Р
Е Ш Е
Н И Е № 106
гр.Стара Загора, 21.04.2017 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на четвърти април
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря А.А.
и в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 108 по описа
за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 118 във връзка с 117, ал. 1, т. 2, б.“а” от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба от В.К.Х. *** против Решение № 2153-23-4
от 16.02.2017год. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, с което е
потвърдено Разпореждане № ********** /19.12.2016 г. на Ръководител „ПО” при ТП
НОИ Стара Загора, с което е прекратено изплащането на наследствена й пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Изложени са оплаквания, че оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане за прекратяване на наследствената пенсия за осигурителен
стаж и възраст са незаконосъобразни поради постановяването им в противоречие с
материалния закон. Жалбоподателката твърди, че в ранна възраст следствие
ваксина получила усложнения довели до детска церебрална парализа и умствено
изоставане. Поддържа, че е била освидетелствана и редовно преосвидетелствана от
ТЕЛК, като във връзка със заболяването й е бил определян процент на трайно
намалена работоспособност. Обосновава, че има право да получава част от
пенсията на починалия си родител /наследствена пенсия за осигурителен стаж и
възраст/ по съображения, че промяната на чл.82 от КСО действа занапред във
времето и не прекратява признатото й право, което е „заварено положение”. Счита,
че спрямо нея не е отпаднала инвалидността като основание за отпускане на
такава пенсия, удостоверено чрез преосвидетелстванията без прекъсване във
времето. Оспореното разпореждане и потвърждаващото го решение на директора на
ТП НОИ, с които правото й да получава тази пенсия е отречено, намира за
постановени в противоречие с конституцията и материалния закон и морално недопустими, поради което иска
отмяната им като незаконосъобразни.
Ответникът -
Директор на ТП на НОИ Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява и представлява, като и не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
В.К.Х. страда от психично заболяване. Първоначално
основната диагноза, поставена й при освидетелстване, е „Олигопсихопатия—средна дебилност. Емоционално—волеви разстройства”,
дата на инвалидизиране рожденната дата /ЕР ТЕЛК № 0227/28.02.1983г, л.118/. С
ЕР ТЕЛК №0566 /21.05.1984г., наред с горната е поставена и диагноза „токсоалергичен
полиартрит”/л.115/, съмнението за което заболяване е отхвърлено през 1985г /л.106/.
В експертни решения в периода 1985—2004г психичната диагноза е „олигопсихопатия-
лека олигофрения тежка дебилност” съгласно ЕР ТЕЛК №0313 от
03.04.1985г/л.112/ , ЕР ТЕЛК № 0340 от23.03.1987г, ЕР ТЕЛК №0961 от
16.09.1987г/л.105/ и ЕР НЕЛК №1057/21.10.1987г/л.103/, ЕР ТЕЛК
№0916/18.09.1989г/л.98/, ЕР ТЕЛК №961 /07.10.91г /л.96/, ЕР ТЕЛК
1237/05.10.1993г /л.93/, ЕРТЕЛК №1306/ 30.10.1995г л.88, ЕР ТЕЛК
№1206/23.10.1997г, /л.77/, ЕР ТЕЛК 1136/05.10.99г /л.73/, ЕР №1270/09.10.2001г
л.68, ЕР №1518/04.10.2004г, л.58/, в периода 2007—2013г —„лека умствена изостаналост. Значително нарушение в поведението, изискващо
внимание и лечение” съгласно ЕР
№1892/16.10.2007г, л.51, ЕР № 1863/07.10.10г,л.43, ЕР №2331/29.10.2013г /л.37/,
а в ЕР №2642/04.11.2016/л.32/, последно по време диагнозата е „умерена умствена изостаналост”.
С оглед здравословното състояние на В.Х. е определяна
с експертните решения, постановявани до 2001г, втора група инвалидност /71—80%
намалена работоспособност/, а с тези ЕР, издавани след 2001г до 2016г е
определят процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ между 70 и 80 на сто.
Във всички експертни решения се сочи противопоказен всякакъв
вид професионален труд. Допуска се в някои решения трудоустрояване на лицето при
индивидуални условия, без задължителни норми. По делото не е спорно, а и се
установява от редица експертни решения, че въпреки влошеното си здравословно
състояние, В.Х. е работила надомно към предприятие за инвалиди. По делото не се
спори, че тя не учи и няма качество учащ.
С Решение № 10.ІV.1981г на Пенсионната комисия в полза
на В.К.Х./тогава на 19 год/ е отпусната социална пенсия със срок 24.ІІІ.1981г —19.ІІІ.1983г
на основание чл.45а от Закона за пенсиите и §6а от ППЗП и с оглед на определената
от ТЕЛК
втора група инвалидност /ЕР №0357/20.03.1981г/, дата на инвалидизиране
24.V.1961г —рожденната дата /л.121—123/.
С разпореждане на пенсионния орган от 20.05.1996г /л.82—83
по делото/, считано от 13.05.1996г и със срок до 01.10.1997г, впоследствие продължаван да 01.10.2016г, на В.Х.
е отпусната наследствена пенсия за изслужено време и старост от починалия на
13.05.1993г неин баща Костадин Костадинов Хаджиев /л.82—86/. Със същото
разпореждане е спряно получаването на социалната пенсия на лицето, отпусната й
на основание групата инвалидност като „несъвместима и по-неблагоприятна”.
От 05.12.2003г, наред с наследствена пенсия за ОСВ от
починалия си баща, Х. започва да получава и процент —25 на сто от социалната
пенсия за инвалидност, общо 106.47 лв, въз основа на разпореждане ********** от
22.12.2003г по заявление от 05.12.2003г /л.60—61/. В това разпореждане е изрично посочено, че
лицето има право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Ако
желае може да подаде молба, придружена с документи за стаж и доход за преценка
на по-благоприятния вид пенсия /л.60/. Пенсиите
са били определяни в нов размер, осъвременявани,
преизчислявани, а във връзка с преосвидетелстването на лицето, изплащането на
наследствената пенсия за ОСВ е периодично спирано и съответно възобновявано
след всяко преосвидетелстване. Предходно спрямо оспореното разпореждане е това
от 05.12.2013г на ръководител „ПО” /л.36/, в което наследствената пенсия за
осигурителен стаж и възраст на В.Х. е възобновена от 02.10.2013г до 01.10.2016г
на основание чл.81 от КСО и чл.30 ал.3 от НПОС в размер на 218 лв.
С оспореното разпореждане №********** от 15.12.2016г
Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Стара Загора, на основание
чл.96 ал.1 т.4 от КСО, във връзка с изменение на чл.82 ал.1 от КСО в
сила от 01.01.2015г, е разпоредил, считано от 02.10.2016г прекратяване на
получаваната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на
В.Х. в периода 13.05.1996г-01.10.2016г, по съображения че след 02.10.2016г
лицето няма вече качество на учащ. Със същото разпореждане органът е възобновил
и определил в пълен размер изплащане на социална пенсия за инвалидност по
чл.90а КСО, каквато й е била отпусната
за 75 на сто ТНР от 05.12.2003г до 01.10.2016г и правото на каквато не е
отпаднало предвид новото ЕР на ТЕЛК № 2642/04.11.2016г, т.е. общ размер на
месечната сума за изплащане 129.95 лв /л.31/.
Х. е оспорила разпореждането пред Директор на ТП на
НОИ /жалба от 09.2.2017г на л.30/.
С оспореното Решение №2153-23-4/16.02.2017г, въз
основа на производство, развило се по чл.117 ал.3 КСО, Директорът на ТП на НОИ
гр. Стара Загора е оставил жалбата без уважение, съответно е оставил в сила
разпореждане №********** от 15.12.2016г на ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ гр.Стара Загора. Изложени са мотиви, че с изменението на чл.82
ал.1 от КСО, ДВ бр.107/2014г, в сила от 01.1.2015г., е прецизиран текстът по
отношение на лицата, инвалидизирали се до 18, съответно 26 годишна възраст,
като спрямо тях е въведено и изискване да са учащи. Възпроизведена е
разпоредбата на §22с от ПЗР на КСО, според
която отпуснатите с начална дата до 31.12.2014г пенсии по чл.82 ал.1 от КСО на
лица, които са се инвалидизирали до 18, съответно до 26 годишна възраст,
продължават да се изплащат до изтичане на сроковете до които са отпуснати. Сочи
се още, че за лицата остава възможността на база личната им инвалидност да се
прецени правото им на лична пенсия за инвалидност ако отговарят на условията за
такава, като се визира правилото на чл.74 ал.3 от КСО.
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от лице, за което административният акт е неблагоприятен, в
законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО /видно от известие за
доставяне на л.29/ и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо. Правният
интерес на жалбоподателката се основава на това, че с потвърденото разпореждане
е прекратена наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст от починалия
си баща, каквато тя е получавала до 01.10.2016г.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното Решение № №2153-23-4/16.02.2017г на
Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора е постановено от материално и териториално
компетентния по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен
орган, в предвидената по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с чл.117, ал.5 от КСО
писмена форма, актът съдържа всички съществени реквизити, включително
фактически и правни основания за неговото издаване.
При постановяване на оспореното решение съдът не
констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Не е налице противоречие, нито неправилно приложение
на материалния закон при издаване на решението и потвърденото с него
разпореждане №********** от 15.12.2016г на ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ гр.Стара Загора.
Спорният по делото въпрос е дали е отпаднало
признатото на жалбоподателката право /с разпореждането от 20.05.1996г/ да
получава наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от починалия
си баща на основание на това, че е
инвалид по рождение с трайно намалена работоспособност над 70 на сто,
потвърдена с последното по време ЕР на ТЕЛК № 2642/04.11.2016г. Пенсионният
орган в оспореното пред Директора на ТП НОИ разпореждане от 15.12.2016г приема,
че В.Х. не отговаря на изискването да е и учаща се /наред с факта на
трайно намалената работоспособност/, с
оглед на което е престанала да отговаря на условието по чл.82 ал.1 от КСО да
получава наследствена пенсия за ОСВ от починалия си баща, поради което и на
основание чл.96 т.4 от КСО е разпоредил прекратяването й.
Съгласно чл.82, ал.1 от КСО, децата имат право на
наследствена пенсия до навършване на 18 годишна възраст, а след навършването й,
ако учат за срока на обучението, както и за времето, през което са на наборна
военна служба, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и
над тази възраст ако са се инвалидизирали до 18, съответно до 26-годишна
възраст. От 01.01.2014г разпоредбата е допълнена с изречението „Децата, които
се считат за учащи, се определят с наредбата по чл.106”. Цитираната разпоредба
е допълнена и със Закона за изменение и допълнение на КТ / ДВ бр.107 от 2014г,
в сила от 01.01.2015г./ като изрично е уточнено, че лицата, инвалидизирали се
до 18-, съответно до 26-годишна възраст, имат право на наследствена пенсия и след
навършване на съответната възраст при условие, че учат - за срока на
обучението.
Наследствената
пенсия се отпуска, за да замести липсваща издръжка от починал родител. При
тълкуване на чл.82, ал.1 КСО в редакция преди и след изменението и с оглед
принципа, на който регламентацията на правото на такава е подчинено, следва, че
правото на наследствена пенсия на децата не е предвидено като пожизнено, без
оглед на възрастта им и срока на инвалидизиране, определени с експертното
решение на ТЕЛК /НЕЛК. В тази връзка материалните предпоставки, които следва да са налице
за получаване на този вид пенсия са:
родителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, децата
да са на възраст до посочените прагове и да учат или да са наборна военна
служба, или да са на възраст над посочения праг, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до
26-годишна възраст и учат. По делото не е спорно, че Костадин Хаджиев, баща на
жалбоподателката е придобил право на пенсия за ОСВ /преди пенсия за изслужено
време и старост/, както и че В.Х. се е инвалидизирала в ранна детска възраст. Тя обаче не отговаря на
изискването да е учаща, предвидено наред с другите предпоставки. Макар в случая
с оглед възрастта и обстоятелствата, да е житейски логично да няма качество на
учащ, от правна страна се установява липса на една от предпоставките за
получаване на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно
преходната разпоредба на § 22с (нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г.) отпуснатите с
начална дата до 31 декември 2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 на лица, които са
се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст, продължават да се
плащат до определените им срокове. В случая правото на В.Х. на този вид пенсия
/наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст/ не е пожизнено нито по
смисъла на закона, нито това е посочено в издадените и приложени по преписката разпореждания
за признаването й и осъвременяването й. С предходно разпореждане на пенсионния
орган /от 05.12.2013г, на л.36/ правото на В.Х. на наследствена пенсия за осигурителен
стаж и възраст е признато със срок до 01.10.2016г, който е изтекъл. На основание
§22с от ПЗР на КСО наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст е била
изплащана на жалбоподателката до 01.10.2016г. След тази дата правилно органът е
обосновал в оспореното пред директора на ТП на НОИ разпореждане №********** от 15.12.2016г., че лицето е престанало
да отговаря на една от материалните предпоставки, предвидени в чл.82, ал.1 от
КСО, а именно няма качеството учащ, поради което и с оглед изтичане срока, с
какъвто е обвързано изплащането на вече признатата до 01.10.2016г пенсия от
този вид, такава не се следва. С оглед анализа на относимата правна уредба и
характера и предназначението на този вид пенсия, неоснователни се явяват
оплакванията, че прекратяването на пенсията-предмет на разпореждането от
15.12.2016г и потвърдено с оспореното пред съда решение, е в противоречие с
Конституцията и морално недопустимо. При правилно приложение на чл.96, ал.1,
т.4 вр.с чл.82, ал.1 от КСО пенсионният орган е разпоредил прекратяване,
считано от 02.10.2016г. на наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В
такъв смисъл е и съдебната практика - Решение № 790/ 19.01.2017г по адм.д.№
992/ 2016г по описа на ВАС, VІ отд.
В съответствие с материалния закон са и изводите на
пенсионния орган, че се следва възобновяване и изплащане в пълен размер на
социалната пенсия за инвалидност на лицето. По делото не е спорно, че
жалбоподателката е с влошено от ранна детска възраст здравословно състояние,
което е обусловило признаването й за инвалид втора група от 19-годишна и
отпускането с решение от 10.04.1983г на ПК на социална пенсия по чл.45а от
ЗП/отм/. Към онзи момент право на пенсия за инвалидност са имали ограничен кръг
лица, определени в чл.13 ал.2 от ЗП /отм/, затова на лицата с инвалидност,
която няма трудов характер и без осигурителен стаж, е била отпускана социална
пенсия по чл.45а от ЗП /отм/. Социалната пенсия по чл.45а ЗП/отм/ е приравнена
на социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО, съответно, след отмяната на
чл.90 на социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО, съгласно §3 т.6 от
ПЗР на НПОС и §1 т.2 от ПЗР на Постановление
№332 от 20.12.2012г. Социалната пенсия за инвалидност е била изплащана
на Х. в размер от 25 на сто в периода от
05.12.2003г до 01.10.2016г. С разпореждането от 15.12.2016г, пенсионният орган
е отчел резултата от преосвидетелстването, съгласно ЕР на ТЕЛК №
2642/04.11.2016г В.Х., от което е видна трайно намалена работоспособност 80 на
сто и законосъобразно е разпоредил да бъде възобновено изплащането на социална
пенсия на лицето в пълен размер.
Личните
пенсии за инвалидност и наследствените пенсии се подчиняват на различни правни
режими. Инвалидността е обстоятелство, което би имало значение за
признаване на правото на лицето на лична пенсия за инвалидност, която по сега
действащото законодателство се подчинява на по-либерален спрямо предходния
режим по отношение снижените изисквания за стаж на лицата с трайно намалена
работоспособност. Съгласно чл.74, ал.3 от
КСО, инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване
на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при
една година действителен осигурителен стаж. Съгласно приложено по преписката на В.Х.
Разпореждане от ********** от
22.12.2003г /л.60/, пенсионният орган е посочил, че тя има право на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване и че ако желае, може да подаде
молба, придружена с документи за стаж и доход за преценка на по-благоприятния
вид пенсия. В оспореното решение е посочено, че за лицата по §22с
от ПЗР на КСО, /вкл. В.Х./ остава възможността на база личната им инвалидност
да се прецени правото им на лична пенсия за инвалидност, ако отговарят на
условията за такава. Правото на пенсия, независимо от кой вид, се упражнява
чрез подаване на заявление по чл.1 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, а заявление за признаване на правото и отпускане на лична пенсия за
инвалидност на жалбоподателката с оглед преценка по-благоприятен от сегашния
размер на дохода няма данни да е подавано.
По тези съображения жалбата на Х. е неоснователна, а оспореното Решение № 2153-23-4 от 16.02.2017год. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора като издадено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание, при спазване на процесуалните изисквания, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и целта на закона, следва да се остави в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал.2, пр.четвърто от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.Х. ЕГН **********
*** против Решение № 2153-23-4 от 16.02.2017год. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара
Загора и потвърденото с него Разпореждане № ********** /19.12.2016 г. на
Ръководител „ПО” при ТП НОИ гр.Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: