Р Е Ш Е Н И Е

№123 10.05.2017 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №112 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ.

Производството е образувано по жалба на Н.Т.К. *** против мълчалив отказ на Началника на Първо районно управление Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, да издаде разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Маузер”, кал.9х19, №1073. Жалбоподателят твърди, че в случая са налице законоустановените предпоставки за издаване на искания акт, поради което мълчаливия отказ на Началника на Първо РУ Стара Загора се явява постановен в нарушение на приложимия материален закон и като такъв моли да бъде отменен.

Ответникът по жалбата – Началник на Първо районно управление Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С молба вх.№824500-9315/16.06.2016 год., подадена до Началника на Второ РУ Стара Загора, жалбоподателят е поискал да му бъде издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие пистолет марка „Маузер” с рег.№ 1073, за придобиването на което му е било издадено Разрешение №20150122906/03.06.2015 год. на Началника на Първо районно управление Стара Загора.

Непроизнасянето на Началника на Второ Районно управление Стара Загора е формирало мълчалив отказ, който от своя страна е мотивирал жалбоподателят да оспори същият пред Административен съд Стара Загора. По повод на подадената жалба е образувано адм. дело №318/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с определение №283/01.11.2016 год., влязло в законна сила на 11.11.2016 год. Съгласно постановеното определение, преписката е изпратена на Началника на Първо Районно управление Стара Загора за произнасяне по компетентност. Преписката обаче не е изпратена, видно от определение №35/26.01.2017 год., постановено по адм. дело №9/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора, образувано отново по жалба на К. против мълчалив отказ на Началника на Първо районно управление Стара Загора. В изпълнение на последното определение преписката е пратена на компетентния административен орган – Началника на Първо районно управление Стара Загора. Същият е получил преписката на 27.01.2017 год., чрез пълномощника си Милен Алексиев, като получаването е потвърдено и с подписа на Началника на Първо районно управление Стара Загора, видно от приложеното съобщение /лист 18 от делото/. Началникът на Първо Районно управление Стара Загора е следвало да се произнесе в едномесечен срок, съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, считано от 27.01.2017 год., т.е. до 27.02.2017 год., съгласно правилата за изчисляване на срокове /чл.60, ал.3 от ГПК/. Жалбата е депозирана в Административен съд Стара Загора на 10.03.2017 год.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановеният срок по чл.149, ал.2 от АПК, от лице имащо правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност /материална, териториална и по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Следователно не всяко непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по см. на чл.58, ал.1 от АПК. Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Следователно с не произнасянето си по подадената молба от К. на 27.01.2017 год. год., както до 27.02.2017 год., ответника по делото е осъществил елементите от фактически състав на фикцията на мълчаливият отказ. Безспорно е, че в случая става въпрос за развило се производство по реда на ЗОБВВПИ и срокът за издаване на акта е едномесечен от постъпването на заявлението, т.е. до 27.02.2017 год. С формирането на фикцията на мълчаливият отказ, ответникът е засегнал правата на жалбоподателя по отношение на придобитият от него по наследство пистолет, т.е налице годен за обжалване административен акт.

След получаването на разрешението за придобиването на оръжието, съответното физическо лице може да съхранява, носи и/или употребява на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на разрешение за съответните дейности /чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ/. В конкретния случай подадената молба, респективно формираният мълчалив отказ, за издаването на такова разрешение е именно за издаването на такова разрешение. Безспорно е налице разрешение за придобиване на процесното оръжие. Нямаме данни, а и по делото не се представиха каквито и да е доказателства за развило се производство съгласно правилата на чл.83 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. От този текст е видно, че законодателят е предвидил изрично произнасяне на административният орган, независимо от това дали се касае за издаване на съответното разрешение или отказ за неговото издаване. Доколкото на съдебен контрол подлежи самият административен акт, ведно с мотивите за неговото издаване, включително и в случаите на изричен отказ, то настоящият съдебен състав намира, че преписката следва да се върне на административният орган, който след като оцени пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извърши при необходимост проверка на място на обектите за съхранение, да постанови и съответния административен акт – да издаде разрешение за съхранение или да постанови мотивиран изричен отказ за това.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че мълчаливият отказ на Началника на Първо Районно управление при ОД на МВР Стара Загора е незаконосъобразен, но тъй като въпроса е от изключителната компетентност на административният орган, преписката следва да се върне на същият да се произнесе по същество на направеното искане.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н.Т.К. *** мълчалив отказ на Началника на Първо Районно управление при ОД на МВР - Стара Загора, да се произнесе по подадено от него молба вх.№824500-9315/16.06.2016 год..

ВРЪЩА преписката на административният орган за произнасяне по молбата съгласно дадените указания по прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: