Р Е Ш Е Н И Е № 132

гр.Стара Загора, 16.05.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и пети април

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 71 по описа за 2017год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 28, ал.1 от Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г.-2018 г. /Наредба № 2/ 2014г за финансова помощ по НППЛВС/.

Образувано е по жалба от „Агроинс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.”Княз Ал.Батенберг” № 28, ет.3, ап.22 против Заповед № 03-РД/2932 от 19.10.2016г за отхвърляне на заявление за обезщетение за загуба на доход по ПКК№ 99/ 06.03.2015г, издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя не са налице основания за отказ, тъй като заявлението му е подадено по време на действие на редакцията на Наредба № 2/ 2014г за финансова помощ по НППЛВС, след изменението й с бр. 90/2015 г. Твърди, че са спазени всички нормативни изисквания за получаване на обезщетение, включително уведомяване на Изпълнителната агенция по лозата и виното /ИАЛВ/ за предстоящо изкореняване. По изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се разноски.

Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Владимир Мирчев в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Обосновава, че не е спазен редът за заявяване на обезщетение за загуба на доход. Поддържа, че по отношение на жалбоподателя не намира приложение разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 2/ 2014г за финансова помощ по НППЛВС доколкото към момента на подаване на заявлението да окончателно плащане той се е намирал в хипотеза на изпълнени инвестиционни дейности по проекти. Това е направило невъзможна преценката за наличие на предпоставките за изплащане на обезщетение за загуба на доход вследствие прилагане на мярката „Преструктуриране и конверсия на лозя”. По подробно изложени съображения отправя искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер като в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

По подадена от „Агоринс” ЕООД гр.Стара Загора декларация за изкореняване № 05-08-511/ 22.07.2011г е извършена проверка от ИАЛВ, приключила на 26.07.2011г със съставен контролен лист. В констативен протокол № ТЗ-13-588/ 26.07.2011г е посочено, че отразени имоти в землищата на с. Омарчево, с.Полско Пъдарево и с.Николаево, всички в област Сливен са лозови насаждения в добро състояние, оценка 3 по скалата за оценка на площи с винени лозя. По подадена от дружеството декларация за изкореняване № 05-08-174/ 13.02.2013г е извършена проверка от ИАЛВ, приключила на 20.02.2013г със заключение, че заявените лозя в Нова Загора, обл Сливен са изкоренени.

На 13.03.2015г жалбоподателят „Агроинс” ЕООД гр.Стара Загора подава заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г. В т.3.6 от заявлението относно парично обезщетение - предназначено да компенсира загубата на приходи в периода до встъпване в плододаване на новосъздадените лозови насаждения да определен период от време, който не надвишава три години, с цел полагане на грижи за същите и опазване на околната среда, е отбелязано „неприложимо”. Приложени са Удостоверение за участите по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” и № 99/06.03.2015 г., издадено от на Изпълнителния директор на ИАЛВ и Проект/ план за преструктуриране и конверсия № 99/06.03.2015 г. В плана е посочено, че засаждането ще се извърши в землището на с.Свирково общ.Симеоновград, което се навира в по-благоприятния Южен лозарски район на България в сравненение с района на Сливен, където се намират изкоренените лозя.

Между жалбоподателя „като ползвател и Държавен фонд „Земеделие-Разплащателна агенция” гр. София е сключен Договор № 201565 /25.05.2015 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г с предмет „Презасаждане с промяна на местонахождението на лозята - практики засаждане и изграждане на подпорна конструкция” на площ 39.8397 ха.

По делото са приети като доказателства Разрешение за засаждане от преобразувани права за презасаждане № 50/08.06.2016 г., издадено от ИАЛВ, за площ 39.8397 ха със срок за упражняване на разрешението до 31.07.2018г. и Заповед № РД 12-416/14.06.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАЛВ, с която е одобрено заявление за издаване на удостоверение за среден годишен добив по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” и е утвърдено удостоверение за среден годишен добив № 18/ 14.06.2016г.

На 21.07.2016г жалбоподателят подава Заявление за обезщетение за загуба на доход по реда на раздел VІІ от Наредба № 2/2014 г. за финансова помощ по НППЛВС. Изготвен е Контролен лист 01 за съответствие и легитимност на заявлението.

С оспорената заповед № 03-РД/2932 от 19.10.2016г, издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, на основание чл. 20, т. 2 и т. 3, чл. 20а, ал. 1 и ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 10, т. 2 от устройствения правилник на ДФЗ, чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 1 от Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г. Държавен фонд „Земеделие” отказва на „Агроинс” ЕООД изплащане на обезщетение за загуба на доход. Изложени са мотиви за несъответствие между документите, удостоверяващи права на презасаждане на изкоренените имоти - по Проект/ план за преструктуриране и конверсия № 99/06.03.2015 г. се сочи Акт за презасаждане 238/ 04.03.2013г , а към заявлението за обезщетение е приложено Разрешение за засаждане от преобразувани права за презасаждане № 50/08.06.2016г. Според административния орган изкореняването на лозовите насаждения е осъществено преди издаване на първия по време акт за презасаждане, много преди предприемане на действия по кандидатстване за подпомагане, поради което няма как да обоснове получаване на заместващо дохода обезщетение по смисъла на чл.5, ал.2, т.2 от Наредба № 2/ 2014г за финансова помощ по НППЛВС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:

Подадената жалба от „Агроинс” ЕООД гр.Стара Загора против заповед № 03-РД/2932 от 19.10.2016г, издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, е депозирана от легитимирано лице - нейн адресат, против акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност. Тъй като по преписката няма данни за съобщаването на административния акт, жалбата срещу него следва да се приеме за подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Процесният административен акт е издаден от материално компетентен орган по смисъла на чл.28, ал.1 от Наредба № 2/ 2014г за финансова помощ по НППЛВС, а именно изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” в предвидената от закона писмена форма.

Не са допуснати съществени нарушения на относимите специални административно-производствени правила, регламентирани в раздел VІІ от Наредба № 2/ 2014г за финансова помощ по НППЛВС в приложимата към момента на постановяване на акта редакция, но не са спазени общите правила за надлежно мотивиране на административния акт. Ответникът посочва, че заявлението за обезщетение е подадено едновременно със заявлението за окончателно плащане по сключения с дружеството Договор № 201565/25.05.2015 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г. Към него е приложено изискуемото по чл.22, ал.2, т.2 от Наредба № 2/ 2014г за финансова помощ по НППЛВС удостоверение за среден годишен добив № 18/ 14.06.2016г.

Несъстоятелен е доводът на административния орган, обосновал постановяване на процесния отказ, за несъответствие по отношение на документите, които удостоверяват права на презасаждане на изкоренените имоти. В утвърдения Проект за преструктуриране и конверсия на винени лозя № 99/06.03.2015 г. е посочено, че презасаждането ще се извършва с права по Акт за презасаждане № 238/04.03.2013 г., а в представеното към заявлението за обезщетение за загуба на доход Удостоверение за среден годишен добив № 18/14.06.2016 г. на ИАЛВ е отразено издадено разрешение № 50/08.06.2016 г. за 39,8397 ха с валидност на правото на презасаждане до 31.07.2018 г. Самото разрешение № 50/08.06.2016 г. е озаглавено „Разрешение за засаждане от преобразувани права на презасаждане” и в него е отбелязано, че преобразува правата на презасаждане, предоставени с Акт за презасаждане № 238/04.03.2013 г, след изкореняване на описаните имоти. Следователно липсва твърдяното несъответствие, а от друга страна, в заповедта не са изложени мотиви защо то се приема като пречка за предоставяне на обезщетение. Ако органът е счел, че е налице неяснота, той е длъжен да изиска от заявителя допълнителна информация или сам да събере такава, а не да се произнася при непълнота на относимите факти и обстоятелства. Констатираният порок затруднява съдебната преценка при установяване на релевантните факти и съответствието на конкретните обстоятелства с приложимите правни норми.

Допуснатото процесуално нарушение е довело до постановяване на оспорената заповед при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2, т.2 от Наредба № 2/ 2014г за финансова помощ по НППЛВС, за дейностите по ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а" одобрените кандидати получават обезщетение за загуба на доход под формата на парично обезщетение – предназначено да компенсира загубата на приходи в периода до встъпване в плододаване на новосъздадените лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава две години, с цел полагане на грижи за същите и опазване на околната среда. В случая е налице хипотезата на т.2, б. „а”, тъй като дружеството-жалбоподател е одобрен кандидат по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” със заявена дейност по презасаждане с промяна на местонахождението на лозята.

 Действително в заявлението за получаване на финансова помощ по мярката от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г. жалбоподателят не е посочил за подпомагане дейности по изкореняване, защото не е отговарял на изискванията на действащата към този момент редакция на чл.8, ал.3 от Наредба № 2/ 2014г за финансова помощ по НППЛВС /ДВ, бр. 34 от 2014 г/ да е производител, получил финансова помощ за изкореняване на съществуващи плододаващи лозови насаждения, за които се издава или е издаден акт за презасаждане в съответствие с националното законодателство. След изменението на нормата с ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 27.11.2015 г., вече е предвидена възможност на производителите, които извършват изкореняване на съществуващи плододаващи лозови насаждения, без да получават финансова помощ за това, да се предоставя парично обезщетение за загуба на доход само ако са уведомили ИАЛВ за предстоящото изкореняване най-малко 7 дни преди неговото начало. 
 
 Между страните не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че жалбоподателят е одобрен за изпълнение на дейност по чл. чл.5, ал.2, т.2 във връзка с ал.1, т.2 , б.”а” от Наредба № 2/ 2014г за финансова помощ по НППЛВС и не е получил финансова помощ за изкореняването. 
 
 При действащата нормативна уредба не може да бъде споделен мотивът за отказ на ответника, че жалбоподателят не е заявил обезщетение за загуба на доход изначално със заявлението за участие по реда на чл. 9 от Наредба № 2/ 2014г, като посочи формата за предоставяне на обезщетение за загуба на доход по чл. 5, ал. 2 и приложи план за преструктуриране и конверсия. След като към момента на подаване на заявлението за участие не е отговарял на условията за получаване на обезщетение, изразената тогава воля не го обвързва със становище, че въобще няма да се възползва от обезщетение за загуба на доход вследствие прилагането на мярката. Това е така, защото се касае за последваща промяна на правилата за предоставяне на обезщетение, при което се разширява кръгът на правоимащи лица.
 

Необоснован е и доводът, че изкореняването на лозовите насаждения е осъществено преди издаването на първия по време акт за презасаждане и преди кандидатстването за подпомагане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г. В съдебно заседание на 21.04.2017г пълномощникът му заяви, че изкореняването е станало през 2014-2015г. В Проект/ план за преструктуриране и конверсия № 99/06.03.2015 г. е посочено, че засаждането ще се извърши в землището на с.Свирково общ.Симеоновград, а изкоренените лозя се намират района на Сливен. Вписванията в Удостоверение № 18/ 14.06.2016г на ИАЛВ относно среден добив от изкоренени имоти за последните две винарски години, предхождащи изкореняването - 2011г и 2012г, се базират на Разрешение за засаждане от преобразувани права за презасаждане № 50/08.06.2016 г., издадено от ИАЛВ, за площ 39.8397 ха в землищата на с.Николаево, с.Омарчево, с.Питово и с.Полско Пъдарево. Те не съвпадат с представения от жалбоподателя контролен лист за теренна проверка от ИАЛВ, приключила на 20.02.2013г, в който се съдържа заключение, че заявените лозя в Нова Загора, обл. Сливен са изкоренени. Очевидно се касае се различни имоти, а с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест адмнистративният орган следва да докаже съществуването на твърдените от него фактически основания, за което са му дадени указания. Разрешение за засаждане от преобразувани права за презасаждане № 50/08.06.2016 г е цитирано в Удостоверение № 18/ 14.06.2016г на ИАЛВ, но не е изискано от ответника в нарушение на процесуалните правила, респективно не е обсъдено. В резултат на това оспорената заповед е постановена при неизяснена фактическа обстановка. Съдът не може да замества със свои липсващите констатации на административния орган, тъй като се произнася по законосъобразността на административния акт съобразно съдържанието, с което е издаден.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната Заповед № 03-РД/2932 от 19.10.2016г за отхвърляне на заявление за обезщетение за загуба на доход по ПКК№ 99/ 06.03.2015г, издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, като постановена в нарушение на процесуалните правила и материалноправните разпоредби, на които се основава, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на „Агроинс” ЕООД гр.Стара Загора след изясняване на всички релевантни за случая факти, свързани с конкретно претендираното обезщетение за загуба на доход.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50лв за заплатена държавна такса, за каквато сума само са представени доказателства, че представлява реално направен разход по делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по оспорване от „Агроинс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.”Княз Ал.Батенберг” № 28, ет.3, ап.22 ЗАПОВЕД № 03-РД/2932 от 19.10.2016г за отхвърляне на заявление за обезщетение за загуба на доход по ПКК№ 99/ 06.03.2015г, издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне по Заявление за обезщетение за загуба на доход от 21.07.2016г, подадено от „Агроинс” ЕООД гр.Стара Загора, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр.София, бул.Цар Борис ІІІ” № 136 ДА ЗАПЛАТИ на „Агроинс” ЕООД гр.Стара Загора сумата 50 /петдесет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: