Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

         282                        27.10.2017г.                   град Стара Загора

 

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                           

 

                                                        СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ      

 

при секретар Пенка Маринова                        

и с участието  на прокурора                                                                                                   като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №110 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.124б, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

 

Образувано е по жалба на Тодорови 2012 ООД със седалище и адрес на управление гр.Гурково, ул.Бачо Киро №7, вх.А, ет.4, ап.38, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15 – 562/24.02.2017г., издадена от Началника на Митница Пловдив. С оспорената заповед, на основание чл. 124б, ал.1 от ЗАДС, е разпоредено да бъде запечатан търговски обект – хранителен магазин, находящ се в гр.Николаево, обл.Стара Загора, ул. „Малък площад”, стопанисван от Тодорови 2012 ООД, считано от 13.03.2017г. – 12.00ч., като на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС е забранен и достъпа до търговския обект считано от същата дата и час. В жалбата се сочи, че е заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушение на закона и в противоречие на предвидената от закона цел. Твърди се, че цигарите, за който е санкционирано дружеството всъщност са собственост и държани от физическо лице и след като не са били предмет на продажба в процесния търговски обект не е следвало същия да бъде запечатван, след като в него на са били извършени нарушения на ЗАДС. Сочи се също, че административния акт е издаден в нарушение на принципа на съразмерност, тъй като издаването на заповедта 7 месеца след датата на твърдяното нарушение се явява несъразмерно с преследваната цел и ефектът от такава мярка би могъл да навреди на дейността на юридическото лице, каквато цел законът не предвижда. Моли се съда да постанови отмени изцяло принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект – магазин и забрана достъпа до същия обект”. Претендират се направените по делото разноски.  

 

Ответникът по жалбата – Началник на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител, в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмено становище.  

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

На основание чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.128, ал.3 от ЗАДС, е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 284а-3662 от 09.09.2016г. от „разузнавач” в РУ Казанлък, срещу Тодорови 2012 ООД Гурково. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 26.07.2016г. е получен сигнал за съхранение и разпространение на цигари без акцизен бандерол, когато такъв е задължителен, в гр.Николаево, обл.Стара Загора, в хранителен магазин, находящ се на ул.Малък площад, стопанисван от Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково с управител Мирослав Тодоров Тодоров от гр.Гурково. При извършената проверка се установило, че управителя Мирослав Тодоров държи в хранителния магазин в кутия от перилен препарат 3 броя кутии цигари марка „Premium Quality” без акцизен бандерол, когато такъв е задължителен и 10 броя кутии цигари с марка „Marble” без акцизен бандерол, когато такъв е задължителен и с надпис „For Duty Free, в нарушение на забраната по чл.99, ал.2, т.2 и т.4 от ЗАДС, с което е осъществен състава на чл.123, ал.2 и ал.6 от ЗАДС.

 

Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление №11 от 24.02.2017г. от Началника на Митница Пловдив, с което на Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково е наложена административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4 000лв., на основание чл.123, ал.6 от ЗАДС, за нарушение на чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС; на основание чл.124, ал.1 от същия закон са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението и на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 123, ал.6 от ЗАДС на Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково е наложено административно наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект - хранителен магазин, находящ се в гр.Николаево, обл.Стара Загора, ул. „Малък площад”. Със същият санкционен акт на основание чл.28, б. „а” от ЗАНН не е наложено административно наказание „глоба” на основание чл.123, ал.2 от ЗАДС, а Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково са предупредени, че с държането на 3 кутии цигари марка „Premium Quality” без акцизен бандерол, когато такъв е задължителен е нарушило разпоредбата на чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС.  

 

Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково е оспорило по съдебен ред Наказателно постановление №11 от 24.02.2017г. на Началника на Митница Пловдив. По жалбата е образувано АНД № 298/2017г. по описа на Районен съд - Казанлък. С Решение №180/27.04.2017г. по посоченото дело, Наказателно постановление №11 от 24.02.2017г., в частта му, с която на Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково са наложени административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4 000лв. на основание чл.123, ал.6 от ЗАДС, за нарушение на чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС и административно наказание на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 123, ал.6 от ЗАДС - „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект - хранителен магазин, находящ се в гр.Николаево, обл.Стара Загора, ул. „Малък площад”, е отменено като незаконосъобразно.

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № РД 15 – 162/24.02.2017г., издадена от Началника на Митница Пловдив, на основание чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, е наложена принудителна административна мярка – „запечатване на обект”, като е разпоредено запечатването на  търговски обект – хранителен магазин, находящ се в гр.Николаево, обл.Стара Загора, ул. „Малък площад”, стопанисван от Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково, считано от 13.03.2017г. – 12.00ч., като на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС е забранен и достъпа до търговския обект считано от същата дата и час. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че с Наказателно постановление № №11 от 24.02.2017г., на основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС във вр. чл.123, ал.6 от ЗАДС, е постановено на Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково „лишаване от правото да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект - хранителен магазин, находящ се в гр.Николаево, обл.Стара Загора, ул. „Малък площад”, стопанисван от Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково.

                  

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на служители на РУ на МВР – гр.Казанлък – М.И.А. и Ц.С.С..

 

         Към материалите по делото е приложено копие от решение №180/27.04.2017г. по АНД № 298/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък.  

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

          Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

         Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Заповед № РД 15–162/24.02.2017г. за налагане на принудителна административна мярка е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.124б, ал.2 от ЗАДС – Началника на Митница Пловдив, в кръга на законово регламентираните му правомощия.  

 

   Обжалваният административен акт е постановен и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка - чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС и чл.124в, ал.1 от ЗАДС, така и фактическото основание - издадено от Началника на Митница Пловдив Наказателно постановление №11 от 24.02.2017г., с което на основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС във вр. чл.123, ал.6 от ЗАДС, е постановено по отношение на Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект - хранителен магазин, находящ се в гр.Николаево, обл.Стара Загора, ул. „Малък площад”, стопанисван от Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково. Посочването на правно релевантните за наличието на законовата хипотеза на чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС и чл.124в, ал.1 от ЗАДС обстоятелства, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си. Следователно изпълнено е както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.124б, ал.2 от ЗАДС за постановяване на мотивиран административен акт, като прилагането на принудителната административна мярка е фактически и правно обосновано. 

 

         При извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на обжалваната заповед. 

 

Наложената принудителна мярка се основава на разпоредбата на чл.124б, ал.1 от ЗАДС, съгласно която в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението. Следователно фактическият състав, с който правната норма на чл.124б, ал.1 от ЗАДС свързва прилагането на ПАМ „запечатване на обект”, изисква наложено административно наказание по чл.124а от ЗАДС /лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението/ за изчерпателно посочените в чл.124а, ал.1 от ЗАДС административни нарушения /в т.ч. за нарушение по чл.123, ал.6 от ЗАДС/. В този смисъл наложено с наказателно постановление наказание „лишаване от право да се упражнява търговска дейност в обекта, където е установено нарушението”, се явява нормативно регламентираната материалноправна предпоставка и условие за законосъобразното прилагане на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС.

                 

Всъщност смисълът на принудителната административна мярка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС е да се осигури и обезпечи изпълнението на наложеното административно наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС -  лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности. При липса на наложено такова административно наказание, принудителна административна мярка „запечатване на обекта или обектите” по чл.124б, ал.1 от ЗАДС, не може да се налага.

 

От приложеното Решение № 180/27.04.2017г. по АНД №298/2017г. по описа на Районен съд Казанлък се установява, че е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление №11 от 24.02.2017г., в частта му, с която на  Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково са наложени имуществена санкция в размер на 4 000лв., на основание чл.123, ал.6 ЗАДС, за нарушение на чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС и административно наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект - хранителен магазин, находящ се в гр.Николаево, обл.Стара Загора, ул. „Малък площад”. Служебно известено е на настоящия съдебен състав, че посоченото решение на Районен съд – Казанлък е оставено в сила с Решение №319 по КАНХД №260/2017г. по описа на Административен съд Стара Загора. Наказателно постановление №11 от 24.02.2017г. е отменено по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност, поради липсата на ясно изразена воля от административнонаказващия орган за това кой е дееца, извършил установеното административно нарушение – дали това е управителя Мирослав Тодоров като физическо лице или „Тодорови 2012” ООД, представлявано от управителя Радка Тодорова и Тодор Тодоров.

 

Доколкото наличието на наложено с наказателно постановление административно наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС, за допуснато нарушение по чл.123, ал.6 от ЗДС, съставлява фактическо основание за прилагането на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС, то безспорно фактът на отмяната на НП №11 от 24.02.2017г. на Началника на Митница Пловдив в частта му за наложеното на Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково наказание по чл.124а от ЗАДС, представлява факт от значение за делото, релевантен за преценката на материалната законосъобразност на оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15 – 162/24.02.2017г., основаваща се единствено на посоченото наказателно постановление и на наложеното с него наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС. С отмяната с влязло в сила съдебно решение на Наказателно постановление №11 от 24.02.2017г. и на наложеното с него на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 123, ал.6 от ЗАДС на  Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково административно наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект - хранителен магазин, находящ се в гр.Николаево, обл.Стара Загора, ул. „Малък площад”,  приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС, се явява необоснована и наложена при отпаднало основание, което обуславя нейната незаконосъобразност.

 

          Ето защо съдът приема, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва  прилагане на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС - наложено за нарушение по чл.123, ал.6 от ЗАДС с издадено наказателно постановление административно наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС – лишаване от право да се упражнява търговска дейност в обекта, където е установено нарушението.  

 

Съгласно разпоредбата на чл. 124в, ал.1 от ЗАДС, при налагането на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС, се забранява и достъпа до обекта на нарушителя. Тази забрана няма характер на самостоятелна принудителна административна мярка, а е обусловена от налагането на мярка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС. Установената материална незаконосъобразност на приложената с обжалваната заповед ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС, обуславя незаконосъобразност и на разпоредената със заповедта забрана за достъпа до търговския обект, спрямо който е насочена ПАМ.

        

          С оглед на изложеното обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15 – 162/24.02.2017г., издадена от Началника на Митница Пловдив, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.  
 

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, Митница Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Тодорови 2012 ООД – гр.Гурково сумата от 550лв., представляваща 50лв. внесена държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 11.04.2017г. /л.68/.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

          ОТМЕНЯ по жалба на Тодорови 2012 ООД със седалище и адрес на управление гр.Гурково, ул.Бачо Киро №7, вх.А, ет.4, ап.38, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15 – 162/ 24.02.2017г., издадена от Началника на Митница Пловдив, като незаконосъобразна.     

 

ОСЪЖДА Митница Пловдив да заплати на Тодорови 2012 ООД със седалище и адрес на управление гр.Гурково, ул.Бачо Киро №7, вх.А, ет.4, ап.38, ЕИК 201926889, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                           СЪДИЯ: