Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№203                                                              27.07.2017г.                      град Стара Загора

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           

                    СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   М.П.                                                                      

и с участието на прокурора                                                                                                      като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 103 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

            Образувано е по жалба на „Денисимо-09” ЕООД гр.Стара Загора с управител И.С.Й —Йорданова против Заповед № 10-00-134 от 26.01.2017г на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.225а ал.2, във връзка с чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж шеста категория, „Ограда” в гр.Стара Загора, изпълнена в отклонение от одобрените строителни книжа в източната част на имота и незаконния отвор с врата по северната граница на  УПИ VІ, 3323, кв.292 по плана на гр.Стара Загора.

            В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при липса на мотиви, в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се твърди, че е накърнено правото на защита на лицето, твърди още че разпореденото частично премахване не е съпроводено от предварително проучване и конструктивно обследване. Твърди още, че оградата е изградена въз основа на строително разрешение и в съответствие с него и строителните книжа. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.

           

            Ответникът — Кмета на община Стара Загора заема становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето й. Поддържа, че заповедта е законосъобразна и обоснована с доказателствата по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

            Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

             „Денисимо-09”ЕООД се легитимира като собственик чрез покупка от „Бургер кинг” ЕООД на следните имоти: дворно място от 259 кв.м. в гр.Стара Загора, на ул. „Д-р Т.Стоянович”№30, съставляващо по сега действащия план УПИ VІ-3323, кв.2929,  преди УПИ V-3809, кв.292 по плана на гр.Стара Загора, като дворното място е с идентификатор 68850.503.323 по КККР, и на заведение за обществено хранене /бистро/ с идентификатор 68850.503.323.1.5 на сутеренния етаж от сградата в имота —„Заведение за бързо хранене І етап: Лекарски кабинети и бистро” /съгласно нотариален акт за покупко—продажба №7, том VІ, рег.№ 9134 от 2016г на нот. Бойко Георгиев, и нотариален акт за покупко—продажба №109, том ІІІ, рег.№ 6108, дело 358/2014г на нот.Росица Руканова /л.6-л.10/ и съгласно СТЕ л.65—66 по делото.

            За сградата, в сутерена на която е заведението за бързо хранене /обект с идентификатор 68850.503.323.1.5/, е разрешена с Разрешение за строеж № С-И-549/09.06.2006г /РС л.13, СТЕ л.66/.  По първоначален проект достъпа до заведението е бил предвиден  през коридора с входна врата от ул. „Д-р Т.Стоянович” в северозападния ъгъл на сградата, като сега от описания вход достъп няма, а единствения достъп до заведението, собственик на което понастоящем е „Денисимо-09”ЕООД е посредством метална входна врата на северната фасада на сградата под съществуващ метален навес, вътрешна стълба от първия етаж до сутерена, съответно и през отвора /врата/ в ажурна част от оградата по северната граница на имота, отстояща на 15 м от западната регулационна граница на дворното място /СТЕ/.

            Изграждането на ограда  около имота, с дължина общо 68.5 м е разрешено със забележка от 30.03.2009г към Разрешение за строеж № 549/09.06.2006г на Главния архитект на Община Стара Загора /л.13—14/, с която на основание чл.154 ал.5 от ЗУТ е приетото за основателно искане за изменение на одобрения инвестиционен проект за строеж „Заведение за бързо хранене” в УПИ V-3809,одо, кв.292 по плана на гр.Стара Загора, попадащо в обхвата на съществените отклонения по смисъла на чл.154 ал.2 ЗУТ и състоящо се в изграждане на ограда с височина—плътна част 0.60 м и ажурна част над нея до височина 2.10м от терена по всички регулационни граници,изцяло в имота, строеж шеста категория /л.14/. Ситуация с обозначение местоположението на оградата —с плътна част макс 60см и ажурна част 110 см,  е дадена като  част от одобрения за застройката разрешена с РС от 09.06.2006г, и  е отразено съгласуване с Протокол №7, т.4 и 5 от 11.03.2009г на ЕСУТ проект, одобрено на 23.03.2009г от главния архитект/на л.74 по делото/.

 

            Оградата е изпълнена и въведена в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26-00-889 от 15.04.2009г на началник отдел „Контрол по ЗУТ и регистрация на строежи” на основание чл.177 ал.3 ЗУТ, което касае както заведението за бързо хранене, І етап Лекарски кабинети и бистро, така и ограда с височина плътна част 0.60м и ажурна част над нея до височина 2.10м от терена по всички регулационни граници, изцяло в имота”/ л.15/.         Вещото лице, изпълнило  СТЕ твърди, че съществуващата на място ажурна ограда по част от северната граница и тази в източната част /в която част местоположението на оградата не е по регулационната граница/  е изпълнена по времето на забележката и удостоверението за въвеждане в експлоатация /т.е.около и до м.април 2009г/ и че няма новоизградена, надстроена нито преместена след това ограда в тези части.

                       

            Производството по издаване на оспорената заповед е започнало със съставянето на констативен акт №76 от 17.11.2016г /л.26/ на работна група в състав длъжностни лица от техническата служба на община Стара Загора— главен експерт „Контрол по строителството” и ст.специалист отдел „Кадастър и регулации”, в който е обективиран резултата от извършената проверка на „ограда” в УПИ VІ—3323, кв.292 по плана на гр.Стара Загора /68850.503.323/ собственост на „Денисимо 09” ЕООД гр.Стара Загора и с извършител на строежа „Бургер кинг” ЕООД /бивш собственик на имота/. За обекта се сочат: одобрен проект с протокол№ 7/11.03.2009г на ЕСУТ, издадено Разрешение за строеж № РС—И 549/09.06.2006г и забележка към него от 30.03.2009г.   Констатирано е, че в отклонение на одобрени строителни книжа е изградена ограда с височина плътна част 0.60 м и ажурна част над нея с височина 2.10м от терена по част от северната граница на УПИ VІ-3323, кв.292 по плана на гр.Стара Загора, като отклонението се състояло в обособяване на отвор в оградата за входна врата с размери 1.10 м/1.80м, отстояща на 10.00м от западната граница на имота. Чрез така изградената врата се осигурява достъп до имота и основно този достъп се ползва от собственика на самостоятелния обект в сграда с идентификатор 68850.523.323.1.5 „Денисимо 09” ЕООД, тъй като няма друга техническа възможност за достъп до обекта им в сграда с идентификатор 68850.523.323.1. Вратата е метална, с ажурни елементи. Констатирано е на следващо място, че от източна страна на имота е изградена масивна ограда от бетонови блокчета с височина 1.80 м, в отклонение на одобрения проект. Оградата не е изградена по границата на имота, а на произволно взето място от извършителя. Строежът е шеста категория. Дадена е окомерна скица, означаваща разположението на строежа в имота —л.27 по делото/.

            На проверката е присъствал представител на „Бургер кинг” ЕООД, на това дружество е бил връчен констативния акт /на 30.11.2016г—отбелязано в КА №76/2016г/. В срока за възражение, броен от тази дата „Бургер кинг”ЕООД е подал възражение с вх.№10—04—282 /06.12.2016г, в което твърди, че не е извършвал незаконен строеж, какъвто е описан в констативния акт и  не следва да бъде задължаван да го премахне и че собственик е вече „Денисимо 09” ЕООД  /л.25/.

 

             Последвало е издаване на оспорената по делото Заповед  № 10-00-134 от 26.01.2017г, с която Кметът на Община Стара Загора, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.225а ал.2, във връзка с чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ и констативен акт №76 от 17.11.2016г  е разпоредил премахването на строеж шеста категория, „Ограда” в гр.Стара Загора, изпълнена в отклонение от одобрените строителни книжа в източната част на имота и незаконния отвор с врата по северната граница на  УПИ VІ, 3323, кв.292 по плана на гр.Стара Загора.  В мотивите строежът е описан че представлява  „ограда с плътна част с височина 0.60м и ажурна част над нея с височина 2.10м над терена, по част от северната част на УПИ VІ-3323 кв.292 по плана на гр.Стара Загора и масивна ограда с височина 1.80м в източната част на имота”. Съществените отклонения от одобрения проект са обособен отвор с врата с размер 1.10м /1.80м в оградата по северната граница на имота и масивна ограда от бетонови блокчета с височина 1.80 м в източната част на имота, изпълнена не по границата му, а на произволно място в имота в отклонение от строителните книжа и в нарушение на чл.154 ал.2 т.4 ЗУТ.

            Възпроизведена е констатацията от КА №76/17.11.2016г че въпросната врата осигурява достъп до обекта на „Денисимо-09” ЕООД и същият няма друга техническа възможност за достъп до обекта си. Посочено е, че строежът се намира в УПИ VІ-3323 кв.292 по плана на гр.Стара Загора, съответно обект 68850.503.323 по КККР и е собственост на „Денисимо 09”ЕООД, извършител на строежа е „Бургер кинг”ЕООД. Налице е изявление, че обектът не отговаря на условията за търпимост съгласно §127 ал.1 ПЗР ЗИД на ЗУТ и че констативния  акт бил съобщен на заинтересуваните лица, като е постъпило възражение вх.№ 10-04-282/06.12.2016г.

 

            За образуваното производство и хода му „Денисимо 09”ЕООД не е било уведомено, при все че още в Констативния акт № 76/17.11.2016г е отразено, че е собственик на обекта и че с отвора във въпросната ограда, се осигурява единствено възможен достъп до обекта им за обществено обслужване.

            „Денисимо 09”ЕООД е било уведомено за  издадената заповед на 08.02.2017г /известие на л.23/,  на 20.02.2017г дружеството подало в Община Стара Загора „уведомление” с искане за отмяната  й /л.11/. Заявило е, че е собственик на имота и притежава за оградата и обекта си разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация, предоставени от предишния собственик.  Счита, заповедта за грешка и се иска от кмета да отмени своя акт. В същото писмо дружеството изтъква, че през отвора в оградата, чието затваряне  се разпорежда, е единствения  достъп до собствения му обект —обстоятелство, което според него е както известно на общинските органи, така и в резултат на това, че през годините били одобрявани проекти и изменения на проекти за обектите на същия административен адрес, без да бъдат разглеждани в цялост /л.11/.

 

             

            По делото са приети като доказателства документите по административната преписка по издаване на оспорения акт, извадка от ПУП, представените от жалбоподателя документи за собственост и строителни книжа.

 

            За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена, изпълнена и приета съдебно—техническа експертиза, заключението по която като компетентно и  добросъвестно изготвено и неоспорено от страните, съдът приема с доверие /л.64 и сл/. В  СТЕ са хронологично възпроизведени данните за промени в собствеността и за строителството на ограда в процесния имот. Вещото лице потвърждава, че оградата е разрешена с РС №РС-И-549/09.06.2006г забележка от 30.03.2009г, с височина 2.10м от терена по всички граници /северна—35м, източна —9.60м, южна—21м и западна —3м и изцяло в имота /извадка от проекта  на л.74/. Твърди, че в обяснителната записка към част конструктивна от проекта  е предвидена плътна част 60 см от ниво терен и ажурна част с височина 1.50м по приложен детайл, без да е предвидена врата към дворното място по нито една от регулационните граници. С РС № РС-И-389 /09.07.2010г е разрешено строителство на Ограда— плътна с височина 2.80м по част от северната вътрешно регулационна граница с дължина 14м, в имота, като в обяснителна записка по част АС оградата е проектирана от тухлена зидария и ст.бетонови колони 5бр и греди с дължина 14м и височина 2.80м. Тази ограда е и изпълнена на място, с посочените височина 2.80м и дължина 14м, от газобетонови блокчета „Итонг” и служи за северен  фасаден зид на обект „Павилион за бързо хранене и навес”. Експертът твърди изпълнена на място и ограда по останалата част от северната и по южната регулационни граници /но по южната граница металната част е била демонтирана/, а по източната  регулационна граница на имота има изградена ограда плътна от газобетонови блокчета „итонг” с височина 1.80м, която е перпендикулярна на северната регулационна граница и в южния й край има леко скосяване на запад /съответно на посочено на ситуацията в КА № 76/17.11.2016г/, която не  е изградена  по източната граница на имот 68850.503.323, а така както е показано в КА.   Оградата, разрешена със забележка от 30.03.2009г към РС№ РС-И-549/09.06.2006 е включена в Удостоверение за въвеждане в експлоатация №26-00-889/15.04.2009г, макар като обект VІ категория да не е подлежала на въвеждане. Твърди, че няма новоизградена, надградена или преместена ограда, като по начина на нормално овехтяване на вложените материали и начина на изграждане, оградата е изградена в периода на одобрената забележка и удостоверението за въвеждане в експлоатация.    Относно вратата в северната част на оградата—същата е в частта на северната ажурна ограда, с размери е 1.10м/1.80м, отстои на 15 м от западната граница, а не на 10м и посредством тази врата се осигурява единствения достъп до имота на „Денисимо 09”ЕООД.

              

            При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

            Оспорването, като насочено спрямо подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, в законоустановения срок /актът е връчен на 08.02.2017г, жалбата е подадена на 22.02.2017г/, от надлежна страна, чиито права и законни интереси оспореният административен акт накърнява и застрашава, е процесуално допустимо.

           

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира жалбата за основателна.

 

            Заповед  № 10-00-134 от 26.01.2017г, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган  - Кмета на община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ и с оглед местонахождението и категорията на обекта.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59 ал.2 от АПК,  в т.ч. фактическите и правни основания за неговото издаване. Посочени са изрично и чрез препращане към Констативен акт №76/17.11.2016г, на фактите, обосноваващи възприетото от административния орган основание за премахване на част от ограда, като незаконен строеж. Описанието на оградата, е дадено подробно и ясно, вкл.местонахождението й, а именно в УПИVІ-3323, кв.292 по плана на гр.Стара Загора, категорията—шеста, техническите й параметри, и отделно е посочено в какво се изразява незаконността, съответно -отклонението  на част от строежа от одобрения проект: обособяване на отвор с врата с размери 1.10м/1.80м в оградата по северната граница, където е изпълнена ограда  с плътна част с височина 0.60 м, ажурна част над нея с височина 2.10 м над терена и масивна ограда от бетоови блокчета с височина 1.80м в източната част на имота.  Частта от строежа, счетена за незаконна е в достатъчна степен характеризиран чрез посочване на съществените характеристики, местонахождение и разположение /л.24 и л.27/. Касае се за относими към упраженото правомощие фактически обстоятелства /чл.225а ал.1, вр.с чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ/, с оглед на което съдът намира, че е спазено в случая изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа страна.

 

            В хода на производството по издаване на заповед № 10-00-134 от 26.01.2017г обаче са били допуснати съществени нарушения на установената в ЗУТ процедура по констатиране на незаконно строителство, изпълнението на която е гаранция за законосъобразност на самата заповед за премахване.

            Съгласно разпоредбата на чл.225а ал.2 от ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж от визираните категории се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223 ал.2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7 –дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. В нарушение на изр.второ на чл.225а ал.2 ЗУТ,  констативен акт № 76/17.11.2016г е съставен в отстъствие на „Денисимо -09”ЕООД, без изобщо да му бъде съобщен и съответно да е била предоставена възможност за възражение. Констативният акт е предвидено от специалния закон -  чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като доказателство (огледно доказателствено средство) за съществуването и вида на строежа. Ако не е бил съставен и/или връчен редовно, той няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но обстоятелствата могат да бъдат доказани на общо основание - чл. 171, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не е съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В случая констативния акт  не е бил връчен на жалбоподателя. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като е довело до непълно изясняване на фактите, а именно — налице ли е в изпълнението на отвора в северната част и  на източната част от оградата на имота на ул.”Д-р Т.Стоянович” №30 гр.Стара Загора отклонение от одобрените проекти с характер на съществено.

            Строежът в съответните части /отвор в северната част на оградата и тази в изночната част на имота/ е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225 ал. 2 т.3 от ЗУТ, която норма определя като незаконни строежите и или части от тях, когато са извършени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154 ал.2 т.1, т.2, т.3 и т.4. Твърди се хипотезата на т.4 —т.е.такова отклонение от инвестиционния проект, което нарушава строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно—хигиенните и противопожарните изисквания. Тази норма е обаче  неприложима в случая, тъй като се касае за обект, за изграждането на който не се изисква, а и не е бил изработен и одобрен инвестиционен проект. За плътни огради на урегулирани поземлени имоти с посочена височина на плътната част до 0.6м и общо до 2.2м, по аргумент от чл.147 ал.1 т.7 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Документацията за оградата, спрямо която е и преценявано изпълнението й се състои в забележката от 30.03.2009г към РС /л.30/  и ситуационна скица /л.74/. На ситуационната скица  е обозначено местоположението на оградата, дължината по всички регулационни граници и обща такава—68м, с плътна част макс 60см и ажурна част 110 см, съгласувана е с Протокол №7, т.4 и 5 от 11.03.2009г на ЕСУТ проект, одобрено на 23.03.2009г от главния архитект/на л.74 по делото/.  Т.е. разрешаване изграждането на оградата, като обект по чл.147 ал.1 т.7 от ЗУТ и на основание чл.153 ал.1 изр.трето от ЗУТ е в случая обусловено от съгласуваната и одобрена от общинските органи ситуационна скица. Няма данни за изготвяне на инвестиционен проект.  Не е налице инвестиционен проект, спрямо което да се преценява отклонението в хипотеза на чл.154 ал.2 т.4 вр.с чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ, като предпоставка за премахването и нарушението е неправилно квалифицирано.

            На следващо място органът е отбелязал, че въпросния отвор /врата/ в оградата осигурява единствения технически възможен достъп до обекта за обществено обслужване /заведение за бърдо хранене-бистро/ на „Денисимо-09”ЕООД. Това обстоятелство обаче неправилно  е счел че не сочи на законен интерес и законна цел от осигуряване правото на участие на „Денисимо—09”ЕООД в производството по премахването му. Същевременно органът не сочи на друго, различно от документираното времеизграждане на строежа /около април 2009г/, когато е и бил приет. Не е било обсъдено обстоятелството, че оградата в нейната цялост по разрешението от 30.03.2009г и с отбелязване че е включена изцяло в имота е приета с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №26-00-889/15.04.2009г на орган на община Стара Загора. Видно от това удостоверение —л.20 по делото, по отношение на строежа е констатирано съответствие с одобрените проекти и РС № РС-И- 549 от 09.06.2006г със забележка от 04.11.2008г и 30.03.2009г /удостоверението касае както заведение за бързо хранене, така и оградата с височина плътна част 0.6, така и ажурната част над нея до височина 2.10м/. Според СТЕ, в сегашния си вид, оградата както по северната граница, в ажурната част, включваща и отвора с врата, така и в източната част, може да се счита изпълнена по време съвпадащо със забележката и издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация /т.е. март—април  2009г/. Кмета на община Стара Загора  не е обсъдил това, че оградата е включена в удостоверение за въвеждане в експлоатация и характера на този документ. Издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация  принципно следва да се основава и на преценка, че не са налице пречките посочени в чл.178 ал.3 от ЗУТ, вкл.тази по т.1, предл.първо —т.е. строежи или части от тях да не са изпълнени в съответствие с одобрения инвестиционен проект, т.е. издаденото удостоверение би следвало да е доказателство, че такива пречки няма, обратно на заявеното от органа с оспорената заповед. 

 

            На следващо място доказателствата по делото еднозначно установяват, че достъп до обекта на „Денисимо-09”ЕООД —обект за обществено обслужване в сутерена на съществуващата в имота сграда е технически осигурен единствено от вратата, поставена в обособения отвор в северната част на оградата, макар такъв отвор да не е бил предвиден в документацията за оградата.  Макар това обстоятелство да се признава в констативния акт, така и в оспорената заповед, то не е нито анализирано, нито съпоставено с твърдяното от органа отклонение. Необоснована се явява преценката на органа, че  строежа, част от който е разпоредена за премахване е незаконен в хипотеза на т.3 от чл.225 ал.2 ЗУТ и подлежащ на премахване. Изложеното е довело до нарушение на материалния закон при издаване на Заповед № 10-00-134 от 26.01.2017г. Затова допуснатите процесуални нарушения при издаването й, а именно— по неуведомяване на заинтересувано лице и неустановяване в пълнота на релевантните факти има характер на съществено нарушение на административно производствените правила, от тук и е основание за нейната отмяна, наред с издаването на акта при неправилно прилагане на  материалния закон /чл.146 т.3 и т.4 от АПК/.

           

           

            Предвид изложеното , Заповед № 10-00-134 от 26.01.2017г следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила  и поради издаването й при неправилно прилагане на материалния закон — чл.154 ал.2 т.4, вр. с чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ.

 

            С оглед изхода на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя се следват направените от него съдебни и деловодни разноски съгласно представения списък, а именно—в  размер на 950лв, от които 50 лв—държавна такса, 700лв—адвокатско възнаграждение и 200 лв—депозит за СТЕ, като следва Община Стара Загора  да ги заплати на ”Денисимо —09”ЕООД с ЕИК 200896489.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

           

          ОТМЕНЯ по жалба на „Денисимо-09” ЕООД гр.Стара Загора с управител И.С.Й —Йорданова Заповед № 10-00-134 от 26.01.2017г на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.225а ал.2, във връзка с чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж шеста категория, „Ограда” в гр.Стара Загора, изпълнена в отклонение от одобрените строителни книжа в източната част на имота и незаконния отвор с врата по северната граница на  УПИ VІ-3323, кв.292 по плана на гр.Стара Загора, като незаконосъобразна.

 

            ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Денисимо-09” ЕООД гр.Стара Загора с ЕИК 200896489 сумата 1050лв разноски по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: