Решение по Административно дело 65/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 140 29.05.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар И.А.

и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 65 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от М.Н.М. ***, уточнена с писмена молба вх. № 753/ 22.02.2017г., против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 59272 от 29.11.2016г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, потвърден с Решение № 59272 / 02.02.2017г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора. С оспорения Акт за установяване на задължение по декларация по отношение на М.Н.М., като наследник на Василка Славова Вълчева, са установени и определени задължения към бюджета на Община Стара Загора за данък върху превозните средства за лек автомобил марка БМВ, модел 324D, рег. № СТ3880СР, за периодите на 2011г. – 2016г. включително, в размер на 851.40лв. /главница/ и лихва за просрочие към 29.11.2016г. в размер на 236.40лв, или общо задължения в размер на 1087.80лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на Акт за установяване на задължение по декларация № 59272 от 29.11.2016г., по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателката оспорва качеството си на задължено за заплащането на данък върху превозните средства лице, като твърди, че собствеността върху лекия автомобил марка БМВ, модел 324D с рег. № СТ3880СР, е била прехвърлена приживе от нейната майка и наследодателка Василка Славова Вълчева, на Господин Георгиев Георгиев, по силата на договор от 07.12.2001г. Поддържа, че посоченият договор, макар и наименуван „предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство”, по своята същност и правни последици има характер на окончателен договор за покупко-продажба на МПС, по съображения, основани на тълкуване на съдържащите се в договора волеизявления и с оглед на сключването му в изискуемата се от закона писмена форма с нотариално заверени подписи на страните. Обосновава, че този договор е породил вещноправно действие и от момента на сключването му, по силата на договора, е прехвърлено правото на собственост върху индивидуализирания в договора лек автомобил марка БМВ, модел 324D с рег. №СТ3880СР, от продавачите - Василка Славова Вълчева и Кольо Михов Вълчев, на купувача Господин Георгиев Георгиев. По съображения, че МПС, за което й е определен и начислен за внасяне данък върху превозните средства, не е придобит от нея по наследство от майка й Василка Вълчева и съответно че не дължи заплащане на такъв данък, жалбоподателката прави искане за отмяна на оспорения Акт за установяване на задължение по декларация № 59272 от 29.11.2016г., като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа изложените в потвърждаващото Акта за установяване на задължение по декларация Решение № 59272 / 02.02.2017г. като твърди, че оспореният АУЗД е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при безспорно установено и възникнало в тежест на жалбоподателката М.М. задължение за деклариране на МПС и съотв. за заплащане на данък върху превозните средства за придобития от нея по наследство лек автомобил.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ, като собственост на Василка Славова, с ЕГН **********, е било декларирано МПС - лек автомобил марка „БМВ”, модел 324Д, мощност 86 kW, шаси № WBAAD910702526302, двигател № 24GTB244464, с рег. № СТ3880СР, съгласно представена разпечатка от софтуерна програма „преглед на данните по декларация по чл.54 ал.1 за притежаван лек автомобил” /л. 29/. От фактическа страна по делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателката в настоящото производство - М.Н.М., е дъщеря и единствен наследник на Василка Славова Вълчева, починала на 28.01.2004г.

На 15.11.2016г. М.М. ***-01-6043 от 15.11.2016г. /л.26 по делото/, в което твърди, че е наследник на Василка Славова Вълчева, като до смъртта на майка си /28.01.2004г./, а и доскоро не знаела, че майка й е закупувала лек автомобил, както и че се явява собственик по наследство на този автомобил /лек автомобил марка БМВ, модел 324D, рег. № СТ3880СР/, за който се следва заплащане на данък върху превозните средства. Твърди, че от сина си разбрала, че като пълномощник на баба си /майката на заявителката/, през 2001г. е продал от нейно име притежаван от В. Вълчева лек автомобил. По съображения, че не е собственик на подлежащия на облагане с данък върху превозните средства лек автомобил, е направено искане да се извърши корекция, като се отменят числящите й се данъци за този автомобил след момента на продажбата му /2001г./. За доказване на изложеното М.М. е приложила копие от сключения договор, за който твърди, че макар озаглавен „предварителен” договор, всъщност бил окончателен договор за покупко-продажба на МПС, тъй като уговорените в него клаузи изчерпвали съдържанието на окончателния договор за покупко-продажба, вкл. задълженията за предаване на вещта и заплащането на цената й. По посоченото заявление с писмо изх. № 10-11-14046 от 02.12.2016г на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, М.М. е уведомена, че не са налице основания за преустановяване на данъчното облагане за процесното превозно средство, по съображения, че приложеният договор е предварителен такъв за покупко -продажба по чл.19 от ЗЗД и няма прехвърлително действие по отношение на правото на собственост върху автомобила.

Междувременно, след извършена проверка по чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в Община Стара Загора, е установено, че не е подадена декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ от М.Н.М., като наследник на Василка Славова Вълчева, за деклариране на придобития от М.М. по наследство лек автомобил марка БМВ, модел 324D с рег.№ СТ3880СР и съотв. че не са заплатени задължения за данък върху превозните средства за посочения лек автомобил за периодите на 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. С оглед констатираното неподаване на декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ и съотв. задължения към бюджета на Община Стара Загора, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 от ЗМДТ, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 59272 от 29.11.2016г. от Динко Георгиев - старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, определен за орган по приходите със Заповед РД-25-152 от 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. От фактическа страна АУЗД е обоснован с констатацията, че въз основа на извършена проверка е установено, че собственик на МПС марка БМВ с рег.№ СТ3880СР, рама № WBAAD910702526302, е била Василка Славова Вълчева, починала на 28.01.2004г., след която дата собствеността върху превозното средство е преминала на единствения й наследник - М.Н.М.. Сочи се, че на основание чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците отговарят за задълженията, с които наследството е обременено съобразно дяловете, които получават. В качеството си на единствен собственик на регистрирано за движение превозно средство, М.М. била задължено лице за заплащането на данък върху превозните средства за автомобила по смисъла на чл. 52, т.1 и чл.53 от ЗМДТ. Поради тази причина, съгласно чл.54, ал.1 от ЗМДТ /в приложимата редакция на разпоредбата към 2004г./, М.М. е следвало да декларира от свое име превозното средство, като подаде в 6 месечен срок данъчна декларация, което задължение не било изпълнено и обуславяло издаването на АУЗД. Доколкото М. М. не била подала декларация по чл.54 от ЗМДТ, основата за изчисляване на задължението за данък върху превозните средства е определена при използване на данните за автомобила от данъчната партида на наследодателя Василка Славова Вълчева по отношение на мощността на двигателя, коригиран с коефициент, съобразно годината на производство. При декларирана от наследодателката на М. М. мощност на двигателя на автомобила 86 kW, на основание чл.43, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора, в приложимите редакции за периода 2011г. - 2016г., данъчната ставка е посочена на 1.65 лв за 1 kW. С оглед годината на производство на лекия автомобил /1988г./, съгласно чл.55, ал.1 от ЗМДТ, е приложен коефициент за корекция на стойност 1.0. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, с издадения Акт за установяване на задължение по декларация № 59272 от 29.11.2016г., е определен размера на задълженията на М.М., като наследник на Василка Славова Вълчева, за данък върху превозните средства за лек автомобил марка БМВ, модел 324D, рег. № СТ3880СР, по периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 29.11.2016г., както следва: за 2011г. - данък върху превозните средства в размер на 141.90лв. и лихва за просрочие в размер на 75.56лв.; за 2012г. - данък върху превозните средства в размер на 141.90лв. и лихва за просрочие в размер на 60.88лв.; за 2013г. - данък върху превозните средства в размер на 141.90лв. и лихва за просрочие в размер на 46.61лв.; за 2014г. - данък върху превозните средства в размер на 141.90лв. и лихва за просрочие в размер на 32.01лв.; за 2015г. - данък върху превозните средства в размер на 141.90лв. и лихва за просрочие в размер на 17.97лв. и за 2016г. - данък върху превозните средства в размер на 141.90лв. и лихва за просрочие в размер на 3.57лв. Установените задължения за данък върху превозните средства и лихвите за просрочие възлизат общо в размер на 1087.80лв., в т.ч 851.40лв. и лихви в размер на 236.40лв.

Акт за установяване на задължение по декларация № 59272 от 29.11.2016г. е оспорен от М.М. по административен ред с подадена жалба вх. №10-84-231/19.12.2016г. до Началника на отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора. С Решение № 59272 от 02.02.2017г. на Началника на отдел „МДТ” в Община Стара Загора, жалбата е отхвърлена, като неоснователна и АУЗД № 59272 от 29.11.2016г. е изцяло потвърден. От фактическа страна в решението е прието, че по отношение на лек автомобил марка БМВ, рег. № СТ3880СР, не е представен договор за прехвърляне на правото на собственост съгласно чл.144, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като представения от жалбоподателката договор бил предварителен договор за покупко-продажба на МПС и следвало да се сключи окончателен, за да има същия прехвърлително действие. По съображения, че няма данни договорът да е бил обявен за окончателен, решаващият административен орган е приел, че автомобилът не е продаден през 2001г. и съотв. М.М., като единствен наследник на Василка Вълчева, е собственик и към момента на автомобила и на основание чл.52, т.1 и чл.53 от ЗМДТ е задължено лице за заплащане на данък върху превозните средства за посочения автомобил. С оглед на което е мотивиран извод, че установените с АУЗД № 59272 от 29.11.2016г. задължения на М.М. *** за данък върху превозните средства за лек автомобил марка БМВ с рег.№ СТ3880СР за периода 2011г. – 2016г. вкл., са правилно определени по основание и по размер.

По делото е представена преписката по издаване на оспорения Акт за установяване на задължение по декларация № 59272 от 29.11.2016г. и потвърждаващото го Решение № 59272 / 02.02.2017г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, както и предварителен договор за покупко-продажба на МПС; писмо вх. № 1377/05.04.2017г. от нотариус Галина Въткова, акт за унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение от 09.02.2012г. и др.

Към материалите по делото е приложена приетата от Общински съвет – Стара Загора Наредба за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора в относимите й редакции.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения АУЗД № 59272 от 29.11.2016г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.156 ал.1, вр. с чл.144 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т. 5 от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.5 на чл.4 ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

Акт за установяване на задължение по декларация № 59272 от 29.11.2016г. е издаден от длъжностно лице на длъжност старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, надлежно определено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД – 25 – 152/ 23.01.2012г. на Кмета на община Стара Загора. Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.

Оспореният Акт за установяване на задължение по декларация е постановен в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити. От правна страна издаването на АУЗД № 59272 от 29.11.2016г. се основава на чл. 107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 от ЗМДТ, в хипотезата на служебното издаване на акта поради неподаване на декларация по чл.54 от ЗМДТ и съотв. неплащане в срок на задължения за данък върху превозните средства. В мотивната част на акта са посочени възприетите като релевантни факти и обстоятелства от органа по приходите, за определянето на М.М. като лице, задължено да подаде декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ и съотв. данъчно задължено лице за заплащане на данък върху превозните средства, в качеството си на собственик по наследство на деклариран от нейния праводател и подлежащ на облагане лек автомобил марка БМВ с рег. № СТ3880СР, при обосноваване на начина на изчисляване на задължението.

Акт за установяване на задължение по декларация № 59272 от 29.11.2016г. обаче е издаден при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения на административно-производствените правила. Съображенията за това са следните:

             Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства. В нормата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ /в приложимата й редакция – ДВ бр.112/ 2003г./ е било предвидено, че собствениците на превозни средства декларират пред териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им, като при придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 /т.е в шестмесечен срок/. В разпоредбата на чл.52, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.

При прилагане на посочената нормативна регламентация следва извода, че задължението за деклариране чрез подаване на данъчна декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ и съотв. за заплащане на данък върху превозните средства по чл.52, т.1 във вр. с чл.53 от ЗМДТ, възниква за собственика на превозното средство, което е регистрирано за движение по пътната мрежа в РБългария.

           В случая оспореният АУЗД № 59272 от 29.11.2016г., постановен на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 от ЗМДТ в хипотезата на служебното издаване на акта поради неподаване на декларация по чл.54 от ЗМДТ  и съотв. неплащане в срок на задължения за данък върху превозните средства, от фактическа страна е обоснован с определянето на М.М. като лице, задължено да подаде декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ и съотв. данъчно задължено лице за заплащане на данък върху превозните средства, в качеството си на собственик по наследство на деклариран от нейния праводател и подлежащ на облагане лек автомобил марка БМВ с рег.№ СТ3880СР. По делото не е спорно, а и се установява от приложените доказателства, че с декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ, като собственост на Василка Славова Вълчева с ЕГН **********, е бил деклариран лек автомобил марка „БМВ”, модел 324Д, мощност 86 kW, шаси № WBAAD910702526302, двигател № 24GTB244464, с рег. № СТ3880СР. Безспорно установено е и обстоятелството, че жалбоподателката в настоящото производство - М.Н.М., е дъщеря и единствен наследник на Василка Славова Вълчева, починала на 28.01.2004г. Спорният по делото въпрос се свежда до това, възникнало ли е в тежест на М.М. задължение за деклариране по чл.54, ал.1 от ЗМД на сочения като придобит по наследство от майка й Василка Вълчева лек автомобил марка „БМВ” с рег. № СТ3880СР и съответно задължение за заплащане на данък върху превозните средства за този автомобил, неизпълнението на които задължения съставляват материалноправно основание за издаване на АУЗД по чл.107 ал.3 от ДОПК.  С оглед разпоредбите на чл.54, ал.1 и чл.52, т.1 във вр. с чл.53 от ЗМДТ, очевидно изясняването на този спорен въпрос се свързва с преценката придобила ли е М.М. по силата на универсално наследствено правоприемство от майка си Василка Вълчева посочения лек автомобил.

Изводът на органа по приходите, че М.Н.М. е придобила собствеността върху лек автомобил марка „БМВ” с рег. № СТ3880СР и в този смисъл, че е носител на задължението по чл.54, ал.1 от ЗМДТ да го декларира и съотв. на задължението по чл.52, т.1 от ЗМДТ за заплащане на данък върху превозните средства за този автомобил, вкл. за периодите на 2011г. - 2016г., се основава единствено на обстоятелството, че автомобилът е бил деклариран с декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ от Василка Славова Вълчева, починала на 28.01.2004г., чийто единствен наследник е дъщеря й М.М.. Макар по делото да не е спорно, че Василка Вълчева е притежавала автомобил с посочения регистрационен номер, жалбоподателката, както в хода на проведеното административно производство по ДОПК, така и в настоящото съдебно производство, твърди, че майка й още приживе се е разпоредила с МПС чрез продажба, поради което този автомобил не представлява част от наследствената маса и съотв. че не е придобила собствеността по силата на наследствено правоприемство. За доказване на това свое твърдение М. М. е представила договор, наименован „Предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство /МПС/”, с нотариална заверка на подписите на страните по договора от 07.12.2001г., извършена от нотариус Галина Въткова с рег. № 388 на Нотариална камера. Договорът е сключен между Василка Славова Вълчева и съпруга й Кольо Михов Вълчев /в качеството им на продавачи/, чрез упълномощено лице Веселин Иванов Тонев, упълномощен с пълномощно № 1770 от 30.10.2001г. на нотариус с рег. № 388 и Господин Георгиев Георгиев, като купувач. В договора се сочи, че между страните – продавачите и купувача, „се сключи настоящия предварителен договор за покупко - продажба на следното МПС – вид „лек”, марка „БМВ”, модел 324, рама № WBAAD910702526302, двигател № 246ТВ24446497”, без данни за регистрационен номер. Съгласно т.1 от договора, „продавачът продава на купувача собственото си МПС, описано по-горе, в такова състояние, в каквото се намира в момента на продажбата, заедно с всички принадлежности, числящи се към него, за сумата от 5000лв., която сума купувачът изплаща на продавача в брой в момента на сключване на настоящия договор. Купувачът/ите/ заяви/ха/, че купува/т/ описаното по-горе МПС за сумата 5000 /пет хиляди/ лева, платена изцяло в брой на продавачите”.

По делото не се спори че автомобилът – предмет на посочения по-горе договор – лек автомобил марка „БМВ”, модел 324, рама № WBAAD910702526302, е същият автомобил, който е бил деклариран от Василка Славова Вълчева с декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ. Спорният въпрос се свежда до вида и характера на договора и съотв. дали правните последици от сключването на същия се свързват с настъпило на 07.12.2001г. вещно прехвърлително действие на собствеността на МПС, изключващо определянето на автомобила като част от наследствената маса на наследодателката на М.М. към датата на откриване на наследството при смъртта на Василка Вълчева на 24.01.2004г. Жалбоподателката поддържа, че с оглед съдържанието на договора, същият има за предмет основните елементи на договор за покупко-продажба на МПС, сключен в изискуемата се от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите и съотв. че е породил вещно-правни последици т.е прехвърлил е собствеността върху посочения автомобил от наследодателката й Василка Вълчева и нейния съпруг, в полза на купувача Господин Георгиев Георгиев, срещу заплатена от последния цена. Ответникът – Началник на отдел „МДТ” в Община Стара Загора, в потвърждаващото оспорения АУЗД Решение № 59272 / 02.02.2017г., както и в хода на настоящото съдебно производство чрез процесуалния си представител по делото, твърди и поддържа, че този договор е предварителен договор за покупко-продажба на МПС по смисъла на чл.19 от ЗЗД, който не изпълнява изискванията на чл.144, ал.1 и ал.2 от ЗДвП за прехвърляне на собствеността върху автомобила.

Съдът намира, че наименованието на един договор не е определящо за обективираната в него действителна обща воля на страните. Последната следва да се извлича чрез тълкуването на отделните уговорки във връзка едни с други, като всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗЗД предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Предмет на предварителния договор е договаряне на бъдещото сключване на окончателен такъв. По дефиницията на чл.183, ал.1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Следователно при договора за покупко-продажба страните със самия договор поемат задължение за прехвърляне на правото на собственост върху определена вещ срещу насрещното задължение за заплащане на определена цена, като вещно-прехвърлителния ефект настъпва със сключването и по силата на самия договор.

В случая, сключеният договор между Василка Славова Вълчева и съпруга й Кольо Михов Вълчев, в качеството на продавачи и Господин Георгиев Георгиев, като купувач, съдържа подробна индивидуализация на моторното превозно средство – предмет на договора и обект на поетите задължения. Съдържанието на тези задължения е определено в т.1 от договора, а именно „продавачът „продава” на купувача собственото си МПС, описано по-горе, в такова състояние, в каквото се намира в момента на продажбата, заедно с всички принадлежности, числящи се към него, за сумата от 5000лв., която сума купувачът изплаща на продавача в брой в момента на сключване на настоящия договор”. Съответно „купувачът/ите/ заяви/ха/, че купува/т/ описаното по-горе МПС за сумата 5000 лева, платена изцяло в брой на продавачите”. Така обективираните две насрещни, съвпадащи волеизявления сочат, че общата воля на страните по договора не е за поемане на задължение за бъдещо, предстоящо прехвърляне на правото на собственост върху описаното в договора МПС т.е не представлява договаряне на бъдещото сключване на окончателен договор за покупко-продажба на МПС, каквото би било съдържанието на един предварителен договор за покупко-продажба. Както беше посочено предварителният договор за покупко-продажба по своята правна същност представлява само уговорка за сключването на окончателен такъв. В случая посоченото качество на страните по сделката /”продавач”, съотв. „купувач”; използването глаголно време - „продавачът продава” - „купувачът заяви, че купува”; смисълът на обективираните в договора волеизявления, изцяло запълващи съдържанието на договора за продажба по смисъла на чл.183 от ЗЗД; обстоятелството, че цената на лекия автомобил - предмет на сделката, е определена по размер и платена от купувача на продавачите в момента на подписването на договора и сключването на сделката, като в този момент автомобилът се сочи предаден от продавачите на купувача, релевират, че наименованият като „предварителен договор за покупко-продажба на МПС” всъщност представлява окончателен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство по чл.183, ал.1 от ЗЗД, с което се прехвърля собствеността на автомобила по см. на чл.144, ал.1 от ЗДвП. Налице са две насрещни, съвпадащи волеизявления на страните по договора за прехвърляне, съответно за придобиване на собствеността върху посочения лек автомобил, срещу определената цена, като съдържанието на постигнатото в т.1 от договора съгласие и обективираната обща воля на страните изпълва съдържанието на договор за покупко-продажба и изчерпва предмета на покупко-продажбеното правоотношение. Съгласно чл.144, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. В случая подписите на страните по договора са нотариално заверени на 07.12.2001г. от нотариус Галина Въткова с рег. № 388 на Нотариална камера.

Ето защо съдът приема, че с оглед формата и съдържанието на наименования като предварителен договор за продажба на МПС - лек автомобил марка „БМВ”, модел 324, рама № WBAAD910702526302, двигател № 246ТБ24446497, същият представлява писмен договор за прехвърляне правото на собственост на лекия автомобил, с нотариална заверка на подписите на страните, който договор към 07.12.2001г. е породил правни последици вкл. вещно-прехвърлителното си действие. Обстоятелството, че Василка Вълчева е прехвърлила в полза на Господин Георгиев правото на собственост върху посочения лек автомобил /с рег. № СТ3880СР/, означава, че към момента на смъртта на В. Вълчева автомобилът не е бил част от имуществения патримониум на лицето и съотв. същият не съставлява част наследството към датата на неговото откриване. В този смисъл автомобилът не е придобит жалбоподателката в настоящото производство - М.М., по силата на универсалното наследствено правоприемство. Доколкото не е придобила по наследство собствеността върху лек автомобил марка БМВ, модел 324D, рег. № СТ3880СР към 28.01.2004г., за М. М. не е съществувало нито задължение за подаване на декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, нито е била задължено по см. на чл.53 от ЗМДТ лице за заплащане на данък върху превозните средства по чл.52, т.1 от ЗМДТ за посочения автомобил за периодите на 2011г. - 2016г. Като е приел обратното в оспорения АУЗД № 59272 от 29.11.2016г., с който по отношение на М.М., като наследник на Василка Вълчева, са установени и определени задължения към бюджета на Община Стара Загора за данък върху превозните средства за лек автомобил марка БМВ, модел 324D, рег. № СТ3880СР, за периодите на 2011г. – 2016г., органът по приходите е постановил АУЗД в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваният АУЗД е издаден и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Постановяването на АУЗД по чл. 107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 от ЗМДТ в хипотезата на служебното издаване на акта поради неподаване на декларация по чл.54 от ЗМДТ и съотв. неплащане в срок на задължения за данък върху превозните средства, изисква преди да се пристъпи към определяне на размера на задължението за данък върху превозните средства, органът по приходите да установи съществуването на обуславящите задълженията предпоставки. Доколкото задължението за деклариране по чл.54, ал.1 от ЗМДТ и съотв. за заплащане на данък върху превозните средства по чл.52, т.1 във вр. с чл.53 от ЗМДТ, възниква за собственика на ППС, което е регистрирано за движение по пътната мрежа в РБългария, правоприлагащата административна дейност включва установяването наличие на превозно средство, регистрирано за движение по пътищата на РБългария и на кого принадлежи правото на собственост върху това превозно средство. От представената административна преписка е видно, че АУЗД № 59272 от 29.11.2016г. е издаден единствено по данни за подадена декларация по чл.54, ал.1 ЗМДТ от Василка Славова Вълчева, че е собственик на лек автомобил марка БМВ, модел 324D, мощност 86 kW, рама № WBAAD910702526302 и рег.№ СТ3880СР, както и въз основа на констатацията, че В. Вълчева е починала на 28.01.2004г., като неин единствен наследник и в това си качество правоприемник е дъщеря й М.Н.М.. Доколкото обаче АУЗД не е издаден за неизпълнени в срок задължения на Василка Вълчева във връзка с данък върху превозните средства за лек автомобил марка БМВ, модел 324D с рег.№ СТ3880СР и правоприемник на които задължения по силата на универсалното наследствено правоприемство се явява М.М., а се твърдят възникнали и съществуващи задължения за М.Н.М., като собственик на придобит по наследство лек автомобил, издаването на АУЗД е предпоставено от установяване дали лекият автомобил е бил част от имуществения патримониум на Василка Славова Вълчева към датата на нейната смърт и съотв. към момента на откриване на наследството. Такива установявания, обуславящи приетите от органа по приходите като възникнали, съществуващи и неизпълнени в срок от М. М. задължения по чл.54, ал.1 и чл.52, т.1 във вр. с чл.53 от ЗМДТ, липсват. Липсата на посочените установявания не може да бъде санирана чрез изложените съображения в потвърждаващото АУЗД Решение № 59272 от 02.02.2017г. на Началника на отдел „МДТ” при Община Стара Загора, относно приложения по преписката договор, наименован като „предварителен договор за покупко-продажба на МПС”, още повече че тези съображения се основават единствено на наименованието на договора, без решаващият орган да е търсил действителната обща воля на страните, съгласно чл.20 от ЗЗД, при тълкуването на договора, като елемент от правоприлагащата дейност. Неизвършването на процесуални действия по изясняване на спорните обстоятелства – в случая дали лекият автомобил е представлявал част от наследството на Василка Славова Вълчева към датата на неговото откриване, като обуславящ факт за придобиването на собствеността върху автомобила по наследство от дъщеря й М.М. и съответно за определянето на жалбоподателката като задължено лице по чл.54, ал.1 и чл.52, т.1 във вр. с чл.53 от ЗМДТ, релевира допуснато от органа нарушение на чл.35 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, поради неизпълнение на задължението за издаване на акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Събраните по делото доказателства са индиция за непълнота на установената в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка и съответно за неправилност на правните изводи. Доколкото допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа по приходите, обективирано в оспорения АУЗД № 59272 от 29.11.2016г., същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за неговата отмяна.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспореният Акт за установяване на задължение по декларация № 59272 от 29.11.2016г., потвърден с Решение № 59272 / 02.02.2017г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, като издаден в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, е незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. първо от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М.Н.М. ***, Акт за установяване на задължение по декларация № 59272 от 29.11.2016г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, потвърден с Решение № 59272 от 02.02.2017г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, като незаконосъобразен.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: