Р Е Ш Е Н И Е

№ 166 …06.2017 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар М.П.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 114 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР, във връзка с чл.145 и сл от АПК.

Образувано е по жалбата на Я.С.П. *** против Заповед № 1959з-55 от 14.02.2017г на Началник сектор „Охранителна полиция” при Първо Районно управление—Стара Загора, с която на младши инспектор Я. С.П. на длъжност старши полицай в група „ООР”, сектор Охранителна полиция при Първо РУ Стара Загора е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца за нарушение на чл.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В жалбата са изложени съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради издаването й при неяснота в какво се изразява нарушението /липса на мотиви/, при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие и при неправилно прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че поведението на П. спрямо инспектор Н. е било предизвикано от него чрез негови думи и действия, с които я наклеветил и обидил. Изтъква, че конфликта е станал при обстоятелства, извън служебните отношения и извън работното време, както и че мястото не е обществено. С оглед на изложеното, счита че не е налице задължение за субординация,каквото да е следвало но да не е изпълнила. Твърди, че не е нарушила служебните си задължения вкл.изискването да спазва субординация спрямо началниците си. В съдебно заседание навежда и съображения за липса на материална компетентност на издателя на акта с оглед на това, че при описаното нарушение служителката е била на подчинение на друга областна дирекция. По изложените съображения, иска се отмяна на Заповед № 1959з-55 от 14.02.2017г като незаконосъобразна. Претендира разноски по делото.

Ответникът — Началник сектор „Охранителна полиция” при Първо Районно управление —Стара Загора, чрез процесуалния си представител юр.М.Алексиев заема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че заповедта, предмет на оспорване не страда от пороци и жалбата следва да бъде отхвърлена.

По делото са приети като доказателства документите, образуващи дисциплинарно—наказателната преписка по издаване на оспорената Заповед № 1959з-55 от 14.02.2017г: Справка №349р-1379/19.01.2017г. на ОД МВР Стара Загора /л.7 по делото /за извършена проверка във връзка с подаден сигнал от инспектор С.Н.-*** в докладна записка №284р-27540/16.11.2016 г/л.12/ писмени обяснения с №1959р-2312/31.01.2017г, дадени от Я.П., приети от Началник сектор «ОП» с резолюция от 31.01.2017г. /л.6/, доклад рег.№ №349р-27771 от 16.12.2016г /л.13/, сведения от ПламенСтефанов от 21.12.2016г, от А.Ф.А. от 19.12.2016г, от С.Д.П. от 21.12.2016г, от Д.Д.С. от 20.12.2016, от Х.Й.Й., от Н.И. Н. от 21.12.2016г, от Г.Б.К. от 13.01.2017г и от С.Х.Н. от 21.12.2016г и от Наско АнгеловМирчев /л.14—28 и л.37—38/, заповеди за командироване за времето от 27.10.2016гдо 04.11.2016г и от 07.11.-11.11.2016 на директора на ОД на МВР Стара Загора /л.29—30/, докладна записка рег.№1959р-23863 от 24.11.2016г.от Я.С. П. /л.33/.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит като свидетели на лицата Г.Б.К., С.Х.Н. и Х.Й.Й..

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно правния спор:

Производството е образувано по повод докладна рег.№284-27540/16.11.2016г от инсп.С.Н. *** /л.12/, съдържаща данни за „инцидент” по време на командироване на служители на ОД на МВР в с.Звездец за периода 07.11.2016—11.11.2016г, на 10.11.2016г. В докладната се сочи, че на 9.11.2016г С.Н. след като се прибрал и си легнал, бил събуден около 2ч от инспектор Мирчев, който бил на вратата и разговарял с инсп.Я.П., като последната извикала Н.. Последният станал и отишъл в трапезарията, където били инсп.Кълвачев, Н. и П.. П. му казала „Звезделине” сега ще хвърчат звезди, като се приберял в Стара Загора и отидел при комисаря, щял да бъде уволнен. Н. твърди, че се стъписал от това държане на подчинен служител, направил забележка на П. да се държи прилично и да му обясни какво става. Тя му казала че той бил уронил престижа й на сержант. В това време дошъл и Х.Й.. Намесил се Г.К., който казал, че служител на ОДМВР Сливен коментирал, че той и Я. били любовници, което Н. отрекъл.

Дисциплинарното производство е образувано с резолюция за проверка от 18.11.2016г на Директора на ОД МВР до началник отдел „Охранителна полиция”., последният е резолюирал проверка на сектор „ООРТП” /л.12/. Извършена е проверка по изнесеното в докладната записка, резултатите от която са обобщени в справка рег.№ 349-1379 /19.01.2017г /л.7/. Извършилите проверката служители са приели, че Я.П. се е държала агресивно и отправила заплаха спрямо инспектор С.Н.,*** като му казала «Звезделине сега ще хвърчат звезди, като се прибера в Стара Загора и отида при комисаря ще бъдеш уволнен», което се случило на 10.11.2016г, около 2ч в трапезарията на посочена къща и пред други служители, с което нарушила т.56 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР / т.2 от справката, стр.10 гръб и л.11 по делото/.

На 23.1.2017г, с резолюция директора на ОД МВР Стара Загора разпорежда материалите по проверката в частта относно служителите П. и Кълвачев да се изпратят на началника на Първо РУ Стара Загора /л.7/.

На 31.01.2017г са снети обяснения от Я.П., приети с резолюция от началника на Първо РУ /л.6/.

Със Заповед № 1959з-55 от 14.02.2017г Началник сектор „Охранителна полиция” при Първо РУ Стара Загора е постановил по отношение на мл.инспектор Я. С.П., старши полицай в група „ООР” сектор „ОП” при Първо РУ-Ст.Загора налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, за това че около 2:00ч на 10.11.2016г, в къща за гости „Старата фурна”, в помещение трапезария, по време на командироване и преподчиняване на служители от ОД на МВР Стара Загора за участие в СПО в зоната на отговорност на ГПУ Малко Търново при РДГП Елхово, командированата служителка Я.С.П. се е държала агресивно спрямо инспектор С.Н.,***, като в присъствието на други служители казала „Звезделине сега ще хвърчат звезди, като се прибера в Стара Загора и отида при комисаря ще бъдеш уволнен”. Изложеното се е случило в присъствието на младши инспектор Николай Н. – ст. Полицай в участък- Гурково при РУ Казанлък, младши инспектор Г.К. – старши полицай в група „ООР” при Първо РУ Стара Загора и младши експерт Х.Й. – младши полицейски инспектор в РУ Раднево. Описаното поведение е квалифицирано като незачитане на достойнството и правата на ръководителите му и не спазване на необходимата субординация в помещение, което е и обществено място предвид предназначението му и с което П. е нарушила разпоредбата на т.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ДВ бр.67/12.08.2014г/ според която норма държавния служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места”. От правна страна заповедта е идзадена на основание чл.194 ал.2 т.4 вр.с чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР и чл.197 ал.1 т.3 и чл.204 т.4 от ЗМВР.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл.168 ал.1 от АПК цялостна проверка на оспорения акт за наличие на основания от предвидените в чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт и за която този акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Съгласно чл.204 т.4 от ЗМВР, наказанията по чл.197 ал.1 т.1 до т.3 се налагат от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. В случая се касае до дисциплинарно наказание порицание, от вида, предвиден в чл.197 ал.1 т.3 ЗМВР. Издателят на заповедта —Началник на Първо РУ Стара Загора заема длъжността „началник на сектор” в Областна дирекция на МВР, която е ръководна съгласно т.6, раздел І от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл.142 ал.1 т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР. Обстоятелството, че деянието е извършено по време на командировка на служителя от ОД на МВР Стара Загора на приподчинение на друга дирекция не означава, че се променя компетентния да ангажира дисциплинарната му отговорност орган по аргумент от изричната норма на чл.22 от Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. С оглед на изложеното, съдът приема, че оспорената заповед № 1959з-55 от 14.02.2017г е издадена от материално и териториално компетентен орган в лицето на Началник сектор „Охранителна полиция” при Първо РУ Стара Загора

Заповедта е в надлежна форма и съдържанието й отговаря на изискванията на чл.210 ал.1 от ЗМВР. Обратно на становището на жалбоподателката, нарушението за което е санкционирана е индивидуализирано и конкретизирано от фактическа и от правна страна чрез посочване на обстоятелствата, имащи значение за релевантни юридически факти и обосноваващи наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, явяващо се в нарушение на чл.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и с което нормата на чл.200, ал.1 т.12 ЗМВР свързва налагането на дисциплинарно наказание порицание..

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е образувано с резолюция, проведено е пълно, всестранно и обективно разследване на фактите и обстоятелствата, събрани са в пълнота относимите към случая доказателства. Преди налагане на наказанието, наказващия орган е дал възможност на Я.П. да се запознае със събраните доказателства и установеното със справката нарушение на служебната дисциплина и да даде по него обяснения. Спазени са изискванията на чл.206 ал.3 и 4 от ЗМВР, като са предприети необходимите за разкриване на обективната истина, като са събрани, оценени и правилно преценени всички доказателства от значение за установяване на релевантните за нарушеинето факти и обстоятелства при които е извършено, като посоченото в обстоятелствената част на заповедта обвинение почива на събраните доказателства. Началникът на Първо РУ в рамките на законоустановените срокове по чл.195 ал.1 ЗМВР е издал акта за налагане на дисциплинарно наказание. При провеждане на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени изисквания и правила.

По делото не се спори за фактите, на които се основава обвинението. В докладна записка от С.Н. от 16.11.2016г се твърди, че на въпросната дата —10.11.2016г, около 2:00ч, след като С.Н. си бил легнал, бил събуден от инспектор Мирчев, който разговарял с Я.П. ***, а последната казала на С.Н. да се облече и отиде в трапезарията да го пита нещо. Като влязъл тя му казала „Звезделине” сега ще хвърчат звезди като се прибера в Стара загора и отида при комисаря ще бъдеш уволнен /л.12/. Посочените думи на Я.П. не са отречени от нея, а и са смислово потвърдени от доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване от сведенията на присъствалите /л.22 и л.24/. Поведението на П. е било нападателно и агресивно. На мястото и при обстоятелствата на изричане на думите са присъствали и други полицейски служители. Съдът приема, че фактите, на които почива дисциплинарното обвинение са установени от доказателствата, събрани в производството пред административния орган, като същите имат доказателствена сила и пред съда на основание чл.171 ал.1 от АПК, а и се потвърдиха от другите събрани по делото доказателства, вкл.посредством свидетелски показания на св.Кълвачев и Н.. Описаното поведение, съответно на т.2 от справката за извършена проверка рег.№ 349—1379 от 19.01.2017г, наказващият орган е преценил като деяние в нарушение на чл.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). Спорът по делото не е за съществуването на фактите и обстоятелствата, а е за правна интерпретация на деянието. Спори се дали деянието е в нарушение на изискването на чл.56 от ЕК. Съгласно т.56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР държавният служител в МВР е длъжен да зачита достойнството и правата на ръководителите си и да спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места. Трапезарията в къщата за настаняване, където са квартирували командированите полицейски служители с оглед наименованието и предназначението на помещението, се явява обществено място. Цитираното правило за поведение е приложимо в отношенията между държавните служители от МВР и в извън работно време, както предвижда но чл.11 б.в) от ЕК. Според тази норма, правилата на Етичния кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време съобразно тяхната подготовка (обща и специална) и нормативно определените им правомощия и се отнасят до: а) отношенията между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани; б) отношенията между държавния служител и органите на съдебната власт и другите държавни органи и организации; в) отношенията на държавния служител с всички останали служители в МВР; г) правата и задълженията на държавния служител. С оглед на изложеното, времето и мястото на деянието в конкретния случай — на 10.11.2016г, около 2ч, в трапезария в къща за гости „Старата фурна” в с.Звездец, не сочат на отпадане задълженията служителите на МВР за отношенията им един спрямо друг, вкл.конкретното задължение, визирано в т.56 от ЕК. В използваните от П. думи по адрес на колегата й С.Н. /Звезделине, сега ще хвърчат звезди като се прибера в Стара Загора и отида при комисаря ще бъдеш уволнен/ имат значение на заплаха, били са произнесени в хода на скарване помежду им, при гневно и нападателно отношение на Я.П., след като е отишла да го събуди в посочения среднощен час. По делото не се установи въпросното поведение да е резултат от обстоятелства, сочещи на невъзможност Я.П. да осъзнава действията и ръководи постъпките си. Макар да има индиция за употребен от служителите въпросната вечер алкохол, не се доказа конкретно П. да е употребила такъв. Съображенията на жалбоподателката, че поведението й е било резултат от разпространени по неин адрес сексуални намеци и клевети, се свързва с изявления на С.Н., произнесени в предходен ден, че тя спи в една стая с колега и че са любовници. Ако и да има такова деяние на служителя С.Н., то би могло да подлежи на отделно разследване съответно и на преценка. Не се твърди подобно деяние да е манифестирано от него спрямо нея в конкретния момент че да обуслови емоционалното й състояние, нито обстоятелството че е настатена в обща стая с колега, би могло да оправдае агресивното й поведение в конкретния случай, доколкото по верността му не се спори. Правилото, предвидено в т.56 от ЕК е насочено към спазване правилата за йерархия и субординация, на които се гради службата и авторитета на служителите на ръководни длъжности. Поради това, обстоятелството, че С.Н., по чийто сигнал е било образувано производството, заявява че не се е почуствал засегнат от думите на Я.П., е без отношение към съставомерността на деянието, тъй като нормата охранява обществени отношения, чиято значимост надхвърля личната оценка. Ето защо съдът приема че деянието, с което се осъществява състава на нарушението по повдигнатото дисциплинарно обвинение, се явява безспорно доказано по време, място, начин и обстоятелствата, при които е извършено. С оглед на горното, заповедта е постановена и в съответствие с целта на закона.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че мл.инспектор Я.П. е нарушила правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР представлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Наложеното дисциплинарно наказание е съответно на предвиденото в  чл. 200 ал.1, т.12 от ЗМВР, като същото е определено в минимално установения от закона размер /чл. 200, ал.2 ЗМВР/.

С оглед на изложеното, жалбата на Я.П. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от КСО, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.С.П. против Заповед № 1959з-55 от 14.02.2017г на Началник сектор „Охранителна полиция” при Първо РУ Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи, чрез изпращане на препис до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: