Р Е Ш Е Н И Е

151                                         18.05.2017г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На  девети май 2017г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №63 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.172 ал.4 от ЗМВР вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на П.М.П. Заповед №4/25.01.2017г., издадена от полицейски инспектор Р.Т. при РУ Чирпан, с която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР е разпоредено жалбоподателя да бъда задържан за срок от 24 часа във връзка с чл.215 от НК за това, че на 25.01.2017г. е закупил и придобил от друго лице крадени вещи, за които е знаел или е предполагал, че са крадени. В преписката по издаване на оспорената заповед се съдържат заварени копия на протокол за обиск на лице, декларация за запознаване на задържания с правата му, разписка за върнати вещи и пари, фиш за СМП от 26.01.2017г. и фиш за СМП от 25.01.2017г., сведения от В. И.Д. – разузнавач в група „КП” при РУП-Чирпан, дадени на 17.02.2017г., два броя сведения от П.М.П. от 25.01.2017г. без негов подпис и без подпис на лицето, което ги е приело и без заверка за вярност.

          С жалбата се иска от съда да бъде отменена Заповед №4/25.01.2017г. за задържането на П., като постановена в нарушение на материалния закон, при липса на основанието по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, като се твърди, че на 25.01.2017г. задържаното лице е разпитвано като свидетел и е задържан на същата дата вечерта без с него да са извършвани процесуални действия за период от 18часа като  вместо да му бъде връчена призовка да се яви отново на другия ден за разпит, е  задържан в нарушение на закона. От събраните доказателства се установявало, че не е налице основание за задържане на жалбоподателя, на когото не е повдигнато и обвинение.

         От съда се иска да бъде осъдена ответната администрация да заплати разноските по делото.

         Ответника – полицейски инспектор Т. при РУ Чирпан, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като се присъди възнаграждение за един юрисконсулт. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

       Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Жалбата е подадена от адресата на акта на 09.02.2017г. в рамките на 14-дневния срок за обжалване, който тече от  26.01.2017г., предвид датата на връчване на оспорената заповед – 25.01.2017г, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

          Заповед №4/25.01.2017г. за задържане на П.М.П. е издадена за това, че на 25.01.2017г. в град Чирпан закупил и придобил от друго лице крадени вещи, за които е знаел или е предполагал, че са крадени – престъпление по чл.215 от НК / вещно укривателство/. По аргумент от чл. 72 ал. т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат за срок от 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Не е необходимо данните да са достатъчни по смисъла на НПК за образуване на досъдебно производство, нито да са проверени, тъй като именно с цел проверката им, е установено от законодателя полицейските органи да могат да задържат лицето, посочено като вероятен извършител на престъпление. Безусловно необходимо е обаче данните да съдържат информация за факти, които НК определя като състав на престъпление и за лицето, спрямо което се прилага принудителната мярка по чл.72 от ЗМВР. Данните, послужили като основание за упражняване на правомощията по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР трябва да са установени към момента на задържането, което се доказва с документа, в който същите са обективирани. В настоящия казус в оспорената заповед не е посочен документа, в който се съдържат данните за извършено от П. престъпление по чл.215 от НК, нито такъв документ се съдържа в представената преписка по нейното издаване, съответно ответника не посочи кои, от приложените по негово искане, документи от досъдебни производства са част от административната преписка, конкретно кой документ съдържа данните за престъплението по чл.215 от НК. 

       От разпита на свидетеля Д. – дал сведения на 17.02.2017г., но неясно пред кой орган, за обстоятелствата по задържането на П., се установява, че П. ***.01.2017г, около 12.00ч. и предал част от крадените вещи, за което бил съставен протокол / но такъв протокол, съставен на 25.01.2017г. до 12.00ч. липсва по делото/, като му били снети и обясненията, приложени без дата и подпис на лицето, което ги е дало и на служителя, който ги е приел. Тези обяснения били изпратени в РУ Димитровград, където се водели няколко досъдебни производства за извършени множество кражби от група лица от град Чирпан. В приложените по делото копия на документи по досъдебни производства №15/17г. №17/17г и 18/17г, обединени под №18/17 по описа на РУ Димитровград, се намира протокол за доброволно предаване от 25.01.2017г., 19.13ч., с който П. предава на разузнавач Д. две от крадените вещи – риболовен прът и авто  CD плеър. Този протокол за доброволно предаване е съставен след момента на задържането, който е 25.01.2017г., 18.40ч., а не както се сочи в показанията на Д. около 12.00часа на обяд на същия ден, при първото явяване на П. ***. Предвид момента на изготвянето му, протокола за доброволно предаване не може да бъде ценен като документ, в който се съдържат данните по смисъла на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Същото важи и за протокола от 27.01.2017г. за разпит на П. в качеството му на свидетел по досъдебно производство № 40/17г. по описа на Второ РУ Стара Загора. В приложените копия на досъдебни производства по описа на РУ Димитровград  липсват обясненията на П., които според показанията на разузнавач Д. са изпратени за прилагане по тях, и са  снети при първото явяване на жалбоподателя в РУ Чирпан на 25.01.2017г. до около 12.00ч. на обяд и след задържането му, поради което не може да се приеме, че данните за престъпление се съдържат в сведения, дадени от самия задържан. В преписката към оспорената заповед са представени незаверени копия на сведения, без дата и подписи на лицето, което ги е дало и на лицето, което ги е приело, като същите не са описани и като част от досъдебно производство №40/17г. на ІІ РУ Стара Загора/. Следователно сведения на П. от 25.01.2017г. не са представени по делото като писмени доказателствени средства.

        В сведението на разузнавач Д., представено от ответника като част от преписката по издаване на обжалваната заповед за задържане е вписано, че лицата, уличени в извършването на кражбите са казали, че са продали на П. и авто CD плеър, който се оказал авто DVD, съгласно протокола за предаване на вещите от 25.01.2017г., 19.15ч., съставен след задържането на жалбоподателя. Сведението на разузнавач Д. не може да бъде определено като документа, в който се съдържат данните, тъй като това сведение няма адресат и е съставено на 17.02.2017г., след подаване на жалбата срещу заповедта за задържането. От съвкупната преценка на писмените доказателства – сведение на разузнавач Д., протокола за доброволно предаване от 25.01.2017г., 19.15ч., съставен от същия разузнавач, протокола за разпит на П. от 27.01.2017г. по досъдебно производство №40/17г. по описа на Второ  РУ Стара Загора и гласните доказателствени средства – показанията на Д., се установява действителната фактическа обстановка по случая, а именно: П. е задържан поради това, че след като е напуснал сградата на РУ Чирпан на 25.01.2017г. около 12.00ч. на обяд, групата лица задържани за кражбата казали, че са продали и плейър за автомобил на П., за който той не е съобщил при явяването си преди обед на същия ден т.е. затаил истина пред разследващите полицаи, въпреки че бил предупреден за последиците от последиците. Увереността на полицейските органи, че П. укрива крадени вещи формирала и решението им за налагане на ПАМ По чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР въз основа на показанията на групата задържани за кражбата лица, които обаче липсват по настоящото дело, а свидетеля Д. не е възприел лично от казаното от тези лица. Свидетеля препредава онова, което му е било съобщено от служителите, работещи с извършителите на кражбите.

     Въз основа на установеното по делото, а именно че заповедта за задържане е постановена без данните за престъплението, посочено като фактическо основание да са обективирани в документ, съставен преди налагане на принудителната мярка, се налага извод за нейната незаконосъобразност. Както се посочи и по-горе, данните трябва да са налични към момента на издаване на заповедта за задържане, а както протокола за предаване на вещи от 25.01.2017г., 19.15ч., така и протокола за разпит от 27.01.2017г. са съставени след момента на задържането на П.. Само за яснота, тези документи може да бъдат доказателствени средства за извършено от задържания престъпление, но данните по смисъла на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР имат друг смисъл, а именно на първоначална информация, че дадено лице е извършило престъпление. С цел тази информация да се провери, съответно да се предотврати извършването на престъплението или осуетяване на неговото разкриване е допустимо прилагане на мярката по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Законността на задържането се установява посредством представяне на писмени доказателства, че данни за престъплението са били предоставени на или установени от органа, който го е разпоредил. Съобразно показанията на свидетеля Д., би следвало по преписката да се съдържат протоколите за разпит, съответно обясненията на лицата, които са посочили П. като лицето, на което са продали част от откраднатите вещи, но такива доказателствени средства не бяха представени, нито е налична докладна записка или сведения от разузнавача, установил че П. е купувал крадени вещи, предмет на престъпленията по досъдебните  производства.

       Данните по смисъла на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР   трябва да бъдат закрепени в писмен документ – заявителски материал, докладна записка, протокол за разпит, писмени обяснения, сведения, които могат и да бъдат устни, но обективирани писмено от лицето, което ги е приело, задължително съставен преди момента на постановяване на принудителната мярка временно задържане за срок от 24 часа. Следователно П. е задържан по причината, посочена в показанията на Д. – данни, че е купувал крадени вещи, но за съществуването на тези данни към момента на задържането му, няма представени доказателства.

        Установения минимален размер от 400лв. на възнаграждението на един адвокат за дела по ЗМВР без материален интерес сравним с изплатеното възнаграждение от 700лв. сочи на прекомерност, но до размера над 500лв. по аргумент от чл. 7 ал.8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

     Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора   

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Заповед №4/25.01.2017г. издадена от полицейски инспектор при РУ Чирпан по жалбата на П.М.П..*** да заплати на П.М.П. ЕГН********** сумата от 510лв /петстотин и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: