Р Е Ш Е Н И Е

№ 167 26.06.2017г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 96 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на С.О.Д. ***, против Заповед № РД-14-15 от 01.02.2017г., издадена от Кмета на Община Павел баня, с която заповед е разпоредено на С.Д. премахването на изпълнения от него незаконен строеж „Навес за отглеждане на кози” с площ от 236кв.м, находящ се в УПИ ІV-421 с площ от 757.00кв.м, кв. 73 по регулационния план на с. Александрово.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с нормативните изисквания за неговото съдържание. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи в необходимата степен от фактическа страна съществуването на материалноправно основание за разпореденото премахване като незаконен строеж на описания в акта обект. Оспорва обективираните в съставения констативен акт и в постановената въз основа на него заповед фактически констатации и правни изводи относно вещно-правния и технически статут на обекта като твърди, че неправилно и незаконосъобразно решаващият орган е приел, че е налице незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Излага доводи, че разпореденият за премахване навес не представлява строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, за който да се изисква издаването на разрешение за строеж и/или други строителни книжа, поради което и процедурата за неговото премахване като незаконен строеж, е неприложима. Направено е искане за отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Павел баня, в представения по делото писмен отговор по чл.163, ал.2 от АПК, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. С подробно изложени съображения обосновава, че от събраните в хода на проведеното административно производство по чл.225а от ЗУТ доказателства безспорно се установява изграден в имота на жалбоподателя строеж по см. на § 5, т.38 от ДР ЗУТ, изпълнен без издадени строителни книжа, което релевира наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – С.О.Д., е собственик на недвижим имот – дворно място с площ от 757кв.м, заедно с построените селскостопанска паянтова сграда и навес, съставляващ УПИ ІV-421, кв. 73 по плана на с. Александрово, община Павел баня, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 22 от 20.05.2014г., том IІ, рег. № 3008, дело № 213/ 2014г.

В Община Павел баня са постъпили жалби – вх. рег. № 94Х-160-1/ 10.07.2015г. от Х.Д.Г. ***-372-1/ 06.07.2015г. от В.В.В. ***-372-2/ 07.07.2015г. от Миланка Димитрова и В.В. ***, във връзка с изпълнено незаконно строителство – кошара за кози на ул. „Изгрев” № 6, с. Александрово.

По подадените жалби на 21.01.2016г. е извършена проверка от служители на общинска администрация – Павел баня, при която е констатирано, че в УПИ ІV-421 в кв. 73 по плана на с. Александрово, община Павел баня, е построен навес с размери 6.16м/27.41м, 6.04м/11.98м с височина Н било 3.33м, с дървена конструкция, колони и греди, покрит с етернитови плоскости и LT ламарина, като дървените колони са монтирани върху камък, положен върху подложен бетон в изкоп. Навесът е затворен от всички страни с дъсчена обшивка на Н=1.60 от терена и платнища, като са монтирани и две дървени врати с размери 3.00м/2.00м.

От работна група от служители на общинска администрация – Павел баня на 23.08.2016г. е извършена нова проверка на място на строеж „Навес за отглеждане на кози”, находящ се УПИ ІV-421, кв. 73 по плана на с. Александрово, община Павел баня. Проверката е извършена в присъствието на О.С.Д. – баща на С.О.Д.. За резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен акт № 1 от 23.08.2016г. /л.21 от делото/. Съгласно констативната част на същия, при проверката е установено, че навесът за отглеждане на кози и изграден върху собствен на С.О.Д. терен. Навесът е изграден на буквата „Г” и е с размери 6.06м/27.41м., 5.94м/11.88м с височина Н било = 3.33м, стреха 1.94м. В констативния акт е посочено че навесът е изпълнен от дървена конструкция: колони и греди; покрит е частично с LT ламарина. Дървените колони са монтирани върху камък положен върху подложен бетон в изкоп, като навесът е затворен от всички страни с дъсчена обшивка на Н=1.60 от терена; оставени са отвори закрити с платнища, като са монтирани и две дървени врати с размери 3.00м/2.00м. Констативният акт съдържа и окомерна скица на разположението на строежа в имота. Установено е, че за строежа няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, с оглед на което същият е квалифициран като незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т.2, изпълнен в нарушение на чл.137, ал.3; чл.143, ал.1; чл.144, ал.1; чл.148, ал.1 и чл.157, ал.1 от ЗУТ. За извършител и възложител на строежа е посочен С.О.Д..

Констативния акт е връчен и получен от бащата на С.Д. – О.С.Д., с поето от О.Д. задължение да го предаде на сина си С.Д., видно от приложената по делото разписка. В законово установения срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ С.Д. не е подал възражение против съдържащи се в Констативния акт № 1/ 23.08.2016г. фактически констатации и направеното предложение за издаване на административен акт по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа .

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № РД-14-15 от 01.02.2017г. на Кмета на Община Павел баня, е разпоредено да се премахне от С.О.Д. *** на изпълнения от него незаконен строеж „Навес за отглеждане на кози” с площ от 236кв.м, находящ се в УПИ ІV-421 с площ от 757.00кв.м, кв. 73 по регулационния план на с. Александрово. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 1/ 23.08.2016г. и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № РД-14-15 от 01.02.2017г. на Кмета на Община Павел баня.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, добросъвестно и обективно. При изпълнението на експертизата, към момента на извършения оглед на място е констатирано, че УПИ ІV-421, кв. 73 по плана на с. Александрово, община Павел баня, се намира в крайната югоизточна част на селото. Съгласно заключението и отговорите на вещото лице, дадени при изслушването на експертизата в съдебно заседание, северната имотна граница на УПИ ІV-421, кв. 73 е материализирана с телена ограда, която имотна граница не съвпада със северната регулационна граница на УПИ. Отразените по действащия ПУП „ПС” и навес на западната регулационна граница на УПИ ІV-421, кв. 73, не съществуват. Конструкцията на разпоредения за премахване навес се състои от 3 бр. дървени колони на ред, през около 3 метра, които не са закрепени трайно към земята; дървени носещи столици и дървени ребра /валки/, както и дъски за закрепване на покривното покритие и скрепителен дървен материал. Някои от колоните са поставени върху каменни плочи без наличието на други крепежни елементи. Навесът е с Г-образна форма, двускатен покрив от ламарина и стени с дървена обшивка 1.20-1.80м. Северната част на навеса е с размери 11.90/5.93м, а южната е с размери 26.88/5.97м., при височина на светлата част 2.30м, като достъпът се осъществява от две врати. Навесът е с обща площ 231кв.м /71 кв.м северната част и 160кв.м – южната частта/. Съгласно заключението изпълненото в УПИ ІV-421 в кв. 73 по плана на с. Александрово застрояване е допълващо със селскостопанско предназначение, като навесът е предназначен за отглеждане на селскостопански животни /към момента на изпълнение на експертизата – кози/. В заключението подробно е описано местоположението на разпоредения за премахване навес от гл.т на разположението му в УПИ и спрямо регулационните линии и отстоянието му от тях и спрямо съществуващи постройки в съседни УПИ, като е посочено, че северната част на навеса е разположена на уличната регулация. Според изпълнилото експертизата вещо лице обектът на отделни части може да се демонтира и премести на модули и отново да се използва по предназначението, което има в момента.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата В.В.В., Мирослав Давидов Арабаджиев и Асан Мехмед Кокор. Свидетелят В.В. /едно от лицата, подали жалба в Община Павел баня във връзка с изпълнено незаконно строителство – кошара за кози на ул. „Изгрев” № 6, с. Александрово/, заявява, че навесът е построен през месец юни на 2015г. Преди това парцелът е бил празно дворно място с една стара плевня, но в сегашния си вид, построен по дължината на целия парцел, навесът съществува от май – юни 2015г. В навеса се отглеждали кози, а от скоро и овце. Свидетелят Мирослав Арабаджиев описва навеса като дървена постройка с ламаринен покрив и обшивка. Свидетелят си спомня навеса отпреди 30-40 години, който навес служил за обор, като преди 3-4 години С.Д. го ремонтирал. Помни постройката от ученическите си години, когато ходел да помага на дядо си, който работил там. Не си спомня квадратурата на стария навес, като според свидетеля този стар навес не е премахнат, а само е ремонтиран от С. Д. след закупуването на имота. Свидетелят Асан Кокор твърди, че навесът е направен през 1980г. – лично той помагал при неговото изграждане, за което са му платили и надница. Сочи, че сега С.Д. само направил ремонт на навеса – сменил ламарините и дъските.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед № РД-14-15 от 01.02.2017г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Павел баня, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, при подробно описание в заповедта на строежа от гл.т. на неговия вид, предназначение, характеристики, местонахождение, параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, както и че същият е изграден без изискуемите се разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Дали изпълненият обект представлява строеж по см. на легалната дефиниция по §5, т.38 от ДР на ЗУТ и правилно ли строежът е квалифициран като подлежащ на премахване незаконен строеж, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспорената заповед. Действително неправилно като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, регламентираща процесуалните правила и изисквания за образуването и провеждането на административното производство. Относимата норма е тази на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Доколкото обаче вярното правно основание за разпореденото премахване на незаконния строеж може да бъде извлечено от посоченото фактическо основание за издаването на заповедта, непълната правна обосновка на упражненото от Кмета на Община Павел баня правомощие не представлява съществено формално нарушение.

Заповед № РД-14-15 от 01.02.2017г. на Кмета на Община Павел баня е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване на регламентираните в ЗУТ процесуални правила и изисквания. Административното производство е образувано на основание Констативния акт № 1 от 23.08.2016г., съставен и подписан от длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в Община Павел баня. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на посочения в акта обект. С.Д. е надлежно уведомен за започналата със съставянето на акта административна процедура и за възможността да упражни правата, които има в качеството си на страна в административното производство по чл.225а от ЗУТ, в т.ч. правото да направи възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените фактически и правни изводи. С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Спорните по делото въпроси се свеждат до това дали и доколко изграденият в имота на С.Д. обект – „Навес за отглеждане на кози”, представлява строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изисква ли за него законът издаване на разрешение за строеж и одобряването на строителни книжа и съотв. подлежи ли на премахване по реда и на основание чл.225а от ЗУТ, като незаконен строеж. Твърдението на жалбоподателя, на което се основава възражението за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, е обосновано с обстоятелството, че тъй като изградения навес не е трайно закрепен към терена съотв. не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена, върху който е поставен, същият не представлява строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и съответно - за изграждането му законът не изисква издаването на каквито и да е било строителни книжа в т.ч разрешение за строеж.

Упражненото с оспорената Заповед № РД-14-15 от 01.02.2017г. правомощие се основава на материалноправните разпоредби на Закона за устройство на територията, с оглед на което при определяне на вида и характера на разпоредения за премахване обект, следва да се изхожда от легалните дефиниции на понятията „строеж” и „преместваем обект”, дадени с нормите на § 5, т.38 и т.80 от ДР на ЗУТ. Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ „строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Разпоредбата на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ определя като "преместваем обект" обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. В контекста на посочените легални дефиниции следва извода, че за определянето на обекта като преместваем или като строеж, се изхожда от неговите характеристики – вид, предназначение, начин на изграждане и свързаност с терена или с друг обект.

В случая в Констативен акт № 1 от 23.08.2016г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед, разпореденият за премахване строеж е описан като такъв представляващ навес, изпълнен от дървена конструкция - колони и греди, покрит частично с LT ламарина. Дървените колони са монтирани върху камък положен върху подложен бетон в изкоп, като навесът е затворен от всички страни с дъсчена обшивка на Н=1.60 от терена; оставени са отвори закрити платнища, като са монтирани и две дървени врати. Съгласно заключението на изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза, към момента на извършения от вещото лице оглед на място е констатирано, че конструкцията на процесния навес се състои от 3 бр. дървени колони на ред, през около 3 метра, които не са закрепени трайно към земята; дървени носещи столици и дървени ребра /валки/, както и дъски за закрепване на покривното покритие и скрепителен дървен материал, като някои от колоните са поставени върху каменни плочи без наличието на други крепежни елементи. Навесът е с Г-образна форма, двускатен покрив от ламарина и стени с дървена обшивка 1.20-1.80м. Изпълненото в УПИ ІV-421, кв. 73 по плана на с. Александрово застрояване е определено от вещото лице като допълващо застрояване със селскостопанско предназначение, при предназначение на навеса за отглеждане на селскостопански животни - към момента на изпълнение на експертизата – кози.

Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване. В чл.44, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че в селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид. Въз основа на посочената нормативна регламентация може да се направи извод, че стопанските постройки със селскостопанско предназначение представляват постройки на допълващото застрояване и като такива – строежи по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

В случая от събраните по делото доказателства /в т.ч от заключението на изпълнената съдебно-техническа експертиза/ безспорно се установява, че предназначението на разпоредения за премахване „Навес за отглеждане на кози”, е за отглеждане на селскостопански животни, което определя обекта като такъв със селскостопанско предназначение. Това предназначение от една страна изключва квалифицирането на обекта като преместваем обект по см. на §5, т.80 от ДР на ЗУТ /доколкото такива са само предназначените за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност/. От друга страна в контекста на чл.12, ал.1 от ЗУТ /съгласно която разпоредба по смисъла на ЗУТ „застрояване” е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти/ и с оглед предназначението на обекта, същият следва да бъде определен като стопанска постройка със селскостопанско предназначение и съотв. строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. За определянето на обекта като „строеж” е ирелевантно обстоятелството, че същият не е трайно закрепен върху терена /съгласно заключението на изпълнената по делото СТЕ/. Както вече беше посочено, по аргумент от §5, т.80 от ДР на ЗУТ, преместваем е този обект, който може след отделянето му от повърхността в неговата цялост да бъде демонтиран или преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация. Видно от отговорите на вещото лице, дадени в съдебното заседание при изслушване на експертизата, обектът на отделни части може да се демонтира и премести на модули и отново да се използва по предназначението, което има в момента т.е навесът не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството, без да бъде демонтиран на части, с което обаче той ще изгуби своята индивидуализация. Очевидно с това преместване би се нарушила субстанцията му на единен обект, а както беше посочено, за определянето му като преместваем, е необходимо не материалите, от които е изграден, да могат да се преместят, а обектът да може да бъде отделен и преместен на друго място като цяло, във вида и с предназначението, което е имал на мястото, от което е отделен. Следователно преместването на навеса не би могло да бъде извършено при запазване на физическата му цялост като обект, а чрез разрушаването на извършен строеж и новото му изграждане /макар и от същите материали/, на друго място, което изключва определянето на „навеса за отглеждане на кози” като преместваем обект. На следващо място изграждането на стопанската постройка със селскостопанско предназначение, предвид ползването и за отглеждане на селскостопански животни, няма как да не променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята, върху която е осъществен строежът, което обстоятелство се потвърждава и от заключението на експертизата /”закрепването на колоните не е осъществено на земята, а на около 5-10см от терена, който е увеличен при експлоатацията на обора за отглеждане на кози”/. А съгласно константната съдебна практика, строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ е всяко съоръжение, което променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята или сградата.

С оглед установените характеристики на изградения в имота на С.Д. обект от гл. т на вид, предназначение и начин на изпълнение, съдът приема, че същият безспорно представлява строеж както по см. на действалия към момента на извършване на строителната дейност §1 от ДР на ППЗТСУ /отм./, така и по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Стопанските постройки със селскостопанско предназначение и по сега действащата регламентация по ЗУТ /чл.44, ал.1 във вр. с чл.41, ал.1 от ЗУТ/ и съотв. по чл.121, ал.1 от ППЗТСУ /отм./, са второстепенни постройки, елемент на допълващо застрояване в имота. Ето защо разпоредената за премахване с обжалваната заповед стопанска постройка за отглеждане на животни представлява елемент на допълващото застрояване в УПИ ІV-421, кв. 73 по плана на с. Александрово, община Павел баня.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Като постройка на допълващото застрояване, за строителството на сградата нито действащата нормативна уредба по ЗУТ /по аргумент от чл.147, ал.1, т.1, предл. първо във вр. с чл.44 от ЗУТ/, нито регламентацията по ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, въвеждат изискване за одобряване на инвестиционен проект, като предпоставка за издаване на разрешение за строеж. Макар за разрешаване на строителство от вида и с предназначението на процесната постройка да не е необходимо одобряване на инвестиционен проект, по аргумент от разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ, съотв. чл.55, ал.1 от ЗТСУ /отм./ и чл.225, ал.1, т.1 ППЗТСУ /отм./, законът изисква строителството да се извършва въз основа на издадено разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения за строително-монтажни работи, за които не е необходимо строително разрешение. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от жалбоподателя/, че за изпълнения строеж „Навес за отглеждане на кози”, няма издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.

 Материалната законосъобразност на Заповед № РД-14-15 от 01.02.2017г. на Кмета на Община Павел баня и на разпореденото със заповедта премахване на постройката като незаконен строеж, са обусловени не само от установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без издадено разрешение за строеж, но и от липсата на пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатирането на незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи установява института на търпимостта. В случая съдът приема, че разпоредената за премахване постройка не може да се квалифицира като търпим строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Съображенията за това са следните:
 
 Съгласно нормата на §127, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Трайно установената и възприета съдебна практика по приложението на тази разпоредба е в смисъл, че регламентацията по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не е приложима за всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001г., доколкото §16 от ПР на ЗУТ не е отменена и продължава да действа с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Следователно времето на извършване на строителството е от съществено значение за преценката за търпимостта на строежа.
 
 Предвид събраните по делото гласни доказателствени средства за установяване на годината на изграждане на процесния навес, съдът приема, че за извършването на преценката за търпимостта на стопанската постройка, приложима се явява разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Посочената норма предвижда че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че материалноправните предпоставки за определяне на изпълнен без необходимите строителни книжа незаконен строеж като търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и съотв. като неподлежащ на премахване и на забрана за ползване, са следните: 1. Строежът да е изграден до 07.04.1987г.; 2. Постройката да е била допустима по действащия подробен градоустройствен план и 3. Строежът да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, т.е по действащите разпоредби на ЗУТ. 
 
 С оглед показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица - Мирослав Давидов Арабаджиев и Асан Мехмед Кокор, относно изграждането на навеса около 1980г.,  изпълнено се явява първото условие по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Но спрямо постройката не се установява наличието на останалите две материалноправни предпоставка за определянето на строежа като търпим по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ - строежът да е допустим по действащия подробен градоустройствен план и съответно да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. Съображенията за това са следните:
 

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото /в т.ч от заключението на СТЕ/, че разпореденият за премахване навес за отглеждане на селскостопански животни, не е бил предвиден в действалия към 1980г. и сега действащ ПУП на с. Александрово, община Павел баня, одобрен със Заповед № 600/ 25.04.1077г. Съгласно идейно-застроителния план на селото, за УПИ ІV-421, кв. 73 се предвижда изграждане на едноетажна жилищна сграда. Към момента на изграждането на постройката, са действали правилата и нормативите на Закона за териториално и селищно устройство (в сила от 01.06.1973г., отм. ДВ бр. 1/ 2001г.); на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /обн. ДВ бр.62 от 07.08.1973г., отм. ДВ бр. 1/ 2001г./ и Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. ДВ бр. 69 от 1977г./. Макар изграждането на стопански постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение в селата, вкл. за отглеждане на животни, принципно да е допустимо съгласно ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм.- чл.121, ал.1/, респ. съгласно ЗУТ /чл.44, ал.1 и ал.3/, разпоредената за премахване стопанска постройка се явява недопустима по действащия ПУП и по правилата и нормативите за изграждането й, действали към момента, с който се свързва нейното строителство, и по сега действащите по ЗУТ такива.

Нормата на

чл.125, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. ДВ бр. 69 от 02.09.1977г., отм. ДВ бр. 48/ 1995г., в действалата редакция на разпоредбата към 1980г./, императивно регламентира, че стопанските постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищната сграда. По правило те се разполагат на страничните регулационни линии или на регулационната линия към дъното на парцела въз основа на застроителен план или кварталнозастроителна разработка, така че заедно с постройката в съседните парцели да образуват обща група. Правилата на ЗУТ също изискват допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти вкл. стопански постройки да се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, а когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия ПУП, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в УПИ или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота /чл.41, ал.1 и ал.2 от ЗУТ/. Според чл.42, ал.2, изр. първо от ЗУТ постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. 
 В случая, съгласно заключението на СТЕ, северната част на процесния навес е разположена на уличната регулация, което очевидно е в нарушение на нормативните изисквания и по чл.125, ал.1 от Наредба № 5/ 1977г. /в редакцията на разпоредбата към 1980г./, и на чл.42, ал.2 от ЗУТ.
 Доколкото от доказателствата по делото безспорно е установено, че разпореденият за премахване навес за отглеждане на животни, не е предвиден в действалия към момента на неговото построяване и сега действащ ПУП на с. Александрово, община Павел баня, по който план УПИ ІV-421, кв. 73 е отреден за изграждане на едноетажна жилищна сграда и тъй като северната част селскостопанската постройка е разположена на уличната регулационна линия, постройката се явява недопустима по ПУП и от гл.т на правилата и нормативите, действали по време на изграждането й и на сега действащите по ЗУТ такива. Отделно от това по дефиниция допълващото застрояване е застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, което допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти, а в случая основно застрояване, съответстващо на конкретното предназначение на УПИ ІV-421, кв. 73, определено с ПУП на с. Александрово, няма изпълнено. Фактически изграденият навес за отглеждане на селскостопански животни, заемащ почти 1/3 от площта на целия имот, е единственото съществуващо в момента застрояване в УПИ ІV-421, кв. 73, което застрояване не съответства на определеното с ПУП жилищно предназначение на имота и на предвиждането за изграждане на едноетажна жилищна сграда в урегулирания поземлен имот. 
 

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изпълнен без издадено разрешение за строеж, и доколкото строежът не е в режим на търпимост, са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване. По делото е безспорно установено, че С.Д. е собственик на поземления имот, съставляващ УПИ ІV-421, кв. 73 по плана на с. Александрово, община Павел баня, в който е изпълнен разпореденият за премахване обект, което определя С.Д. като „възложител” на строежа по см. на чл.161, ал.1, предл. първо от ЗУТ и съответно адресат на обжалваната заповед. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.

С оглед на изложеното обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ; при спазване на административно-производствените правила и съобразно с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.О.Д. ***, против Заповед № РД-14-15 от 01.02.2017г., издадена от Кмета на Община Павел баня, с която е разпоредено на С.Д. премахването на изпълнения от него незаконен строеж „Навес за отглеждане на кози” с площ от 236кв.м, находящ се в УПИ ІV-421 с площ от 757.00кв.м, кв. 73 по плана на с. Александрово, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: