Р Е Ш Е Н И Е

№ 85 30.03.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар А.А.

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 79 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „Акраб” ЕООД Стара Загора, представлявано от управителя Михаил Иванов Михайлов, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) №59522/30.12.2016г., потвърден с Решение №59522/02.02.2017г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, с който е определен туристически данък за 2011г. в размер на 5547,80 лева, както лихва в размер на 2730,67 лева. В жалбата са релевирани доводи, че с Решение №5/05.04.2012г. по конституционно дело №13/2011г. на Конституционния съд на РБ (КС на РБ) разпоредбите на чл.61с, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ са обявени за противоконституционни и макар да е вярно, че решението на КС има действие занапред, то има действие и по отношение на висящи, незавършени, но възникнали на основата на обявената за противоконституционна норма правоотношения. Сочи се, че в конкретния случай, възникналото данъчно задължение за дружеството не е платено, не е било установено и не е търсено изпълнението му преди отмяната на противоконституционните норми. Обосновава се, че данъчното задължение е възникнало, но правото на Общината да търси по принудителен ред неговото установяване и заплащане е погасено с влизане в сила на Конституционното решение. Последното, макар да има действие ex nung, с оглед изричната конституционна разпоредба за неприлагане на закона от датата на влизане на решението в сила, въздейства и върху юридически факти, които са възникнали преди влизането в сила на решението, какъвто е и конкретния случай. Моли се съда да отмени обжалваното решение, с което е потвърден актът за установяване на задълженията по обявените за противоконституционни чл.61, ал.4 и ал.5 ЗМДТ.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, представляван от старши експерт Стамболова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Моли съда за отхвърляне на жалбата и претендира разноски.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, намира за следното:

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.156, ал.1 от ДОПК ревизионният акт (в случая АУЗД) в частта, която не е отменена с решението по чл.155 (на решаващия орган), може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаване на решението. В случая е проведено задължителното оспорване по административен ред на първоначалния акт, като с Решение №59522/02.02.2017г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора е потвърдил акта, с който е определен туристически данък за 2011г. в размер на 5547,80 лева, както лихва в размер на 2730,67 лева. Следователно налице е годен предмет на оспорване. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – адресат на акта. Спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл.156, ал.1 от ДОПК – решението на горестоящия административен орган е съобщено на 03.02.2017г. (известие за доставяне на л.6), а жалбата е подадена на 13.02.2016г., видно от отбелязаното върху самата нея входиране в администрацията на Община Стара Загора (л.1). Следователно жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С акт за установяване на задължение по декларация №59522/30.12.2016г., издаден от старши инспектор в отдел „местни данъци и такси” при Община Стара Загора, са установени в тежест на жалбоподателя задължения за туристически данък за 2011г. в размер на 5547,80 лева и лихва в размер на 2730,67 лева, или общо задължение 8278,47 лева към 30.12.2016г. (л.23). Този акт е потвърден с Решение №59522/02.02.2017г. на Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора (л.3).

Обжалваният акт, както и актът на горестоящия орган са издадени от компетентен орган. Съгласно чл.4, ал.1, изр.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а според ал.3 и ал.4 на същия текст в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите и се определят със заповед на кмета на общината. В тази връзка по преписката е представена Заповед №РД-25-152/23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора, с която са определени служителите от общинската администрация, които имат права и задължения на органи по приходите в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на МДТ по реда на ДОПК, между които е и длъжността „старши инспектор”. Именно от служител, заемаш такава длъжност е издаден и оспорения в настоящото производство административен акт.

Съгласно чл.4, ал.1, изр.2 от ЗМДТ обжалването на свързаните с тях (местните данъци) актове се извършва по същия ред, т.е. отново по реда на ДОПК. Според чл.107, ал.4 от ДОПК актът за установяване на задължение по чл.107, ал.3 може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, а разпоредбата на чл.4, ал.5, предл.2 от ЗМДТ възлага функциите на директор на териториалната дирекция, досежно установяването на местни данъци, на ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. В тази връзка, видно от Решение №59522/02.02.2017г., същото е издадено от Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора, т.е. налице е надлежна компетентност на решаващия орган по смисъла на чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. чл.4, ал.5 от ЗМДТ.

Административният акт е в предписаната от закона писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването му, които позволяват извършването на проверка за законосъобразност от страна на съда. Актът съдържа позоваване на подадената от лицето декларация по чл.61р от ЗМДТ, въз основа на която е определен дължимия туристически данък. От същата е видно, че се отнася за данък, касаещ предоставени нощувки през 2011г. Определен е точния размер на задължението, както и лихвата върху него към датата на съставяне на АУЗД.

При постановяване на оспорения АУЗД не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. ДОПК не урежда специална процедура по АУЗД, поради което на основание §2 от ДР на ДОПК са приложими разпоредбите на Глава Пета „Издаване на административни актове” по АПК. В случая не са налице данни за уведомяване за започване на производството по смисъла на чл.26, ал.1 от АПК, но настоящия състав намира това процесуално нарушение за несъществено, тъй като в процесния случай производството по издаване на АУЗД се е осъществило в един единствен ден, а именно този, в който актът е издаден по данни от подадената от жалбоподателя декларация по чл.61р от ЗМДТ. Своевременно след това актът е връчен на адресата си, при което му е дадена възможност да изложи съображенията, които са разгледани от горестоящия орган. В този смисъл не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя.

В настоящия случай е спорен въпросът за дължимостта на определените от органа по приходите публични задължения за туристически данък на основание чл.61с, ал.4 от ЗМДТ с аргумент, че посочената разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение №5/05.04.2012г. на КС на РБ (обн. ДВ, бр.30/17.04.2012г.). Съгласно разпоредбата на чл.61с, ал.4 от ЗМДТ, когато сборът на данъка по ал.2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва. Цитираната разпоредба фактически определя минимален размер на туристическия данък като определя сумата, представляваща 30% от размера на туристическия данък при пълна заетост на средството за подслон или мястото за настаняване за дължима, независимо от реалния брой на предоставените нощувки. Въз основа именно на тази разпоредба е определено публичното задължение за туристически данък с оспорения АУЗД. Разпоредбата е приета със Закон за изменение и допълнение на ЗМДТ (обн. ДВ, бр.98 от 14.12.2010г., в сила от 01.01.2011г.). С Решение №5/05.04.2012г. на КС на РБ (обн. ДВ, бр.30/17.04.2012г.) тази норма както и нормата на чл.61с, ал.5 от ЗМДТ е обявена за противоконституционна.

Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на РБ решенията на Коституционния съд се обнародват в „Държавен вестник” в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. По аргумент на противното следва изводът, че обявения за противоконституционен акт има действие от деня на влизането му в сила до деня на влизане в сила на решението на КС на РБ за обявяването му за противоконституционен. В случая разпоредбата на чл.61с, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ съставлява действаща правна норма за периода от 01.01.2011г. до 20.04.2012г., поради което за лицата, предоставящи нощувки през 2011г. туристическия данък се определя и по правилата на тези две разпоредби. Фактът, че установяването на задължението става с АУЗД след влизане в сила на решението на КС на РБ за обявяване на противоконстиционност на посочените разпоредби е ирелевантно за дължимостта на определения по този ред туристически данък (в този смисъл Решение №6242 от 28.05.2015г. на ВАС; Решение №12833 от 29.10.2014г. на ВАС; Решение №13845/15.12.2016г. на ВАС).

Следователно за „Акраб” ЕООД Стара Загора възниква задължение за заплащане на туристически данък за 2011г., при което оспорения АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК е издаден в съответствие с материалния закон.

Оспорения административен акт е в съответствие с целта на закона, тъй като предназначението му е да бъдат установени, обезпечени и събрани местните данъци.

С оглед изложеното съдът приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми на Конституцията и ЗМДТ и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010г. по т.д. №5/2009г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г.), вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правна помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и съобразно вида и количеството на извършената дейност, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Акраб” ЕООД Стара Загора, представлявано от управителя Михаил Иванов Михайлов, против Акт за установяване на задължение по декларация №59522/30.12.2016г., потвърден с Решение №59522/02.02.2017г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, с който е определен туристически данък за 2011г. в размер на 5547,80 лева, както лихва в размер на 2730,67 лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Акраб” ЕООД Стара Загора, представлявано от управителя Михаил Иванов Михайлов, ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: