Р Е Ш Е Н И Е

№97 12.04.2017 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №76 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на Г.Т.Г. с постоянен адрес:*** против Заповед №17-0284-000072/05.02.2017 год. на Началник Районно управление Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, с която е прекратена регистрацията на МПС, собственост на Г. за срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва заповедта, като издадена в противоречие материалния закон. Направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №17-0284-000072 от 05.02.2017 год. на Началника Районно управление Казанлък при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят Г.Т.Г. е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че Г.,***.2017 год. около 22.50 часа собствения си лек автомобил „БМВ” 318 с рег. №СТ 5337 АР на кръстовището на ул.”3-ти март” и ул.”Осми март” в посока юг-север с изтекъл срок на валидност на СУМПС №258813203, издадено на 22.01.2007 год., валидно до 22.01.2017 год. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие, на основание по чл.171, т.2а от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – спиране от движение на МПС за срок от шест месеца, за това, че Г. е управлявал ППС без да е правоспособен водач.

Заповедта е връчена на Г. на 17.02.2017 год., а жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 20.02.2017 год. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за основателна, по следните съображения:

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед с №8121з-48/16.01.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и Заповед №349з-268/30.01.2017 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ. Жалбоподателят не е направил възражение за компетентността на органа, но при извършената служебна проверка на основание чл.168 от АПК, съдът намира, обжалваният административен акт за издаден от компетентен орган.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат с доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува между страните.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на Г.Г. без да е правоспособен водач.

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение, че административният орган е приел наличието на първата хипотеза на законовата разпоредба. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, жалбоподателят Г. не е имал възражения по съставянето му, не е депозирал и допълнително писмени такива в законоустановения тридневен срок. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл.17, ал.2 от АПК, във вр. с чл.179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му..

Спорът не е по фактите установени по делото, а относно квалифицирането на установеното неправомерно поведение. Изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност да управлява МПС. Това е така, тъй като свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство – чл.2, ал.1 от Наредба №І-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тази наредба е издадена на основание чл.159, ал.1 от ЗДвП, с която е делегирано правомощието на Министъра на вътрешните работи да определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство; за водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства; за отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление и за служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи на моторни превозни средства. Следователно свидетелството за управление на МПС има единствено и само удостоверителна функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства (МПС) от категориите по чл.149 от Закона за движението по пътищата, са регламентирани подробно в Наредба №31 от 26.07.1999 год. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, в която е предвидено, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление по реда на чл. 159 от Закона за движението по пътищата, с което се удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория – чл.2, ал.3. Следователно изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от придобитата му правоспособност. При това положение, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, предложение първо от ЗДвП.

Видим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара Загора,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Т.Г. ***84-000072/05.02.2017 год., издадена от Началника на Районно управление Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: