Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 43
08.03.2018г.
гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на седми
февруари, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурора Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 113 по описа за
2017 г., за да се произнесе, съобрази следното
Производството е по реда на чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по исковата молба на М.М.М. /именована „частна жалба“, поправена с вх.№
175/03.5.2017г /л.44/ и устно в съдебно заседание /л.124/ против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, гр.София с която са предявени
искове за обезщетение за вреди, както следва – иск за присъждане в полза на
ищеца на сумата от 70 000 лв – обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в епилепсия, загуба
на паметта, хронично объркване, стрес от трудова злополука, настъпила на
неуточнена дата през 2014г., неосигурени медицински грижи и тормоз, както и иск за общо 20 000лв – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически, емоционални и
физически изживявания и състояния, вследствие действия и бездействия на
служители на ответника от Затворническо общежитие „Черна гора“ към
Затвора-Стара Загора по неосигуряване достатъчно жилищна площ, нормални битови
и санитарно-хигиенни условия в периода
01.01.2013г – 27.02.2015г. В исковата молба и в обяснение /л.22/ ищецът твърди,
че на неуточнена дата през 2014г. работел в завода за тухли към затворническото
общежитие като „вадач“, първа смяна от 7:50ч до 1:30ч. Принудително бил накаран
да работи и втора смяна, макар да бил много уморен, при което паднали тухли и
ищецът загубил съзнание. Причинени му били вследствие от злополуката
епилепсия загуба на паметта, хронично
объркване, стрес. Във връзка със заболяването бил лекуван в Австрия през 2016г.
Администрацията умишлено не му предоставя всички лекарства за заболяването
„епилепсия“, не му осигурява правилно лечение, припадъците станали ежедневни. Твърди още, че системно и умишлено бил
наказван. Излага и твърдения за лоши битови и санитарно хигиенни условия в ЗО
„Черна гора“, липса на санитарен възел, липса на прозорец, отопление,
естествена вентилация, ограничени възможности за хигиена и къпане, наличие на насекоми
и от лишаване от престой на открито. Твърди, че е бил бит с палки, малтретиран
и унижаван от администрацията на ЗО „Черна гора“. Иска да бъде осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на ищеца М.М.М. сумата от общо 90 000лв обезщетение, от които
70 000лв - обезщетение за вреди – епилепсия, загуба на паметта, хронично
объркване и стрес от трудова злополука, настъпила 2014г, неосигуряване на
медицински грижи и тормоз в Затворническо общежитие Черна гора; сумата от
10000лв –обезщетение за вреди от нарушаване правото на минимална жилищна площ в
ЗО „Черна гора“, както и обезщетение в размер на 10 000лв за нарушаване правото
на ищеца на достъп до санитарен възел и на нормални битови и хигиенни условия в
ЗО „Черна гора“, в периода 01.01.2013г-27.02.2015г.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор заема
становище за недопустимост и неоснователност на иска. Основания за
недопустимост вижда в обстоятелството, че ищецът е освободен от ЗО „Черна гора“
на 27.02.2015г., а искът е предявен на 13.03.2017г., т.е. след изтичането на 6
месечния срок по §47 от ПЗР на ЗИДЗИНС. Отделно излага подробни доводи за
неоснователност на исковата претенция. Изложени са твърдения за условията в мястото
на лишаване от свобода като съответстващи на установените стандарти. Счита, че
не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди, нито те са в причинна
връзка с незаконосъобразна административна дейност. По тези съображения
искането към съда е да остави без разглеждане, като недопустим, съответно да
отхвърли като неоснователен предявения иск. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност
и недоказаност на иска, пледира за отхвърлянето му на това основание.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
М.М.М.
изтърпява наказание „лишаване от
свобода“, в Затворническо общежитие от закрит тип “Черна гора“, в периода 31.10.2012г -27.02.2015г, трета група. В периода
31.10.2012г-28.02.2015г трета група е с численост ок. 49-60 бр.лишени от
свобода. М. е настанен в спално помещение № 26, с площ 23 кв.м, заедно с други
5 лица. Килията разполага с два отоплителни радиатора, възможност за изкуствено
осветление, естествено осветление от два двойни прозореца /1.40м /1.40м и
собствен санитарен възел, вкл.тоалетна и умивалник /съгласно справка на
Началник на затвора-Стара Загора, постъпила с
вх.№ 0868/15.06.2017г в ГДИН, л.62 и справка изх.№ЗД 31/2017 от от
14.06.2016г от Началника на Затвора – Стара Загора, постъпила в ГДИН на
13.07.2017г. л.94 по делото/.
Поддържане
на хигиената от лишените от свобода се извършвало по график, като лишените от
свобода в комунално битовата сфера ползвали банята ежедневно, а останалите
ползвали банята два пъти седмично по график, представен на л.122. Към периода
31.10.2012-28.02.2015г трета група в ЗО „Черна гора“ е разполагала и с общи за
коридора санитарни възли с умивалници, достъпът до които е свободен в периода
06.00-20.00ч, след което достъп е осигуряван на лишените от свобода при нужда /справка л.94/.
Спалните
помещения и общите такива се почиствали от лишените от свобода по график с
осигурени от администрацията почистващи препарати. Твърдят се провеждани
периодично дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което
представя фактури за заплащане на услуги от такова естество.
Възможност
за „престой на открито“ спрямо лишените от свобода в ЗО „Черна гора“ е
осигурявана поне по един час дневно, по график, утвърден от началника на
ЗО и съобразен с чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС
/л.94-95/.
В
период до 10.11.2016г. медицинското обслужване в ЗО Черна гора“ се осигурява от
фелдшер, на щат към затворническото общежитие, а от 01.03.2017г. – от лекар на
граждански договор. Медицински прегледи на лишени от свобода са извършвани от
фелдшера всекидневно /медицинска справка от 21.11.2017г на Директор МЦ при
Затвора Стара Загора л.218/.
Съгласно
медицинска справка от 14.06.2017г. /л.64 по делото/ в края на 2013г. по време
на престоя му в ЗО „Черна гора“ М. е започнал да получава припадъци с
торнично-клоничен характер и неясен произход. Същите не се сочат свързани с
предшестваща черепно-мозъчна травма. Няма регистрирана трудова злополука по
време на престоя му в затвора. Във връзка с диагностично уточняване М. бил
хоспитализиран в неврологично отделение на МБАЛ Чирпан от
07.01.2014г-10.01.2014г.След направените
изследвания му е поставена диагноза „Grand mal“ припадъци /с малки
припадъци или без тях/, неуточнени. Назначена е антиконвулсивна терапия с
Трилептал и Депакин. Тези медикаменти М. е приемал ежедневно под контрол на
медицинско лице. Поради агресивно поведение, в резултат на което чупи ръка на друг
лишен от свобода, както и поради ежедневни конфликти, при които стига до
физическа саморазправа, е насочен за лечение в Психиатрично отделение на СБАЛЛС
Ловеч от 14.04.2014-08.05.2014г. Поставена му е диагноза „личностово
разстройство“ и е проведено лечение с антипсихотични медикаменти. Към момента
сочи се, че л.св.М. е в добро здравословно състояние, провежда редовна терапия
с Невротоп. Съобщава за редки припадъци с краткотрайна загуба на съзнание, без
изпускане по малка нужда. /медицинска справка от 14.06.2017г /л.64 по делото/.
Считано от 07.09.2016г. до 11.09.2016г.
спрямо ищеца е било проведено лечение в Неврологично отделение, в
Университетска болница на медициски университет гр.Грац, Австрия /л.181 и сл./.
Поставена е диагноза „двустранни конвулсивни епилептични припадъци при
структурна епилепсия (черепно –мозъчна травма отпреди около 16 години). Сочи се
проведено лечение.
Заводът
за тухли при ЗО „Черна гора“ /КЦ „Стомана“ с.Черна гора/ и сграда на който е на
територията на ЗО, не функционирал от
2010г, вкл.не е работел в периода 2013-2016г.
М. никога не е работел в завода, както и към домакинския щат на ЗО
„Черна гора“ /справка л.62, писмо рег.№ 14-252-1 от 06.10.2017г на Началник на
Затвора, ръководител на НП ФЗД ТП Стара Загора
л.205/. Съгласно писмо с характер на удостоверение от Началник на
Затвора Стара Загора с вх.№ 3967/05.10.2017г, л.201 М.М.М. по време на
процесния период не е упражнявал никаква трудова дейност и не е получавал
трудово възнаграждение.
Установява
се още, че считано от 20.01.2017г. М. М. М. е отново приведен в Затвора – Ст.
Загора за изтърпяване на наказание за друго деяние /съгласно справка на
Началник на затвора-Стара Загора л.62/, а от 21.07.2017г. е приведен в ЗО
„Разделна“.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А.Г.Д..
Свидетелят заяви, че е бил с ищеца 6 месеца в една килия в ЗО «Черна гора» в
периода 2014-2015г. Чул, че в завода ищецът получил някаква трудова злополука.
Сочи за станал скандал в столовата, при който употребили физическа сила спрямо
ищеца, отвели го в специална килия, а на другия ден го качили на носилка и го
закарали някъде. Свидетелят не знае къде.
Твърди, че били в килия №15, общо четирима човека, като в килията нямало
тоалетна и вода, само пластмасова кофа, дръжката й била измъкната. Признава, че заводът за тухли е спрял някъде
2010г да работи, преди ищецът да постъпи в ЗО – 2011г. Знае за заболяването на
ищеца от епилепсия.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Исковете
са за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразна дейност,
предявени са от лице което твърди, че е претърпяло вреди в резултат действия и бездействия на специализиран орган по изпълнение на
наказание спрямо ищеца като лишен от свобода и в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, с
оглед на което са с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Материалноправна уредба на твърдяното право
се съдържаше в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а след последните изменения на ЗИНЗС /ДВ
бр.13/2017г, в сила от 07.02.2017г/ и в чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Исковете са предявени срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с
териториални служби — в т.ч. затворите /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/, а
затворническото общежитие от закрит тип – ЗОТП „Черна гора“, където се сочат
настъпили вредите е към Затвора – Стара Загора.
Следователно исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу лице с надлежна пасивна легитимация,
по аргумент от чл.205 от АПК във
вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от
ЗИНЗС.
Твърдят се вреди от инцидент при трудова дейност в ЗО „Черна гора“ и от
условията от битово и хигиенно естество в това затворническо общежитие.
Административна по естеството си е специализираната дейност, осъществяваната от
органи и служители на ГДИН по изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода”, която дейност не се ограничава
с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на
наказанието, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването
на правата от осъдените лица и изпълнението на техните задължения, съобразно
правното им положение и статут. Неоснователно е възражението на ответника, че
искът е недопустим като подаден след срока посочен в § 47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС, според която норма лишените от
свобода или задържаните под стража, които са били освободени до 6 месеца преди
влизането в сила на този закон, може да предявят иск по чл. 284, ал. 1 от
ЗИНЗС. В случая ищецът не е бил
„освободен“ преди влизане в сила на визирания закон/07.02.2017г/, тъй като на
20.01.2017г. е постъпил отново в Затвора гр.Стара Загора и към момента
изтърпява наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“. Ето защо съдът
приема, че предявените от М.М.М. срещу ГДИН искове с правно основание чл.чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС са допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК, като с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане,
делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.
Разгледани
по същество, предявените искове се явяват неоснователни и
недоказани:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората
алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването
в закона е неизчерпателно. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на специализиран орган по изпълнение на наказанията, който да е
в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, да са претърпени вреди /имуществени или
неимуществени/ от лице, лишено от свобода или задържано под стража и пряка
причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно.
В
случая ищецът формулира три отделни искания за обезвреда поради проявни форми
на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС за общо 90 000 лв, явяваща се сбор от сумите
70000лв+10000лв +10000лв, но доколкото
първата претенция /за 70 000лв/ се основава на твърдения за увреждане на
здравето, а двете други /от по 10 000лв/ се свързват с неимуществени вреди
– негативни психични, емоционални и
физически изживявания и състояние, без да имат характер на увреждания на
здравето и сочени общо като резултат от неблагоприятните условия в
затворническото общежитие „Черна гора“, то съдът приема, че се касае за два
отделни иска против ГДИН.
Относно
иска на М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.София за
присъждане сумата от 70 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– епилепсия, хронично объркване, загуба на паметта и стрес, следствие трудова
злополука през 2014г, неосигурени в периода на задържане в ЗО „Черна гора“
медицински грижи и от тормоз:
Искът
се основава на твърдения за причиняване на ищеца на епилепсия загуба на паметта, хронично объркване, стрес
вследствие трудова злополука в завода за тухли, намиращ се непосредствено до
Затворническото общежитие, където ищецът твърди че работел през 2014г и изразила се
в това, че върху него паднали
тухли и той загубил съзнание.
По
делото не е спорно, че в исковия период 01.01.2013-27.02.2015г. М.М.М.
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие „Черна
гора“ . Доказа се и това, че ищецът страда от епилептично заболяване. Данни за
наличие на припадъци се сочат най-рано от края на 2013г и началото на 2014г. В тази насока е
медицинската справка на л.64 по делото, според която М. започнал да получава
припадъци в края на 2013г по време на престоя му в ЗО „Черна гора“. Във връзка
с диагностично уточняване М. бил хоспитализиран в неврологично отделение на
МБАЛ гр.Чирпан от 07.01.2014г-10.01.2014г , където е поставена диагноза „Grand
mal“ припадъци /с малки припадъци или без тях/, неуточнени. Назначена е
антиконвулсивна терапия с Трилептал и Депакин. Припадъците са продължили по
време на престоя на ищеца в ЗО Черна гора /св.показания на свидетеля А.Д., медицинска
справка л.64 по делото/. Диагноза „двустранни конвулсивни епилептични припадъци
при структурна епилепсия (черепно –мозъчна травма отпреди около 16 години)“ е
поставена на М.М. в медицинската документация от 07.09.2016г-11.09.2016г, във
връзка с проведено му лечение в Неврологично отделение, в Университетска
болница на медицински университет в Грац, Австрия /л.181 и сл./. Макар
заболяването да се явява доказано, то по делото не се установиха другите
материални предпоставки на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – същото да е в причинна връзка с
каквато и да злополука настъпила при или по повод административна по естеството
си дейност, осъществявана от затворническата администрация. Ищецът счита, че
епилепсията е вследствие трудова злополука в завода за тухли в близост до ЗО
„Черна гора“. Този завод обаче е престанал да функционира от 2010г., вкл. през
време на периода 2013-2015г. исковия период, вкл. 01.01.2013-27.02.2015г. не е
работел. М. никога не е работел в
завода за тухли, нито към домакинския щат на ЗО „Черна гора“ /справка л.62,
писмо рег.№ 14-252-1 от 06.10.2017г на Началник на Затвора, ръководител на НП
ФЗД ТП Стара Загора л.205/. Нещо повече,
М. М. М. по време на процесния период не е упражнявал никаква трудова дейност
/писмо с вх.№ 3967/05.10.2017г, л.201/. Не се доказа ищецът да е бил
принуждаван от служители на ответника да
работи, нито да извърши нещо, по повод на което да се е развил описания в
исковата молба механизъм на инцидент - падане върху него на тухли, с което той
свързва заболяването си. Свидетелят, посочен от ищеца също не твърди да е видял
трудова злополука, като признава че заводът е спрял да работи от 2010г. Следователно епилепсията на ищеца не е в
причинна връзка с действия и/или бездействия на администрацията на Затвора –Стара
Загора, ЗО „Черна гора“.
На
следващо място, недоказани са и другите форми на незаконосъобразна
административна дейност - твърдяно лишаване ищеца от медицинско обслужване, нарушение
на чл.3 ал.2 т.1 от ЗИНЗС. Не се доказа да не са му предоставяни грижи или лекарства,
нито се доказа да е бил тормозен, от което да причинено на М. увреждане на
здравето. В исковия период медицинското обслужване в ЗО Черна гора“ се
осигурявало от медицински фелдшер, на щат към затворническото общежитие. Твърди
се, че медицински прегледи на лишени от свобода са се извършвани от фелдшера
всекидневно /медицинска справка на Директор МЦ към Затвора Стара Загора л.218/.
Не се установи ищецът да се е нуждаел, но да не е получил лекарства или грижи.
Съгласно медицинската справка от 14.06.2017г, прилагана е била под наблюдение
на администрацията на затвора назначената на ищеца антиконвулсивна терапия по
повод припадъците, диагностицирани в началото на 2014г. Ищецът е приемал
Трилептал и Депакин ежедневно под контрол на медицинско лице. В периода
14.04.2014-08.05.2014г му е проведено
лечение в Психиатрично отделение на СБАЛЛС Ловеч с диагноза „личностово разстройство“ и е
проведено лечение с антипсихотични медикаменти. Следователно оплакванията за
неосигурено медицинско обслужване са изцяло недоказани. Напълно недоказани са
изявленията на ищеца, че е бил бит, тормозен, унижаван от служители на
ответника. Свидетелят А.Д. сочи на употребена спрямо ищеца физическа сила,
непосредствено преди настаняването му за лечение в психиатричното отделение на
болницата в гр.Ловеч. Тези сведения са оскъдни и от тях не може да се направи
извод за неправомерно упражнена спрямо ищеца физическа сила.
Не
се доказаха изброените увреждания и страдания извън епилептичното заболяване –
загуба на паметта, хронично объркване и стрес.
Ако с такива симптоми се
характеризира диагнозата „личностово разстройство“, поставена на ищеца
от СБАЛЛС Ловеч където е бил лекуван от 14.04.2014-08.05.2014г. то не се
установи заболяването да е причинено при или по повод незаконосъобразна
административна дейност.
Следователно
не са налице кумулативно необходимите предпоставки, предвидени в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и иска на М. против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, гр.София за присъждане сумата от 70 000 лв –обезщетение за
претърпени неимуществени вреди –епилепсия, хронично объркване, загуба на
паметта и стрес, следствие трудова злополука през 2014г, неосигурени в периода
на задържане в ЗО „Черна гора“ медицински грижи и от тормоз, като неоснователен
и недоказан следва да се отхвърли.
Относно
иска за присъждане в полза на ищеца М. на сумата 20 000лв представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – негативни психични, емоционални и
физически изживявания и състояния, без
да имат характер на увреждания на здравето,
сочени като резултат от
незадоволителни санитарно-хигиенни и битови условия в ЗО „Черна гора“ към
Старозагорския затвор:
За жилищните
и битови условия при които се поставят изтърпяващите наказание лишаване от
свобода са относими чл. 43,
ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС. Според чл.43 ал.2 всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а според ал.4 на чл.43 в редакция преди измененията от ДВ бр.13/
2017г минималното количество дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с
правилника за прилагане на закона. В чл. 20, ал.2
от ППЗИНЗС в относимата редакция е предвидено, че в спалните
помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено
проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. Според ал.3 на чл.20 също в
редакция преди измененията на ППЗИНЗС обн.ДВ бр.14 от 2017г, на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Разпоредбата на чл.20 от ППЗИНЗС не е била в сила през исковия период, така и
към настоящия момент, тъй като по силата на §9 от ПЗР към ППЗИНЗС действието й
е отложено. Независимо от това, начина на осигуряване
на хигиенна и здравословна среда следва да се
преценява спрямо общото изискване за хуманно и неунизително отношение. Съгласно разпоредбата на чл. 29,
ал.1 от Конституцията на РБългария никой не може да бъде подлаган на мъчение,
на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния
пакт за гражданските и политически права изрично се предвижда, че всяко лице,
лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение.
На това право на лишените от свобода съответства насрещното
административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени
условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и
зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдебната практика на Европейския съд по
правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ
„безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г.
по делото Йовчев срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.
В съответствие с изложеното е и разпоредбата на чл. 31, ал.5
от Конституцията на Република България, според която на лишените от
свобода следва да се създават условия за осъществяване на основните им права,
които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно
наказание е насочено към постигането на целите на закона, като са въведени
изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За
тази цел законодателят е предвидил, забрана за умишлено поставяне на лишените
от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи
се в лишаване от достатъчна жилищна площ, хигиенни условия, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят
увреждане на здравето. Следователно на осъдените лица при изпълнение на
наказанията следва да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия,
поддържане на физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и
достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. През
исковия период е било в сила изискването, предвидено в чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС,
помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички
хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна
светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за
проветряване и обезопасено легло.
В случая искът
се основа на твърдения, че жилищната площ в спалните помещения в ЗО „Черна
гора“ била недостатъчна, лоши битови и
санитарно хигиенни условия, липса на санитарен възел, липса на прозорец,
отопление, естествена вентилация, ограничени възможности за хигиена и къпане,
наличие на насекоми и от лишаване от престой на открито. Никое от тези
обстоятелства не се доказа по делото.
Данни
за незадоволителни битови условия се съдържат единствено в показанията на св. А.Г.Д.,
но те са неконкретизирани. Свидетелят заяви че в период от 6 месеца 2014-2015г, бил в една килия заедно с ищеца –
килия №15, като в нея били 4 човека, нямало тоалетна, нито вода, имало кофа без
дръжка. Тези показания съдът не кредитира с доверие, доколкото не се основават
на твърдения за конкретен период, нито сочат на конкретни данни за
незадоволителни от гл.т. на основните човешки права, условия. Същевременно
данните, почерпени от свидетелските показания относно мястото на настаняване на
ищеца /килия №15/противоречат на писмените доказателства, сочещи, че ищецът е
бил настанен в килия №26. Свидетелят не сочи
на използване на кофа, не уточни дали спалното помещение е било заключвано през
нощта, което би показало липса на постоянен достъп на лишените от свобода до общите санитарни помещения. Не се установи
площта на килия №15 да е била твърде малка спрямо настанените в нея 4 бр.лица. Писмените доказателства по делото сочат, че в
периода 31.10.2012г -27.02.2015г, част от който период е исковия, ищецът е бил
настанен в трета група в ЗО „Черна
гора“, че ищецът е бил настанен в спално помещение № 26, което е с площ 23
кв.м, заедно с други 5 лица. Килията
разполага с два отоплителни радиатора, възможност за изкуствено осветление,
естествено осветление от два двойни прозореца /1.40м /1.40м и собствен
санитарен възел, вкл.тоалетна и умивалник /съгласно справка на Началник на
затвора-Стара Загора, постъпила с вх.№
0868/15.06.2017г в ГДИН, л.62 и справка изх.№ЗД 31/2017 от от 14.06.2016г от
Началника на Затвора – Стара Загора, постъпила в ГДИН на 13.07.2017г. л.94 по
делото/. Описаните битови условия на килия №26 не могат да се приемат като
унижаващи, доколкото са позволявали удовлетворяване на естествените човешки
потребности от вода, въздух и светлина. Площта от 23 кв.м. спрямо настанените
общо 6 лица приблизително удовлетворява минимума и не може да се приеме за
крайно незадоволителна от гледна точка нормалните потребности.
Не
се установиха твърдените лоши хигиенни условия. Поддържане на хигиената от
настанените в ЗО „Черна гора“ вкл.М.М. е извършвано по график, баня е ползвал
два пъти седмично /л.122/. Не се доказа наличие на насекоми и /или гризачи в
спалните помещения.
В
конкретния случай битовите и санитарно-хигиенните условия, при които лишеният
от свобода М. е бил поставен в периода 01.01.2013г-27.02.2015г. в ЗО „Черна
гора“ не се установиха да са от такъв характер и естество, че да нарушават
правата му на човешко и неунизително отношение, прокламирани и регламентирани в
редица правни актове: чл. 29, ал.1 от
Конституцията на РБългария, чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и
политически права /в сила за РБългария от 23.03.1976г./, чл.3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, чл.2 т.3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
При
осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от Затвора
-Стара Загора, ЗО «Черна гора» не се установи да са нарушили изискването по
чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на лишеното от
свобода лице на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката
личност достойнство.
Не
се доказва никое от твърденията, на които
се основава иска на М. за обезщетение за неимуществени вреди от
незадоволителни битови и санитарно-хигиенни условия в ЗО „Черна гора“.
Следователно не е налице нито един от елементите от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от естество на негативни
психо-емоционални и физически състояния. Следователно, иска на М.М.
за присъждане сумата 20 000лв /10000лв+10000лв/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – негативни
психични, емоционални и физически изживявания и състояния, резултат от незадоволителни
санитарно-хигиенни и битови условия в ЗО „Черна гора“ също е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли като
такъв.
При този изход на спора и на основание чл.10
ал.1 от ЗОДОВ претенцията на ответника за разноски се явява основателна. Такива
се претендират за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.78 ал.8
от ГПК вр. с чл.144 от АПК, чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ГД“ИН“ гр.София разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от М.М.М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/, гр.София за присъждане в полза на ищеца на сумата от 70 000 лв
–обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в епилепсия,
загуба на паметта, хронично объркване, стрес от трудова злополука настъпила на
неуточнена дата през 2014г, неосигурени медицински грижи и тормоз в периода
01.01.2013г – 27.02.2015г, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от М.М.М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/, гр.София за присъждане в полза
на ищеца на общо 20 000лв – безщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически, емоционални и
физически изживявания и състояния, вследствие
действия и бездействия на служители на ответника от Затворническо
общежитие „Черна гора“ към Затвора -Стара Загора по неосигуряване достатъчно
жилищна площ, нормални битови и санитарно-хигиенни условия в периода
01.01.2013г. – 27.02.2015г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
М.М.М., ЕГН **********, да заплати Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
гр.София сумата от 100 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: