Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 171                                                    31.05.2017г.                         град Стара Загора

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети май  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           

                 СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

при секретар  М.П.                                                                       

и с участието на прокурора                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 60 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                    

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

Образувано е по жалба от М.Г.М. с адрес *** – ОД на МВР Стара Загора, група „ГПА” на сектор ПП,  против Заповед рег.№ 1228з-1/ 18.01.2017г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и в противоречие с предвидената от закона цел. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена извън предвидените в ЗМВР срокове. Била нарушена процедурата по провеждане на дисциплинарното производство, тъй като в заповедта не били обсъдени неговите обяснения Оспореният административен акт бил лишен от мотиви и имало непълнота на доказателствата. По тези съображения моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

Ответникът  - Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Русева изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено  следното:

С оспорената заповед рег.№ 1228з-1/ 18.01.2017г Началникът на сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР Стара Загора е наложил на младши инспектор М.Г.М. – младши автоконтрольор  в група КПД ГПА на сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР Стара Загора, дисциплинарно наказание “Мъмрене” за срок от 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

От фактическа страна се е мотивирал с обстоятелството, че от 01.34ч до 04.58ч на 12.10.2016г жалбоподателят в наряд заедно с младши инспектор Иван Тошков Христов е спял на предната лява седалка на служебния автомобил с поставена плетена шапка и очила , с изключение на периода от 2,41 ч. до 2,54ч. При тази фактическа обстановка дисциплинарнонаказващият орган приел, че жалбоподателят не изпълнява дейността по пътен контрол извън служебните МПС, съгласно чл.51, ал.2 от Инструкция № 8121з-749/ 2014г на МВР, не следи за спазването на правилата за движение, сигурността и безопасността на движението по пътищата и осигуряването на добър обществен ред, съгласно чл.80, ал.1 и ал.2, т.2 от Инструкция № 8121з-749/ 2014г на МВР. Според ответника това представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на  чл.199, ал.1, т. 6, предл. последно от ЗМВР. За установяването на фактическата обстановка ответникът  изцяло се е позовал на данните, съдържащи се в справка рег.№ 7855р-8215/ 01.11.2016г и на видеофайлове, съдържащи се в папка 20161011-СТ4656ВА 20..00-14.52 7, съдържащи информация от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол”.

 Проверката относно изпълнение на разпоредбите от Указанията за работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със Заповед № 8121з-197/ 19.02.2015г на Министъра на вътрешните работи приключва със справка рег. № 1228р- 15037/ 22.12.2015г. В нея е описано, че  20.00ч до 08.00ч на 11.10.2016г жалбоподателят в наряд заедно с младши инспектор М.Г.М. спи на предната седалка на служебен автомобил СТ4656ВА.

В хода на производството са приобщени сведение ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 11.10.2016г от 08.00ч до 08.00ч, ежедневна форма на отчет рег.№ 6700/ 12.10.2016г - за дата 11.10.2016г, смяна 20.00-08.00ч, служебно МПС рег.№ СТ4656ВА, наряд М.М. и Иван Христо, часови график рег. №6657/10.10.2016 г., протокол за изслушване на служител, извършил дисциплинарно нарушение от 17.01.2017г..

Дисциплинарноразследващият орган приема, че от М.М. е извършено дисциплинарно нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание със Справка рег.№ 1228р-15037/ 22.12.2016г. На 23.12.2016г Началникът на сектор  „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР Стара Загора е запознат със справката и е поканен да даде писмени обяснения , за което е съставен протокол за изслушване на служител с рег. № 1228р-514 от 17.01.2017 г.

От свидетелските показания на св. Димо Вълков се установи , че Деян Славов е изслушал М. в стаята , като му е задавал въпроси на М. , на които последният е давал отговори. В момента на изслушването  свидетелят набирал казаното на компютър.

 

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Оспорената Заповед рег.№ 1228з-1/ 18.01.2017г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР Стара Загора е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от ,в изискуемата писмена форма и след приемане  на писмени обяснения по реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР.

 

. На първо място неоснователно е оплакването, че заповедта е издадена извън предвидените в закона срокове. Същата е издадена в законоустановения срок по 195,ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл. 196,ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Видно от приложената преписка, справка рег.№ 128р-15037/22.12.2016 г., ответникът по делото е уведомен за установеното дисциплинарно нарушение на 23.12.2016 г. От този момент започва да тече и двумесечния срок и изтича на 23.02.2016 г., като заповедта е издадена на 18.01.2017 г. В заповедта е посочена, че е получена справка от дирекция "Вътрешна сигурност" с рег.№ 7855р-8215/01.11.2105 г., която справка не са приложени самите видеозаписи, които са изискани и постъпили в ОД на МВР Стара Загора на 17.11.2016 г. Едва след получаването им и тяхното разглеждане и проверка на всички обстоятелства по случая, обективирани в справка от 22.12.2016 г., са налице достатъчно данни за извършен от М.. дисциплинарно нарушение. При така установеното, съдът намира, че дисциплинарното нарушение, ако има такова е установено със справката от 22.12.2016 г. Следователно заповедта е издадена в предвидените от закона срокове.

 Не се установяват и пропуски при самото образуване на производството предвид това, че процесното нарушение е такова, предвидено в чл.194, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,  и за него чл. 208 от ЗМВР позволява процесът да започне без наличието на нарочна заповед за това.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено, тъй като от протокол за изслушване на служител, извършил дисциплинарно нарушение от 17.01.2017.г. се установява, че жалбоподателят е запознат какво нарушение е извършил,  на коя дата и в какво се изразява то, но   не е поискал събиране на нови доказателства. Процесната заповед е издадена на 18.01.2017г и в обстоятелствената й част са обсъждани посочените писмени сведения. Следователно по делото има данни, че дисциплинарно-наказващият орган е изслушал държавния служител преди да наложи дисциплинарното наказание, запознал се е с тях и ги е посочил в оспорената заповед. В този смисъл е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви относно всички събрани доказателства. Видно от съдържанието й, в нея са изложени съображения от фактическо и правно естество. Тя съдържа прецизно вписано правно основание и е цитирана справка рег.№ 7855р-8215/ 01.11.2016г., която представлява неразделна част от административния акт за налагане на дисциплинарното наказание. Доколкото Справка рег.№ 1228р-15037-15037/ 22.12.2016г е аналогична по съдържание на справка рег.№ 7855р-8215/ 01.11.2016г, с която жалбоподателят не е изрично запознат, позоваването в заповедта за налагане на наказание само на втората справка не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо абсолютно основание за отмяна.

Оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон, тъй като посочените като нарушени текстове на ЗМВР кореспондират на установената фактическа обстановка.

Събраните по делото писмени доказателства и веществените доказателствени средства недвусмислено сочат, че на 12.10.2016г за времето от 01.34ч до 04.58 ч жалбоподателят в наряд заедно с младши инспектор Иван Тошков Христов не е уплътнявал работното си време, тъй като е спял на предната седалка на служебен автомобил СТ4656ВА. Това обстоятелство не се опровергава от факта на извършени проверки на автомобили, доколкото в представената ежедневна форма на отчет е видно, че в периода от 01.30ч до 05.15ч липсват отразявания за контрол на пътното движение.

Съдът изцяло кредитира извода на органа, че поведението на М. представлява вмененото нарушение на служебната дисциплина, а именно неспазване на задълженията по 51, ал.2 и чл.80, ал.1 и ал.2, т.2 от Инструкция № 8121з-749/ 2014г на МВР, дори това поведение да не обхваща цялото работно време. По време на сън е обективно невъзможно да се осъществява превенция на нарушенията на правилата за движение по пътищата чрез видимо присъствие, осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия, нито да  следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред чрез наблюдение на движението. Безспорно установената част от работното време, прекарана в сън от жалбоподателя, с оглед специфичните задачи на автоконтрольорите по време на наряд е напълно достатъчна да бъде квалифицирана като неизпълнение на правилата при провеждане на наряд за пътен контрол. Съставомерността на деянието е доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР. В случая нито се твърдят, нито се доказват обстоятелства, изключващи вината на служителя.

 

В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е предявил доказателствени искания. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е извършено и пред съда с насрещно доказване. При това положение съдът намира за  установени действията на М., санкционирани като нарушение на служебната дисциплина. Според Закона за министерството на вътрешните работи дисциплинарно нарушение е неуплътняване на работното време – чл.199, ал.1, т.6, предл.последно от ЗМВР. Това нарушение е основание за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене ” за срок от 2 месеца,на основание чл. 198,ал.3 от ЗМВР.

 

При издаване на оспорваната заповед не се установява противоречие с целта на закона. За да се осигури постигане целите на ЗМВР - осъществяване на дейността на органите на МВР по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, чл. 194 от ЗМВР предвижда дисциплинарна отговорност за всеки държавен служител, нарушил служебната дисциплина в МВР. При съобразяване с тази цел Началникът на сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР Стара Загора е издал оспорената заповед, след надлежно установяване на извършено дисциплинарно нарушение от М.М..

 

По тези съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото М. следва да заплати на ОД на МВР гр. Стара Загора юристконсулско възнаграждение в размер на 100/ лева/.на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във връзка, връзка с чл. 78,ал.8 от ГПК.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.М. с адрес *** – ОД на МВР Стара Загора, група „ГПА” на сектор ПП,  против Заповед рег.№ 1228з-1/ 18.01.2017г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание “Мъмрене” за срок от 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта,  КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.          

 

ОСЪЖДА М.Г.М. да заплати на Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора разноски в размер на 100/ сто/лева.

 

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: