Р Е Ш Е Н И Е

№149 26.05.2017 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д. и с участието на прокурора Румен Аарабаджиков като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №97 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на М.Х.Х., с която e предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на ареста Хасково. Неимуществените вреди оценява на стойност 10 000.00 лв., претърпени вследствие на неосигуряването на нормални условия за пребиваване в арест, и по специално - не осигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в ареста Хасково, липсата на естествена светлина, санитарен възел и течаща вода, неосигуряването на престой на открито, лоши хигиенно битови условия при престоя му в ареста за периода 27.01.2015 год. – 28.09.2015 год.;

Ищецът твърди, че през периода 27.01.2015 год. – 28.09.2015 год. е бил настанен в ареста гр. Хасково, където, в резултат на действията и бездействията на служители от затворническата администрация, е пребивавал при лоши битови и хигиенно-санитарни условия. Поддържа че килията, в която е бил настанен, не са били осигурени условия за хигиена на ръцете и краката, както и условия за къпане. Помещението, в което е пребивавал не отговаряло на изискването за минимална свободна жилищна площ от 4 кв. м., липсвало санитарен възел и течаща вода, а естествените си потребности удовлетворявал в кофа или шише. Не му е било осигуряван и престой на открито, който се е извършвал в по-голямо помещение, но което отново е било закрито. В килията е нямало прозорец, липсвало е и естествена слънчева светлина, не е била отоплявана добре, имало е дървеници, което не е позволявало на ищеца да спи нормално. Сочи, че в следствие на всичко това, се е бил заразил с краста, като това заболяване не е било лекувано навременно и ефективно. Вследствие на всичко това, за периода на пребиваването му в ареста гр. Хасково, са му причинени неимуществени вреди, които същият оценя на стойност 10 000.00 лв.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва предявеният иск като допустим. Килиите в които е пребивавал ищеца са били оборудвани с легла, масичка и табуретки. Килиите са оборудвани с неотваряем прозорец с приток на естествена светлина, а свежият въздух от отваряем прозорец над вратите на килиите към коридора. В килиите имало въздуховоди от вентилационна система осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. В килиите има изкуствено осветление с две луминесцентни осветителни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление, а отоплението се осигурява чрез радиатор на централно отопление. Това води до извода, че ищецът не е пребивавал в унизителни и нехуманни условия на живот. Същият е бил извеждан по график на открито в обособеното за тази цел помещение с площ от 14.5 кв.м., с два прозореца, осигуряващи дневна светлина и свеж въздух. Задържаните лица сами са определяли кога да упражнят правото си престой на открито. Що се отнася до битовия комфорт на задържаните лица с мярка „задържане под стража”, същият е субективно възприятие на всяко едно лице от една страна, а от друга с оглед на целите които се преследват с него, не може да се очаква пълен битов комфорт за всички. Излага съображения, че ищеца не е доказал преживени негативни емоции в причинна връзка с условията в ареста в гр. Хасково. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции като недоказани и неоснователни, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за частична основателност на предявените искове, като счита, че обезщетението следва да бъде определено по справедливост.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът М.Х. е бил задържан на 27.01.2015 год. в ареста Хасково и е пребивавал до 28.09.2015 год., когато е приведен в Затвора Стара Загора. В периода на задържане е бил настаняван в килии №14, 17, 13, 12 и 16 на ареста Хасково, който се намира в сградата на ОД на МВР - Хасково. Килиите в ареста гр. Хасково са снабдени с маса, легла и табуретки, но не са оборудвани със санитарен възел и течаща вода. Налице е едно общо санитарно помещение с санитарен възел, като осветлението е с дневна светлина през прозорчето, което е малко, като дневното осветление с две луминесцентни лампи, а нощното осветление с една лампа с жълто осветление. Притокът не свеж въздух се осигурява от прозорец над врата на всяка една килия, насочено към коридора. Престоя на открито се провежда в специално обособено за тази цел помещение с квадратура от 14.5 кв.м. с пряка естествена светлина и въздух.

По допустимостта на исковете:

Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на ареста Хасково/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и арести, съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено в ТР №3 от 22.04.2004 год. по тълк. гр. дело №3/2004 год. на ОСГК на ВКС. Твърдените като незаконосъобразни бездействия на служители на ареста гр. Хасково представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложените мерки за неотклонение „задържане под стража” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението им, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема че предявените исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност, подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед настоящето местожителство *** /към момента на подаване на исковата молба/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Направеното възражение за допустимост на съдебното производство поради изтичането на преклузивният срок за неговото предявяване съгласно §47 от ПЗР на ЗИДЗИНС, е неоснователно,.

Действително съгласно §47 от ПЗР към ЗИДЗИНС в сила от 07.02.2017 год., задържаните под стража, които са били освободени до 6 месеца преди влизане в сила на този закон, може да предявят иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС т.е. предвидено е обратно действие на материално правната норма на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС към вече сбъднали се факти, но в ограничен период от време, а именно нормата се прилага към правата на обезщетение, възникнали до шест месеца преди влизането й в сила. По силата на §49 от ПЗР към ЗИДЗИНЗС, обратно действие на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е придадено и по отношение на вече упражненото право на иск за вреди от лоши условия на задържане т.е. висящите производства, образувани по искове с правно основание общата материална норма на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не следва да бъдат прекратявани поради принципното действие занапред на материалните разпоредби. И двете разпоредби обаче не са приложими в настоящия случай, доколкото ищецът е бил освободен от ареста гр. Хасково на 28.09.2015 год.

Въпросът на който следва да се отговори е имат ли право на иск за обезщетение на вреди от лоши условия на задържане, онези лица, които са освободени преди повече от шест месеца преди влизане в сила на закона и които не са предявили правото си на обезщетение пред съд към релевантната дата, намира своя отговор в нормата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, която изключва приложението на чл.1 ал.1 от същия закон, когато закон предвижда специален ред за обезщетяване. Няма съмнение, че иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е специален спрямо общата разпоредба на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и съответно изключва приложението й по аргумент от чл.8 ал.3 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на §47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС /ДВ бр.13 от 2017 год./ предвижда лицата да са били освободени от ареста. Идеята на законодателят е възможността, лицата които са били неоснователно задържани, след освобождаването им, да могат да предявят иск за претърпените вреди, но като се ограничи времево възможността им за това. В настоящия случай, ищецът не е освободен от ареста, поради неоснователното му задържане, а е приведен в Затвора Стара Загора, където изтърпява и понастоящем наложеното му наказание с присъда за извършено от него престъпление. В този смисъл, доколкото ищецът не е освободен от ареста гр. Хасково, а е приведен в Затвора Стара Загора за изтърпяване на наказание и същият все още не е освободен, било то предсрочно условно или поради изтичане на наложеното наказание. Ето защо настоящият съдебен състав, намира, че по отношение на него не намира приложение и разпоредбата на §47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС /ДВ бр.13 от 2017 год./. От датата на привеждането му в Затвора Стара Загора до датата на предявяване на исковата претенция не е изтекла и общата петгодишна давност.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София се явяват частично основателни, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко законови предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действието или бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от тях, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като доказателствената тежест за установяването на вредите се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В конкретния случай с исковата молба се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста гр. Хасково. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от М.Х. искова молба, исковите претенции за незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, се изразяват в следното: не осигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия, в нарушение на чл.3, ал.1 и ал.2, т.2 и 3 във връзка с чл.43, ал.3 от ЗИНЗС; не осигуряване на тоалетна и санитарно-битови условия при престоя му, в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС; неосигуряването на престой на открито, липсата на естествена дневна светлина и свеж въздух.

В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.

Съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно §13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 год. В чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода, респективно задържаните лица, се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения /като от 2017 год. е добавено и арестите/. Съгласно обаче § 9 от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Наличието на отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ за един задържан и за санитарно помещение и течаща вода в спалното помещение, предполага, че същите не са задължителни към периода на исковата претенция, нито към настоящият момент. Ето защо не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите, където са настанени лицата с мярка за неотклонение задържане под стража, неизпълнението на което задължение да представлява незаконосъобразно бездействие, т.е. незаконосъобразна административна дейност.

В съответствие с разпоредбата на чл.31, ал.5 от Конституцията на Република България, на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно наказание е насочено към постигането на целите на закона, като са въведени изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За тази цел законодателят е предвидил, забрана за умишлено поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето.

Помещенията в които е бил настанен Х., по време на престоя си в ареста Хасково са с квадратури от 12.18 кв.м. с четири легла /килия 14/; 8.37 кв.м. с три легла /килия 17/; 12.18 кв.м. с четири легла /килия 13/; 8.06 кв.м. с три легла /килия 12/ и 8.06 кв.м. с три легла /килия 16/. От събраните данни по делото, е видно, че за периода на престоя си в ареста Хасково, Х. е бил настаняван с други задържани в помещенията, а в определени периоди е бил сам в килията /31.01.2015 – 01.02.2015 год. в килия 14, 01.05.2015 – 06.05.2015 год. килия 13, а в периода 13.05.2015 – 20.05.2015 год. е бил в ареста гр. София/, но никога броя на задържаните не е надвишавал броя на леглата. Същото се доказва и с представената справка от ответника за средната населеност на ареста в периода на задържането на ищеца. Ето защо, съдът приема, че на ищеца не му е било осигурена и изискуемата по закона жилищна площ от минимум 4 кв.м. за 144 дена от общо 245 дена престой в ареста Хасково, макар и това законово задължение за осигуряването й да е в сила от 01.01.2019 год. Съдът намира, че не осигуряването на минималната жилищна площ не е доказано за целия период на престоя на ищеца в ареста Хасково.

Липсата на санитарен възел с течаща вода в самото помещение, създава известен дискомфорт и неудобство за задържания с мярка за неотклонение задържане под стража. В случая по степен и интензитет те могат да бъдат квалифицирани като „причиняващи страдание и унижаващи достойнството”. Обстоятелството че липсва санитарен възел в помещенията, само по себе си може индиректно да обоснове жестоко, безчовечно или унижаващо отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС. Факта, че задържания е имал достъп до общия санитарен възел с течаща вода два пъти дневно, а при нужда ползването на тоалетните се е извършвало след сигнализиране на дежурния надзирател, очевидно на Х. е била осигурена възможност да удовлетворява естествените си физиологични нужди в хигиенна и здравословна среда. Няма данни и не са наведени оплаквания, че такъв достъп да му е бил отказван по време на престоя му в ареста Хасково.

Претендираните неимуществените вреди не са посочени в какво се явяват в исковата молба /от разпита на свидетеля Пашев ищецът е бил „подтиснат и се е мажел със синьо лекарство”/, при престоя или здравословни последици от лошите условия не са доказани в пълна степен в хода на съдебното производство. Видно от приложените доказателства, условията са провокирали медицинско заболяване у ищеца, а именно краста, от което заболяване е бил лекуван, поради което и е бил преведен в ареста в гр. София за лечение. Приложени са контролни листове за извършени медицински прегледи по време на престоя му в ареста, но не е доказано, че болките в очите са провокирани от задържането му в ареста, докато за крастата и вирусната инфекция, с оглед характера на заболяванията е безспорно, че същите са провокирани от условията в ареста. Не е доказано и обратното – че болките в очите датират от период, предшестващ исковият период. Същото следва да бъде отчетено при определянето на размера на претендираното обезщетение.

Що се отнася до третата искова претенция, а именно липсата на свеж въздух и светлина в помещението, в което Х. е бил настанен, съдът намира същата за доказана и обоснована. Основателни са твърденията на ищеца за липса на достатъчно светлина. Макар и ограниченията в притока на естествена светлина да са свързани със специфичният характер на помещенията, в които е пребивавал и изискванията за сигурност и охрана на лицата с ограничение в свободата на придвижване. Независимо от това във всяка една от процесните килии е имало прозорец към коридора, от които макар и по-малко, е влизало индиректна естествена светлина. Имало е и постоянна осветеност от изкуствена светлина. Безспорно е от друга страна, че възприятието за достатъчност на осветеност и приток на свеж въздух е субективно възприятие и зависи от физиологическото състояние на всеки един човек. Няма данни по делото, ищецът да страда от болести, които да изискват по голямо количество свеж приток на въздух или развита фобия от липса на достатъчно светлина или въздух. Всичко това, води до извода, че на Х. не е било необходимо осигуряването на специфични по-добри условия, от нормално осигурените за всяко едно лице, лишено от свобода, макар и липсата да е била през целия период на престоя му в ареста Хасково.

С оглед на гореизложеното съдът приема че условията, при които е бил постановен ищецът Х. в ареста Хасково, надхвърлят минималния предел над който може да се определи, че те са нечовешки или несъвместими с неговото достойнство. Макар и начинът на изпълнение на мярката за неотклонение да не надхвърля неизбежното страдание, свързано с ограниченията, които понася задържаното лице. Ето защо исковата претенция в частта й за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от липсата на санитарни възли, годна за пиене течаща вода в спалното помещение, малка квадратура и липса на свеж приток на въздух и светлина, се явява доказана и като такава частично основателна. При определянето на размера на обезщетението, следва да се имат в предвид като продължителността на престоя в следствения арест /245 дена/, наличието на последващи заболявания /краста и вирусна инфекция/, причинени от тези условия и интензитета на въздействие на същите върху психиката, здравето и общото психическо състояние на ищеца, привеждането на същия за лечение в гр. София /8 дена/, настаняването му в килия с достатъчно площ /в килия №14 – 80 дена (27.01. – 01.02.2015 год.; 29.05. – 05.06.2015 год.,; 11.06. – 30.06.2015 год.; 15.07. – 31.08.2015 год.), в килия №17 - 10 дена (21.02. – 25.02.2015 год.; 18.03. – 22.03.2015 год.), в килия №13 - 5 дена (01.05. – 06.05.2015 год.) и в килия №16 - 6 дена (01.09. – 07.09.2015 год.) – видно от представената справка, съгласно която за посочените периоди лицето е било настанявано в килиите с лица, по-малко от предвидените /лист 14 и 15 от делото/. Действително не е установено за какъв период, лицето е настанено в килии, които съответстват на европейските стандарти за площ, но доколкото тези твърдения на ответника са доказани със съответните официални документи, както и необорването им от ищеца, същите не могат да бъдат игнорирани в пълна степен. От друга страна, дори и да са съответствали за площ килиите, то липсата на санитарен възел и течаща вода, на достатъчно естествена светлина и свеж въздух, предполага негативно въздействие върху ищеца, макар и с по-малък интензитет.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. Следователно такова право имат и задържаните лица за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Видно от представените от ответника по делото справки за задържаното лице и относно материално – битовите условия в ареста Хасково /стр.15/, изпълнението на престоя на открито се извършва в специално обособено за тази цел помещение с площ от 14.5 кв.м. и естествена светлина и приток на въздух. Това се потвърждава и от събраните свидетелски показания на св. И.. Действително показанията на И. касаят част от исковият период /от 08.09.2015 год., когато е бил задържан И. до 28.09.2015 год., когато е Х. е бил приведен в ареста в Затвора Стара Загора/. Доколкото няма различие в показанията относно условията в ареста и отразеното в представената справка от страна на ответника по делото, то се налага извода, че условията в ареста са били аналогични и за целия исков период. Следователно съдът намира, че исковата претенция в тази си част е частично основателна и доказана. Следва обаче да се има в предвид, че осигуряването на престой на открито на ищеца не се отрича в пълна степен от него, а в същото време ответника не доказва по безспорен начин, че е осигурявал ежедневен такъв престой.

От гореизложеното съдът намира, че твърденията на ищеца за неосигуряване на достатъчна площ в килията; отсъствие на дневна светлина; липса на санитарен възел и течаща вода се приемат за частично доказани в процеса, поради което, към исковия период е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията, респ. налице са правопораждащите факти да се ангажира отговорността на държавата.

Европейския съд по правата на човека в множество свои решения (напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 2.02.2006 год., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 год.), в периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание е разглеждан конкретно въпросът за липсата постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди на задържаните лица вътре в затворническите помещения или следствените арести, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България; липсата на дневна светлина и течаща вода. Тези "неудобства" следва да бъдат преценявани и с оглед продължителността им.

Ето защо в конкретния случай, от събраните в хода на съдебното производство доказателства, следва да се направи извод, че за посочения в исковата молба период от време М.Х. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които могат да се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. При това положение настоящият състав приема, че исковата претенция е доказана по основание, независимо от факта, че в ЗИНЗС са установени отлагателни срокове за влизане в сила на някои от разпоредбите му. Искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е принципно ефективно правно средство за защита срещу лоши условия на задържане и стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи мерки с цел достигане на европейските стандарти.

Длъжностните лица от ареста по време на исковия период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. Съгласно чл. 3, ал. 1 осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство, принуждава ги да вършат или да приемат действия против волята си, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. Този текст отразява принципно положение, свързано принципа на законност и правов ред в Република България, и като всеки принцип е установен с норма, която има материално-правен характер и нарушението й дава отражение в личната или имуществената сфера на гражданите.

В случая отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Съгласно нормата на чл.3, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) осъдените, респективно задържаните под стража, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 от горепосочената норма е посочено какво се смята за изтезания, жестоко или нечовешко отношение, като в т.2 и т.3 е изброено: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето, унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, респективно задържания под стража, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно предвидените в ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС конкретно изброени неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общо въздействие върху задържаното лице, а не всяко едно от тях да се преценява като самостоятелно и с отделна степен на влияние и въздействие върху личността. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012 год. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция „води да намаляване на релевантността на всеки аргумент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху жалбоподателя, както се изисква от Конвенцията. Този подход лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е, само по себе си, достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретното задържано лице, ако е било преценено в контекста на съдебната практиката във връзка с Конвенцията, достига прага по чл. 3 от Конвенцията.“ Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде разгледан в съвкупност, а не отделно – като неизпълнение на отделни законови задължения и да се определи едно общо обезщетение.

По въпроса за размера на обезщетението съдът, в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за ищеца намира, че обезщетението следва да се присъди в размер на 2 500.00 лева, в какъвто размер искът е основателен и доказан. В останалата част, до предявения размер от 10 000.00 лв. искът, като неоснователен, следва да се отхвърли.

Направено е искана за присъждане на разноските по делото от страна на ищеца, които съдът, намира за доказани и основателни. Видно от представеният договор за правна защита и съдействие, заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00 лв. и направеното възражение за прекомерност на същото е неоснователно. Платена е също така и дължимата държавна такса в размер на 10.00 лв. за образуването на съдебното производство.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр. София да заплати на М.Х.Х., сумата от в размер на 2 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в ареста Хасково и дължима за периода 27.01.2015 год. – 28.09.2015 год..

ОТХВЪРЛЯ иска на М.Х. *** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия по осигуряване на нормални битови и санитарно-хигиенни условия за периода 27.01.2015 год. – 28.09.2015 год.. в останалата му част до 10 000.00 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр. София да заплати на М.Х.Х., сумата от в размер на 310.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: