декларирани нощувки, а на
база други критерии- пълен капацитет на обекта и зададена формула, по която
следва да се пресметне дължимата от ДЗЛ разлика за довнасяне, по който ред е
определен дължимия от оспорващия данък,задължението на дружеството за заплащане
на туристически данък е възникнало за предоставена услуга през 2011 г., за
който е подало декларация по чл. 61р,
ал.5 от ЗМДМ. , в законово установения срок, дължим за
заплащане до 01.03.2012 г., към който момент са били действащи обявените за
противоконституционни разпоредби. Не е налице спор между страните, че дължимият
от дружеството данък попада в хипотезата на отменената разпоредба на чл. 61с,
ал. 4 ЗМДТ. В случая КС със свое Решение № 5 от 05.04.2012 г., обнародвано в
ДВ, бр. 30/17.04.2012 г., постановено по к.д. № 13 от 2011 г. чл. 61с, ал.4 и5 от ЗМДТ съответстващи изцяло на
разпоредбите на чл. 58,ал. 4 и т.5 от общинската
наредба, са обявени за противоконституционни.
Съобразявайки РКС Общинският съвет е отменил и чл. 58, ал. 4 и ал. 5 от
Наредбата,. След настоящото решение с туристически данък ще се облагат само
действително осъществените нощувки, а не нереализираните такива на база
"пълен капацитет", но преди влизането на това решение в сила
облагането става по дотогава действащите разпоредби.
Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ
решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в
15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след
обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня
на влизането на решението в сила.
По аргумент за
противното следва изводът, че обявеният за противоконституционен акт има
действие от деня на влизането му в сила до деня на влизане в сила на решението
на КС на РБ за обявяването му за противоконституционен. В случая разпоредбата
на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ съставлява действаща правна норма за периода
от 01.01.2011 г. до 20.04.2012 г., поради което за лицата, предоставящи нощувки
през 2011 г. туристическият данък се определя и по правилата на тези две
разпоредби. Фактът, че установяването на задължението става с АУЗД след влизане
в сила на решенето на КС на РБ за обявяване на противоконституционност
на посочените разпоредби е ирелевантно за дължимостта на определения по този ред туристически данък.
Данъкът се създава със закон, задължението за плащане на данъка възниква ex lege, а не с акт на данъчните
органи, поради което в настоящото производство не може да бъде взето предвид
конституционното решение по к.д.№ 13/2011 г. на КС. Размерът на дължимия данък
не може да бъде определен по нормативен акт, който не е бил в сила към
пораждането на данъчното задължение и на който не е придадена изрично обратна
сила, който подход на регламентация се избягва публични данъчните правоотношения. Следователно за търговецът възниква задължение за заплащане на
туристически данък за 2011 г., Поради което
оспореният АУЗД е издаден в съответствие с материалния закон. Същия е мотивиран
с посочване на правните разпоредби, въз основа на които е издаден..
Установените задължения за туристически данък по чл. 61с, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ
за периода 2011 г. са в съответствие с материалния закон, тъй като са
съобразени действащите през този период правни разпоредби на ал.4 и ал.5 на чл.
61с от ЗМДТ и чл. 58,ал. 4 и ал.5 от Наредбата. Дружеството
е следвало да внесе данъка до 01.03.2012 г., когато са били в сила отменените разпоредби
на ЗМДТ. То не е изпълнило това свое данъчно задължение и иска да черпи права
от собствено си недобросъвестно
поведение на неизряден данъкоплатец.
По тези съображения, съдът намира жалбата за
неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК с оглед
изхода на делото в тежест на жалбоподателя е заплащането на ответника на сторените
по делото разноски в размер на 426лв
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр.§ 2 от ДР на ДОПК и чл. 160, ал.1,предл.4 във вр. с чл. 161, ал. 1
от ДОПК, Административен съд – Стара
Загора
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на”Елдига „ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Подполковник Калитан
„ № 51, вх.А, ет.1, ап.4 против Акт за
установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 59528/31.12.2016 г., издаден от старши инспектор
в отдел „ Местни данъци и такси” при община Стара
.
ОСЪЖДА Елдига „ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Подполковник Калитан
„ № 51, вх.А, ет.1, ап.4 да заплати ня община Стара Загора
съдебно- деловодни в размер на 426/ четиристотин
двадесет и шест/ лева поради отхвърляне на жалбата.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: